петък, 21 март 2014 г.

Истеричното гражданско общество

Мълчах си дълго време, защото хич не ми харесваше всичко около мен. Предизборната кампания и жалките избори. Последвалия изблик на истеричното гражданско общество. Тук отварям скоба - имаше 3 дена, в които то породи надежда, че че струва нещо - когато изхвърли Пеевски. Оттам нататък стана театрално представление. Властта си назначаваше безсрамни назначения, а т.нар.гражданско общество, самообозначило се като протести се занимаваше с циркове - балерини пред масовките, имитации на революцията от 1848 г с оголената гръд от картината на Дьолакроа, пиано пред парламента. Кво да си говорим...Властта си правеше каквото си иска, протестърите си правеха същото.Имаше и няколко опити за имитация на истински протест - белия автобус - чудя се за кого бе по-смешен.
А можеше да бъде и по-различно.В началото на протеста имаше и много леви. Срещу Пеевски бяха и левите. И когато наглостта на властта стигна дотам да назначи за министър, нарушавол системно френските закони, протестиращите - левите и десните, можеха да го изхвърлят и него. Но десните вече бяха отсекли линията - с лозунга "Червени боклуци". Защо бе? Протестът бе срещу олигархията. Защо трябваше да гоните читавите червени? С това сами убихтне смисъла на протеста. Защото той възникна не срещу БСП, а срещу олигархията.

вторник, 18 февруари 2014 г.

Една душица, убивана гадно и мъчително от хора, се бори за живот






Някой беше казал: На света няма един дявол. Има хиляди. И всичките са с човешки облик...
Ангелите ги знаем кои са. Ходещи сенки, всяка с теглото си, безмислостно стоварено върху плещите им от черните ръце и души на човешките демони!
Добавихме още едно ангелче към нашия легион от страдалци... Но то няма бели крилца, а наместо тях – обгорена, гниеща, падаща кожа. От името на всички заминали си безименни души, представяме Ви Любчо...


Любчо, който тежи сам 6 кг и е по – нисък от коляното Ви. Любчо, който кротко е преживявал под милостта на няколко Човека. Любчо, който е бил толкова любвеобилен и кротък и е просил внимание от всеки и чак се е свирал в кварталното кафене и хората са му се радвали. Любчо, който посреднощ е търчал с пламъци по цялото си тяло, просто за да задоволи болните мераци на човешки демони. Любчо, който в отчаянието и болката си се е насочил към единственото познато място и е намерил кола, под която да се свре и хората са го боли с пръчки да излезе изпод нея, за да не я запали, горейки. Любчо, от чийто жизнерадостен и весел нрав няма и следа. Любчо, който страда и умира така както е живял – тихо, кротко, стремейки се да не пречи никому...
 

Това невинно, нещастно същество е преживяло ужаса на сто живота. И все още се мъчи да оцелее. Любчо има изгарания по тялото си втора и трета степен. Днес, малко преди да дойде при нас, малко преди да бъде прегледан в клиниката, по – голямата част от едното му ухо просто изпадна. На нейно място остана кървяща рана. Гръбчето, коремчето му, всичко е обгорено. Анусът му и с най – жестоки изгарания. Имаше и кръвоизлив на очето от ръгането с пръчка изпод колата... Въпреки че се придвижва самостоятелно, той далеч не е извън опасност. Любчо изпитва нечовешки болки, далеч по – тежки от начина, по който изглежда. Всяко действие, всяко движение, всичко му носи страдание. В момента е на два вида антибиотик, три вида външно третиране и трябва да се храни само с мека храна, защото всяко изхождане е огромно усилие. Той дори няма анус. На негово място зее кървава, мокра рана. А на мястото на икскрящите му очи, зеят черни зеници, питащи хиляди въпроси. Въпроси, които и ние си задаваме. Въпроси, на които всеки НОРМАЛЕН човек не би имал адекватен отговор!
Не знаем какво повече да Ви кажем за състоянието му, снимките говорят сами за себе си. Този път не искаме нищо от Вас... Няма да Ви молим за пари, за грижа, за нищо. Молим Ви само да погледнете това момче с очите, с които Ви вижда и то. И да се запитате: Защо? Да се огледате в хората около Вас и да помислите наистина ли са хора... И заслужава ли тази невинна душа сполетялото я. Колко грехове е изкупил този живот със страданията си?!
И все пак, Любчо доказа нещо, което повечето от Вас знаят – няма друга душа като кучешката. Няма толкова всеопрощаващо същество. Няма друго създание, което в агонията си да позволи да го нарамиш, докосвайки тая мъка по тялото му, и само да извърне глава и да те погледне с тея големи кучешки очи... Без да посегне, без да възрази. Само съзерцава. В тея нашите тъмни сърца... Право в тях. Ако можехме и ние така!
Колко ангели трябва да паднат, за да утолят жаждата за кръв на демоните? Колко още? Не стигат ли, не ви ли стигат вече... 


Катюша Попкармезова е жената, която е оказала първа помощ на запаленото от изверги куче в Бургас. Животното бе залято с бензин, а след това до кожата му бе драсната клечка кибрит. Четириногото е с опасност за живота, с голям процент изгаряния по цялото тяло. След като видяла ужасяващите рани, Попкермезова е започнала веднага да облекчава дълбоките изгаряния с пяна и мехлем. В момента даваме антибиотик и аналгин по предписание на ветеринарите, но се иска много време. Важното е ,че той ни се довери и се поддава на лечение, споделя Попкермезова.

Попкермезова работи в Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата. Сградата се намира до тази на ДАИ, на улица "Индустриална" 2. Кучето всеки ден е обикаляло района, а работници са го хранили и полагали грижи за него.

 

вторник, 31 декември 2013 г.

Анна Димова за това, което сами си случихме през 2013 г.

накрая ще ви кажа коя е тя -  за тези малкото, които не се сетите

1 Декември 13, 12:30 / Автор: Анна Димова
Кратка история на дългия протест

Годината започна драматично под знака на огъня.
Сметките за ток подпалиха дълго трупания народен гняв.
Февруарският протестиращ пък подпали сметките си за ток. Полетяха камъни към прозорците на ЕРП-тата.
Народът изгори конституцията на площада и поиска нова, въпреки че никога не беше чел старата. Поиска „народна власт” и държава без партии, защото никога не беше чел историята. Или просто защото го мъчеше носталгия по тази история.
Няколко души се самозапалиха и изгоряха като факли. Телевизията превърна трагедията в шоу и си вдигна рейтинга. След три дни всичко беше забравено.
Бойко Борисов провидя в оставката си златен предизборен шанс. Вдигна кръвно и с драматичен жест хвърли ключовете от катастрофиралата кола. Разплакани свиневъди и комбайнери го изпратиха пред парламента. Той обеща да се върне.
И се върна, разбира се. Всъщност никога не си беше тръгвал.
Незаконните костинбродски бюлетини съсипаха деня за размисъл, но размисъл така или иначе нямаше.
Изборите родиха ново четириглаво чудовище, каквото никога не бяхме виждали.
Зададе се тежко лято.
Волен Сидеров оглави държавата и ни обеща да познаем страданието.
Делян Пеевски беше искрата, която възпламени затихналия бунт и взриви София. Градът буквално се изсипа на площада, въпреки проливния дъжд. Стовари се като юмрук. Беше страшно, беше прекрасно! И аз бях там, защото не можех да не бъда.
В началото за всички беше пределно ясно защо сме там. Месец по-късно всеки си имаше своя причина, неизвестна на останалите.
Група ентусиасти написаха Харта 2013 – пръв и последен опит за ясна формулировка и дори решение. Народът съзря в това дългата ръка на Сорос, масоните и илюминатите – реши, че някой отново се опитва да го прецака и яростно заклейми хартата, още преди да я дочете.
Постепенно ГЕРБ превзе протеста отвътре. Не беше никак трудно, като се има предвид страстната и масова народна любов към чаровния бодигард на Тато.
"Младите, умните и красивите" не успяха да се отграничат от ГЕРБ, а повечето дори не разбраха защо това е крайно наложително. Някои се досещаха, но решиха, че е по-практично да приемат Бойко като старши-партньор в борбата – нека изметем „червената мафия”, пък после ще му мислим.
През това време отново някой мъчително умираше – този път долу, затрупан под земята.
Горе, по жълтите павета, някой протестираше артистично, а Едвин Сугарев гладуваше. За кратко.
Правителството прекрачи границите на мислимото и немислимото. Но бързо свикна да живее под обсада, дори се закали и заякна.
Белият автобус прегази белия роял. А може би стана обратното. Няма да разберем.
Най-устойчивите и вдъхновени протестиращи неусетно заприличаха на "червените боклуци" срещу които викаха цяло лято. Никога няма да им простя "списъка".
Реформаторският блок се закле, че няма да се жени за ГЕРБ, но за всеки случай написа предбрачен договор и промърмори, че може да размисли, ако ГЕРБ обещае да го спази. Някои се досетиха, че това е годеж, но замълчаха.
Тежка параноя сграбчи изтерзаната българска душа. Разделихме се на „комуноиди” и „соросоиди”. Всички до един платени.
Трезвата оценка и критичният анализ станаха повод за отлъчване от църквата на „новите демократи”.
В оредяващите редици на протеста се вля свежа студентска кръв, която обаче се оказа твърде символична, за да стресне правителството. Успя само да раздразни ученолюбивите „предатели” и някои измъчени от вечно блокирания център столичани.
Младите пробваха да компенсират с пърформънс. Получи се малко сеир, малко кютек – и отново тишина.
Във войната на титаните се включи електорат от цялата страна, мобилизиран и извозен с автобуси. Умните и красивите гнусливо снимаха как глупавите и грозните пикаят из столичните градинки.
Правителството обяви официално, че ще уволнява протестиращи. И няма да подава оставка.
Заприиждаха бежанци, а Боян Расате се самоназначи за национален бодигард.
Народът тотално полудя и всеки почна да подозира всеки във всичко.
От любовната история между Волен, Бойко, Сергей и Лютви се роди и оглушително заврещя нова рожба - Бареков. Обеща казарма и таблет за всяко дете, в замяна скромно помоли за улица на негово име. Народът му посвети благодарна песен, а социолозите му предрекоха бляскаво парламентарно бъдеще.
Реформаторският блок, по стара „дясна” традиция, започна да се люспи, настоявайки, че всъщност се консолидира. Твърдите „костовисти” тихо въздъхнаха и изключиха телевизорите.
После скова студ, дойдоха дълги празници, електоратът хукна да пазарува, опъна коледни софри и забрави.
Само от време на време някое бездомно куче самотно пролайва „оставка”.
В новогодишната нощ очакваме празнична разтуха от бляскаво чалга-съзвездие.
После чакаме новите сметки за ток.

---------------------
* Анна Димова е родена на 03.02.1971. Живее в София. Завършила е Средно специално художествено училище по приложни изкуства. Висше образование получава в Нов български университет със специалности психология и клинична социална работа, по-късно специализира психодрама и арт-терапия. Работила е като арт-терапевт към различни центрове за социална работа. Има четири самостоятелни изложби в Австрия - Литшау, 1992; Виена, 1995; Каринтия, Санкт Якоб, 2000, Клагенфурт, 2012. В момента работи като психотерапевт и художник, пише за списание "Жената днес".

неделя, 29 декември 2013 г.

Доклад: Нараства протестният потенциал в обществото

Според експерти от Лабораторията на Костов гражданското действие с политически искания е нетрайно, а липсата на единство в целите и мотивите ограничава протестите в България

Докладът разглежда гражданските протести като фактор за несигурност в страната, без да ги оценява положително или отрицателно.
Какво ограничава протестите
Паралелно с високия протестен потенциал в българското общество, експертите от НБУ констатират, че различните групи протестиращи не успяват да постигнат съгласие за общи цели и мотиви.
Те отбелязват, че основната протестна енергия не е породена от искания, а от политически грешки и провали.
Според тях основен фактор, който ограничава протеста, е спонтанният бойкот на всяко политическо лидерство и съзнателният избор за оставане в рамките на гражданското действие. Това създава нетрайна смес от гражданско действие с политически искания. Отказът от политическо действие е и отказ от политически подходи, цели и средства за постигането им, най-важното сред които е единството, се казва в доклада.
"Въпреки протестите, относителното увеличаване на протестиращите групи и на готовите да протестират, те не обединяват усилията си и не увеличат влиянието си", е изводът на експертите.

Интересен ефект, отчетен от лабораторията, е, че със своята основна атака, целяща оставка на правителството, разпускане на Народното събрание и провеждане на предсрочни избори, протестите консолидират изпълнителната и законодателната власт.
Според направения анализ общото противопоставяне срещу протестиращите намалява различията и сближава Коалиция за България, ДПС и Атака в парламента, като по този начин прикрива процесите на разпад.

http://www.vesti.bg/analizi-i-komentari/analiz/doklad-narastva-protestniiat-potencial-v-obshtestvoto-5999836

Мориц Ешер

Получих великолепен коледен подарък: - луксозен албум на Мориц Ешер с кратки негови описания на идеите на графиките му, пускам 3 от най-впечтляващите ме..

Корицата




Относителност, литография, 1958

Тук се наблюдават 3 посоки на гравитация, действащи перпендикулярно една на двуга. Три земни повърхности, всяка населена с човешки създания, се пресшчат под прав ъгъл. За обитателите на отделнитие светове е невъзможно да вървят, стоят или седят  на една и съща повърхнаст, защото имат различни концепции за горе и далу.Но могат да използват едни и същи стълбиш. На върха на изобразените стълби двама души се движат един до друт в една посока , въпрек това единиан слшза, а другият се качва. Съобщимостта им е изключена, тъй като живеят в различни светове, затова и взаимно не подозират съществуването си.



Влечуги, литография, 1943

Между пръснатите предмети лежи отворен скицник със започната рисенка, представляваща  мозайка от малки, подобни на алигатори влечуги, оцветени в три контрастиращи тона. На едно от тях очевидно е омръзнало  да леажги вцепенено сред себеподобните си и ето то протяга краче през ръба на скицника, откъсва се от него и поема към независимото битие. Изкатерва се по  кориците на дебел том по естестветана история, преодолява хръзгавия наклон на триъгълника по чертане и мъчително се доближава към зенита на своята самостоятелност. Изморен, но доволен, малкият алигатор се спуска  през един пепелник обратно към плоската низина на хартията за рисуване, където кротко застива между своите скицирани другяри, приемайки отново функцията на елемент на разтеглена от чертеж повърхнина.



Връзката на единението (Bond of Union), литография, 1956

Две спирали преминават една в друга и се превръщат в мъжка и женска глава, съответно в ляво и в дясно. Като безкрайна лента, преплетена в челата на фигурите, те създават образ на двойно единство. Усещането за безкрайно пространство се подсилва от сферите, плуващи пред, във и зад  ажурните изображения.