петък, 13 април 2012 г.

За антикомунизма и за ГЕРБ


Не съм фанатичен антикомунист, макар че не мисля, че антикомунизмът е лошо нещо. Още повече, че той има законова основа у нас. Да, може да изглежда чудно (защото българите сме характерни със социално-политическата си амнезия), но на 26 април 2000 г. г. приехме Закон за обявяване на комунистическия режим у нас за престъпен и този закон не е отменен, следователно е в сила следното:
Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
Законът е направен така, че няма правни последици. Но неправни (грубо казано, неюридически) има и една от тях е именно, че дава морален фундамент и обосновка на антикомунизма.

Същевременно казвам, че бидейки антикомунист, не съм фанатик. Защото допреди 1990 г. у нас нямаше и помен от антикомунистически настроения. В страната имаше над 1 милион члена на комунистическата партия, т.е. почти 1/5 от пълнолетните българи бяха комунисти. Нямаше история на антикомунистическа съпротива като въстанието в Източен Берлин (ГДР) през 1953 г., въстанието в Унгария през 1956 г., нежната революция в Чехословакия през 1968 г., полските вълнения през 1970 г. и полският профсъюз "Солидарност" през 1980-81 г. Нямахме дисидентско движение като в Чехословакия, Полша и СССР.

Разбира се, не броя за дисиденти тези, които след 1989 г. се самонакичиха с това звание. Най-видният от тях е експрезидентът Желю Желев. Пълното име на "дисидентския" Клуб (на който беше от създателите) е Клуб за подкрепа на гласността и преустройството "Михаил Горбачов". Припомням, че тогава гласносттта и преустройството бяха обявени за основна политическа линия на КПСС, чиито председател бе Михаил Горбачов. Супердисидентски клуб, няма що... И логично "дисидентите" от него опищяха орталъка колко ги репресирали, когато... ги изключиха от БКП.

А на първия митинг след като Живков бе свален с вътрешнопартиен преврат (цял месец по-късно, толкова им трябваше да се осмелят), същите хора, вече като организатори на митинга, не допуснаха до трибуната да говори един от малцината живи антикомунисти в България - бай Илия Минев, лежал 30 години в комунистическите затвори. За сметка на което същите "дисиденти" предложиха да се гласува вот на доверие на новия комунистически лидер Петър Младенов за 1 година. И митингът, разбира се, гласува. Защото участниците в митинга - бъдещите "железни седесари", не бяха по-различни от организаторите му. Един от ораторите нарече Петър Младенов "господин Младенов" и почти бе освиркан (за по-младите: тогава официалното обращение бе "другарю"). Самият Желев чак през януари 1990 г. се осмели да каже, че създаденият от същите хора на 7 декември 1989 г. СДС ще се бори за властта. Тъй че: За какъв антикомунизъм да говорим по онова време?!

Затова - помнейки състоянието на народа ни - не мога да съм фанатичен антикомунист. И затова ми е смешен днешния, закъснял с повече от 20 години, откровено циркаджийски антикомунизъм на Бойко Борисов и на гербавите.Ама моля ви се, нека ги погледнем антикомунистите, като не забравяме колко години след края на комунизма и края на благополучието (тяхно или на татковците) се осъзнаха като антикомунисти. Ето какво пише приятеля ми Николай Колев - Босия (не знаех, че има блог, случайно попаднах на него):
1.Бойко Борисов - комунист, син на полковник от МВР
2.Цветан Цветанов -син на шофьора и най-доверено лице на началника на ДС Григор Шопов
3.Цецка Цачева - партиен секретар на Окръжния народен съвет в Плевен
4.Николай Младенов - син на служител на ДС от високо засекретено ниво
5.Сергей Игнатов - син на секретар на ОК на БКП Видин по идеологическите въпроси
6.Росен Плевнелиев - платен първи секретар на общински комитет на ДКМС
7.Симеон Дянков - стипендиант на фондация Людмила... още Живкова
8.Нона Караджова - дъщера на завеждащ отдел в ЦК на БКП
9.Лиляна Павлова - внучка на заместник завеждащ отдел в ЦК на БКП
10.Вежди Рашидов - удостоен лично от Илия Павлов със званието Главен Мултак на РБ
11.Ивайло Московски - първа щатна работа в Мултигруп
12.Веднага след президентските избори Бойко Борисов побърза да назначи за заместник кмет на София по финансите сина на генерал от ДС Николай Барбалов, а за нов правосъден министър Диана Ковачева дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП. А като капак на всичко същата госпожа Диана Ковачева е съпруга на настоящ лидер от БСП... Та дотук за антикомунистическата реторика на слабоумника!"
Убедила съм се, че Кольо Босия си проверява нещата, тъй че му вярвам. Впрочем, той сам казва това:
"Проверих, въпреки, че много добре зная това. Вярно е!
В същото време Пуйко Борисович Чапаев продължава да дудне като Мирча Кришан, че краставицата съдържа 98% вода. Твърди, че е десен и се бори с ченгетата и комунистите.
По места често е по-зле и от София.
Затова се обръщам към моите читатели да ми изпращат имена на хората, които управляват по места и са свързани с партийните комитети и ДС, криминалната милиция и "тежки" бизнесмени.
Нека се опитаме всички да направимедин списък на управленците ни, за да можем да вникнем в българската "политическа" класа и да разберат всички, че демокрация не може да се гради от тоталитаристи и техните издънки.
Предварително ви благодаря.
Босия"
Аз лично съм на различно мнение от Кольо Босия. Смятам, че демокрация може да се реализира с всеки наличен матрял, стига той да работи по правилата на демокрацията. Но съм съгласна с него, че с тоя гербав матрял не става. И отново различие с Босия: не става, не защото е от комунистически корен. Гербавите не стават заради циркаджийския си антикомунизъм. Защото той означава, че или плюят на рода си, на близките и семейството си; или плюят на себе си; или плюят на разума на хората. Според мен плюят и на трите. Ей затова гербавата паплач, дори формално демократична, е боклук и подлежи на измитане. 

Което и ще стане. Така леко, че горките дори няма да усетят откъде и как.




2 коментара:

Анонимен каза...

Перник Георги Шарлачки.Замобластен управител. Шеф на ДС

Апостол Апостолов каза...

Преди промените у нас наистина нямаше антикомунизъм, ама нямаше следа и от КОМУНИЗЪМ. Тези партийни членове си бяха чиста проба кариеристи и май никой от тях не беше чел "класиците".