2. Тъпчат ни с реклами, политически тв шоу-та и брутална предизборна пропаганда - за де се тъпчат индиректно други
3. В света има мнаго групи, борещи се правата на кравите. Или за правата на кокошките да са свободни. За нашете права има 0 (нула), нула като нищо.
Необходимо пояснение:
Аз съм радикален фен за правата на животните. Още не съм веган, но се подготвям за този преход. У нас все още групи и движения за Animal Rights няма. Когато се появят, жална му майкd обещавам нd Кибер Явор.За да го подпомогна в благородната му дейност на полза роду - нека разглежда този ми пост като подбуждане, съучастничество и каквото още е запомнил от юридическия ПУЦ - към тероризъм. Вследствие на което да почне да ме разследва. За осъждането ми съм скептик. Освен ако магнаурският корифей Цецко не се произнесе :-)
IMPORTANT EDIT:
Непростимо е, че не дадох и текста, поправям се:
Cows With Guns
Intro
------
Am G Am
[Am]Fat and docile, big and dumb
They look so stupid, they aren't much fun
[G]Cows aren't [Am]fun
[Am]They eat to grow, grow to die
Die to be et at the hamburger fry
[G]Cows well [Am]done
[Am]Nobody thunk it, nobody knew
No one imagined the great cow guru
[G]Cows are [Am]one
[Am]He hid in the forest, read books with great zeal
He loved Che Guevera, a revolutionary veal
[G]Cow Tse [Am]Tongue
[Am]He spoke about justice, but nobody stirred
He felt like an outcast, alone in the herd
[G]Cow dol[Am]drums
[Am]He mooed we must fight, escape or we'll die
Cows gathered around, cause the steaks were so high
[G]Bad cow [Am]pun
[Am]But then he was captured, stuffed into a crate
Loaded onto a truck, where he rode to his fate
[G]Cows are [Am]bummed
[Am]He was a scrawny calf, who looked rather woozy
No one suspected he was packing an Uzi
[G]Cows with [Am]guns
[Am]They came with a needle to stick in his thigh
He kicked for the groin, he pissed in their eye
[G]Cow well [Am]hung
[Am]Knocked over a tractor and ran for the door
Six gallons of gas flowed out on the floor
[G]Run cows [Am]run!
He picked up a bullhorn and jumped up on the hay
We are free roving bovines, we run free today
We will [F]fight for bovine [C]freedom
And [E]hold our large heads [Am]high
We will [F]run free with the [C]Buffalo, or [E]die
Cows with [Am]guns
[Am]They crashed the gate in a great stampede
Tipped over a milk truck, torched all the feed
[G]Cows have [Am]fun
[Am]Sixty police cars were piled in a heap
Covered in cow pies, covered up deep
[G]Much cow [Am]dung
Black smoke rising, darkening the day
Twelve burning McDonalds, have it your way
We will [F]fight for bovine [C]freedom
And [E]hold our large heads [Am]high
We will [F]run free with the [C]Buffalo, or [E]die
Cows with [Am]guns
[Am]The President said "enough is enough
These uppity cattle, its time to get tough"
[G]Cow dung [Am]flung
[Am]The newspapers gloated, folks sighed with relief
Tomorrow at noon, they would all be ground beef
[G]Cows on [Am]buns
[Am]The cows were surrounded, they waited and prayed
They mooed their last moos,
they chewed their last hay
[G]Cows out[Am]gunned
The order was given to turn cows to whoppers
Enforced by the might of ten thousand coppers
But on the horizon surrounding the shoppers
Came the deafening roar of chickens in choppers
We will [F]fight for bovine [C]freedom
And [E]hold our large heads [Am]high
We will [F]run free with the [C]Buffalo, or [E]die
Излишно е да представям култовия артист в съвременната музика Нийл Йънгг. Канадски музикант, изпълнител, композитор, автор на песни и режисьор. Музикалната му кариера започва през 1960 година, като освен соловите изпълнения и тези, съвместни с групата Крейзи Хорс, той участва и в голям брой групи - Джейдс (1960-1961), Бъфало Спрингфийлд (1966-1968), Кросби, Стилс, Неш енд Йънг (от 1968), Дъкс (1977) и други. До средата на 2008 година броят на продадените от него албуми е около 79 милиона.
Песните му са уникални с с дълбоко личните си текстове, своебразната, трудно поддаваща се на имитиране китарна техника и характерния му фалцетен тенор. Той си акомпанира на различни инструменти, включително пиано и хармоника, но най-запомнящи се изпълненията му на акустична китара и солата на електрическа китара.
Макар че в хода на кариерата си експериментира в различни стилове, сред които суинг, джаз, рокабили, блус и електронна музика, той е най-известен със своите фолк рок („Heart of Gold“, „Harvest Moon“, „Old Man“) и хард рок песни („Cinnamon Girl“, „Rockin' in the Free World“, „Hey Hey, My My (Into the Black)“). През последните години възприема елементи от по-нови стилове, като индъстриъл, алтернативно кънтри и гръндж. Влиянието на Йънг върху последния стил му е спечелва прозвището „кръстник на грънджа“.
Използвайки псевдонима Бърнард Шейки (на английски: Bernard Shakey), Нийл Йънг режисира няколко филма, сред които „Journey Through the Past“ (1973), „Rust Never Sleeps“ (1979), „Human Highway“ (1982), „Greendale“ (2003) и „CSNY Déjà Vu“ (2008). Той е и известен привърженик на защитата на природата и на дребните фермери, като през 1985 година е сред учредителите на Фарм Ейд.
Той е е наясно с факта, че много хора шерват MP3-ки - които обаче по същността са нискокачествение копия на оригиналните парчетаетта - затова не се плаши, че пиратството убива музиката.
Сравнението, което Йънг правие с радиото, е интересно и провокира размисъл, тъй като радиото бе и си остава един от най-големите и най-важните промоционални канали за музикалната индустрия - не само през изминалия век, а и днес.
Това не значи, че Йънг адмирира практиката от началото на миналия век, когато музикалната индустрия опита да задуши бурно разрастващия се радиопазар на разпространение на музиката, защото печалбите й били паднали. И частично успява, лобирайки в Конгреса налагането на такси върху радиостанциите за излъчваната от тях музика. Без послушковците и/или купените депутати-марионетки на милиардните лобисти да оценят, че падането на приходите и печалбите на музикално-продуценските хиени на фона на развихрящата се Голяма депресия са паднали в доста по-малка степен в сравнение с общия спад на икономиката.
Опитът на миналато кара Йънг да е песимистичен, защото ситуацията в САЩ според него не се е променила съществено от ония времена.
Предвид на това, че Tribler сега стартира и се набира първонамална критична маса потребители, пускам анонса на TorrentFreak без превод - щото пионерите ще са гийкове и нердове, за които английският е почти като майчин език :-) Съществена характеристика е и че е Open Source.
Аз се включих и работи пърфект - свалих си Infected Mushrooms във .FLAC формат. :-) Сега бъдещето е в нашите ръце - гийковете, нердовете, поддръжниците на Copyleft-a и на Open Culture+=
While the file-sharing ecosystem is currently filled with
uncertainty and doubt, researchers at Delft University of Technology
continue to work on their decentralized BitTorrent network. Their
Tribler client doesn’t require torrent sites to find or download
content, as it is based on pure peer-to-peer communication. “The only
way to take it down is to take the Internet down,” the lead researcher
says.
The Tribler BitTorrent client is no newcomer to the BitTorrent
scene. It has been in development for more than 5 years and has
delivered many innovative features, which have mostly been ignored by
the masses.
Today, however, Tribler is more relevant than ever before.
Developed by a team of researchers at Delft University of Technology,
the main goal is to come up with a robust implementation of BitTorrent
that doesn’t rely on central servers. Instead, Tribler is designed to
keep BitTorrent alive, even when all torrent search engines, indexes and
trackers are pulled offline.
“Our key scientific quest is facilitating unbounded information sharing,” Tribler leader Dr. Pouwelse tells TorrentFreak.
“We simply don’t like unreliable servers. With Tribler we have
achieved zero-seconds downtime over the past six years, all because we
don’t rely on shaky foundations such as DNS, web servers or search
portals.”
So how does it work?
Like many other BitTorrent clients, Tribler has a search box at the
top of the application. However, the search results that appear when
users type in a keyword don’t come from a central index. Instead, they
come directly from other peers.
Tribler’s decentralized search results
Downloading a torrent is also totally decentralized. When a user
clicks on one of the search results, the meta-data is pulled in from
another peer and the download starts immediately. Tribler is based on
the standard BitTorrent protocol and uses regular BitTorrent trackers to
communicate with other peers. But, it can also continue downloading
when a central tracker goes down.
The same is true for spam control. Where most torrent sites have a
team of moderators to delete viruses, malware and fake files, Tribler
uses crowd-sourcing to keep the network clean. Content is verified by
user generated “channels”, which can be “liked” by others. When more
people like a channel, the associated torrents get a boost in the search
results.
The latest addition to Tribler is a Wikipedia-style editing system dubbed “Open2Edit,”
where users have the option to edit names and descriptions of torrents
in public channels. All without a central server, totally decentralized.
open2Edit
According to Dr. Pouwelse, Tribler is fully capable of resisting any
pressure from outside, and it will still work when all torrent sites and
trackers are gone. It simply can’t be shutdown, blocked or censored,
whatever laws politicians may come up with.
“The only way to take it down is to take The Internet down.” Pouwelse told us.
One thing that could theoretically cause issues, is the capability
for starting users to find new peers. To be on the safe side the Tribler
team is still looking for people who want to act as so called bootstraptribler peers. These users will act as superpeers, who distribute lists of active downloaders.
“Together with software bugs and a code cleanup, that is now our last known weakness,” says Pouwelse.
While the Tribler client only has a few thousand users at the moment,
for avid file-sharers it must be a relief to know that it’s out there.
No matter what crazy laws may pass in the future, people will always be
able to share.
Those who want to give it a spin are welcome download Tribler here. It’s completely Open Source and with a version for Windows, Mac and Linux.
While the file-sharing ecosystem is currently filled with
uncertainty and doubt, researchers at Delft University of Technology
continue to work on their decentralized BitTorrent network. Their
Tribler client doesn’t require torrent sites to find or download
content, as it is based on pure peer-to-peer communication. “The only
way to take it down is to take the Internet down,” the lead researcher
says.
The Tribler BitTorrent client is no newcomer to the BitTorrent
scene. It has been in development for more than 5 years and has
delivered many innovative features, which have mostly been ignored by
the masses.
Today, however, Tribler is more relevant than ever before.
Developed by a team of researchers at Delft University of Technology,
the main goal is to come up with a robust implementation of BitTorrent
that doesn’t rely on central servers. Instead, Tribler is designed to
keep BitTorrent alive, even when all torrent search engines, indexes and
trackers are pulled offline.
“Our key scientific quest is facilitating unbounded information sharing,” Tribler leader Dr. Pouwelse tells TorrentFreak.
“We simply don’t like unreliable servers. With Tribler we have
achieved zero-seconds downtime over the past six years, all because we
don’t rely on shaky foundations such as DNS, web servers or search
portals.”
So how does it work?
Like many other BitTorrent clients, Tribler has a search box at the
top of the application. However, the search results that appear when
users type in a keyword don’t come from a central index. Instead, they
come directly from other peers.
Tribler’s decentralized search results
Downloading a torrent is also totally decentralized. When a user
clicks on one of the search results, the meta-data is pulled in from
another peer and the download starts immediately. Tribler is based on
the standard BitTorrent protocol and uses regular BitTorrent trackers to
communicate with other peers. But, it can also continue downloading
when a central tracker goes down.
The same is true for spam control. Where most torrent sites have a
team of moderators to delete viruses, malware and fake files, Tribler
uses crowd-sourcing to keep the network clean. Content is verified by
user generated “channels”, which can be “liked” by others. When more
people like a channel, the associated torrents get a boost in the search
results.
The latest addition to Tribler is a Wikipedia-style editing system dubbed “Open2Edit,”
where users have the option to edit names and descriptions of torrents
in public channels. All without a central server, totally decentralized.
open2Edit
According to Dr. Pouwelse, Tribler is fully capable of resisting any
pressure from outside, and it will still work when all torrent sites and
trackers are gone. It simply can’t be shutdown, blocked or censored,
whatever laws politicians may come up with.
“The only way to take it down is to take The Internet down.” Pouwelse told us.
One thing that could theoretically cause issues, is the capability
for starting users to find new peers. To be on the safe side the Tribler
team is still looking for people who want to act as so called bootstraptribler peers. These users will act as superpeers, who distribute lists of active downloaders.
“Together with software bugs and a code cleanup, that is now our last known weakness,” says Pouwelse.
While the Tribler client only has a few thousand users at the moment,
for avid file-sharers it must be a relief to know that it’s out there.
No matter what crazy laws may pass in the future, people will always be
able to share.
Those who want to give it a spin are welcome download Tribler here. It’s completely Open Source and with a version for Windows, Mac and Linux.
Сайтът на варненската журналистка Вуеселина Томова Афера.бг, известен със скандалните си разкрития за полицейщината и политическата употреба на службите за сигурност от всички управляващи досега, е недостъпен от няколко часа.
Според Razkritia.com отговорна е турската хакерска група Milli Kuvvetler – „Пазители на държавата”. Даден е и скрийншот, на който вместо заглавната страница на Афера излиза знакът на Milli Kuvvetler, придружен от обемен текст на турски език. Основното искане на групата е всички да прочетат и запомнят документа „Ергенекон”.
Аз се съмнявам в това, тъй като не се посочва никакъв турски или изобщо небългарски линк за това, че Milli Kuvvetler са провели атаката. Прилича ми на нескопосна пакост на български служби, вероятно от МВР, опитващи се елементарно да заметат следите. Причината: Томова отдавна им е не трън, а трънище в петата ;-)
ННяма и никаква причина турските хакери да атакуват Афера. Днес Milli Kuvvetler проведоха операция срещу 5 израелски сайта, но обтегнатите отношения между двете държави са известни. А сайтът на Томова не е демонстрирал никакво специално отношение или предубеждение към съседната ни държава.
Иранските хора, говорящите фарси и изповядващи исляма са като нас, вбесявам се като чета по форумите "рязаните", "да ги ударяг американцитне" и подобни мракобесия. Напоследък особено се вбесявам, защото никой не говори за обикновените ирански хора- Поне у нас не виждам. Копелетата, омразници на исляма, нека чуят поне тази песен:
Fate lead us to oblivion, we were predestined
Wandering the globe aimlessly like dust in the wind
At last the bullies turned us into their mere plaything
They took our freedom, took our home, they took everything
So much for that president of the state of coup d'état
Remaining in power by the force of basij and sepah
He goes place to place, leaving nothing but disgrace ...
... speaking nonsense with no shame, and we, the people, take the blame
We didn't know what was coming ... how did it all begin?
They fooled us all, in the name of god and religion
Where shall we seek refuge from these murderers and thieves?
Black gold in their pockets, 'n blood drips from their sleeves
Our heritage went to waste, we did not foresee
Where are you! Where are you! DehKhoda! Ferdowsi!
How long shall we grieve to tunes of sorrow and sadness?
How long shall our colorful hearts be filled with total blackness?
We were lead by destiny to war and poverty ...
... to pain and suffering, misfortune and adversity
Our heroes lost their lives in hopes of a free Iran
Sohrab, Taraneh, Mohammad, Fatemeh, Mostafa, Neda and Ashkan ...
We hope to one day be rid of these heartless bullies
What have we done wrong to deserve such cruelties and brutalities?
Tell me why! Why did we get inflicted with this omen?
Why can't anyone answer this rhetorical question?
Chorus:
If this is our final fate, what's there to be done?
anything but to moan the whole night away, to groan all night long
Обичам фарси културата, една от 8-те хилядолетни култури, култура на народ и държава, които са вечни, непокорени и непокорявани от никого. Обичам я защото е невероятно богата. И некъФ Ахмакдамаджан и некФи брадати малоумници не умаляват величието й. Те нямат отношение към прекрасните фарси артисти. У нас, поради тъпия елементарен национализъм, господства тотален нихилизъм към културата на народите, изповядващи идсляма. А творците и публиката им (не само на фарси артистите) далеч не са идентични с демонизирания у нас "ислямизъм". У нас се подклажда не само омразата към режима на моллите от тъпите медии, а омразата към иранския народ. Но моллите и Ахмакдамаджан не са иранците. Все едно да кажеш, че до 1989 г. българите са същото като Живков или като комунистите.Затова пускам едно ново парче на любимите ми "Kiosk":
Аз съм фен на сериала "Истинска кръв", макар да знам, че това признание ще ме принизи в очите на мнозина. Доставя ми удоволствие играта на признатата и от феновете на високото изкуство (Оскарът й е достатъчно доказателство за майсторството й) Ана Пакуин, умелото водене на фабулата и най-вече тънката ирония на американския мейнстрийм, с която е пронизан всеки епизод.
Още на пръв поглед се набива в очи пародията на епичната борба за граждански права на чернокожите. Далеч съм от това да я омаловажавам, но паралелът с борбата на вампирите за пълно гражданско признаване е великолепен. Изводите за всеки са според възгледите му. За мен са в посока на разбирането за ограничеността на всяка крайност. Образинте на вампирите са блестяща пародия на фанатизма и крайностите на човешките страсти - представени чрез стереотипите на масовата култура.
Особено ме кефи гаврата с консервативната южняшка традици, най-паче с протестантските секти. Тя е явно зададена още в началните кадри - шапка на първите сезони, което видео по-нататък пускам. Това са безумните кадри на потапянето - какво потапяне, това е давене, но според християнските фундаменталистки секти е истинското кръщение. Кадрите с танцуващите, не - подскачащи в неистов религиозен екстаз на богослужението жени. И особено шокиращите нашето трезво око автентични кадри на истерично обезумяване, неистовско гърчене (те го наричат "обземане от светия дух") - жените, която се гърчат и пасторите, които ги овладяват и контролират..
Особено силно подсъзнателно действа непрестанният контраст на природата, дивата природа с човешките (от наша гледна точка често съвършено дивашки) реалии. Още по-дълбоко е закодирано внушението, че най-първичните, най-традиционните американски ценности и душевни нагласи са бременни с ексцеси и крайности. Но да се върнем към началото.
То завладява - кадри на почти джунгла, пътуването е с ритъма на движещата се камера (влияещо първично дори с неравномерността й), и непроходимата зеленина, дива растителност - приключението към постигането на американската душевност, която противно на прогресисткия мит се корени в Юга не по-малко, отколкото в спечелилия Гражданската война Север.
За да нямаме колебания относно идентифицирането на Юга - като културна основа на разказа, веднага след спретнатите къщички в предградията следва чернобял кадър на фанатизирани чернокожи, пляскащи под религиозните ритми. Следват кадрите на порока (извиващата се сластно стриптизьорка успоредена със змията). По-нататък порокът неколкократно е съпоставен/противопоставен на всекидневния, нормален, приличен ход на живота. И следва още по-силният контраст - бруталните кадри с размазания плъх, с кръвта по детскитпе уста... Пак глъбинното противоречие на американската душа.
И пак верското безумие, редуващо се с полицейско насилие - в контраст с невинното детско детско лшце. Да, детето е част от религиозен ритуал и затова още по-силно действа контрастът между невинността и верската предопределеност. Мога да продължа по-нататък с разчепкването на кадрите, но не мисля, че си струва. Който е усетил същото в "Истинска кръв", той ме е разбрал вече. А който не е - няма смисъл за него.
Домашната уютност, всекидневност, доминиращото чувство на общност между хората, дори различаващи се по ценностите и възгледите си - е южняшката нагласа, базисно противоположна на северняшката рационалност и социална атомизираност.
Иронията към базисни американски нагласи и топлото, домашно, свойско представяне на Юга са нещата, които ме привличат в сериала. В нашата култура американският Юг е малко познат. Незаслужено. У нас - дори след комунизма, него го броят като общо взето ретроградно общество. А Югът привнася в американската душевност така липсващата на индустриалния Север топлина, човещина и всекидневност. Неща, които изпълват сериала. С добродушна ирония, но и с уважение. След "Отнесени от вихъра" (в тийнейджърските ми години) и Фокнър (вече като голям човек) "Иситниска кръв" ми носи автентичния дух на американския Юг. Даже по-силно от Фокнър и "Отнесени...", защото е направен като масова култура.
Отделно смислово и музикално обогатяване на внушенията е великолепната песен на Jase Everett, която в оригиналното изпълнение (а не само като музикален фон и акомпанимент за уводните кадри) е по-добра. Ще повторя старите си думи, защото допълват усещането, което сега опитах пълно да опиша:
Едно от безспорните достижения в тв сериала "Истинска кръв" ("True Blood") е музикалната тема "Bad Things" - композитор Нейтън Бар, автор на текста и изпълнител Джейс Еверет - кънтри певец, който извежда категорично южняшката душевност, заложена от Бар, и мощно я допълва с неустоимо първично, тъмно, сексуално влечение. Още по-поглъщащо, защото е изказано със съвършено чисти, непорочни слова - изкуство, което се удава на малцина. Секс и чистота...
И тази неудържима ирационална сила неизбежно е преводачско предизвикателство. Аз не съм преводач, още повече не владея перфектно английския. Само го обичам, както обичам поезията и затова често се вторачвам и търся начина, по който английският стих (духът му преди формата, но не пренебрегвайки я) да се пресъздаде/претвори на български.
Прекрасният първи стих - When you came in the air went out - ми изглежда, че го улових - Ти идваш и въздухът изчезва. Сигурна съм, че има по-истински преводи, но аз толкова мога. Голямото предизвикателство е фразата, която задава дионисиевските, тъмни смисли и енергии: bad things. "Лоши неща", "мръсни неща" очевидно са глупости. "Нередни неща" е скучно-бюрократично. "Непозволени"? Или описателен израз, който предполага и промяна в строфите със съответната промяна в звучението? Опираме до вечния проблем при превода на английска поезия - техните думи са по-къси от нашите, което поражда проблеми с ритъма/стъпката. Иска ми се тези стихове да изкушят някой българин с поетична дарба.
Завладяващата сила на песента надхвърля филма, в чийто саундтрак е. Защото в нея няма грам вампирски сюжет, дори намек. "Bad Things" e песен за засмукващия водовъртеж на мощната река на първичната любовна страст, преминаващ прага на първичната чистота.
Bad Things
Soundtrack: True Blood
Title: Bad Things (Jace Everett)
When you came in the air went out.
And every shadow filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
But before the night is through,
I wanna do bad things with you.
I'm the kind to sit up in his room.
Heart sick an' eyes filled up with blue.
I don't know what you've done to me,
But I know this much is true:
I wanna do bad things with you.
When you came in the air went out.
And all those shadows there filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
But before the night is through,
I wanna do bad things with you.
I wanna do real bad things with you.
Ow, ooh.
I don't know what you've done to me,
But I know this much is true:
I wanna do bad things with you.
Ето и видеото - великолепна квинтесенция на многото изказани от мен дотук думи, която ги превъзхожда с органичността си:
Неочакваните като масовост и всеобхватност - имам предвид безотносителност къмто политически пристрастия, протести срещу ACTA зададоха един много сериозен въпрос пред днешното българско общество. Нямам предвид въпрос пред политиците (не визирам само ГЕРБ, а всички управлявали досега и жаждащи тепърва да управляват). Въпросът е поставен пред хората, които ще определят бъдещето ни като модерна нация. Това са не само учениците и младежите, не само младите градски професионалисти (юпита, по съвременния жаргон), Сред тях са дори пенсионерите, които бяха на протестите. Това са хората, които днес споделят дигиталното ни Интернет бъдеще. Но мисля, че носителите на бъдещето все още го усещат и възприемат повече с интуицията и чувствата си и сравнително по-малко имат необходимата информационна база да го осмислят. На тях предлагам за свободен даунлоуд следващите книги (съпроводени са резюметата на Amazon):
From downloading music and movies to accessing free software, digital media is forcing us to rethink the very idea of intellectual property. While big companies complain about lost profits, the individual has never enjoyed such freedom and autonomy. Berry explores this debate in a concise way, offering an ideal introduction for anyone not versed in the legalistic terminology that -- up until now -- has dominated coverage of this issue.Looking at the historical development of the free software and the open source movement he examines its growth, politics and potential impact, showing how the ideas that inspired the movement have now begun to influence the wider cultural landscape. He explores whether free software offers us the potential to re-think our relationship with technology in the information society. This book will appeal to students of media and journalism, and anyone interested in new opportunities for creating a truly independent and democratic media.
The MIT Press; 1 edition (December 1, 2006) | English | ISBN-10: 0262083574 | ISBN-13: 978-0262083577
Knowledge in digital form offers unprecedented access to information through the Internet but at the same time is subject to ever-greater restrictions through intellectual property legislation, overpatenting, licensing, overpricing, and lack of preservation. Looking at knowledge as a commons--as a shared resource--allows us to understand both its limitless possibilities and what threatens it. In Understanding Knowledge as a Commons, experts from a range of disciplines discuss the knowledge commons in the digital era--how to conceptualize it, protect it, and build it.Contributors consider the concept of the commons historically and offer an analytical framework for understanding knowledge as a shared social-ecological system. They look at ways to guard against enclosure of the knowledge commons, considering, among other topics, the role of research libraries, the advantages of making scholarly material available outside the academy, and the problem of disappearing Web pages. They discuss the role of intellectual property in a new knowledge commons, the open access movement (including possible funding models for scholarly publications), the development of associational commons, the application of a free/open source framework to scientific knowledge, and the effect on scholarly communication of collaborative communities within academia, and offer a case study of EconPort, an open access, open source digital library for students and researchers in microeconomics. The essays clarify critical issues that arise within these new types of commons--and offer guideposts
Edward Elgar Pub (September 2009) | English | ISBN-10: 1848441630 | ISBN-13: 978-1848441637
This state-of-the-art study argues that reforms to intellectual property (IP) should be based on the ways IP is interacting with new technologies, business models, work patterns and social mores. It identifies emerging IP reform proposals and experiments, indicating first how more rigor and independence can be built into the grant of IP rights so that genuine innovations are recognized. The original contributions illustrate how IP rights can be utilised, through open source licensing systems and private transfers, to disseminate knowledge. It also recommends reforms. The discussion takes in patents, copyright, trade secrets and relational obligations, considering the design of legislative directives, default principles, administrative practices, contractual terms and license specifications. Providing contemporary empirical studies and covering public administration, collective and open approaches, and regulation of private transactions, this comprehensive book will prove a stimulating read for academics and students of law, business and management and development studies. Government policy makers and regulators as well as IP managers and advocates will also find much to provoke thought.
It started with punk. Hip-hop, rave, graffiti, and gaming took it to another level, and now modern technology has made the ideas and innovations of youth culture increasingly intimate and increasingly global at the same time.In "The Pirate's Dilemma," "VICE" magazine's Matt Mason -- poised to become the Malcolm Gladwell of the iPod Generation -- brings the exuberance of a passionate music fan and the technological savvy of an IT wizard to the task of sorting through the changes brought about by the interface of pop culture and innovation. He charts the rise of various youth movements -- from pirate radio to remix culture -- and tracks their ripple effect throughout larger society. Mason brings a passion and a breadth of intelligence to questions such as the following: How did a male model who messed with disco records in the 1970s influence the way Boeing designs airplanes? Who was the nun who invented dance music, and how is her influence undermining capitalism as we know it? Did three high school kids who remixed Nazis into Smurfs in the 1980s change the future of the video game industry? Can hip-hop really bring about world peace? Each chapter crystallizes the idea behind one of these fringe movements and shows how it combined with technology to subvert old hierarchies and empower the individual.
With great wit and insight -- and a cast of characters that includes such icons as the Ramones, Andy Warhol, Madonna, Russell Simmons, and 50 Cent -- Mason uncovers the trends that have transformed countercultural scenes into burgeoning global industries and movements, ultimately changing our way of life.
Стефан Кинсела е американски юрист, специализиран в областта на интелектуалната собственост и водещ представител на либертарианската школа в тази сфера. Неговите е-книги и е-статии са публикувани от либертарианския Институт на Лудвиг фон Мизес и от активистки групи, защитаващи анархо-капитализма.Те ще са полезни дори за хората, несподелящи либертарианските или анархокапиталистическите възгледи, поради задълбочения анализ, представящ коректно различните гледни точки. По тази причина предлагам неговия основополагащ труд "Против интелектуалната собственост" ("Against Intellectual Property"), в която задълбочено - с подробно и коректно отразяване на възгледите на опонентите, се развенчават митовете за необходимостта от института на интелектуалната собственост, който по същността си се явява институт на съвременното робство.
This monograph is justifiably considered a modern classic. It is by Stephan Kinsella who caused a worldwide rethinking among libertarians of the very basis of intellectual property. Mises had warned against patents, and Rothbard did too. But Kinsella goes much further to argue that the very existence of patents are contrary to a free market, and adds in here copyrights and trademarks too. They all use the state to create artificial scarcities of non-scarce goods and employ coercion in a way that is contrary to property rights and the freedom of contract.
Many people who read this essay for the first time were unprepared for the rigor of his argument, which takes time to settle in simply because it seems so shocking at first. But Kinsella makes his case with powerful logic and examples that are overwhelming in their persuasive power.
The relevance in a digital age can't be overstated. The state works with monopolistic private producers to inhibit innovation and stop the progress of technology, while using coercion against possible competitors and against consumers. Even U.S. foreign policy is profoundly affected by widespread confusions over what is legitimate and merely asserted as property. What Kinsella is calling for instead of this cartelizing system is nothing more or less than a pure free market, which he argues would not generate anything
Известно е, че този, който не изучава историята, е прокълнат да я повтори.В случая с индустриите, свързани с авторски права (зпо-нататък ги наричам copyright индустрии - бълг. копирайт индустрии) те се научиха, че могат да получават нови монополни печалби всеки път, когато се появи нова технология, стига достатъчно шумно да се жалват на законодателната власт.. Но но се научиха, че са обречени да губят.
Защото човешкият прогрес на може да бъде спрян. Не само технологичният прогрес не може да бъде спрян. Неунищожим е исконният човешки стремеж да се споделя създаденото. Защото без него - а стремежът за споделяне на създаденото е това, което се нарича култура (в широкия смисъл на думата) - изобщо нямаше да има човешка цивилизация и човешки вид, различен от животните.
През последните 100 години сме свидетели на множество технически постижения в разпространението, възпроизвеждането, създаването и препредаването на културата. Но и свидетели на непрестанните опити на заблудените законодатели, подложени на натиска на копирайт индустрията, да запазят старото за сметка на новото, само защото старото се оплаква.
Тези усилия започват през 1905 г., когато става популярна пианолата - механичното пиано, възпроизвеждащо музика чрез перфокарти с кодирани ноти. Тогава продавачите на нотна литература заявяват, че това ще е краят на композиторите и изпълнителите, защото няма да могат да получават нищо от нотните издатели. По тази причина издателите искат механичното пиано да бъде забранено, също както и все по-популярния грамофон.
През 20-те години с появата и разпространението на масовото радио, друга копирайт индустрия иска забраната му, защото намаляват печалбите й. За 4 години продажбите на записи падат от $75 млн. през 1929 г. до $5 млн. пред 1933 г. Обаче спадът е показателен на фона Голямата депресия, която се развихря тогава - той е много пъти по-малък от общия спад на икономиката. Индустрията започва да съди радиостанциите и в резултат новообразуваните дружества за авторски права започват да прибират част от печалбите им чрез лицензионни схеми.
През 30-те години нямото кино започва да бъде измествано от филмите със звук. Преди това всеки кинотеатър е наемал оркестър, изпълняващ акомпанимент към немите филми. С разпространяването на звуковите филми, профсъюзите на киномузикантите предявяват искания за законодателно регламентиране на работните им места.
През 40-те години киноиндустрията се жалва, че телевизията означава смърт за киното, тъй като печалбите й за 5 години падат от $120 млн. до $31 млн. "Кой ще плаща билет, за да гледа кино, щом може безплатно да го гледа вкъщи?", пита Холивуд.
През 1972 г. копирайт индустрията се опитва да забрани новопоявилия се ксерокс. Искането идва от книгоиздателите и издателите на списания. "Не е далеч денят, когато никой няма да купува книги и списания", жалват се те.
През 70-те години се разпространяват магнетофоните и копирайт индустрията полага неимоверни усилия да ги забрани. Масово се пускат плашещи реклами "Домашният звукозапис убива музиката!"
По същото време озвучителните уредби и диджеите започват да изместват живата танцова музика, изпълнявана от групи и оркестри. Профсъюзите на музикантите и копирайт индустрията започват война, искайки законодателно да бъде въведена "диско такса", събирана от частни сдружения и разпределяна между групите. И продуцентите успяват - таксата е въведена и се събира и днес.
В края на 80-те копирайт индустрията успява да убие новъзникналата технология на дигитален звукозапис мърху магнитна лента.
През 1994 г. се появява технологията MPEG-1 Audio Layer III, станала бързо известна като MP3 аудиозапис. Копирайт индустрията отново оголва зъби, твърдейки, че новата технология може да бъде използвана единствено за престъпни цели и плейърите трябва да бъдат забранени. Първият успешен MP3 плейър - Diamond Rio с 32 MB памет, се появява през 1998 г. Продуцентите завеждат дело срещу производителя Diamond Multimedia и въпреки, че губят, фирмата е разорена от непосилните съдебни разноски.
Столетието завършва с печалноизвестния Digital Millennium Copyright Act (Закон за авторските права в дигиталната ера), прокаран в Конгреса от лобито на музикалната индустрия и киноиндустрията, чиято цел е да убие в зародиш Интернет и социалните медии като канал за разпространение. Копирайт индустрията се опитва да наложи всеобхватна отговорност за Интернет доставчиците и само с големи усилия новите технологични компании успяват да ограничат заплахата срещу тях чрез клауза, според която само крайните потребители са отговорни за евентуални нарушения на законите за авторското право.
В началото на нашия век бурята се завихря около дигиталните видеорекордери, записващиHigh Definition телевизионни предавания като игнорират рекламите. В тези области копирайт индустрията успява частично да се наложи - поне в САЩ, където е забранено да се произвеждат и продават такива устройства, но за щастие съдилищата отхвърлят ограниченията.
Но идва краят на столетието узаконено господство и грабеж от страна на копирайт индустрията. Дигиталните технологии в съчетание с Интернет неизбежно водят до радикално преформулиране на днешната идеология на авторското право, рожба на индустриалното общество, призвана да го поддържа и укрепва. Това общество си отива пред очите ни. Новите технологии на постиндустриалното общество изискват съвършено нова идеология и съответните нови бизнесмодели. Всъщност тях вече ги има (по-подробно ще пиша друг път) и мракобесните копирайт гиганти ще загубят битката с тях.
