петък, 18 февруари 2011 г.

За критиците на бат`Бойко. И и на Костов

"... нима ми разправяш, че не бива да критикувам администрацията? (пита журналист)

- Опазил ме Бог. Осите са създадени за да жилят. Но не е зле да огледаш както трябва новите мошеници, преди да се отървеш от старите. Демокрацията е нескопосана система. Единствената й добра черта е, че е поне осем пъти по- приемлива от всяко друго управление. А най-страшният й недостатък е, че водачите са огледален образ на своите избиратели. Долнопробни, но какво друго да очакваш?"
И аз бих плюла, ако знам в името на какво друго и различно го правя. В противен случай ще се сниша до положението на свекървата от оня стар виц:
Снахата готви (или прави каквото и да е друго) и свекървата й казва "Не, не се прави така." В един момент на снахата й писва и пита "А как да го правя, на което свекървата отговаря "Не знам как, но не така!"
Много ми напомня на Иван Костов и приватизацията. Всякакви - от бивши сини през т.нар. центристи до червени и хардчервени го обвиняват, че направил калпава, несправедлива и престъпна приватизация. Може и така да е. Но червените управляваха до края на 1991 г., след това пак управляваха в съглашателство със сините отцепници и т.нар. центристи - 1993-1994, после бяха само червените - 1995-1996. И никой не направи мащабна приватизация, от която икономиката се нуждаеше. Ако са знаели как е справедливо и честно - защо не го направиха?

Не сравнявам Бойко с Костов. Различават се принципно (според мен в полза на Костов), но по едно си приличат - волята за промяна. Именно тази воля и реализацията й (макар и непълна, частична) предизвика неистовото, неподбиращо средства противодействие чрез флашки, патрашки и мощта на престъпния свят.

В този контекст не разбирам и не приемам позицията на Синята коалиция при вота на доверие. Гласуването "въздържал се" бе в полза на бившите комунисти и турския им слуга Доган - защото с присъствието си в залата вдигнаха кворума по-високо, т.е. вдигнаха количеството необходими гласове за подкрепа на Бойко. Т.е. съдействаха на противниците на Бойко. Според мен адекватният ход - демонстриращ равно отстояние от левите и от ГЕРБ, бе да не участват в гласуването, т.е. да напуснат залата.

А цитатът в началото е от "Странник в странна страна" на Робърт Хайнлайн.

понеделник, 14 февруари 2011 г.

14 февруари. Започва нова ера


Майната му на св.Валентин - грешка, не на светеца, а на онова, което днес е датата за множеството.

Ха, множеството... Ако утре "Кока Кола" учреди празник на кока-колата и похарчи няколко милиона за реклама и пиар, мнозинството маймуни ще подскачат на кока-кола дей с убеждението, че този празник съществува от веки веков.

Има хубава дума - маймунджулъци. Има и една великолепна пиеса от Добри Войников - "Кривозарбраната цивилизация". Защо я наричам "великолепна", щом е примитивна като образи, сюжет, ситуации - изобщо за нищо не става. Освен за новогодишно тв шоу, режисирано от Хачо Бояджиев. Имаше небивал успех. През 1970 и някоя година. Според мен защото зрителите се разпознаха себе си - макар и в образа на другия - другия, над когото се смеят - бяха те. Германци, англичани, дори унгарци и чехи щяха да гледат тъпо скучната пиеса - защото не се разпознават в нея. За тях цивилизацията е естествена. Не присадена бържешком и отгоре-отгоре.

Както и да е.

Исках да кажа, че освен ден на влюбените, 14 февруари е знаменателен с това, че на тази дата през 1946 г. e демонстриран публично (в наше време, а и преди това - всичко, което не е публично, не съществува) ENIAC - първият компютър. Той е на снимката горе, по-точно част от него. Името му е абревиатура на Electrical Numerical Integrator And Calculator (електрически цифров интегратор и калкулатор). ENIAC тежи около 30 тона, заема площ около 60 кв.м. и струва около 6 млн. долара (500 000 тогавашни $, коригирани с инфлацията до днес).

Няма да сравнявам мощта му с днешните десктоп машини. То е смешно. Горе-долу колкото днешен джобен калкулатор за 10-20 лв. Или не е толкова смешно. Бил Гейтс казва през 1986 г. "Кому са необходими повече от 80 МВ?" Бил Гейтс.

Той не е съзнавал тогава, че започва нова епоха. Пред очите му. Пред очите ни. Очите на тези, които можем да виждаме. Всеки може да гледа, малцина могат да виждат.

Разказвам неща преди мен. Сега с мен - пред очите ми паплачта (тези, които не виждат, а само гледат) се роди, размножи и е мнозинство от човешките същества. Интернет за тях е даденост - както електричеството от контакта, за тях Интернет е мейл, чат и фейсбук. Бля :-(

Но това е неизбежно. С печатното слово е било същото. Само че по-разтегнато във времето. Пуснеш ли духа от бутилката... Мда, духът не подбира - паплач, непаплач...

Разликата между паплач и човеци е лесна:

Ако лицето може да отдели съществената информация от информационния шум, не е част от паплачта. Първите блогъри (2003-2004) бяха хора, които създаваха информация.

Днешните... Е, какво - от Шумер и Акад са останали плочки, на които пише, че днешната младеж за нищо не става, не почита традициите и бла-бла...

Аз знам и малцина знаят какво е.

Мда-а-а, бърборя като аристократите в изгнание след Френската революция. Колко хубаво било при краля. Беше хубаво. Но времето свърши. Не зная, но мисля, че революцията/промяната, която стана пред очите ни, е по-голяма и значима от индустриалната революция. Мога да я сравня само с древните гърци - които откриват субект-обектното разделение..., абе откриват/създават основите на цялата западна цивилизация. Зенон и Парменид. За субекта и обекта - друг път.

Обидно е да ги наричам паплач - тези, които не знаят и не искат да знаят. Не се стремят да знаят. Те са като Том Канти - просякът, станал принц - трошат орехи с кралския печат.

Умишлено не давам линкове. Който не разбира и не се стреми да разбира - не винаги ще му е лесно тук. Аз не се стремя да е лесно комуто и да е...

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Защо Костов даде на руснаците "Нефтохим"-а

Навремето и аз го упреквах за това - разбира се, не лично, а в главата си

Но един спец в нефтения бизнес (нито костовист, нито антикостовист; нито ляв, нито десен - човек, който не се интересува от политиката, а от работата си и парите от нея, с които да осигурява сносен живот на семейството и децата си). Та му споделям как ме е разочаровал Костов с продажбата на "Нефтохим" на руснаците, а той ми връщо въпрос:

"На кого друг да го продаде?"

Отговарям наперено: "Има западни компании - Роял Дъч Шел" и т.н. от големите му изброявам, накрая добавям авторитетно "И доколкото знам, е бил проявен интерес от "Сауди Арамко".

Той се смя дълго - при това искрено, което бе особено обидно. Като му затихна смехът, каза:

"Нито една от големите, които изброяваш, нито "Сауди Арамко" заявиха минимален интерес към продажбата на "Нефтохим"-а - поне да бяха купили офертата, камо ли да пристъпят към dew diligence. Как "Нефтохим"-ът получава нефта? По вода. И кой ще е тоя западен или арабски малоумник, който ще прави завъртулки по Средиземно море, след туй през и без това адръстения Босфор, за да влезе в далечното и затворено Черно море с нефтените танкери? Ами само от туй себестойността се вдига дотам, че освен да си завираш продукцията на бургаската рафинерия известно къде, друго приложение няма.

Да довършим картинката. Ама съвсем няма приложение - защото технологията и съответните инсталации са проектирани за тежкия, наблъскан с простотии руски нефт, а не за лекия арабски нефт. Т.е., и да си затворим очите пред оскъпяването от транспорта, стигаме до абсолютната стена на технологията.

Истината е една: "Нефтохим" е проектиран за доставка на руски нефт с танкери през Черно море. И само при спазване на тези условия може да е печеливш."


След разказа на моя приятел потърсих сама информация и след много ровене и събиране на такава (вкл. часове в Народната библиотека), установих, че е прав

Тъй че изборът на Костов е бил между "Лукойл", "Роснефт" и още 1-2 мощни руски компании, които могат да гарантират доставките на нефт. Вариантът с купувач, който не може да гарантира доставките на суровината го гледаме все
още - "Кремиковци".

Лесно и логично е от общополитически съображения да се упреква Костов за едно или друго действие. Но като навлезеш в детайлите на проблема, често се оказва, че същината му, която си привиждал като политическа, е безкрайно далеч и нама нищо общо с политиката.

В случая с "Нефтохим" Костов има една-единствена, но много сериозна грешка: че не обясни с думи прости - така както аз сега, основанията за решението си. Ей за такива неща упреквам Костов - тежко некомуникативен, презиращ медиите и журналята и съответно подценяващ ролята им.

Работех за Жан в пресцентъра на Министерския съвет. О, господи, все с тая стена се сблъсквах - от горния абзац. В това отношение Жан и Костов са идентични. Гадно усложнение: и шефът ми, т.е. шефът на пресцентъра Краси Райдовски показваше същото неразбиране - що е то публичност и ролята й в днешното общество.

вторник, 1 февруари 2011 г.

Как се създаваше демокрацията. За Иво Маев

Съжалявам, че пак се самоцитирам:
Eдна от първите истински реклами, с които бе шокиран/фасциниран постоталитарният българин. 1991 г. бе. Нямаше друга тв освен БНТ. Рeкламвата бе за "Пепси". Съвършено ирелевантно към реалността. Тоталитарният българин не правеше продуктова разлика - и пепси и кока бяха него кола. Но рекламата въпреки това завладяваше. Ритъмът преобразяваше строгата учителка в непредолима страст, която неудържимо повличаше и примерния колежанин (то и колежанинът бе екзотика за нас), който скачаше да танцува с Глория Естефан. Финалът поучително завършваше/затваряше/приземяваше емоцията в прагматичното рекламно послание:

Образът на кена "Pepsi" в ръцете на възторжения ученик, предварително подгрят от повтарящия се рефрен на Глория Естефан "the choises we make".

За рекламно изкушените имаше и още екстри (отделен е въпросът доколко - ако изобщо - имаше изкушени в девствeната откъм реклами убога постоталитарност):

1. Тогавашното лого на "Пепси" бе "The Choise of New Generation".

2. И още по-изтънчено внушение (достъпно за малцина, ако изобщо за някого): текстът на песента на Глория Естефан:

А сега в друга плоскост. Никаква нужда нямаше от тази реклама. Както споменах, изборът между Пепси и Кока кола изобщо не че не беше приоритет на бг консуматора, той беше ирелевантен, безсмислен, ненужен. Ключът го разкри случайно Зоя Димитрова в книгата си за Любен Гоцев. В нея тя споменава, че Андрей Луканов е бил много близък с боса на "Пепси". И следва логичният въпрос - той ли е помолил да се изсипят пари в една безсмислена реклама, и второ - къде са отишли тия пари? Щото се сещам за "Агрима" - франчайзерът и бутилировач на "Пепси", който захлеби тогава. Днес "Агрима" е част от империята на Валентин Златев (шеф на "Лукойл България" и отколешен приятел на бат'Бойко), плюс чужд инвеститор с не съвсем ясна собственост. Но преди да се стигне дотам бизнесът на франчайзера не бе безоблачен - "По всичко личи обаче, че да продаваш "оцветена газирана вода" далеч не е лесно - след 15-ина години пръскане на маркетингови бюджети (откъде парите? - б.моя) "Агрима" - представителят на "Пепси" за България, държи само 4% пазарен дял… Ниските продажби може да имат най-различни обяснения - слаб маркетинг (все пак) или лоша дистрибуция, липса на силно желание на собственика да развива компанията или пък разминаване с вкуса на клиентите. Може би българите просто не харесват вкуса на "Пепси". Но да грешиш не е срамно, така че, когато не продаваш продукта, най-добре да продадеш бизнеса. Така направиха и българските собственици." [Капитал, 21 сеп 2007]

Проблемите обаче са още преди това:
"През 1993-1994 г. Жаров (топ мениджър от "Мултигруп - б.авт.) е управител на частната компания “Агрима”, която работи за “Пепси-Кола”. Според източник, близък до “Агрима”, само след една година управление той е отстранен от фирмата. Неогласените причини за уволнението му са две: несъгласие на акционерите с подходите на Жаров в бизнеса и съмнителната ефективност на направените инвестиции, припомнят от “Агрима”. Според тях това е станало причина за конфронтацията между фирмата на “Пепси” и Мултигруп". [Капитал, 9 май, 1998 ]

И още нещо в сферата на любопитния протополитически маркетинг - в началото на 1990 г. се проведе първият конгрес на БДМ (Българска демократична младеж) - наследникът на Комсомола (абе, кво стана с огромните имоти на Комсомола - тайна великая ест) и значката за този форум представляваше вдигнат показалец и среден пръст в знака виктория (победа) на син фон с лого "ново поколение - нова демокрация". Сходството със знака и цвета на СДС и с логото на "Пепси" - "Изборът на новото поколение", бе случайно - да, бе

Ей това ми изглежда само една дребна илюстрация за генезиса на номенклатурно-клиентелисткия капитализъм с безочливо-непукисткото съдействие на т.нар. Запад. Не толкова куфарчета с пари, а връзки и контакти, облагодетелстващи "наши другари".
Ако искаш да видиш видеото с тази реклама, която наистина е професионално постижение --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/05/blog-post.html

Отношенията ни със Запада са шибани и гадни. Те - а "те" не са единно цяло - много дълго инвестираха в Луканов и разни негови изчадия. Междудругото, руснаците също. В същите изчадия. Защо? Отговори много и разни... Аз нямам един вътрешно непротиворечив отговор.

За Максуел всички знаят; но кой знае, че зад варненския завод, който щял да произвежда "Ровър" имаше пак комунистическа интрига и комунистически пари, които трябваше да се изперат?

Или ВАЦ? Тя възниква като малко семейна компания в края на 40-те години и изведнъж получава мощна финансова инжекция, благодарение на която става водеща пресгрупа в ключови германски провинции. Не съм първата, преди мен много изследоветели твърдят, че зад възхода и експанзията на Изток стоят старите пари и връзки на КГБ.

Или да погледнем БЗК - Българска земеделска банка. Създадена в началото на 1990 г. в пълно нарушение на тогавашното законодателство с парафа на Луканов и с парите на Максуел. По-късно премина под опеката на друга група от КГБ, представлявана от Атанас Тилев, който финансираше в."Континент" и с когото бе тясно свързан тогавашният шеф на разузнаванего Бриго Аспарухов. Който от своя страна унищожи досието на Тилев като агент на ПГУ на ДС. От трета страна, от БЗК захлебиха Румен Спасов и Веска Меджидиева, известни по-късно като ключовите фигури в неформалната групировка "Орион".

Или да погледнем ПИБ (Първа инвестиционна банка), създадена от бившите дилъри на забравих коя държавна банка (но знам откъде да ми го припомнят) Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев. А брат му на Мутафчиев бе в БНБ, която тогава дирижираше не толкова нормалния паричен пазар, колкото паричните спекулации. Първоначалнният капитал на ПИБ бе зает от ПЧБ (Първа частна банка - да не разказвам каква измама и грабителство бе тя самата) и увеличен многократно чрез вътрешната инфорацияу на брат му на Ивайло. Тогава нямаше валутен борд и БНБ определяше оснтовния лихвен процент. Схващаш ли механизма на спекулациите?

Говориш за Сорос и Марк Рич.... Те помагаха и на комунистите, и на демократите. В светлината на това малко, което разказах, ще ми повярваш ли, че имаше конскенсус САЩ-Русия за нашата страна? Който консенсус Иван Костов разруши. Ей това не могат сда му простят. Не само руснаците.

А ти елементарно - "парите на КГБ". Хората на КГБ и връзките им са много по-съществени. Връзките не само у нас...

Експертите на прехода - 3. За някои от тях. (Отговор на Вени Марковски, Марто и Иво Маев)

Адашът ми Вени Марковски, Иво Маев (които познавам) и непознатия ми Марто написаха коментари в постинга ми "Експертите" на прехода, на които се захванах сериозно да отговарям. И се оказа, че не се вмествам в изискванията на Blogger за максимум 4096 знака за коментар. Затова реших - защото въпросите са важни , а ми се струва, че и отговорите ми ще са интересни, да ги пусна в отделен постинг:

Първо техните коментари:

Вени Марковски каза...

Невена, прочетох книгата - нищо особено. Много думи, малко информация. Някак си повече вярвам на себе си и на хора като Лари Лесиг (потърси в Гугъл за него), когато става дума за, примерно, един Иван Кръстев, отколкото на Достена Лаверна. Познавам и Тихомир Безлов и моето мнение е различно както от твоето, така и от това на Лаверна... Но в България подобни книги се котират, защото са пикантни, а хората обичат пикантерията.

Опитът да се обясни случилото се (и продължаващото да се случва) в България с "експертите на прехода" или с "експертите" на прехода е, меко казано, наивно и издава примирение пред липсата на разбиране какви са причините за това, че нашият "преход" все още не е завършил. А може би още не е започнал?


mapto каза...

И аз днес си купих книгата. Първо впечатление: някак си съмнително едностранчиво се говори за парите на Сорос, но не и за парите на КГБ. Но това впечатление може да е прибързано.
Второ впечатление: http://sophijski.wordpress.com/2010/11/03/%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD-%E2%80%9E%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4/

Така или иначе ще прегледам книгата, защото е защитен антроположки труд за българското съвремие. От там нататък не знам.

Това, което ме дразни в българската литература е липсата на индекс. Знам, че го правят, за да пестят пари, но и това прави книгата много по-трудна за четене по диагонала.


Иво Маев каза...

Невена, книгата наистина си заслужава - не само заради фактите, а и заради анализа. Лично аз купих 4 броя и раздадох и на приятели.
Като човек, който познава средата на неправителствените организации отвътре, никога не си отговорих ясно да въпроса защо фондация Отворено общество например бе създадена със съдействието на Андрей Луканов и със средства от държавния бюджет... Този факт все още се крие. Както се крие и фактът, зе съществувало бизнес партьорство между Джордж Сорос и Марк Рич - документиран факт в западните източници, но старателно прикриван у нас. Защо ли?
Моля те изпрати ми електронния вариант на книгата - вече притежавам четящо устройство и искам да го пробвам. мейлът ми е ivomaev@алабаланица.бг (не е коретно да се публикува чужд адрес без изричното съгласие на собственика)
Благодаря предварително!
Иво Маев


И моите отговори, които не можах да съкратя до 4096 знака - да се намуся ;-(
- или да се изхиля на това ;-) Не знам...



@ Вени

Позволи ми да не се съглася за малкото информация. Никой досега не е изследвал ролята на т.нар. експерти в българския преход. Ролята на всякаквите НПО и водещите им фигури и досега тъне в мъгла, което подхранва всякакви клюки и глупости. Това е първата книга, опитваща се да освети и осмисли явлението като цялост. Може да не си съгласен с интерпретациите, но дори само фактологията от многото интервюта със самите експерти, си струва.

Уважавам Лесиг, но доколко той познава историята на прехода у нас? Въпрос риторичен :-) И мисля, няма да ми се разсърдиш от личностно насочения коментар: Ако представите на Лесиг за прехода са формирани под твоето влияние и на база твоята информация, в което съм почти сигурна - не мисля, че са цялостни и покриващи цялата многопластовост и нееднозначност на процесите. Вени, ляв си - не го казвам като упрек, а като основание да си обясня твоето тълкуване на прехода - без да го омаловажавам. Хайде да говорим сериозно - пука му на Лесиг за България и за някакъв си неин преход. Ти го убеди да стане съветник на Първанов - не защото Лесиг ще си губи времето да съветва никому неизвестен президент на някаква почти неизвестна държава. Евала ти правя за това, както и за многото твои реални действия за утвърждаването на идеята за Интернет като неотменима част от новата действителност. (Лична бележка - знаеш, че това не е четка; аз ти помагах за това - доколкото можех в оная ситуация.)

Иван Кръстев го познавам и уважавам (макар нерядко да не съм съгласна с тезите и с действията му).

Значи ли, че щом Лесиг и Кръстев са авторитетни личности, никой по-млад изследовател не може да разработва тази тема, още повече, че нито Лесиг, нито Иван Кръстов имат що-годе цялостен поглед публикуван?

Авторката не познавам, но ценя амбицията и реализацията й да се заеме с неизследвана важна област. И никъде тя не прави извод, че преходът може да се обясни само с ролята на експертите.

@ mapto

Прочетох посочения линк. Не мисля, че целта на Лаверн е да очерни Генчо Дайнов, Оги Минчев, Иван Кръстев, Красен, Прохаски и др. Първите 4-ма ги познавам, затова си позволявам да ги наричам така. Затова за мен те нямат никакъв ореол. Ценя всички без Генчо, но ореол нямат. За мен.

Помня например Оги Минчев, когато се учреди Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в 273-та аудитория на Софийския университет веднага след лекция от семинара на Горан Горанов, преподавател в СУ (който като Андрей Райчев бе и съветник в ЦК).

Идеята на учредителите бе да използват голямата аудитория на Горан, за да направят Клуба широко известен, тъй като чрез медиите при комунизма това не бе възможно. Веднага след като Горан свърши, излезе на катедрата - не помня Желю или друг - и започна да чете учредителната декларация на Клуба.

Погледнах Горан (и него познавам) - мислех, че чрез мимика, жестове и други невербални реакции да разбера той в заверата ли е или не. Той не се опита да покаже никакво несъгласие, седна на една скамейка с примирения вид на обречен човек, който знае, че каквото и несъгласие да изкаже, за Живков ще е вече "бита карта" заради самия факт, че това става след негова лекция от неговия семинар. Беше прав - не след дълго Горан, както и почти всички политолози и социолози - съветници в ЦК бяха изгонени оттам. Любопитен детайл - не и Андрей Райчев. Но да се върна към учредяването в 273 аудитория на СУ.

Немалка част от хората започнаха да излиза след първите изречения, защото бе явно, че ще се "попържва султана" - цитирам по памет Вазов ;-) Оги Минчев бе рекордьор. С цялата си тежест - в буквалния смисъл на килограми, той спринтира като олимпиец и (както ми разказаха после някои от излезлите) взел трите етажа първи, разблъсквайки останалите.
Аз останах докрая. Както и мнозина други. Което не ни прави никакви дисиденти.

От друга страна помня Оги на 10 ноември в "Яйцето" (така се наричаше неформално ресторанта в приземието на университета), където се бяха събрали Желю, бачо Кольо Генчев и маса още уж дисиденти, които знаеха какво ще стане. Последното само по себе си не е никаква конспирация. Аз също знаех от мои източници, а и за мнозина в София не бе тайна, че на течащия този ден пленум ще бъде свален Живков. Когато това бе официално оповестено по радиото в 18:10 (мисля, че Величко Конакчиев имаше тази чест) започна буйна радост, вдигане на тостове и прочие. Оги Минчев, който бе някъде на стълбите към приземието на ресторанта ("Яйцето" тогава бе претъпкано от хора, чакащи съобщението) запя "Многая лета". Неговият прекрасен и мощен бас, извисяващ се в цялото "Яйце", което имаше великолепна акустика, накара всички да се присъединят и приземието "Яйцето" закънтя с огромна сила.

Е, кажи ми при съпоставянето на тези действия на Оги, на които съм свидетел, как да има ореол? Много добър учен е, в много отношения превъзхождащ Иван Кръстев като задълбочена и новаторска мисъл, но ореол?

Помня също как Иван Кръстев и Юлия Гурковска - съветници на президента Желев, през 1995-96 буквално предадоха патрона си, като го убедиха, че ще спечели първичните избори в СДС (които той загуби с гръм и трясък). Апропо, ако Желю не бе приел да участва в тях, позовавайки се на това, че като действащ президент не може да се ангажира с политическа сила (днес Първанов действа също като него), не знам дали победата на Петър Стоянов на същинските президентски избори щеше да бъде така категорична. Или може би нямаше да има победа? Не зная... Но предателството си е предателство.

Иван и Джу (пак си позволявам поради познанството ни да я наричам така) недълго след това си получиха трийсетте сребърника (толкова плаща властта на Юда за предателството на Исус) - около 250 000 долара, които им позволиха да създадат Центъра за либерални стратегии, в който Джу стана изпълнителен директор, а Иван - председател на Управителния съвет.

Не бях и не съм фен на Желю, но ме възмути предателството на Джу и Иван. Желю не бе много силен в областта на анализите и прогнозите - абе, изобщо бе посредствен в мисленето (и го съзнаваше). Ако Иван и Джу не му бяха гарантирали, че ще спечели първичните, т.е. вътрешните избори в СДС, първичният му инстинкт (по силата на който той приличаше на Живков) щеше да го накара да не играе в тях. И щеше да е прав. Как Иван да има ореол?

Апропо, той за мен никога не е имал такъв. Жилището си е получил чрез ЦК - баща му Йото Кръстев бе някакъв зав.отдел или зам.зав отдел в ЦК. Също знаех, че първата специализация на Иван в Англия бе по линия на ЦК (като за млад човек като теб пояснявам - ЦК значи Централния комитет на БКП).

А за Генчо Дайнов не ми се говори. Не за това, че е тежко посредствен като политолог. А за това например, че след учението в Англия благодарение на позициите на баща му (Александър Дайнов - коресподент на партийния орган “Работническо дело” в Лондон, съответно и сътрудник на нЕкои служби), не го взеха никъде на сериозно място заради посредствеността му, а му дадоха синекурна длъжност в Института по история на БКП. И Генчо оттам си вадеше хляба - до разпускането на Института някъде през 1990 г. После стана професионален демократ. И понеже заради посредствеността му и скорошното му минало, в СДС изобщо нямаше шанс, Генчо се присламчи към "Подкрепа" - в синдиката на Тренчев трагично липсваше каквато и да е мисъл, а Генчо все пак бе нещо в тази насока. При съпоставянето на положението на Генчо при комунизма и при демокрацията какъв ореол да има?

Не мисля, че тези (и още много) факти, които не са само мое достояние, а са известни на мнозина от тогава интересуващите се от политика и промяна хора, са жълти. Достена Лаверн изобщо не прибягва до тях (макар че вероятно ги знае), както знае, че Васко Пенев (ти го наричаш В.П.) прие да стане шеф на катедрата по политология, когато след лустрационния Закон "Панев" всички стойностни политолози нямаха право да се кандидатират. Съученикът ми Васко е същата посредственост като Генчо Дайнов. През 1992 г. игра на страната на СДС, а през 1995 г. стана съветник на Жан Виденов. Хора от Философския факултет казват, че Васко се е оженил за Мария Пиргова - по-възрастна от него, с голямо дете от първия си брак, само за да направи кариера. Нямам информация и не мога да потвърдя това, но много факти след сключването на брака им ме карат да вярвам на тази интерпретация. За теб уточнявам: Васко не е биологичен баща на Достена Лаверн, тя е дъщеря на Мария от първия й брак.

Васко използва позициите на Мария при Жан, за да го назначат за съветник в Пресцентъра на Министерския съвт през 1995 г. и освен че не правеше нищо, си поръча визитни картички на български и френски (той е франкофон, английски не владее), на които пишеше "съветник на министър-председателя на Република България" - което е явна лъжа. "Съветник" е длъжностното наименование на служителите експерти в Министерския съвет. Т.е. освен Васко, имаше десетки съветници, но те не се представяха като съветници на премиера.

Това също не са жълти клюки, а неща, които не само се знаят, а са документирани.

Ако схващаш от досега изложеното - днес аз не съм ни лява, ни дясна. Тогава бях лявоцентристка, без да имам нещо общо с БКП/БСП. Имах общо с Жан (лично общо), който за мен бе надеждата за промяна на тая шибана партия. Уви, не успя. Затова и днес не е неин член.

А за Тихича - познавам го от 20-то основно училище и от 21-ва гимназия. Тъй че впечатления си имам достатъчно. Уважавам го не заради дългото ни пубертетско познанство, а заради дейността му в Центъра за изследване на демокрацията. Но - мисля, че ще се съгласиш - поведението му в контакта с Лаверн е безобразно :-(

Както и да е... Ако аз тръгна да разправям нещата, на които съм била свидетел и помня... А Лаверн (даже не знам госпожа ли е или госпожица) е достатъчно малка, за да знае нещо лично. Същевременно знам, че майка й не я сугестирала - просто го знам, защото познавам добре Мария.

Мога още много факти да разказвам, но ще се опитам да ги синтезирам - това, че в БГ някой си е заел позицията на ляв или десен, нищо не значи и е в немалка степен въпрос на случайност. А в твоята рецензия усещам "Лаверн иска да разгроми десните експерти". Дрън-дрън! - ще ме прощаваш - десни са колкото аз съм Наоми Кемпбъл. Конюнктурни са. Както и левите. Въпросът е към коя ясла/хранилка ще успеят да се присламчат. Както Кольо Колев, който стана явно ляв, след като успя да се закачи за хранилката на "Фридрих Ебиерт" - фондацията германската ГСДП (социалдемократическата партия).

Не е конюнктурен Иван Костов. За мен той е сравним със Стамболов като държавнически принос и е наистина гениален и искрено милеещ за България държавник. Та този същият Костов в началото на 1990 г. предлага експертните си качества първо на БСП и когато Луканов го отсвири (защо, по какви причини - е друга интересна тема), той се присламчи към СДС. Та той дори не бе титулярен кандидат на СДС на първите демократични избори през юни 1990 г., а резерва за всеки случай в един от двата пловдивски мажоритарни района. Кандитатът, чието влизане бе гарантирано от антикомунистическите убеждения в района, бе д-р Здравко... - ей, забравила съм името му :-( , виден психиатър и безспорен антикомунист (и него познавах лично). Но малко преди изборите Здравко неочаквано получи тежък инфаркт и почина. Така по някаква абсолютна случайност Костов влезе във Великото народно събрание. Като издигнат от Зелената партия, в която даже не членуваше - но Зелените бяха всеядни: взимаха всичко, що има стойност, само и само за да си осигурят позиции. Апропо, неслучайно седесарите от другите партии ги наричаха "земеделци с висше образование". (Имаха предвид десетилетната история на разните БЗНС-та, която е доминирана от безпринципност, конюнкурност, съглашателства, предателства и каквото и гадно да си помислиш - само и само да във властта. Или поне близо до нея.) Имам немалко информация и за контактите на младия Костов с разни съветски организации.

Но всичко това не ми пречи за мен да има ореол - защото действията му и резултатите от тях говорят сами за себе си. Какъвто и да е бил, каквото и да е правил, той направи изключително много България днес до е член на ЕС и НАТО. За да спра да говоря, ето какво съм писала за него, защото го мисля и продължавам да го мисля -->

Непознатият Костов --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2008/03/blog-post_15.html

Писна ми от "сестрите", писна ми от "дясното", писна ми от "Костов" --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2007/07/1.html

За икономическите гафове на Костов (отговор на коментар на Svetlio /Светослав/) --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/11/svetlio.html

бихте ли изнесли някои факти ,за това хубаво,което е направил ВЕЛИКИЯТ костов (цитирам коментар със запазен правопис) --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/11/blog-post_25.html

Схващаш ли разликата? Оценката ми за хората, активни участници в прехода, се основава на реалните резултати от действията им. А т.нар. експерти (аз ако бях на мястото на авторката Лаверн, щях да ги сложа в кавички) са съвършено случайни фигури - ако не бе Иван, щеше да е Драган; ако не бе Оги, щеше да е Боги. Тези хора никога не поемат и не носят отговорност.

Отгоре на всичко много ме ядосва фактът, че всички те ядат от чужди ясли - за разлика от ужкимски левия Андрей Райчев, който първо си направи суперпечеливш бизнес, милионите от който му дават такава свобода, за каквато десните могат само да мечтаят.

Не ме смятай за поклонник на Андрей (и него познавам доста отблизо) - не го приемам всякакси, но го уважавам, защото е изключителен като ум и защото си осигури да е истински независим. За разлика от десните. Мисля, че ще ти е интересно и мнението ми за Андрей, също нееднократно писано в този блог:

За досиетата и БКП --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2006/06/blog-post_114936595363198863.html

Насекомо, което се храни с власт --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2008/10/blog-post_1089.html

Деликатното положение на младежа Андрей Райчев и общественото здраве --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2008/11/blog-post_08.html

Коритаров-Кеворкян --> гнус и отврат --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2008/11/blog-post_25.html

Както и да е... Ако продължавам, май ще напиша в постинги и коментари книга, сравнима с тази на Лаверн ;-)


@ Иво Маев

Пратих го. Причината да не я кача някъде и да дам линк, е че човекът, който ми го даде, ме помоли да не я правя цялата публична, но съм свободна да цитирам колкото си искам пасажи от нея, както и да я давам персонално на всеки, който се заинтересува.