Защо не ни трябва нов реактор в АЕЦ "Козлодуй"

Писах вече, че не трябва да слагаме реактора в АЕЦ "Козлодуй". Сега ще се аргументирам по-подробно, данните и графиките са от монографията "Електроенергетика в България. Развитие и обществена цена", издадена от БАН през 2009 г.. Книгата съдържа единствената засега количествена оценка за развитието на електроенергетиката на България до 2030 г. Сред авторите са трима признати специалисти, които познавам и много уважавам - ст.н.с. дтн Пламен Цветанов, инж. Георги Стоилов и ст.н.с. инж. Георги Босев.

Те предлагат енергийна политика на здравия разум, която може да насочи електроенергетиката към конкурентна икономика и благополучие на крайния потребител в противовес на провежданата досега политика на екстензивно развитие. Предложеният сценарий ще акумулира спестявания на около 14,4 милиарда евро още към 2020 г от рационализирането на енергийната политика в България. Тези средства могат да бъдат използвани за възраждането на страната, ускореното внедряване на ВЕИ и енергийна ефективност съгласно енергийната стратегия на ЕС, както и за решаването на многобройните социално-икономически проблеми.

На следващата фигура e показана графиката на прогнозираните през 1995 г. до 2009 г. общи брутни потребления на електроенергия в страната.

Прогнозата от 2000 г. е означена със син цвят; от 2002 г. - със светъл синьо-зелен цвят. Най-фрапантна е прогнозата с тъмночервен цвят. Тя е правена през 2005 г., за да докаже необходимостта от строителството на АЕЦ „Белене“ и необходимостта от големи емисионни квоти за термичните електроцентрали. Според тази прогноза през 2015 г. потреблението трябваше да достигне 42–49 ТВтч, а към 2030 г. да бъде в диапазона от 52 до 75 ТВтч.

С малки светлочервени кръгчета е илюстрирано нивото на реализираното потребление през всичките години от 1995 до 2008 г. Характерът на кривата на реализираното потребление повтаря характера на икономическото развитие на страната, но няма нищо общо с хиперболите на нито една от фантастично невероятните прогнози, мотивирани системно от корпоративни интереси. Тези прогнози костват на България досега около 500 млн. лв. Ако не се поучим от тях, размерът на тъй наречените „еднократно вложени средства“ само за „Белене“ може да достигне 10–12 млрд. лв., без вероятност те да се възвърнат за времето на живота на тази централа! Това пишат авторите през 2009 г. Сега Борисов спря строежа на "Белене", но проблемът остава същият, ако се сложи реакторът в "Козлодуй".

Прогнозата на авторите за крайните потребности на електроенергия в България е със зелен цвят.

Сега да видим дали ще има достатъчно електроенергия за нуждите ни, тъй като защитниците на новаия реактор редовно плашат с предстоящ недостиг на ток. Какви са разполагаемите електропроизводствени мощности?

По различни причини инсталираните електропроизводствени мощности не са разполагаеми винаги. Както всяка машина и те се нуждаят от поддръжка, ремонти, модернизации. През зимните периоди агрегати с мощност от 200 до 400 МВт престояват заради различни видове повреди и ремонти. През лятото, когато потреблението е по-малко, неразполагаемите поради ремонти мощности достигат 2500 МВт. Водните, вятърните и слънчевите електроцентрали имат първоизточник, мощността на който се колебае в денонощен, месечен и сезонен разрез. Топлофикационните и заводските комбинирани електроцентрали следват графика на топлинните товари. Повреждаемостта на агрегатите, на елементите на мрежата, както и нестационарността на електропотреблението налагат поддържане на различни видове резерви, класифицирани според скоростта за регулиране и заместване. Когато се оценява задоволеността на търсенето на електроенергия, сумата на всички споменати видове намаления на разполагаемите мощности се изважда от теоретично възможната мощност, съответно производство на електроцентралите.

Най-общите оценки при средно- и дългосрочните прогнози включват баланс на разполагаемите мощности към часа на годишния максимален товар и баланс на разполагаемите производства за съответната година. В таблицата се представят прогнозите за балансите на производствените мощности с максималните товари и за балансите на годишните производства и потребления съответно през 2010, 2015, 2020 и 2030 г.

Сравнявайки възможностите на националните производители, в това число заявените инвестиционни намерения, с очакваните нужди, се установява огромен излишък, виден на най-долните редове. При осигурени нормативни резерви излишните мощности варират от 26.37% през 2010 г. до 110.68% през 2030 г. Аналогично производствените възможности надвишават прогнозираното потребление от 14.83% през 2010 г. до 115.43% през 2030 г.




Остава да разгледам още една идеологема на ядреното лоби - енергийната сигурност и енергийната независимост. Тук е важно да се има предвид една принципна манипулация на националната статистика, резултатите от която се отразяват и върху данните в Еврoстат: В количеството произвеждана у нас първична енергия (въглища, газ, нефт, биомаса и др.) е включена и енергията на внесеното ядрено гориво. Нещо повече, в матриците за първична енергия често фигурира общ ред „ядрена и хидроенергия“.

Трудно е да се разбере защо вносът на нефт и газ се приема за внос на енергийни ресурси, а вносът на ядрено гориво – за национален енергиен ресурс! Още повече че вносът на нефт или газ не предполага задължителното им използване в енергийни технологии от страната вносител (котли, превозни средства и др.). Внесеното от Русия ядрено гориво се „изгаря“ в руски ядрени реактори, след това престоява като отработено гориво, после се връща в Русия за преработване и накрая високоактивните отпадъци следва да се върнат в България за дългосрочно съхранение. Така България е напълно зависима не само от вноса на ядреното гориво, но и от целия горивен цикъл и от ядрените технологии на Русия.

Сега, когато Европа приема енергийната зависимост като един от основните проблеми на енергийната сигурност, цялото недоразумение с ядрената енергетика (колкото повече ядрена зависимост – толкова повече енергийна независимост!!) води до манипулации в анализите, медиите и обществото. От гледна точка на анализите негативите са три:

Първият се състои в това, че в общите данни за „ядрена и хидроенергия“ не може да бъде разграничено количеството на внесения енергиен ресурс „ядрено гориво“, за да се добие реална количествена представа за баланса на енергийните ресурси.

Вторият води до невъзможност да се определи реалната енергийна зависимост на страната. Например при приемане, че ядрената енергия (ядреното гориво) е местен ресурс, енергийната зависимост на България за 2007 г. е 48%, докато, ако се признае, че този енергиен ресурс е вносен, зависимостта е 70.3%.

Третият пречи да се оцени пряко количеството на водната енергия като възобновяем източник, което представлява още един важен показател за енергийния баланс и енергийната политика.

Изводите накратко:

1. В обозримо бъдеще в България няма да има значимо увеличаване на електропотреблението. Фантастиччните прогнози за невиждан ръст са неверни и отразяват само интересите на енергийната мафия.

2. И без новия реактор  България разполага и ще разполага с излишни електропроизведствени мощности  - така че ще продължи любимия (поради възможността за огромни далавери) на енергомафията износ на ток.

3. Новият реактор ще увеличи енергийната ни зависимост, още повече, че става дума за зависимост от неевропейска имперска държава - Русия.

Ще добавя извода от предишната ми публикация:

4. Строежът на нов, 7-ми блок в "Козлодуй" с руския реактор ще струва не много по-малко от строежа му в "Белене", а тази сума - 9-10 млрд. евро, е немислимо бреме за финансите на страната и за две поколения, които ще трябва да я изплащат.

За тези, които се интересуват по-подробно -

даунлоуд на книгата "Електроенергетиката на България" в pdf файл, 192 стр.

Още за ядрената енергетика:

"Козлодуй" като "Белене"

 Опасната илюзия АЕЦ "Белене"

Тънкостите на Бойковата менталност