Не съм фанатичен антикомунист, макар че не мисля, че антикомунизмът е лошо нещо. Още повече, че той има законова основа у нас. Да, може да изглежда чудно (защото българите сме характерни със социално-политическата си амнезия), но на 26 април 2000 г. г. приехме Закон за обявяване на комунистическия режим у нас за престъпен и този закон не е отменен, следователно е в сила следното:
Законът е направен така, че няма правни последици. Но неправни (грубо казано, неюридически) има и една от тях е именно, че дава морален фундамент и обосновка на антикомунизма.Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
Същевременно казвам, че бидейки антикомунист, не съм фанатик. Защото допреди 1990 г. у нас нямаше и помен от антикомунистически настроения. В страната имаше над 1 милион члена на комунистическата партия, т.е. почти 1/5 от пълнолетните българи бяха комунисти. Нямаше история на антикомунистическа съпротива като въстанието в Източен Берлин (ГДР) през 1953 г., въстанието в Унгария през 1956 г., нежната революция в Чехословакия през 1968 г., полските вълнения през 1970 г. и полският профсъюз "Солидарност" през 1980-81 г. Нямахме дисидентско движение като в Чехословакия, Полша и СССР.
Разбира се, не броя за дисиденти тези, които след 1989 г. се самонакичиха с това звание. Най-видният от тях е експрезидентът Желю Желев. Пълното име на "дисидентския" Клуб (на който беше от създателите) е Клуб за подкрепа на гласността и преустройството "Михаил Горбачов". Припомням, че тогава гласносттта и преустройството бяха обявени за основна политическа линия на КПСС, чиито председател бе Михаил Горбачов. Супердисидентски клуб, няма що... И логично "дисидентите" от него опищяха орталъка колко ги репресирали, когато... ги изключиха от БКП.
А на първия митинг след като Живков бе свален с вътрешнопартиен преврат (цял месец по-късно, толкова им трябваше да се осмелят), същите хора, вече като организатори на митинга, не допуснаха до трибуната да говори един от малцината живи антикомунисти в България - бай Илия Минев, лежал 30 години в комунистическите затвори. За сметка на което същите "дисиденти" предложиха да се гласува вот на доверие на новия комунистически лидер Петър Младенов за 1 година. И митингът, разбира се, гласува. Защото участниците в митинга - бъдещите "железни седесари", не бяха по-различни от организаторите му. Един от ораторите нарече Петър Младенов "господин Младенов" и почти бе освиркан (за по-младите: тогава официалното обращение бе "другарю"). Самият Желев чак през януари 1990 г. се осмели да каже, че създаденият от същите хора на 7 декември 1989 г. СДС ще се бори за властта. Тъй че: За какъв антикомунизъм да говорим по онова време?!
Затова - помнейки състоянието на народа ни - не мога да съм фанатичен антикомунист. И затова ми е смешен днешния, закъснял с повече от 20 години, откровено циркаджийски антикомунизъм на Бойко Борисов и на гербавите.Ама моля ви се, нека ги погледнем антикомунистите, като не забравяме колко години след края на комунизма и края на благополучието (тяхно или на татковците) се осъзнаха като антикомунисти. Ето какво пише приятеля ми Николай Колев - Босия (не знаех, че има блог, случайно попаднах на него):
Убедила съм се, че Кольо Босия си проверява нещата, тъй че му вярвам. Впрочем, той сам казва това:1.Бойко Борисов - комунист, син на полковник от МВР2.Цветан Цветанов -син на шофьора и най-доверено лице на началника на ДС Григор Шопов3.Цецка Цачева - партиен секретар на Окръжния народен съвет в Плевен4.Николай Младенов - син на служител на ДС от високо засекретено ниво5.Сергей Игнатов - син на секретар на ОК на БКП Видин по идеологическите въпроси6.Росен Плевнелиев - платен първи секретар на общински комитет на ДКМС7.Симеон Дянков - стипендиант на фондация Людмила... още Живкова8.Нона Караджова - дъщера на завеждащ отдел в ЦК на БКП9.Лиляна Павлова - внучка на заместник завеждащ отдел в ЦК на БКП10.Вежди Рашидов - удостоен лично от Илия Павлов със званието Главен Мултак на РБ11.Ивайло Московски - първа щатна работа в Мултигруп12.Веднага след президентските избори Бойко Борисов побърза да назначи за заместник кмет на София по финансите сина на генерал от ДС Николай Барбалов, а за нов правосъден министър Диана Ковачева дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП. А като капак на всичко същата госпожа Диана Ковачева е съпруга на настоящ лидер от БСП... Та дотук за антикомунистическата реторика на слабоумника!"
Аз лично съм на различно мнение от Кольо Босия. Смятам, че демокрация може да се реализира с всеки наличен матрял, стига той да работи по правилата на демокрацията. Но съм съгласна с него, че с тоя гербав матрял не става. И отново различие с Босия: не става, не защото е от комунистически корен. Гербавите не стават заради циркаджийския си антикомунизъм. Защото той означава, че или плюят на рода си, на близките и семейството си; или плюят на себе си; или плюят на разума на хората. Според мен плюят и на трите. Ей затова гербавата паплач, дори формално демократична, е боклук и подлежи на измитане."Проверих, въпреки, че много добре зная това. Вярно е!В същото време Пуйко Борисович Чапаев продължава да дудне като Мирча Кришан, че краставицата съдържа 98% вода. Твърди, че е десен и се бори с ченгетата и комунистите.По места често е по-зле и от София.Затова се обръщам към моите читатели да ми изпращат имена на хората, които управляват по места и са свързани с партийните комитети и ДС, криминалната милиция и "тежки" бизнесмени.Нека се опитаме всички да направимедин списък на управленците ни, за да можем да вникнем в българската "политическа" класа и да разберат всички, че демокрация не може да се гради от тоталитаристи и техните издънки.Предварително ви благодаря.Босия"
Което и ще стане. Така леко, че горките дори няма да усетят откъде и как.
2 коментара:
Перник Георги Шарлачки.Замобластен управител. Шеф на ДС
Преди промените у нас наистина нямаше антикомунизъм, ама нямаше следа и от КОМУНИЗЪМ. Тези партийни членове си бяха чиста проба кариеристи и май никой от тях не беше чел "класиците".
Публикуване на коментар