Европа и ислямския свят. Да се върнем към успешните модели.

Източното общество е много по-сложен в социологическия смисъл на думата организъм от европейското, американското, дори постсъветското общество. В един прекрасен филм от съветско време - "Бялото слънце на пустинята", това бе изразено с блестящата формулировка "Восток дело тонкое" *. Т.е., не може да го разберем рационално. И това не е метафора, а брутален факт.

Това не е боец на ИДИЛ, а кадър от "Бялото слънце на пустинята" - в Средна Азия пушките и ислямът вървят заедно не от днес...

В източните общества са съхранени такъв тип социални връзки, начини на производство и социални групи, които в Европа и изобщо в Западния свят са изчезнали преди векове - номадите, клановете, племената, всевъзможните религиозни съобщества. Европейците всеки път настъпват тази мотика, когато се опитват да покорят или реформират дадено източно общество.

Успехи в тези посоки са имали само руснаците и французите. Когато в началото на 20 в. Франция завоюва Мароко, тя привлича най-добрите си специалисти по Изтока и фактически надстроява своята колониална администрация върху ислямското общество. Самата дума "надстроява" носи позитивност - достроява се социално-политическо устройство, а не се руши старо, за да се създава ново. Какъв е резултатът, погледнат от днешния ден? В Мароко се запазва монархията като безусловен гарант за стабилност, а и до днес на фона на "арабските пролети" страната е като мирен залив в сравнение с арабските и мюсюлманските страни. По същия начин Руската империя до 1917 г., използвайки своите мюсюлмани (най-вече татарите), доста спокойно и успешно управлява Средна Азия. Там съветските преобразования обаче се оказаха разрушителни, именно защото не включваха идеята за надграждане върху съществуващите обществени структури и ценности.

Днешната криза в Близкия Изток е породена от краха на светската постколониална система, наследена от миналия век. Източните монархии там рухнаха доста отдавна и бяха заменени от различни видове диктатури, легитимиращи се и с леви лозунги като БААС в Ирак и Сирия например. Сега този модел си отива. Вместо него на преден план излизат военизирани групировки, вкл. терористични, които поемат/изпълняват държавните функции по места. И този нов ред се оказва доста по-стабилен, отколкото реда при монархиите или светските диктатури. Защото се базира на основните структури и ценности на ислямските общества.

Лингвистично-семантична справка:

* "Восток – дело тонкое"

Фраза от филма "Бялото слънце на пустинята", която става емблематична като коментираща реплика по повод на разказ, съобщение за объркан случай  или сложна ситуация, свързан с Азия или с Изтока въобще.  Често се употребява изобщо съм ситуации, които изискват внимание и размисъл (в тези случаи компонентът "Восток" обикновено се заменя с друг).

Г-жа Мира Радева полудè. Г-да гербаджии, взèмете си я приберете

Само чета: "Специално в нашия случай – медиите приемат определен кръг от лица като меродавни. В действителност част от признатите от медиите личности не принадлежат към професионалната общност. Кольо Колев и Цветозар Томов не са членове на тази общност. И двамата реално нямат работещи маркетингови агенции. На годишното общо събранието на организацията на маркетинговите изследователи преди две седмици, Боряна Димитрова, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев не дойдоха. Според мен се чувстват гузни и не им е удобно да гледат колегите си в очите."

Кънчо и Андрей я разобличиха драстично. Двмата ги нарекох ти навремето "кънчовците" и тоя лаф тръгна широко насам-натам. Но те може да са всякакви в политически и морален смисъл, но в професионален смисъл са професионалисти и Мира Радева може само да им диша праха. И няма защо тя да меша тутуна с бостана като бърка Цветозар с маркетинговите агенции. Хеле пък Кольо Медианата е нечистоплътно да го меша.

За мен все повече ми става ясно, че г-жа Радева е пропуснала - освен морала, основния  курс на Живко Ошавков в края на 80-те години на 20-ти век "Емпирични социологически изследвания", поради което тя не може да разбере с какво всъщност се занимава. Или поне с какво би трябвало да се занимава. За съжаление на колегите й, на които се налага да я ограмотяват.

Псето си захапа опашката. 1. Камък в градината на социолЪзите.

Виждали сте проскубано улично псе. Дръгне се, хапят го по проскубаната козина всякакви бълхи и паразити и от време навреме се вбесява и почва неистово да се хапе там, където най-болезнено го хапят гадовете - по долния край на на гърба. Което пък произвежда най-големия сеир за околните - горкият пес се върти да си хапе опашката.

Посмяхте ли се достатъчно? Ха здрасти! Вие сте тези песове.

23 години си хапете опашките. 23 години ви ядат бълхите на досиетата и ту се чешете, ту ги гоните  опашките и пак ви хапят и ви сърби.

Та в тази връзка да припомня стари неща, дета писах преди почтни десет гдини. Знам ли, че ще звучат и днес актуално:

Камък в градината на социолЪзите

Ще започна с нещо много просто, което социолЪзите са учили в университета и знаят - че модерното общество се базира на анонимната власт, сиреч на властта на законите и на безличната бюрокрация. В законите не се съмняваш, защото те са за всички, в бюрокрацията също - защото тя служи на всички. Учили са тия ...лЪзи Макс Вебер. Но не го ебават това нашите социолЪзи  Ако го правеха, щяха не само да препитват непрекъснато за рейтинг и изборни нагласи гаче ли мерят температура на туберкулозен, а щяха да задават и въпроси от типа:

- Смятате ли, че Бойко Борисов, респ. БСП, респ. който и да е може да реши проблема с безработицата, респ. с доходите, респ. който и да е проблем. 

С което искам да кажа, че такива въпроси по определен начин разграничават патриархалното усещане за "месия", за "добрия цар" от рационалната представа на гласоподавателя в модерния свят за избраниците му като изпълняващи определена негова поръчка.

Да оставим настрана, че ако се интересуваха от това разграничаване, можеха да задават и отворени въпроси след затворения - как смятате, че той /те ще решат този проблем.

Ама социолЪзите за реалните настроения и дълбоките им основания хич не ги е еня. Затова отвреме навреме биват изненадани от изборните резултати, които не съвпадат с прогнозите им. Както селският бик изненадал черната крава ;-)

А прекрасните думи "социолЪзи" и "социолЪгия" са от "Хакери на човешките души" на Иван Попов. За съжаление, монополната картелна структура на българското книгоразпространение прави практически невъзможно разпространението на подобни велеколепни книги на нови автори. Надявам се само финансовите трудности пред веригитеда да доведат до краха им, за да се демонополизира пазарът на книгоразпространението, което ще е в интерес на читателите и авторите. "Пингвините" са не по-малко вредни от "Лукойл". Но в единия случай иде реч за бензина и всеки скача, защото го удря в джоба. А в другия - за книги, при условие, че 70% от българите не купуват книга през годината.

Румяна Бъчварова, Бойко Борисов или може би за приятелството. Знам ли и аз...

В този блог нееднократно съм плюла Румяна Бъчварова. Бивш социолог. Казвам бивш. Защото според мен когато станеш шеф кабинет на министър-председателя, вече не си социолог. Може да е временно, но докато изпълняваш длъжността, не можеш да си социолог. Ако я изпълняваш съвестно, разбира се. Едното не се връзва с другото. Защото си пристрàстен. Ако искаш да си социолог, няма да си шеф на кабинета, а ще се конкурираш по обявени обществени поръчки за конкретни емпирични изследвания. Знам го, защото бях журналист, който стана зам.шеф на пресслужбата в кабинета на Виденов,  (плюли са ме много за това, но хората, които ме познават, знаят коя icъм и каква съм). Познавам и Румяна Бъчварова и знам, че и тя го знае - не че знае това което съм била (тя го знае), а знае това, което става, когато прекрачиш от една независима професия във властта. Дори не като властник, а като прекрачиш на административно-обслужваща и същевременно изключително влияеща върху властта длъжност.

Затова се изненадах от нещо, което тя пусна в сураттефтера оня ден. Защото тя по принцип не пише там, винаги съм възприемала нейното френдване, дори на отявлени плювачи като наша милост, като своего рода прихващане на пулса в Мрежата ради честта и името на нейния патрон . И за сефте виждам нейна активна изява, а не пасивно наблюдение. Която изява - честно казано, на тийнеджърски език, ме изкефи. Тя разказа една притча за приятелството, която ме накара да се замисля и която си струва да цитирам:

По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата-музика, цветя, ромолене на ручеи.

-Какво е това? - попитал пътешественикът пазача на портата.
-Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
-Има ли вода?
-Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.
-А ще ми дадат ли храна?
-Колкото поискаш.
-А кучето?
-Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
-Може ли да пием вода тук? - попитал човекът с кучето пазача.
-Да, на двора има кладенец.
-А кучето ми?
-До кладенеца има поилка.
-А дали ще ви се намери малко храна?
-Да, ще те нахраним.
-А за кучето?
-Ще се намери кокалче.
-Какво е това място?
-Това е рая.
-Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
-Лъже! Там е ада.
-Но как търпите това?
-Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

Замислих се. Не само по принцип. А за конкретната Руми Бъчварова и за конкретния Бойко Борисов. И ми се струва, че вместо да търся подходящи думи (а не знам дали бих могла да намеря такива), с които да опиша чувството, което усетих, четейки този, може би първи и последен неин постинг във фейсбук, че това чувство е най-добре да изразя с тази фотоистория:

Предишни мои публикации, свързани - къде повече, къде по-малко, с Румяна Бъчварова. Все плювачески. За което не че се извинивям, ама се размислих дали... защото... поради що... и защо... Такива ми разни. Въпросите са сериозни. А многоточията обозначават собствения ми мързел да ги развия подробно. Който разбира, е разбрал. Който не разбира, за какво му е?


Юлияна Плевнелиева може да бъде скрит коз на президента

Бойко e като "Фобос-Грунт". Жал ми е за Румяна Бъчварова.

Цената на Бойковата суета е здравето на 30 деца. Това, че замяза на Тато, не го обсъждам

Десетте тона и малоумника Цецко (тъпака с апартаментите)

Алексей Вишня - Кто мог бы быть президентом? (видео + анализ на актуалното положение)

Путин мутит. Видео плюс некои размисли за Бойко и Румяна Бъчварова

Андрей Коротаев - Социальная эволюция: факторы, закономерности, тенденции

Ревюто е на руски, защото книгата е на руски и нечетящите руски да не си губят времето да четат. Това, че е на руски, съвсем не значи, че методологията има каквото и да е общо с марксизма :-) Авторът е един от създателите на клиодинамиката - сравнително нова мултидисциплинарна област, фокусирана върху математическото моделиране на историческата динамика. Което обаче не значи, че всички книги на всички учени от тази школа задължително са изпълнени с математика. В тази специално няма и милиграмче математика :-)

Андрей Коротаев - Социальная эволюция: факторы, закономерности, тенденции

Издательство: "Восточная литература" РАН

Год: 2003

Страниц: 287

Формат: PDF

Размер: 2,16 МБ

Качество: хорошее, текст распознан

Язык: русский

Книга российского демографа, социолога, историка, экономиста, футуролога, исламоведа, одного из основоположников клиодинамики, Андрея Витальевича Коротаева посвящена разработке оригинальной теории социокультурной эволюции. Эта теория исходит из того, что имеет смысл говорить не о линиях эволюции, а о непрерывном эволюционном поле. При этом в рамках этого поля мы вовсе не наблюдаем такой ситуации, при которой движение в любом направлении возможно в равной степени. Движение в некоторых направлениях в его рамках оказывается в принципе невозможным, в то время как движение в одном направлении будет менее вероятным, чем в другом.

Ако искате повече подробности и евентуално да я свалите ---> Содержание и даунлоад