неделя, 15 април 2012 г.
Обречената война в Афганистан
В американската и в натовската политика се появи представата (засега само се появи, но предстои да стане доминираща), че трябва да се намери подходяща форма на изтегляне от Афганистан. Защото войната там може да бъде продължавана до безккрай (военните и политическите ресурси на САЩ го позволяват), но не може да бъде спечелена. Не защото може да бъде загубена. А защото е война с противник, който не е възможно да бъде победен. Да воюваш с него - да. Да го победиш - не.
Поучително е, че две световни империи, суперсили претърпяха крах в Афганистан при опита си да воюват там. Неслучайно не казвам "да воюват С Афганистан", а "да воюват В Афганистан". Защото една от причините за превъзходството на Афганистан е, че той не съществува. В смисъл, че няма афганска нация, няма общност от хора с единно чувство за общност. Афганистан е географско наименование на сбор от територии, които са били единни под управлението на династия или ограничен управляващ елит. Но освен управлението няма друг фактор, друга същност, която да е основа на единна държава. Освен тоталната неуправляемост на различните общности. Които по най-примитивен начин са разделени не само по етнос, език, религия, но и на отделни племена.
Хората в Афганистан са основно пущуни (от индоевропейското езиково семейство) и таджики (от тюркското езиково семейство). Има и по-малки групи хазари, узбеки, туркмени и балочи. Близо половината афганци говорят диалект на фарси, повечето от другите - пущу, имо и малко количество говорещи узбекски и тюркменски. Като религия 90% са сунити, останалите - шиити. И тая шарения от етноси, езици и религии отгоре на всичко е разделена на племена. Като нерядко отношенията между две племена са по-непримирими и кървави отколкото между националните държави в другия свят.
Великобритания води три войни в Афганистан - първата трае 4 години, втората - 2 години, третата - по-малко от година. И трите завършват без резултат, което всъщност означава британско поражение. Съваетският съюз води 10-годишна война (1979-1989), която завършва безславно с изтиеглянето на съветските войски. Сегашната суперсила - САЩ вече срещна поредния неумиращ дух на непокорния и непокоряем Афганистан.
В основата на този феномен са два фактора - и двата извън възможността на Щатите да ги модифицират и управляват. Фундаменталният е релефът на Афганистан - планинска страна - над 1500 м средна височина; състояща се от високи планини и високи плата със суров континентален климат. И в тази трудна за човека среда живеят отделни, без трайни взаимоотношения помежду си племена.
Ами просто не става. Не става да се бориш едновременно с природата и със странните човешки общности, изградили се в трудното взаимодействие с тази природа. Само планинска местност да е - ще екипираш специални сили, специални части и ще я покориш. Само една общност да е, ще намериш колаборационисти и изобщо с мръсните методи на специалните служби ще разложиш вътрешно елита й и ще я покориш. Но в Афганистан имаш срещу себе освен природата, още племена, чието съществуване е базирано на постоянното враждебно равновесие помежду им; сиреч - няма единен елит, сред който да въртиш разузнавателни операции. А вътре в племето е практически невъзможно - в него елитът се рекрутира изключиткелно на родов принцип и няма как да внедриш човек.
Та тъй. Войната на САЩ и НАТО е обречена. И колкото по-скоро го осъзнаят, толкова по-почетно (макар и външно, показно) ще бъде изтеглянето им.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Таджиките също говорят индоевропейски език (всъщност, вариант на персийския).
Да, прав си. Те са от индоевропейски произход и говорят език, близък до фарси (източен диалект на фарси).
Публикуване на коментар