Кога майката зайка "изяжда" бебето си

Сред многото нови неща, които научих от "Хълмът Уотършип", бе и своеобразния механизъм за регулация на заешката популацията - "изяждане" на заешкия зародиш от майката. В книгата Ричард Адамс го обяснява със сключения договор между Създателя (Фрит ) и Ел Ахрейра (нещо като заешкия Мойсей), че няма да се раждат зайчета ако няма условия да живеят добре. В заешшките селища действително е така - ако има свръхнаселение, тоест няма достатъчно храна за бъдещите малки, част от бременните зайки не раждат, а абсорбират зародиша - той бива поглъщан от организма на майката. Ричард Адамс е съвършено коректен, описвайки този феномен, тъй като се базира на "Частния живот на заека" на Робърт Локли - брилянтно съчинение, което има не само естественонаучна стойност.

Човешкият език има фразеологични изрази от типа на "плодят се като зайци", но истината е, че зайците се плодят твърде разумно за разлика точно от въпросния човек, който се възпроизвежда, усвоявайки единствената си налична планета по безумно разхищаващ начин. Иска ми се да направя sci-fi филм за някаква супернапаст, за която в началото на филма е известно само, че "се плоди като хора".

Ама дали ще е sci-fi?