вторник, 31 декември 2013 г.

Анна Димова за това, което сами си случихме през 2013 г.

накрая ще ви кажа коя е тя -  за тези малкото, които не се сетите

1 Декември 13, 12:30 / Автор: Анна Димова
Кратка история на дългия протест

Годината започна драматично под знака на огъня.
Сметките за ток подпалиха дълго трупания народен гняв.
Февруарският протестиращ пък подпали сметките си за ток. Полетяха камъни към прозорците на ЕРП-тата.
Народът изгори конституцията на площада и поиска нова, въпреки че никога не беше чел старата. Поиска „народна власт” и държава без партии, защото никога не беше чел историята. Или просто защото го мъчеше носталгия по тази история.
Няколко души се самозапалиха и изгоряха като факли. Телевизията превърна трагедията в шоу и си вдигна рейтинга. След три дни всичко беше забравено.
Бойко Борисов провидя в оставката си златен предизборен шанс. Вдигна кръвно и с драматичен жест хвърли ключовете от катастрофиралата кола. Разплакани свиневъди и комбайнери го изпратиха пред парламента. Той обеща да се върне.
И се върна, разбира се. Всъщност никога не си беше тръгвал.
Незаконните костинбродски бюлетини съсипаха деня за размисъл, но размисъл така или иначе нямаше.
Изборите родиха ново четириглаво чудовище, каквото никога не бяхме виждали.
Зададе се тежко лято.
Волен Сидеров оглави държавата и ни обеща да познаем страданието.
Делян Пеевски беше искрата, която възпламени затихналия бунт и взриви София. Градът буквално се изсипа на площада, въпреки проливния дъжд. Стовари се като юмрук. Беше страшно, беше прекрасно! И аз бях там, защото не можех да не бъда.
В началото за всички беше пределно ясно защо сме там. Месец по-късно всеки си имаше своя причина, неизвестна на останалите.
Група ентусиасти написаха Харта 2013 – пръв и последен опит за ясна формулировка и дори решение. Народът съзря в това дългата ръка на Сорос, масоните и илюминатите – реши, че някой отново се опитва да го прецака и яростно заклейми хартата, още преди да я дочете.
Постепенно ГЕРБ превзе протеста отвътре. Не беше никак трудно, като се има предвид страстната и масова народна любов към чаровния бодигард на Тато.
"Младите, умните и красивите" не успяха да се отграничат от ГЕРБ, а повечето дори не разбраха защо това е крайно наложително. Някои се досещаха, но решиха, че е по-практично да приемат Бойко като старши-партньор в борбата – нека изметем „червената мафия”, пък после ще му мислим.
През това време отново някой мъчително умираше – този път долу, затрупан под земята.
Горе, по жълтите павета, някой протестираше артистично, а Едвин Сугарев гладуваше. За кратко.
Правителството прекрачи границите на мислимото и немислимото. Но бързо свикна да живее под обсада, дори се закали и заякна.
Белият автобус прегази белия роял. А може би стана обратното. Няма да разберем.
Най-устойчивите и вдъхновени протестиращи неусетно заприличаха на "червените боклуци" срещу които викаха цяло лято. Никога няма да им простя "списъка".
Реформаторският блок се закле, че няма да се жени за ГЕРБ, но за всеки случай написа предбрачен договор и промърмори, че може да размисли, ако ГЕРБ обещае да го спази. Някои се досетиха, че това е годеж, но замълчаха.
Тежка параноя сграбчи изтерзаната българска душа. Разделихме се на „комуноиди” и „соросоиди”. Всички до един платени.
Трезвата оценка и критичният анализ станаха повод за отлъчване от църквата на „новите демократи”.
В оредяващите редици на протеста се вля свежа студентска кръв, която обаче се оказа твърде символична, за да стресне правителството. Успя само да раздразни ученолюбивите „предатели” и някои измъчени от вечно блокирания център столичани.
Младите пробваха да компенсират с пърформънс. Получи се малко сеир, малко кютек – и отново тишина.
Във войната на титаните се включи електорат от цялата страна, мобилизиран и извозен с автобуси. Умните и красивите гнусливо снимаха как глупавите и грозните пикаят из столичните градинки.
Правителството обяви официално, че ще уволнява протестиращи. И няма да подава оставка.
Заприиждаха бежанци, а Боян Расате се самоназначи за национален бодигард.
Народът тотално полудя и всеки почна да подозира всеки във всичко.
От любовната история между Волен, Бойко, Сергей и Лютви се роди и оглушително заврещя нова рожба - Бареков. Обеща казарма и таблет за всяко дете, в замяна скромно помоли за улица на негово име. Народът му посвети благодарна песен, а социолозите му предрекоха бляскаво парламентарно бъдеще.
Реформаторският блок, по стара „дясна” традиция, започна да се люспи, настоявайки, че всъщност се консолидира. Твърдите „костовисти” тихо въздъхнаха и изключиха телевизорите.
После скова студ, дойдоха дълги празници, електоратът хукна да пазарува, опъна коледни софри и забрави.
Само от време на време някое бездомно куче самотно пролайва „оставка”.
В новогодишната нощ очакваме празнична разтуха от бляскаво чалга-съзвездие.
После чакаме новите сметки за ток.

---------------------
* Анна Димова е родена на 03.02.1971. Живее в София. Завършила е Средно специално художествено училище по приложни изкуства. Висше образование получава в Нов български университет със специалности психология и клинична социална работа, по-късно специализира психодрама и арт-терапия. Работила е като арт-терапевт към различни центрове за социална работа. Има четири самостоятелни изложби в Австрия - Литшау, 1992; Виена, 1995; Каринтия, Санкт Якоб, 2000, Клагенфурт, 2012. В момента работи като психотерапевт и художник, пише за списание "Жената днес".

неделя, 29 декември 2013 г.

Доклад: Нараства протестният потенциал в обществото

Според експерти от Лабораторията на Костов гражданското действие с политически искания е нетрайно, а липсата на единство в целите и мотивите ограничава протестите в България

Докладът разглежда гражданските протести като фактор за несигурност в страната, без да ги оценява положително или отрицателно.
Какво ограничава протестите
Паралелно с високия протестен потенциал в българското общество, експертите от НБУ констатират, че различните групи протестиращи не успяват да постигнат съгласие за общи цели и мотиви.
Те отбелязват, че основната протестна енергия не е породена от искания, а от политически грешки и провали.
Според тях основен фактор, който ограничава протеста, е спонтанният бойкот на всяко политическо лидерство и съзнателният избор за оставане в рамките на гражданското действие. Това създава нетрайна смес от гражданско действие с политически искания. Отказът от политическо действие е и отказ от политически подходи, цели и средства за постигането им, най-важното сред които е единството, се казва в доклада.
"Въпреки протестите, относителното увеличаване на протестиращите групи и на готовите да протестират, те не обединяват усилията си и не увеличат влиянието си", е изводът на експертите.

Интересен ефект, отчетен от лабораторията, е, че със своята основна атака, целяща оставка на правителството, разпускане на Народното събрание и провеждане на предсрочни избори, протестите консолидират изпълнителната и законодателната власт.
Според направения анализ общото противопоставяне срещу протестиращите намалява различията и сближава Коалиция за България, ДПС и Атака в парламента, като по този начин прикрива процесите на разпад.

http://www.vesti.bg/analizi-i-komentari/analiz/doklad-narastva-protestniiat-potencial-v-obshtestvoto-5999836

Мориц Ешер

Получих великолепен коледен подарък: - луксозен албум на Мориц Ешер с кратки негови описания на идеите на графиките му, пускам 3 от най-впечтляващите ме..

Корицата




Относителност, литография, 1958

Тук се наблюдават 3 посоки на гравитация, действащи перпендикулярно една на двуга. Три земни повърхности, всяка населена с човешки създания, се пресшчат под прав ъгъл. За обитателите на отделнитие светове е невъзможно да вървят, стоят или седят  на една и съща повърхнаст, защото имат различни концепции за горе и далу.Но могат да използват едни и същи стълбиш. На върха на изобразените стълби двама души се движат един до друт в една посока , въпрек това единиан слшза, а другият се качва. Съобщимостта им е изключена, тъй като живеят в различни светове, затова и взаимно не подозират съществуването си.



Влечуги, литография, 1943

Между пръснатите предмети лежи отворен скицник със започната рисенка, представляваща  мозайка от малки, подобни на алигатори влечуги, оцветени в три контрастиращи тона. На едно от тях очевидно е омръзнало  да леажги вцепенено сред себеподобните си и ето то протяга краче през ръба на скицника, откъсва се от него и поема към независимото битие. Изкатерва се по  кориците на дебел том по естестветана история, преодолява хръзгавия наклон на триъгълника по чертане и мъчително се доближава към зенита на своята самостоятелност. Изморен, но доволен, малкият алигатор се спуска  през един пепелник обратно към плоската низина на хартията за рисуване, където кротко застива между своите скицирани другяри, приемайки отново функцията на елемент на разтеглена от чертеж повърхнина.



Връзката на единението (Bond of Union), литография, 1956

Две спирали преминават една в друга и се превръщат в мъжка и женска глава, съответно в ляво и в дясно. Като безкрайна лента, преплетена в челата на фигурите, те създават образ на двойно единство. Усещането за безкрайно пространство се подсилва от сферите, плуващи пред, във и зад  ажурните изображения.





сряда, 25 декември 2013 г.

Мила - котката от информационната епоха

Мила още не е зарязала печатните книги

Но открива монитора, таблета и колонките - от което изпада в дълбок размисъл.

Но когато открива и компютъра, резултатът е категоричен - мястото между монитора, колонките и компютъра си го избира за нейно място и ми налага да и постеля специална постелка. Защото те е нетърпима, когато работя на компютъра, да го правя без нея.

Което ме навежда на мисълта, че тя може да не е просто котка, а агент на жидомасоните, илюминатите или рептилите. Както и на купчина разузнавания. В най-лекия случай е замаскиран протестър. Вие да е си мислите, че на протестите случайно толкова хора излизаха с кучетата си?! Даже имам информация, че соросоидите са получавали от Сорос безплатни храни за животни. А какво са му давали животнте в замяна ? Задайте си въпроса, защото отговорът е много сериозен.
:-)

вторник, 24 декември 2013 г.

Вестникар ли? Жаба да видя, не ме толко гнус

Днас ФБ ми изтри от блога следната статия с нелепо обаяснение, от което не се разбираше основателната причина. Ако някоя види, ще съм му благодарна да я съобщи: 

We're sorry, but we were unable to complete your request.
When reporting this error to Blogger Support or on the Blogger Help Group, please:
  • Describe what you were doing when you got this error.
  • Provide the following error code.
bX-76mwos
This information will help us to track down your specific problem and fix it! We apologize for the inconvenience

В драмата на Иван Вазов "Вестникар ли?" имам един любим пасаж:

"Павел (Съглежда края на един вестник изпод възглавницата.): Кой е мушнал това тука? Аз гнусотии в къщата си не ща, сто хиляди пъти съм казвал.... (Отваря прозореца, па зима щипците от от печката.) Жаба да видя, не ме толко гнус. (Изтегля с щипците вестника и го фърля из прозореца, като гледа надолу.)"

И да припомня някои от най-гнусните прояви на днешната "храбра и свободолюбива" журналистика, публицистични и обществени величия, ще препиша това, което писах на 12 юли 2007 години. Когато множеството от днешните протестъри както и антипротестъри, да не говоря за огромното мноззнство от хората, т.е. електората хич не им пукаше. Властта тогава не се критикуваше. Знаем и името на властта ББ. 

"Пропуснах двете най-разпространени напоследък теми в блогосферата - големия протест на 19 юли в защита на природата и свободата на словото, и грандиозното осиране на "24 часа" в статията "Влечуги зад компютъра".

Причината? Беше ме обхванал гняв, а гневът е лош водач. Гняв от българските медии. С изключение на "Дневник" те "пропуснаха" протеста и изобщо неглижираха скандала "Странджа". И както изглежда не толкова поради некадърност, а преди всичко защото са слугински и продажни. Митко Новков в "Култура" е описал добре слугинажа на вацовия "Труд", бранещ собствениците на земи в Странджа, и на телевизията на Петър Манджуков. Да, същия Манджуков - крупен оръжен търговец, собственик на "Инфорадио", телевизия ВВТ и в."Дума", спонсор на БСП и президента и носител на орден "Стара планина". За пореден път лъсна, че управниците ни освен безотговорни и некадърни, са и корумпирани. Защото в случая със Странджа, Рила и колко още безобразия играят големите пари на техни спонсори от строителството и туризма.

В защита на тези пари бе впрегната добре известната служба за обслужване на частни интереси - ГДБОП, която - явно приключила с организираната престъпност - се зае да разработва и профилактира блогъри. И неслучайно почти по същото време малкият вацко, "24 часа" идеологически разгроми гадните и престъпни хора, пишещи във форумите и блоговете. Потресающото творение на зам.главния часовникар Борислав Зюмбюлев "Влечуги зад компютъра" бе в отговор на великолепната публикация в е-vestnik на Иван Бакалов - "24 часа" или мизерията на журналистиката". Която пък статия взема повод от хвалебствения часовникарски опус за Вальо Топлото. Повечето коментари на статията очевидно бяха дело на журналисти, вкл. и от "24 часа" - което пък накара главната часовникарка Венелина Гочева да прави вътрешно разследване кой аджеба си е позволил да я плюе без да си казва името.

Тъжно. Корумпирани управници, слугински медии...

Липсата на Странджа и появата на влечугите ясно очертаха страха на властимащите от Интернет. Страх от свободата и желание тя да бъде смачкана. Към властимащите се включват и медиите, тъй те отдавна не са нито независими, нито коректив на властта, а са собственост на корпорации и част от властта.

На тоя гнуснярски фон плагиатството е детска закачка. В последния си брой "Капитал" пусна голяма статия на великата разследвачка на Би Ти Ви Миролюба Бенатова за връзката между случая със сестрите в Либия и случая с осъдения за етантата в Локърби. Бих казала, че статията е добра, ако не беше самохвално. Щото основното в нея едно към едно е преписано от мен. Сравнете капиталската статия "Часовникът в Либия спря" с постингите ми "Медицинските сестри и случаят Локърби" и "Калфин или е невежа, или е лъжец", написани половин година по-рано. Неприятното ми е, че непочтеността на мърдоковата Бенатова се изля в един от двата вестника, които са нормални и които уважавам."

събота, 21 декември 2013 г.

Михаил Ходорковски - "Тюрьма и воля"

В края на файла има линк за свободен даунлоуд в 8 разлимни формоата.

Книга «Тюрьма и воля» интересна тем, что она написана самим Михаилом Ходорковским (совместно с журналисткой Наталией Геворкян), который был одним из самых богатейших людей Российской Федерации, а стал самым известным ее политическим заключенным, хоть и остаются те, кто не хочет этого признавать.
Арест 2003 года и последующие обвинительные приговоры стали кардинально поворотными в судьбе России, государства которое взяло курс к подавлению предпринимательства, свободы слова и строение государства полицейского режима. Власти желали избавиться от так сильно мешающего, вышедшего с под их контроля предпринимателя, а в замен получили неугасающее знамя свободы, нерушимой веры в демократические идеалы.
М. Ходорковский, будучи в заключении, впервые за многие годы решился откровенно рассказать всем нам о том, и как на самом деле все происходило, как появился банк МЕНАТЕП, а потом и нефтяная компания ЮКОС, как все проходило на так называемых залоговых аукционах.
В этой книге он рассказывает как ЮКОС стал одним из лидеров мирового и российского бизнеса. И как потом все было разрушено — потому, что для власти Ходорковский оказался очень мешающей, неудобной личностью. Многим будет интересна судьба самого «главного персонажа» произведения: его путь, превращение простого рабочего в богатейшего человека страны.
С книги вы так же узнаете, почему он остался в стране, хотя мог уехать, почему не держит обид и зла на тех, кто приостановил его стремительный взлет. Что являет собою тюремная жизнь. И каким он видит будущее своей родной России.
Прочитав книгу «Тюрьма и воля» вы получите объяснение большинству событий которые происходили в 90-х годах, которые в нынешнее время властями трактуются и пропагандируются по-своему. К примеру, поясняется суть и происхождение залоговых аукционов. Также рассказывается о развитии и демократии в государстве, попытках формирования и становления гражданского общества. С этой книги можно проследить цепочку событий, когда страна свернула не в том направлении.

Още за книгата и линк за свободен даунлоуд "Тюрьма и воля"  Ходорковскй - Тюрьма и воля


Файлът е архивиран (т.и. трябва да си разархивира с WinRar или със 7zip и съдържа книгата в  следващете различни формати, за да може всеки удобно да я чете, а не да търси как да конвертира един формат в дрег. 
:
rtf, mobi, dox,pdf 
txt,doc, fb2,ePub

петък, 20 декември 2013 г.

Animal Rescue Sofia вече има собствена ферма за софийските бездомничета кучета и котки!


Уважаеми приятели, скъпи чудотворци, ангели, УСПЯХМЕ!!!

АРСофия вече има своята мечтана ферма, където заедно ще прадължим да се грижим за най-гъжните жители на града ни - бездомните щотки и кучета, ат днес (18.12.2-13( ДО прекрасния ден, в който нече няма да има страдалци по улиците ни!(

Благодарим ви, че сте с нас, че огромните ви сърца имат място за толкова много приятели в беда, че дадохте от малкото, което имате, за да бъдат щастливи и те! Пожелаваме ви светли празници, изпълнени с люябов и щастливи мигове! Научете повече.

!!!ФЕРМАТА Е НАША!!!

Публикувано на 18 декември 2013 в Новини
o-DOG-FIREWORKS-facebook
Мили приятели,
уважаеми прекрасни хора,
за нас е чест, щастие и гордост да съобщим, че от днешния ден и завинаги – Фермата вече принадлежи на бездомните кучета и котки на София!!!
Няма да стане“ – беше реакцията на специалистите по ПР и фондонабиране, когато им разказахме за първи път за този колосален проект с надеждата да дадат идеи.
Непостижима цел“ – беше квалификацията, която сложиха на тази мечта богати чуждестранни фондации, към които се обърнахме за помощ.
Абсолютно невъзможно в България“ – бяха думите, с които ни отпращаха най-успешните фирми в страната.
Ще успееем на всяка цена!“ – казахте вие преди точно  78 дни, когато започнахме заедно колосалната битка АРСофия да продължи да се грижи за бездомните животни в този град!
И ГО НАПРАВИХТЕ, ПРИЯТЕЛИ!!!

С цената на огромния труд на стотици доброволци. Със щедростта и вярата на хиляди дарители в България и извън нея. С неописуемата помощ на стотици журналисти и медии. С подкрепа от всички наши приятели от чужбина. С хиляди, хиляди разпратени писма, бележки, покани, проведени разговори, срещи, събития, уговорки, молби, разочарования и радости…
ВСИЧКИ НИЕ ЗАЕДНО УСПЯХМЕ!!!
София ще има своя първи неправителствен приют:
  • независим от институциите, хуманен и европейски;
  • ръководен от хората, които истински ги е грижа за животните;
  • отворен за всички – доброволци, посетители и осиновители 365 дни в годината;
  • с клиника, която работи 24/7 за най-окаяните животни на града;
  • с екип, който знае какво върши и поставя животните на първо място!
На всички, които дариха,
На всички, които се включиха наравно с нас в битката, организирайки събития, агитирайки приятели, трудейки се в логистиката и разпространението на идеята,
На всички, които повярваха и участваха в сбъдването на тази мечта,
Казваме:
ВИЕ СТЕ ЧУДОТВОРЦИ, МИЛИ ХОРА! Вие сте живото доказателство, че тази страна има силите и ресурса да върви напред! Вие сте единствените, които успяха да се обединят, докато цялата нация търси начини да се разединява! Вие протегнахте спасителна ръка на най-нещастните, безпомощни и бедни създания във време, в което всичко наоколо върви надолу и крещи „закриваме тази държава“! Вие сте причината на българския парламент да пише „Съединението прави силата“! Вие сте Човеците, които ще превърнат България в едно по-добро място!
1_Enosiasti_Animal_Rescue_Sofia
Приятели, или календарът се е объркал днес много /като сочи едва 18-ти декември/ или кучешката Коледа е дошла. Защото вие направихте най-големия подарък, който бихте могли да направите на бездомните кучета и котки. Подарихте им Дом, дадохте им подслон, връчихте им тържествено шанса да бъдат здрави, нахранени, обичани и да попаднат в своите семейства. Вие се погрижихте за тях, мили хора!
Думите не достигат, за да изразим своята признателност. Няма смисъл да казваме, че сме трогнати, очаровани, вдъхновени, благодарни, поразени… думите не могат да осветят и на 1/10 чувствата на всички ни – хора и животни – в този момент на върховна еуфория. Можем само да почустваме смирението и да почерпим сила от вашата неописуема мощ – мощта на хората, които казаха „ще направим всичко по силите си, за да се случи нашето Чудо“.
Бъдете благословени, ангели-хранители! И нека стореното Добро да се върне десетократно при вас в труден миг, защото така е устроен този свят, мили хора, даващата ръка не обеднява. Днес всички ние сме със сърца по-богати и от сърцето на най-големия богаташ, защото в тях има Вяра, Надежда и Любов, струващи повече от всичките пари на света!
С уважение и признателност,
екипът на АРСофия
IMGP2498 IMGP2494 IMGP2499
П.П. До дни ще публикуваме всички подробности около „превземането“ на нашата нова крепост! Днес само набързо ще свалим шапки за Човека, който ни даде възможност да купим Фермата в срок като отпусна безлихвен заем, с който да можем да доплатим недостигащото и да започнем ремонта и преместването ни.
П.П.П. !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Обичаме ви!!! УРА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!




четвъртък, 19 декември 2013 г.

Алекс търси осиновители

Алекс беше мъничка - на 3-4 месеца и аз й бях приевна стопанка. Мъникът беше любвеобилен и жален за нежност, каквато постоянна не можех са му дам, тъй като съм пенсионерка и гледам 5 кучета. Но в къщи Алекс живееше добре и се чувстваше като в истински кучешки дом. Странното у него бяха двете му различни по цвят очи - едното кафяво, другото - синьо. Ясен белег, че  има кръв на хъски - за тях са характерни различните по цвят очи. Явно някой от родителите му е бил хъски.

От организациите, занимаващи се с изостаставени и бездомни кучета, разбрах, че по спезификиге на породите се познава кои годин кои породи са били модни и като мине  модата, се появяват сответните бездомничета - деца на безотговорно заплодени женски, изхвэрлени на улицата. Сега започва ерата на бездомничетата лабрадори.
Сега Алекс е в нов приемен дом, където има по-добри условия (аз съм пенсионерка и имам двруги 5 кучега) и търси късмета си - любящи хора, които да я осиноват и да намери новия си дом.
Но е крайно време в Закона за защита на животнити да се приложи и спазва клаузата за сериозни наказания на стопани, които изхвърлят животни - .а това е основниаят източник на бездомничета в града.

сряда, 18 декември 2013 г.

Истината от първо лице за тайната секта на "костоварите"

Убедих се, че има тайна, страшна и зловеща секта "костовисти", когато с ужас открих свойствата й у себе си. А свойствата, характерни за антисектата, са много прости:
Преди и след Иван Костов е било много добро. По негово време, ако е имало добро, е било въпреки него.
Сектантите обаче твърдим, че:
Неговата главна задача е била тогава да осигури хляба и работата на народа,защото в следствие на двете предишни комунистически правителства и парите и стоките се бяха свършили.Не е било възможно за един мандат всичко да се оправи.
И все пак двете големи комунистическо-мутренски групировки ВИС и СИК се разпаднаха точно по времето на правителството на Иван Костов.
По времето на Иван Костов индексираха пенсиите два пъти в годината, отделно даваха и коледни добавки. Сега най-смешното би било БСП да го обвинят в комунизъм. Щото те на думи са социалистическа партия, а де факто са партиен представител на олигархията. Християндемократичната партия на Костов бе най-социалната партия у нас. И бъдещето на Реформаторския блок трябва да е същото.

вторник, 17 декември 2013 г.

Тило Саррацин - Германия: самоликвидация






Тило Саррацин - Германия: самоликвидация - pdf  - перевод: Татьяна Алексеевна Набатникова)


Основываясь на обширной статистике и собственных расчётах и прогнозах, Тило Саррацин, известный политик и бывший сенатор Берлина, убедительно показывает, что мусульманское сообщество в Германии не стремится к интеграции в немецкую жизнь. Уровень образования и участие в трудовой деятельности иммигрантов остаётся гораздо ниже уровня коренного населения, что при традиционно высокой рождаемости у мусульман представляет реальную угрозу для страны. Автор высказывается за жёсткую миграционную политику и показывает пути выхода из кризиса.
"Каждому, кто хочет для нас что-то сделать и стремится к этому, мы рады. Остальным - до свидания", - Тило Саррацин.
"Перед вами, дорогой читатель, лежит одна из самых необычных книг, написанных за последние десять-двадцать лет. Своеобразие этой книги заключается в том, что она, по сути, является первым восстанием известного европейского интеллектуала и политика против политкорректности, которая пронизала, как саркома, все поры свободного общества и превратила его худшую из тюрем - тюрьму разума. Тило Саррацин написал свою книгу как приглашение к дискуссии, а не как готовые ответы на поставленные вопросы. И ценность этой дискуссии выходит далеко за рамки Германии. И в России сейчас те же проблемы: абсолютное сокращение населения, низкая рождаемость, приток иммигрантов. Тем всегда и ценны такого рода постановки задач: они заставляют людей думать. Думать о самом, может быть, главном в нашей жизни: кто мы, для чего мы и что будет с нами завтра", - предисловие Альфреда Коха.

понеделник, 16 декември 2013 г.

Кардиналната разлика между агентите на ДС и обикновените хора


Осени ме идеята като прочетох коментара на Simona Voyager, зрител на разговора на Надежда с Кеворк:

"Като го чух да казва на Надежда "ти знаеш, че аз нямам нищо против Костов" и спрях да го слушам. То все има някаква граница, отвъд която човек не може да понася повече...."

Та то се оказва толкова просто - те, агентите, са хора, за които не съществуват граници, които не могат да бъдат прескочени. А обикновеният човек знае какво може да прескочи и какво не. Т.е. обикновеният, порядъчният човек има ясни граници.

Р. Кънев: Разчитаме на „Синьо единство“, независимо дали са в Реформаторския блок

Отново много силен Радан Кънев. Мисля, че пред очите ни се ражда лидерът на новата десница. Както Иван Костов предрече - лидер не се назначава, той сам се създава


Елена Дюлгерова, ГЛАСОВЕ
2013-12-15 17:21:18 |

„За нас е важно да видим дали ГЕРБ са готови да се откажат от властта – защото досега се бяха вкопчили в нея на всички нива“, казва лидерът на ДСБ Радан Кънев. Според него споразумения са възможни само между политически формации, които имат съгласие по всички най-съществени въпроси.

- Вчера (събота – бел. авт.) стана ясно, че една от 6-те партии в Реформаторския блок – „Синьо единство“, вероятно ще отпадне от блока или по-точно, че с нея няма да бъде подписано коалиционно споразумение. Вие сте сочен за автор на идеята. Така ли е?
- Предложението да спрем преговорите със „Синьо единство“ е лично мое. Ще го внеса утре (понеделник – бел. авт.) на заседанието на Гражданския съвет на Реформаторския блок като нова точка в дневния ред. Предложението ми цели да си изпълним ангажимента за подписване на споразумение с партиите от блока, които желаят това, в рамките на тази седмица. Смятам, че подписване на споразумение с колегите от „Синьо единство“ на този етап не е възможно – защото като че ли повечето колеги там не го желаят.
Има друго, по-важно според мен нещо – едни медийни участия от името на тази партия, които нарушават договорките ни да не коментираме преговорите, докато те текат. Изказванията, които визирам, поставят едно наистина абсурдно разделение на някакви десни и либерални части на Реформаторския блок.
- Имате предвид интервю на г-жа Надежда Нейнски в столичен всекидневник, в което тя коментира различията между партиите в Реформаторския блок, така ли да разбирам?
- Именно. За да бъда по-конкретен, тя говори за своята битка между дясното и либералното вътре в Реформаторския блок. Подобни противопоставяния категорично няма да бъдат допуснати в рамките на блока. В никакъв случай няма да се допусне в името на някакви очевидно политически теми, свързани с разположение на силите в блока или нареждане на листи, да се използва медиен натиск.
Това е една отвратителна практика от миналото на българската десница, а не от настоящето, нито пък от бъдещето му – да се създава вътрешно разделение в името на създаването на вътрешна власт. С този ход искам да покажа – и се надявам да бъда разбран правилно – че подобни подходи са в миналото на десницата.
- Това означава ли, че останалите вече 5 парти в Реформаторския блок – а бяхте 7 преди напускането на „Зелените“ преди малко повече от месец – няма да сътрудничите със „Синьо единство“?
- Не бих се изразил така. Просто, когато шест партии преговарят и една от тях не е готова да участва, нормално е да продължат петте, които имат общо съгласие. Това е обикновена житейска ситуация. Не виждам никакъв драматизъм. От самото начало на съществуването на блока част от партиите бяха труден партньор. Правим огромни компромиси. Аз в момента си поемам отговорността за „Синьо единство“, смятах, че те ще бъдат коректен партньор. Но това е моята преценка в тази ситуация.
- Не смятате ли, че от подобни „люспения“ в публичното пространство остава усещането, че в крайна сметка нещата опират до нещо много елементарно – реденето на листите за изборите за Европарламент?
- Не мисля. Политическата култура изисква тази тема да не се коментира предварително. Крайно време е в България и в българското дясно да се следват прости европейски практики. Не става дума за това кой ще води листата. Това е въпрос на решение на партиите – няма значение броят им, а пак казвам, съгласието помежду им.
Темата за листите никога досега не е била на масата на разговорите в Реформаторския блок. Ако тази тема по принцип стои зад други ходове, зад някакви проблеми в преговорите – това е друг въпрос. И е лош сигнал, такива практики също трябва да се прекратят.
- На мой въпрос към г-жа Меглена Кунева преди по-малко от седмица дали е възможна колаборация между Реформаторския блок и ГЕРБ тя ми отговори така:Напротив. Даваме от 4 месеца един и същ ясен отговор – коалицията включва само партии от Реформаторския блок. Идеологически между нашите 6 партии има монолитно разбирателство с видими резултати: само за 4 месеца обявихме общи виждания по 12-те основни принципа на Блока, икономическата ни визия, реформите в правосъдието и посочихме 6-те стъпки за излизане от кризата. Професионализирането на администрацията, идеите ни за гражданското участие и медийната среда ще обявим съвсем скоро. Това е коалицията.“ Моля за вашия коментар относно ГЕРБ.
- Разбира се, съгласен съм с г-жа Кунева. Бих казал, че в публичното пространство има постоянни спекулации по темата. Никога не сме говорили за „колаборация“. В следващия парламент ще влезем с наши предложения, но сме убедени, че не само те ще влязат в бъдещия конституционен проект. Ще влязат предложенията на КТ „Подкрепа”, с които имаме срещи на ниво екипи за конституционна промяна.
Няма как да не повторя и аз, че имаме общ план за излизане от кризата и сондираме съгласие около него. Той съдържа няколко много важни момента. Може би най-важният е съгласието за кратък мандат на следващото Народно събрание и на следващото правителство. Извършване на спешни реформи, които да прекратят определени злоупотреби с власт, които са много трайни.
- Извинете, но нека да довършим темата „ГЕРБ“ – лидерът ѝ Бойко Борисов прави всичко възможно да се разчува непрекъснато колко много харесва Реформаторския блок, как стои зад всичките му инициативи. Това не ви ли притеснява?
- Не, защо да ме притеснява. Той се изказва положително за нас, защото вижда, че сме прави. Не можеш да кажеш на черното бяло. Той казва: „Те са млади, очевидно добре подготвени политически, компетентни“. Какво, да го отричаме ли – ние наистина сме такива. Ситуацията е такава, че Бойко Борисов няма никакъв интерес да говори неистини на българите. Няма никакво значение какви чувства демонстрира, има значение по-нататък да се постигне съгласие по определени приоритети за излизане от кризата.
- Вие казвате – следващото правителство да е с кратък мандат, с ясна програма. Като я изпълни, си тръгва. Така ли да ви разбираме?
- Именно. Управляващите да изпълнят спешните мерки, след което да върнат властта. Да докажат, че целта им не е да злоупотребяват с властта – за назначения, за обществени поръчки. Всичко това може да бъде прекратено чрез този смел ход на отказ от власт на следващото парламентарно мнозинство. Да се откаже и да каже: „Нека да направим избори за ВНС“. Това е много силен политически ход. И като говорим за ГЕРБ, аз искам да видя имат ли готовност да тръгнат именно по този път – да се откажат от власт. Защото досега излъчваха нещо много различно – бяха вкопчени във властта с партийни кадри на всякакви нива. Ние предлагаме фундаментална промяна.
- Добре. Нека се върнем към настоящето. Кои са следващите правилни политически стъпки според Реформаторския блок, респективно – ДСБ?
- Следващата стъпка според нас е да се върви към нов обществен договор чрез нов конституционен дебат, нова конституция. Ние сме посочили за какви мерки става дума, от какви промени има нужда обществото. Предложенията ни за промени в правосъдието например са над 20 страници.
Става дума за промени в медийната среда, в администрацията. Едно от най-важните, принципни неща е да се създадат предпоставки за спиране най-сетне на партийните назначения. До такава степен сме се оплели в такива назначения, че дори училищните директори са креатури на властта. Това е катастрофа за образованието – кой учи децата ни. И разбира се, мерките в сферата на икономиката и обществените поръчки – тях също сме ги представили отдавна. И не съм чул някой да се противопоставя на тези мерки.
Единственият въпрос в обществото е дали ще има такива достатъчно отговорни партии, които да застанат зад реализирането им. Ние продължаваме да събираме широка подкрепа от политически и неполитически организации. Аз вярвам, че нашите приятели от партията на „Зелените“ – макар да не сме в един коалиционен формат – ще подкрепят подобен сценарий за излизане от кризата. Надявам се, че „Синьо единство“ в блока или извън него – защото те също са подписали всички тези документи – също ще бъдат част от голямото мнозинство в българското общество. КТ „Подкрепа“ е вече част това мнозинство.
Ние вървим към едно съществено съгласие в обществото за пътя на България след оставката на Пламен Орешарски. А че до оставката му не може да се случи нищо добро, вече всички го виждат.
- Как си представяте този обществен дебат?
- Във всички населени места. Не просто в кабинети. Ще свалим дебата на ниво общини, да се проведе широко сред гражданите на България. Ще стигнем до един проект, който обединява българското общество. Този проект няма да бъде и не може да бъде колаборация между една, две или три партии. Искам да подчертая, че публичният дебат, който Реформаторският блок води, никой друг в българската политика не го води. Или защото ги устройва статуквото, или защото нямат алтернатива, не предлагат нищо ново.
- Прави впечатление, че и вие, и колегите ви от Блока непрекъснато обикаляте страната. Каква е, как да кажа – аудиторията, с която се срещате? Ваши съпартийци?
- Далеч не само съпартийци. Срещам се с много български граждани и имам своята преценка, която е напълно оптимистична.

неделя, 15 декември 2013 г.

Принципно и ясно обяснение за "развода" на РБ със "Синьо единство"

Твърдо принципно и безпрекословно ясно обяснение за "развода" на Реформаторския блок със "Синьо единство". Написа го Радан Кънев във фейса. С което препотвърди очакванията на Костов, че истинският политически лидер се самосъздава:

След като интерпретациите са вече по всички медии, явно дължа кратък отговор: Да, информацията е вярна. Предложих на съвета на РБ спиране на преговорите със Синьо Единство. Аргументите ми са два: 1) Постигнато е съгласие между 5 от 6 партии, по силата на което сме готови да спазим срока, който сме си поставили и обещали на избирателите. Преговорният екип на СЕ няма съгласие по 90% от точките. Явно гледаме в различни посоки. 2) По-важното: медийните изяви на г-жа Нейнски от последната седмица повтарят кошмарните тертипи на водене на преговори в десницата от последните 6-7 години. Изнасянето на преговорните теми пред медиите и безумното изкуствено разделение на "десни" и "либерали" в Блока са типичен пример за безобразията, които убиха доверието в партиите ни. Със смело решение по случая ще докажем, че този период е зад гърба ни и никога повече няма да допуснем игра на разделение в съюза ни. Единството не е в абревиатурите, а в решенията за бъдещето на държавата ни и стъпките за излизане от кризата. Взаимното "цакане" през медиите е в "автентичното" минало на десницата. Г-жа Нейнски - може би също.

Реформаторският блог, описан от Ръдиард Киплинг

Звучи свирепо за нашите политически коректни правила, но политическите нрави по времето на Ръдиард Киплинг са били доста по-сурови. И въпреки това той описва метафорично една почти съвършена дясна, водена от харизматичен лидер политическа организация, възникнала 20-тина години след смъртта му, която възроди западащата Великобритания.. Като че е предчувствал Маргарет Тачър и революцията, която тя направи в Консервативната партия, в икономикита, в политиката, в изродения синдикализъм и в какво ли още не....

А сега е добре хората от Реформаторския блок да се вслушат в Киплинг.

ЗАКОНА НА ДЖУНГЛАТА

Това е Закона на джунглата - по-стар от небесната твърд;
 

със него Вълкът ще владее; без него - делът му е смърт.
 

Подобно лиана Закона се вие и сплита така:
 


Вълкът е в Глутница силен, тя пък е силна с вълка.
 

До блясък се мий ежедневно, пий жадно, но с мярка пийни:
 

Нощта е за лов - не забравяй! Денят е за сън - запомни!
 

Чакалът край Тигъра хленчи - Вълче, не поглеждай натам!
 

Вълкът е Ловец - запомни го! Убивай си плячката сам!
 

Не влизай във разпра с Царете - Багира, Балу и Шир Хан!
 

Не джафкай край Хати Мъдреца; почитай добрия Глиган!
 

Две глутници щом се пресрещнат на пътя - легни и постой.
 

Водачите нека говорят -не бързай да скачаш на бой!
 

Уреждаш ли сметки със свои - идете сами, настрана,
 

че често се включват и други и почва сред братя война.
 

Изрови ли своя бърлога, в Дома на Вълка занапред
 

не влиза дори и Водачът, ни даже самия Съвет.
 

Домът му е негова крепост. Но щом във Съвета решат,
 

че твърде небрежно е правен - веднага го сменя Вълкът.
 

Не вий сред гората, когато убиеш преди полунощ -
 

че братята дебнат наблизо и техният Лов ще е лош.
 

За теб, за вълчица и малки -убивай във своя обсег.

Но не за наслада! И нивга, и седем по нивга. Човек!
 

Отнемеш ли плячка от по-слаб, недей я оглозва докрай:
 

съгласно Закона - главата и цялата кожа му дай!
 

Глутничата плячка е обща. Иди и наяж се добре!
 

Но който примъкне от нея в бърлогата - той ще умре.
 

Във Глутница Вълчата плячка е лична. Вълкът е убил -
 

и друг не яде от месото, когато не е разрешил.
 

Храната и право на ИСКАМ е право на Малкия вълк.
 

Когато Вълчето е гладно, да дава - за всеки е дълг.
 

В бърлога Вълчицата-майка, знае правата си.
 

Щом поиска за своите малки - й носят в нейния дом.
 

Ловът и семейното право е дълг на Бащата. Вълкът
 

в Лова е свободен. Единствен Съветът го вика на съд.
 

Водачът е силен и мъдър, и ловък, и страшен във бой.
 

Закона когато го няма, то значи Закона е той.
 

Това са законите. Те са и мъдри и много, но знай:
 

един Закон е над всички и той е "Подчини се докрай!"

ЧЕРНИТЕ КУТИИ И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ИЛИ ЧЕРНАТА КУТИЯ „ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО”

Авторът е инженер. Но не само, а е и инженер на човешките души



доц. д-р инж. Пенко Гюров




В 29-ата научно-технологична сесия „Контакт 2012 г.”, състояла се през м. юни т.г., предложих доклад, озаглавен „Размисли за гражданското общество и гражданската култура”, в който лансирах идеята, че въз основа на т. нар. принцип на външното допълнение на кибернетиката можем да приемем, че гражданското общество може да играе ролята на специфична „черна кутия” при управлението на обществото. В настоящият доклад тази теза се развива по-широко и се прави опит за нейното доказване и полезност.

От кибернетична гледна точка за гражданите, за населението, за отделния човек демокрацията, демократичните институции или по-просто казано, демократичната машина или тази нейна част, с която те се сблъскват ежедневно, е „черна кутия”, а самите те  – неин „наблюдател”, вечно страдаш от нея и нейните конкретни действия.

Защо „черна кутия”? Защото тя е елемент или по-точно представа, заместител на система, чиято вътрешна структура и взаимовръзки са фалшиво открити за тях, тоест те са в действителност скрити. Единственото, което приблизително знаем или узнаваме, е нейната реакция на евентуалните външни въздействия, пряко или непряко произтичащи от наблюдателя, тоест зависими или независими от него.

Ако в една сложна технологична система, елемент от друга по-голяма система изменяме някаква част от нейните входни сигнали  и тяхната интензивност, ние – наблюдателят, можем в някаква степен да си изясним по характера на реакцията на този елемент неговата структура и роля в организацията на функционирането на цялата система. Това осигурява нашата представа за черна кутия вътре в системата, като необходимият резултат се постига чрез многократно, дори подлежащо на статистически анализ изменение на входните въздействия и регистрация на изходните реакции.
 
Ако пред нас е една не техническа, а обществено-социална система, това е абсолютно невъзможно. Хронологията тук на входните въздействия и на изходните реакции наричаме история. Както е известно, в историята опити и повторения на събитията няма. Статистика – също. За илюстрация можем да се възползваме от историята на гражданските движения през последните 300-400 години. Възникналите в това време недоволства, бунтове, революции и въстания са чудесна, но и твърде условна илюстрация на изложената по-горе представа за черна кутия и наблюдател. Бихме могли да ги разглеждаме като един непрекъснат контакт между управляващи и управлявани, като една игра на непрекъсната размяна на местата на черните кутии и наблюдателя. Цялата тази история може да се разглежда като набор от стратегии и тактики, използващи правилото „проба-грешка-проба-резултат”. Да, въпреки това, повторения и хронология, подлежащи на статистическа обработка, няма. В същото време поуките, аналогиите и постигнатите преки общочовешки и социални норми и придобивки остават. Би могло да се определи, че самото оприличаване на вечната борба между управлявани и управляващи като контакт, като тип обратна връзка и социален хомеостазис, изграждани на принципа „проба-грешка-проба-резултат” е значителен напредък в развитието на обществото и неговия политически профил. В определен смисъл може да се направи и изводът, че посоченият хомеостазис, тоест социално равновесие не се постига със създаването след евентуални победи на управляваните или управляващите на постоянни норми и институции, а чрез тяхната непрекъсната борба, изменение и усъвършенстване, тоест принципно оспорване и неприемане.

събота, 14 декември 2013 г.

Заради голия Волен ме прецакаха от ФБ. Има ли политикът право на грешка и прошка.

Ето за тези публикwвани от мен снимки във фейса ми съобщиха, че са изтрити, защото нарушавали моралните им стандарти и дрън-дрън...





Амо някой да го беше бил Болен по главата с бухалка в началото но 90-те години да си прави такъв скандален пиар? Напротив, той сам си организира скандалната фото сесия в престижно списание, за да се покаже колко е "отворко", сиреч нестандартен журналист, смятащ се за интелектуалец. Вероятно хиляди пъти след това е съжалявал за нея, но в епохата на Интернет е така - веднъж влязъл в него, няма излизане..


Вчера пуснах тези снимки във фейсбук и не след дълго ми съобщиха, че нямам достъп, тъй като паролата ми е променена и като преминах през досадната им процедура за ново опаролване на съществуващ акаунт, ми съобщиха, че са махнали снимкити на Волен, които бях качила.. Снимки, публикувани в началото на 90.-те години в престижгно бг списание.

Та с риск да ме изтормозят и в блогър, ги публикувам и тук. Защото Волен е незаобиколима личност в най-новата ни история. И не бива да бъде забравяна в каквито и да е свои хипостаси.. Обикновеният човек прави грешки и за тях има прошки.Но политикът е лишен от.правото на грешка и прошка.

Мда-а-а... Обикновенияет човек, публикувал снимки на политик, направени с негово знание и желание за реклама, та този обикновен човек явно няма право на прошка. От един час се мъча по някакъв какъвго и да е начин да си вляза в акаунта във фейса и получавам прословутите две снимки на Волен с обяснението, че са ги махнали, защото нарушавали дрън-дрън и т.н.

А ти, бе, тогавашен демократе Волеие, не нарушаваше ли нещо с тази снимки? Неща като  морал, приличие, поченост? Всъщност тъпи въпроси задавам. Прави са да ме отсвирват.

вторник, 10 декември 2013 г.

Шекспир, 66 сонет: Reloaded again

Шекспир, 66 сонет: Reloaded again

Тази сонет на Шекспир го написах тогава - 11 февруари 2007 г. , защото нещата в общото ни пространство тръгваха на лошо. Повторих го, когато лошото придоби грозно лице - 12 февруари 2007. Сега лошото е всекидневие, което ни дъвче безнаказано - дотолкова безнаказано, че за нормалния човек не са нужни линкове. Линковете удрят по главата отвсякъде!!! Не съм привърженик на ГРОБ и не искам по никакъв начин те да се върнат. Но и не искам сегашните. Затова мога само да повторя:
Зова смъртта. На този свят съм сит:достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал.
но друже мой за тебе ми е жал.
----------------
Now playing: Jose Feliciano - Rain [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

Социализмът. Желязото и нежността. Разпадането на мита.

Днес стана някак лесно и някак вторично модерно да се говори срещу комунизма. Лесно, защото повечето от тези, които говорят, нямат собствена, автентична представа за него. Аз нямам намерение да ги укорявам за това. Всяко поколение има право на възгледите си. Между които има и неправилни или изкривени, но те имат право на тях.. Искам само да им покажа един автентичен възглед на един голям наш поет, който преживяваше комунизма със своята истинска болка - болката на човек, който е вярвал в него, и който после дълбоко е преживял разочарованието си - Веселин Ханчев.

Уводното стихотворение в първата му стихосбирка, написана като войник на фронта през 1944-45 е

 Стихове в паласките 
 
В паласките, до пачките с куршуми,

на походи и в люти боеве

зареждах ви, сурови мои думи,

родени в боя мои стихове.



Войнишката си нежност и омраза

на вас, на вас еднички поверих.

Това, което с думи не изказах,

опитах се да кажа в моя стих.



И младежкият, романтичен мотив за куршумите и думите - вече осмислен като желязото и нежността, ражда години по-късно, в късноия социализъом едно от най-прекрасните му стихове:


Желязото И Нежността

Разпънат бях
между желязото и нежността.

Железни хора
идваха при мен и ме съветваха:
-Стани железен.
Постави в очите си две капки от олово.
Превърни езика си в кама.
Протягай не ръце,
а чукове към хората.
Затваряй се като врата на каса.
Издигни железен дом
и постави между стените му
железни птици,
думи
и цветя.
Изстивай,
вкоравявай се,
тежи над всичко покрай теб,
за да си винаги неуязвим.
А аз бях слаб.
Незащитени бяха моите ръце
с окови.
Бях с прозрачни мисли
и нетрайна плът,
изложен винаги на удари,
на ласки,
на грабежи,
на съмнения,
на милост.

Бях така несъвършен,
че преминаваха през мен
слънца и мълнии,
така открит,
че никога желязото
не можеше да стигне до сърцето ми,
освен като куршум.
Бях много слаб.
-Идете си, железни кора – шепнех аз.

Но те не си отиваха.
Те бяха много силни.
Искаха да ме спасят от слабостта ми.
Бавно се приближаваха към мен,
улавяха ръцете ми
и нежно ги пречупваха,
с любов ме смазваха
върху гърдите си,
доброжелателно ме тъпчеха
и ме превиваха
под себе си.

А аз се гърчех в техните прегръдки,
аз замръзвах от милувките им,
аз крещях.
Болеше ме.
И по лицето ми течаха сълзи.

Не видях
кога една сълза,
попаднала на тяхното излъскано желязо,
бе направила ръжда.



Рядко съм срещала толкова лаконично поетично разкъсване на един мит - мита за социализма. И рядко ми се случва да съжалявам следващите поколения, че това дъолбоко разбиране им е напълно неразбираемо.

неделя, 8 декември 2013 г.

АНТИ-ФУКУЯМА ИЛИ ЗАЩО ИДЕОЛОГИИТЕ ТЪРПЯТ ВИНАГИ ПОРАЖЕНИЕ



АНТИ-ФУКУЯМА ИЛИ ЗАЩО ИДЕОЛОГИИТЕ ТЪРПЯТ ВИНАГИ ПОРАЖЕНИЕ

Доц.д-р инж. Пенко Гюров

Един човек бил прочут сред хората със своя краен песимизъм. Когато го попитали защо е такъв, той отговорил, че причината за това е безкрайният оптимизъм на другите хора.
Песимизъм или оптимизъм навява в душите и умовете ни човешката история и нейният бъдещ ход? Изборът е наш – според идеологията, която изповядваме. Ако приемаме, че светът е несправедлив, трябва ни идеология, която предлага неговата промяна, а ако приемаме, че той е възможно най-справедливият, намираме опора в идеология, чиято главна цел е да го опази такъв какъвто е.
През 1988 г. в една своя лекция, изнесена в Чикаго, американският японец Френсис Фукуяма лансира удобната или оптималната за американската политика теза, че е настъпил краят на историята, тоест краят на борбата на идеологиите. Защо? Защото човешката цивилизация не може да предложи някаква общоприемлива алтернатива на съществуващия либерален капиталистически (и американски) модел демокрация. Шест месеца по-късно пада Берлинската стена и започва разпадът на т.нар. социалистически лагер в Европа. Фукуяма е обявен едва ли не за пророк, преминава на работа в администрацията на Белия дом, развива по-нататък темата и в 1992 г. издава своята книга „Краят на историята и последния човек”. Книгата става веднага бестселър и предизвиква много спорове, одобрения и възражения по цял свят.
Идеологиите са бойното поле на философията. Там е тяхната сила. Практиците в тази област са политиците. Те се хранят от идеологии. Те ги внасят  и насаждат в съзнанието на обикновените хора и ги убеждават, че в живота няма нищо по-важно от идеологията, която изповядваш. В нея, казват те на същия този обикновен човечец, са скрити и хлябът, и ножът, решаващи за това как си живял, живееш и ще живееш.
Днес според философите и политиците в управлението на обществото са възможни само две успешни идеологии – социалистическа и капиталистическа. Досега непротиворечива, компромисна между двете не е открита.
Естествено да обявиш едната от двете идеологии за мъртва, а другата за победител в състезанието помежду им е голям разкош в мисленето и прогнозите, които правиш. Това е и грешката на Фукуяма. Светът не може да бъде еднополюсен – така той спира да се развива. Не може да бъде и двуполюсен, но многополюсен вероятно – да. Друг е въпросът, че може да се постави под съмнение правото на съществуване и на двете идеологии. Доколко те са вечни? Не може ли без тях? Според мен един подобен анализ заслужава внимание и може да бъде полезен в много аспекти на проблема. Най-малкото, за да помогне за намирането на необходимия компромис между тези две идеологии, ако такъв съществува.
За да разберем историята на обществото, неговото минало и бъдещо развитие, трябва да познаем и анализираме не само човека като част от обществото, но и човека като индивидуалност, която се променя непрекъснато. С други думи, трябва да разберем какво представлява човешката личност. Разбирането на човешката личност означава да опознаем човешкия разум и неговите биологични регулатори, тоест чувства и мотиви, които го ръководят в даден раздел от времето. Очевидно в този случай трябва да можем да създадем модел на човешката личност и нейната зависимост от времето, в което тя живее.
Моделирането на тези най-сложни големи системи, каквито са човешката личност и човешкото общество, е много трудна и в някаква степен непосилна задача. Това е възможна работа за една интердисциплинна сплав между науките биология, психология  и социология.  Вероятно когато тази сплав от науки се научи да оценява не само качествено, но и да измерва в съответни числа историята, настоящето и бъдещето на отделната човешка личности и на обществото като цяло, ще можем да ги управляваме повече или по-малко успешно. Дали е вярно това? По-скоро не, отколкото да. Впрочем едно е пределно ясно – без да познаваме напълно човешката единична личност, не може да проектираме и създаваме нови общества.
Днес човекът, по-точно човешкото общество е изправено пред три опасни съвременни реалности, които налагат тяхното най-бързо осмисляне и реакция спрямо тях. След това можем да се занимаваме с проектирането и изграждането на нови по-справедливи общества. Кои са те?
Най-напред предсказваната и възможна екологична катастрофа на планетата, после – крахът на реалния социализъм, но който бяхме свидетели и участници, и накрая – вероятната или очевидната вечност на капитализма, тоест на обществения строй, в който трябва да живеем ние и за съжаление нашите деца.
Кое е общото тук? Защо това са опасности, които трудно ще осмислим и преодолеем? Коя е общата причина за нашата безпомощност пред тези идеологии? Може би биологическата същност на човека? Ако размислим добре, оказва се, че хората не са ангели, тоест не са и не могат да бъдат идеални. Те няма доброволно, в резултат на разумен анализ, да спрат сега съществуващото безумно изтощаване и грабеж на природата. Те няма и да направят необходимите изводи и действия от самоунищожаването на единствения възможно по-справедлив обществен строй на земята. Те ще се примирят и дори ще подкрепят безконтролното господство на вечната несправедливост и експлоатация, тоест на капитализма.
Отново възниква въпросът „Защо?”. Това са идеали, идеални построения или по-точно идеологии – привилегировани гледни точки, които обясняват всичко и предлагат идеални, неосъществими решения. Неосъществими, защото противоречат на биологичната същност на човека и сума сумарум на това, което наричаме исторически ход на обществото.
Човек в своята обществена същност ражда непрекъснато идеали и идеологии. Така светът му се струва че става по-обясним, по-управляем и по-справедлив. Това, разбира се, не е вярно. В същото време в своята биологична същност човекът непрекъснато ги унищожава или дезавоира, развенчава – те противоречат на неговите инстинкти, потребности, интереси, убеждения.
Съществува блестяща Марксова мисъл: „теорията става велика сила, когато овладее масите”. Всички я повтарят и ползват, но не я продължават. Каква част от тези маси? Колко процента от хората? В продължение на колко време? Всяка теория ли? А ако е погрешна?
А може би хората биологично се оказват неподходящи, когато са обединени в общество да приложат една дори правилна теория, идеология или идея и да я доведат до победен край? Очевидно те са осъдени съгласно своята биологична същност да унищожават старите и непрекъснато да създават нови идеологии с надеждата най-новата да се окаже последна и най-правилна. Защо неподходящи по своята биологична същност? За съжаление историята и развитието на човешкия род го доказват. Ако внимателно разгледаме и анализираме разполагаемите изследвания върху човешката същност чрез обединените усилия на науките биология, психология и социология и ако към това добавим фактите и идеите от историята, а може би и от най-известните произведения на литературата и изкуството, ще направим неутешими изводи за биологичната същност на човека в обществото и вън от него. Впрочем към тези неутешими изводи може да бъдат добавени и данни и резултати от съвременните социологически изследвания на човека и обществото. Ето основните от тези изводи:
- хората не са еднакви, по-скоро са силно различни в своите потребности и в силата на своя характер. Изследователи твърдят, че тук съотношението, тоест разликата е почти 1:3 в характера и до 30% в потребностите;
- хората могат да бъдат цялостно променяни чрез влиянието на средата, която ги заобикаля, и чрез целенасочено възпитание и просвещение. За съжаление това според много изследователи се отнася само за около 30% от хората (преко сили 40%);
- хората са по-скоро егоисти, отколкото алтруисти в своя живот, като тук съотношението според изследователите надхвърля 70% в полза на егоизма;
 - колективното начало в мисленето и действията на хората спрямо присъщия им индивидуализъм в същото това мислене и действие не надхвърля  20%;
- интересите поне на 80% от хората надделяват над техните убеждения или по-скоро променят тези убеждения в посока на техните интереси;
- поне половината от хората считат, че животът е несправедлив спрямо тях и богатство не може да бъде придобито по друг начин, освен чрез ограбване на другите хора;
- не по-малко от половината от хората вярват, че има или искат да има Бог, но в по-малко от една четвърт от житейското време, с което разполагат, изпълняват или зачитат изискванията на религиозния морал и конкретно десетте божи заповеди.
Какви най-общи изводи могат да бъдат направени от така обрисуваната биологична същност на човешката личност? Очевидно неутешителни. Ето.
Човекът е странно единство едновременно от любов и омраза към идеологиите – без тях той не може, но и никога не се оставя напълно да бъде овладян от някое от тях. Тази любов включва непрекъснато изграждане на привилегировани гледни точки и тяхното пак непрекъснато разрушаване. Накратко до какво води това?
Човекът е убеден, че по-справедлив свят съществува и трябва само да бъде открит, измислен, намерен. По възможност тук и сега. Когато това не стане (а то винаги не става), трябва да има виновни хора и предишни човешки заблуждения. После пак и пак – безспир.
В този смисъл силно ме тревожат фактите и събитията от старата и най-новата история. Непрекъснато, безспирно се появяват нови теории и нови вождове, които ни обясняват, че ще ощастливят ни повече, ни по-малко, а цялото човечество, че светът благодарение на техните идеи и практики ще стане по-справедлив и човечен. И когато това не стане, а то винаги не става, защото реалността е много, много различна от предложените и новоизлюпени теории, тогава трябва да се потърсят виновните – хора, идеи, дори народи. Пак тогава се налага в името на великите цели да се приложи малко, съвсем малко насилие, за да тръгнат нещата в правилната посока. Да, малко насилие срещу неубедените, неразбиращите, пречещите. После още малко и още малко, докато стане много и хората започнат да се бунтуват срещу него, да разлюбват старите и да залюбват нови идеи и нови вождове.
Какво общо има всичко това с Фукуяма и защо „анти-Фукуяма”? Просто се страхувам, че отново ни пробутват едно-единствено решение, една-единствена идеология – капитализмът, бракосъчетан с либералната демокрация, е вечен, той победи социализма и няма друга алтернатива.
Не съм съгласен – първо, защото видяхме, че всички идеологии са лъжливи и второ, винаги е добре да има и друг изход.
Ако сме последователни в настоящото изложение, трябва да се върнем към оптимизма и песимизма. На един житейски кръстопът да си направят раздумка се срещнали в своя път към хората много от най-известните притчи. Между многото имало една много малка притча, която била много, ама много тъжна. Всяка от притчите разказвала на останалите колко е интересна и каква голяма поука и мъдрост носи на хората. След всеки разказ малката и много тъжна притча питала всяка разказваща притча: „Хората разбират ли, използват ли поуката, която има в твоя разказ?” Всяка от големите притчи отговаряла: „Не, даже правят обратното. След като изслушала своите посестрими, малката и тъжна притча казала накрая: „Сега навярно разбрахте защо съм толкова тъжна.”
ЗАБЕЛЕЖКА: Част от оценките и идеите, изложени в настоящата лекция, са почерпени от книгата на Н. Амосов „Энциклопедия Амосова – Раздумья о здорове”, издадена в Москва през 2005 г.