За зайците на български и на английски

В „Алиса в страната на чудесата” име два заешки персонажа – Белият заек и Мартенският заек. С Белия заек започва книгата – Алиса го видя и се учуди, че носи жилетка и има часовник, тръгна след него и когато той се шмугна в заешката дупка, тя го последва и така влезе в Страната на чудесата (напомня ли ви за "Матрицата"? Готов ли си да вземеш червеното хапче и да влезеш в заешката дупка?) С Мартенския заек Алиса се запозна, когато отиде в къщата му и ги завари да пият чай заедно с Лудия Шапкар и Катерицата на една голяма маса. Когато изцапваха приборите, те се местеха по-нататък по масата. Мартенският заек се нарича така, защото през март полудява. Името иде от стара английска поговорка "mad as a March hare" ("луд като мартенски заек"), чийто произход е свързан с представата, че през март - началото на заешкия размножителен сезон, траещ до септември, мъжките зайци се бият неистово за женските. Истината е, че в началото на сезона женските бият мъжките, които им налитат, защото още не са достатъчно разгонени, за да ги допуснат до себе си. Но човешката култура е фалоцентрична - мъжете винаги са велики, смели и благородни, а жените са някаква безгласна добавка

В поговорката обаче има нещо особено интересно за българския читател - думата "hare". За мнозина от англочетящите "заек" се превежда с английската дума "rabbit". Но в английския, както и в руския, има две отделни думи за заек - "rabbit" и "hare", съответно "кролик" и "заяц".

Работата е там, че в нашия език, за разлика от английския и руския, назоваваме с една дума съвсем различни животни. Това, което повечето хора си представят като заек, е "rabbit", "кролик" - видовете от семейство Зайци (Leporidae) извън видовете Lepus; а "hare", "заяц" са видовете Lepus. Те се различават по външния си вид,  начина си на живот и размножаването си. (По нататък в текста ще ги наричам с английските им имена).


Hare e по-голям от rabbit, има по-дълги, листообразни уши и по-големи, много мощни заедни крака. На тази прекрасна снимка е явна спецификата на "hare". От голямо разстояние hare може да бъде сбъркан с куче и даже с млада сърна - нещо, изключено за rabbit (на картинката вдясно е hare, а по-долу вляво е rabbit).

Rabbit живее в подземни дупки с много разклонения и повече от един вход и с много "помещения".  Група такива заешки дупки, в които живеят няколко семейства rabbits, се нарича warren (няма адекватен превод на български). А hare не прави дупки, най-много да изрови плитка ямичка под храст, дърво или сноп висока трева, но тази ямичка не е постоянна. Изобщо той живее на открито и съответно бяга много по-бързо от rabbit (на права линия може да развие до 50-70 км/ч.) .

Най-съществената разлика обаче е в размножаването. Rabbit е характерен с т.нар. алтрициалност - малките се раждат неспособни за самостоятелен живот. Те са слепи и без козина, проглеждат 12 дена след раждането, а козината пониква около седмица по-късно. Майката ги гледа около 4 седмици, преди да започнат да излизат самостоятелно. А малките на hare се раждат с козина, виждат и са напълно способни да започнат самостоятелен живот без майчини грижи..

Във връзка с размножаването и обитанието естествено иде и начинът на живот - hare живее сам или в двойка с женската; докато rabbit логично живее семейно, като няколко семейства образуват колонии, които изкопават warrens.

Всички породи домашни зайци (и домашни любимци, и за месо) са rabbits. Hare е див вид, недоместифициран - сиреч неодомашнен.

Други заешки теми:

"Хълмът Уотършип"

Заешка бруталност 

Заешки такива 

Кога майката зайка "изяжда" бебето си 

Страховитият руски заек и изобщо за зайците в литературата (видео)

Киа - чайката от "Хълмът Уотършип" (Kehaar - "Watership Down"). Видео