понеделник, 4 януари 2016 г.

Европа и ислямския свят. Да се върнем към успешните модели.

Източното общество е много по-сложен в социологическия смисъл на думата организъм от европейското, американското, дори постсъветското общество. В един прекрасен филм от съветско време - "Бялото слънце на пустинята", това бе изразено с блестящата формулировка "Восток дело тонкое" *. Т.е., не може да го разберем рационално. И това не е метафора, а брутален факт.

Това не е боец на ИДИЛ, а кадър от "Бялото слънце на пустинята" - в Средна Азия пушките и ислямът вървят заедно не от днес...

В източните общества са съхранени такъв тип социални връзки, начини на производство и социални групи, които в Европа и изобщо в Западния свят са изчезнали преди векове - номадите, клановете, племената, всевъзможните религиозни съобщества. Европейците всеки път настъпват тази мотика, когато се опитват да покорят или реформират дадено източно общество.

Успехи в тези посоки са имали само руснаците и французите. Когато в началото на 20 в. Франция завоюва Мароко, тя привлича най-добрите си специалисти по Изтока и фактически надстроява своята колониална администрация върху ислямското общество. Самата дума "надстроява" носи позитивност - достроява се социално-политическо устройство, а не се руши старо, за да се създава ново. Какъв е резултатът, погледнат от днешния ден? В Мароко се запазва монархията като безусловен гарант за стабилност, а и до днес на фона на "арабските пролети" страната е като мирен залив в сравнение с арабските и мюсюлманските страни. По същия начин Руската империя до 1917 г., използвайки своите мюсюлмани (най-вече татарите), доста спокойно и успешно управлява Средна Азия. Там съветските преобразования обаче се оказаха разрушителни, именно защото не включваха идеята за надграждане върху съществуващите обществени структури и ценности.

Днешната криза в Близкия Изток е породена от краха на светската постколониална система, наследена от миналия век. Източните монархии там рухнаха доста отдавна и бяха заменени от различни видове диктатури, легитимиращи се и с леви лозунги като БААС в Ирак и Сирия например. Сега този модел си отива. Вместо него на преден план излизат военизирани групировки, вкл. терористични, които поемат/изпълняват държавните функции по места. И този нов ред се оказва доста по-стабилен, отколкото реда при монархиите или светските диктатури. Защото се базира на основните структури и ценности на ислямските общества.

Лингвистично-семантична справка:

* "Восток – дело тонкое"

Фраза от филма "Бялото слънце на пустинята", която става емблематична като коментираща реплика по повод на разказ, съобщение за объркан случай  или сложна ситуация, свързан с Азия или с Изтока въобще.  Често се употребява изобщо съм ситуации, които изискват внимание и размисъл (в тези случаи компонентът "Восток" обикновено се заменя с друг).

неделя, 3 януари 2016 г.

Лайното като градивен елемент на цивилизацията



Вие си мислите, че свещеният бръмбар скарабей се е качил и се търкаля върху гнусновонящо топче от слонско лайно:

701


Но скарабеят напълно основателно смята, че е победил конкурента си в борбата за брачното ложе, хранилката и яслите на своите деца. 

Презрението на съвременните хора към свещените бръмбари скарабеи по интересен начин свидетелства как в преследването на прогреса много бързо сме забравили какво са означавали за нас животинските изпражнения. Само да напомня, че допреди 150-200 години с  животински тор са се измазвали/изграждали къщите по селата. Технологията, която са използвали, е каменна основа, дебели греди, между които се е плетял плет от "вършини" (тънките, но здрави дървени пръчки). Плетът се попълвал със смес от глина, ситно нарязана слама и говежди тор.


Не по-малко важно е, че животинският тор  е основа на аграрната революция, при която се преминава към интензивна обработка на земята. Допреди това е трябвало да оставят изтощената земя да почине необработвана няколко години, за да се възстанови. Но Европа е малък континент и годните за оран земи не достигат за бурно размножаващото се население. Революцията на торното земеделие променя картата на Европа и й дава историческите завоевателни перспективи.


Биологико-митологическа справка:

Скарабеят е вид едро насекомо, които достига до 2,5 сантиметра. Наричат ги още торни бръмбари или бръмбари-лешояди, понеже се хранят с животинска тор и разложена плът. И мъжките, и женските скарабеи оформят топчета тор. Женската снася в тях яйцата си, след което те биват заравяни в земята. Когато се излюпят ларвите, те се хранят от торните топчета.

Скарабеите са символ на възкресението и са придобили тази си слава най-вече с това, че когато ларвите пораснат, бръмбарите излизат изпод земята, сякаш от нея се раждат. Египтяните са вярвали, че свещеният бръмбар е символ на здравето, на закрилата на висшите сили и на безсмъртието.

понеделник, 21 декември 2015 г.

Спомен за Бъдни вечер

Да припомня на младите - допреди 1989 г. нямаше Коледа. При комунизма нямаше такъв празник. Нямаше изобщо такава дума. Господстваше Нова година и тя като празник бе изместила Коледа. А някъде и го бе забранила. В провинциалните градчета не бе рядкост да се тормозят хората, които ходят на църква за Коледа.

Но във всекидневието Нова Година не бе могла да премахне Бъдни вечер. Повечето семейства тачеха Бъдни вечер като истински семеен празник и ритуалите по посрещането й бяха радост за душата. Елхата също се правеше за Бъдни вечер.

Особеното на Бъдни вечер бе, че трапезата трябваше да е постна - макар че религиозният смисъл отдавна да бе забравен. На Бъдни вечер се постеше, а на другия ден - Коледа, се ядеше напровала. Седем постни ястия се слагат на Бъдни вечер по традиция - най-често питка с паричка за късмет, зелеви сарми, боб, пълнени чушки, ошаф, туршия, тиквеник (баница с тиква), също така важна за трапезата е паничката с мед, Също така и трошените орехи. Хубаво бе и да се пали тамян за аромат. Църковният смисъл както казах бе изчезнал.

Важно бе, че трапезата от Бъдни вечер не се раздига. Защо - отдавна бе забравено. А причината е връзката на коледните тържества с празника на мъртвите, те идват след живите да ядат от трапезата. Също така друга особеност бе, че не се става по време на бъднивечерна трапеза. Всичко трябваше да е сложено предварително и никой не можеше да става.

За нас, децата Бъдни вечер бе голям празник. Защото ритуално сурвакахме възрастните и те ни даряваха с пари. По правило в нашето семейство се даряваха сериозни банкноти и коледните спестявания бяха важна част от годишния ни бюджет. Тук заговорих за сурвакането - и то бе запазено като ритуал, даже се произвеждаха сурвакници и имаше държавно спонсорирани сурвакарски празници.

Свинско - какво да правим с него и от какво точно-

Идва времето на свинското и е ред да кажем коя част за какво е подходяща. Прясното свинско месо има лек червеникав цвят. Колкото по-влакнеста е структурата му, толкова по- старо е прасето. В хладилника може да издържи 1-2 дни, замразено - до 9 месеца. При мариноване с твърд алкохол свинското месо омеква. Посолявайте месото към края на топлинната обработка, за да не стане твърдо. Винаги "запечатвайте" (запържвайте) месото леко в мазнина, преди печене за да се запази сочността му.


Глава - Може да се открие в по-големите месарници - най- вече се използва за бульони и супи. Напоследък се продават разфасовки - свински бузи - изключително мазно и още толкова вкусно.

Уши - Прекрасни са за супа заедно с крака, а също и просто сварени с оцет и сол - за мезе. Езикът и мозъкът също се ядат - даже се водят деликатес.

Врат - от него стават любимите свински вратни пържоли - прекрасни за скара и тиган ( и за фурната са страхотни). Най-често са леко прошарени - т.е имат мазнина. Продават ги с и без кост.

Котлети - По-сухо от вратното, без жилки, в зависимост от коя част е, може да има малко сланинка отстрани и задължително е с кокал. Подходящо за печене. Поради сухотата си не е подходящо за скара.

Заден бут - Страхотен на фурна за пълнене, за рула от месо и пържолки. Често се използва за приготвяне на мезета и готвене.

Преден и заден джолан - Най-често се използва за супа. Предният е по-малък и има по-малко месо. Задният е страхотен сварен и после изпечен.

Крачета - Заедно с ушите са класически за студена и топла пача. Но и сварени и запечени са просто страхотни.

Ребра - Подходящи за печене и скара. Култови са за барбекюта.

Гърди - По-мазни от ребрата, продават се с и без кост. Подходящи изключително и само за зимни гозби - свинско с кисело зеле, гювеч с месо, боб с ребра и т.н.

Бон филе - Изключително нежно, с почти никаква мазнина, подходящо
даже за диетични ястия. Цената му е доста висока и от него се приготвят предимно специалитети.

Плешка - Подобно на бута, но много по крехка - страхотна за печене.

Дреболии - Сърце, бъбрек, дроб, далак - използват се за готвени ястия и на скара.

Сланина - Най- хубавата част е от гърба - прошарена е и от нея се прави бекон.


Топчета сирийчета

Помните ли топчетата сирийчета? Чудни цветни в прозрачно стъкло топчета, които ценяхме като съкровище.

А днешните деца май изобщо не играят на топчета. Изглежда заедно с комунизма си е отишла тая вечна момчешка игра. Тя имаше сложни правила, които вече съм забравила, но някъде в кутийка все още си пазя сирийчетата от онова време. Те бяха скъпи топчета и трудно се намираха. Обикновените топчета бяха от мътнистозелено стъкло и нямаха никаква красота. Особено ценни бяха гудите сирийки - още по-рядка придобивка. Гуди се наричаха големите топчета, които имаха специална функция в играта.

Понеже съм забравила правилата, ще цитирам Уикипедия:

"Играта има много версии по света. Един начин за игра е да се начертае кръг с пръчка в пясъка, и отделните играчи да се редуват и с тяхното топче да се опитат да избутат топчетата на другите от кръга. Друг начин е да се издълбае дупка в пясъка или земята и да се правят опити да се вкара топчето в дупката като междувременно се елиминират топчетата на другите играчи. В трети вариант целта на играта е да се уцелят и „пленят“ противниковите топчета, като така те преминават от едни в други ръце и сменят собственика си. Четвърти вариант е да се целят заложени топчета, като може да се цели и топчето на противника.

За спечелването на играта се използват различни тактики, като например хвърляне на топчето в защитена или отдалечена територия. Както при всички детски игри, правилата търпят промени и се адаптират към обстановката. Не по-маловажно значение от ловкостта за играта има и естетическото удоволствие от различните цветове и по-рядко разпространените топчета."