Едно от много полезните следствия от липсата на нет е, че изчетох сума книги, между които имам някои наистина стойностни открития - "Хълмът Уотършип" на Ричард Адамс, "Кои сме ние" на Семюъл Хънтингтън, "Тринадесетото племе" на Артур Кьостлер, "Българинът Джордж и съветско - американските отношения през първата половина на XX век", "Богатството на народите" на Адам Смит, "Произхода на централните банки" на Вера Смит, "Мравките" и "Денят на мравките" на Бернар Вербер, "Отвъд утопиите" на Еми Барух, "Аденауер. Бащата на нова Германия", "Мрежите на прехода: Какво всъщност се случи в България след 1989 г.", "Реасемблиране на социалното. Увод в социологията на дееца-мрежа" на Бруно Латур. И май още имаше, но ще се сетя като пиша за всяка книга-откритие поотделно, а ще пиша именно защото за мен са открития. И си мисля, че ако разкажа защо, може някоя да стане откритие и за друг.
"Хълмът Уотършип"
Невероятен хит във Великобритания, където малко издателство приема да публикува книгата на непрофесионалиста дебютант Ричард Адамс след отказа на 13 (sic!) други по-реномирани преди това. Някои български Толкин фенове могат да ми се разсърдят за това, че ще сравня "Хълмът Уотършип" с "Властелина...", но аналогията е съвършено уместна не само от гледнаа точка на литературния критик и анализатор, но преди всичко от позицията на читател.
"Хълмът Уотършип" е невероятно героично фентъзи, само че вместо хобити, елфи, троли и прочие познати за всеки фентъзи фен видове - герои са зайците. Обикновените, скучни зайци, но след като прочетох "Хълмът Уотършип" никога вече няма да ги нарека така. Пътуването на главния герой Леско (Hazsel) към основаването на ново заешко селище е сравнявано с пътуването на Одисей към Итака или с това на Еней към бъдещия Рим. Подобно на всичките си митологични и литературни предшественици между изпитанията дружината на Леско отдъхва с пиршества (те силфлеят, но хехе ;-) няма да кажа какво е това) и героични разкази за миналото (по научному - митове). Основен герой в митологията на Заещината (една от прекрасните думи, изковани от преводача Илиян Желязков) е Ел-Ахрейра (произнася се с ударение на първите две "е"и последното "а" - като в английската фраза "never say die"). Точното му име е Елил-Храир-Ра (Принцът с хилядата врагове). Докато препрочитах книгата (имам този табиет - книга, коятго яко ме грабва, да я препрочета веднага след като я прочета - при този подход откривам нови пластове), си помислих, че ако някога реша да си направя татуировка (а ме изкушава тази идея), то тя ще е разбойническа заешка глава с перчем и оголени зъби - на заешкия културен герой* Ел-Ахрейра.
"Хълмът Уотършип" е написана леко и увлекателно, чете се на един дъх - за разлика от "Властелина..." например. Друга разлика между двете в полза на четивността е езикът. "Властелинът.." е изпълнен с архаизми и новоизковани като да изглеждат архаични думи, защото това е начинът да се изобрази предчовешкия и извънчовешкия свят. Ако в нещо затруднява читателя, "Хълмът..." го прави не с архаичен език, а с описанията на природата. Но! Аз съм на 48 години. Чета от45-46 насам, сиреч още имах проблем с акането в гащите, но четях. Казвам го не за фукня за минала гениалност, а за да илюстрирам факта, че съм
човек със стабилни читателски навици. Не чета описания на прирадата дори и при любимите си автори, прескачам ги. Обаче тоя пич - Рчард Адамс с "Хълмът Уотършип+" ме накара да открия забавата на литературновъзпришетата и възпроизведена природа.
-----------
* “културен герой” e митологичен за дадена култура герой, който променя света чрез изобретения или открития така че да стане подходя6щ за обитаване от групата, поради което той бива осъзнаван от групата като системообразуващ фактор. Херакъл например е типичен културен герой.
Събота, Юли 19, 2008
Петък, Юли 18, 2008
Безопасен секс в Интернет
Без Интернет два месеца и кусур - не мислех, че може да се живее така. Оказа се, че може. Не е комфортно, все едно е, че си се лишил от едно сетиво, но не се и умира ;-)
Скапа ми се компютърът и започна една епопея - от железарията към железарията, оттам към софта, и обратно към желязото... По едно време изглеждаше ясно, че дъното е изпушило, може би и процесорът. В края на краищата се оказа, че желязото е почти наред с изключение на кутията. Да, странно, но кутията предизвикваше проблеми поради фабричен дефект - леко усукване, което създава проблеми при контакта на платките. Аз интуитивно го бях усетила това, защото при разните (редки) проблеми бях стигнала до откритието, че трябва да размърдам я дъното, а видеокартата, за да оправя нещата и затова си държах машината отворена, със свалени капаци. И така (с отворена машина и бъзикане на платките) сигурно щях да си продължавам до следващия ъпгрейд, ако не бях лепнала един гаден троянец.
Действията на шибания троянец са се сумирали с (д)ефектите на шибаната кутия и сумарният резултат беше доста труден за диагностика. Още повече, че по обичаен (обичан?) български табиет се обърнах към приятелче да реши проблема. За разлика от непознатия експерт приятелчето ще ти вземе по-малко и на него можеш да разчиташ - това у нас е "очевидно". Тази "очевидност" всъщност е дълбоко ориенталско възприемане на света, което рано или късно резултира в много по-големи разходи на ресурс (пари, време, нерви...). Е, разбрах го за пореден път. И друго разбрах, за пореден път:
Никога не прави опасен секс в Интернет. Т.е. не сваляй файлове от източници, в които не си сигурен, а ако смяташ все пак да опиташ, сканирай с антивирусната преди да отваряш каквото и да е. Особено от битторент тракери. Срамота е, че го знаех и ВЪПРЕКИ това бях почнала да си спестявам процедурата при файлове които според мен бяха "сигурни" - книги, симфонична музика и подобни. Баси преценката :-( Като да не слагаш презерватив, защото ти се струва, че партньорът, с който си за сефте, сигурно не е бил с много други. Гадна аналогия, но съвършено точна. В епохата на СПИН и на троянците.
Исках да пиша по-конкретно за шибания троянец - какви проблеми ми създаде, как се опитвах да ги отстраня, как ги реших и как никога повече да нямам такива проблеми. Но за два месезца съм отвикнала да пиша дълго. След малко пак, а вие помислете за безопасния секс.
Скапа ми се компютърът и започна една епопея - от железарията към железарията, оттам към софта, и обратно към желязото... По едно време изглеждаше ясно, че дъното е изпушило, може би и процесорът. В края на краищата се оказа, че желязото е почти наред с изключение на кутията. Да, странно, но кутията предизвикваше проблеми поради фабричен дефект - леко усукване, което създава проблеми при контакта на платките. Аз интуитивно го бях усетила това, защото при разните (редки) проблеми бях стигнала до откритието, че трябва да размърдам я дъното, а видеокартата, за да оправя нещата и затова си държах машината отворена, със свалени капаци. И така (с отворена машина и бъзикане на платките) сигурно щях да си продължавам до следващия ъпгрейд, ако не бях лепнала един гаден троянец.
Действията на шибания троянец са се сумирали с (д)ефектите на шибаната кутия и сумарният резултат беше доста труден за диагностика. Още повече, че по обичаен (обичан?) български табиет се обърнах към приятелче да реши проблема. За разлика от непознатия експерт приятелчето ще ти вземе по-малко и на него можеш да разчиташ - това у нас е "очевидно". Тази "очевидност" всъщност е дълбоко ориенталско възприемане на света, което рано или късно резултира в много по-големи разходи на ресурс (пари, време, нерви...). Е, разбрах го за пореден път. И друго разбрах, за пореден път:
Никога не прави опасен секс в Интернет. Т.е. не сваляй файлове от източници, в които не си сигурен, а ако смяташ все пак да опиташ, сканирай с антивирусната преди да отваряш каквото и да е. Особено от битторент тракери. Срамота е, че го знаех и ВЪПРЕКИ това бях почнала да си спестявам процедурата при файлове които според мен бяха "сигурни" - книги, симфонична музика и подобни. Баси преценката :-( Като да не слагаш презерватив, защото ти се струва, че партньорът, с който си за сефте, сигурно не е бил с много други. Гадна аналогия, но съвършено точна. В епохата на СПИН и на троянците.
Исках да пиша по-конкретно за шибания троянец - какви проблеми ми създаде, как се опитвах да ги отстраня, как ги реших и как никога повече да нямам такива проблеми. Но за два месезца съм отвикнала да пиша дълго. След малко пак, а вие помислете за безопасния секс.
Вторник, Юли 15, 2008
R.I.P. полк.Валентин Александров
Днес се сбогувахме с прекрасния човек Вальо Александров - европеец по дух, демократ по убеждения, и то мно-о-ого преди днешни човечета да се бият в гърди, че са евпропейци и демократи. Днес всеки може да се бие (в гърдите). Вальо бе такъв, по време, когато само за мирис на осмислено съзнание за Европа и за демокрация биеха. И не само през пръстите. "Осмислено" казвам защо? Защото е важно - важно да се о.цени стойността на Вальо (което, мисля, по политико-партийни причини няма да бъде сторено). Той бе най-добрият български военен министър от 1989 г. насам, сиреч най-добрият в историята на днешна (в края на 20-ти век) демократична България.
Сряда, Април 23, 2008
За гнусливостта: Страстната седмица на опозицията
След думите на моята състудентка и приятелка Верина мога само да замълча:
За гнусливостта: Страстната седмица на опозицията
Аз винаги съм защитавала тезата, че човек трябва да бъде активно, непримиримо гнуслив. Че не всекиго трябва да допусне за приятел, макар да си другарува с клошарите. Че не всекиму е християнско да прощаваш, макар че да си християнин е важно.
До високомерие трябва да сме селективни в контактите и четивото си, в дрешките и ядивата си, в политическите си любови, в гражданските си страстности, в гаджетата си и снизхождането към децата си.
И призовавам днес, на Велики Вторник призовавам, нека най-сетне ни натикат нас, оцелелите, барабар с децата ни, единствени и първородни, в резерват. Площта му нека обхваща части от Лозенец, Витошка и Патриарха (не като места буквално, но като имена и знаци за хората, които „не за единия хляб живеят” и които биха изгладували луксозността на високомерието си и дарбата все още да могат да изпитват погнуса, бидейки далеч не идеални.)
Нека се приключи най-сетне, да спре тази морална агония. Нека ни победят, но окончателно, без надежда, а значи и без отчаяние.
Да обобщя: до непоносимост ме е гнус от това нагло подобие на държава. Държава… та то и племе не е! До непоносимост ме е гнус да излизам от резервата си за шепа тютюн в лулата и щипка сол за пемикана си.
Да навлизам в територията, в която децата се гаврят не толкова с учителката си, колкото със своята „българска майка юнашка”. Не исках да пиша за това, жал ми беше (а и хубави думи се изписаха), понеже разбираемо е табуто да ги покажеш тях, 15-16-годишни, но вече завинаги и безнадеждно погубени, „бита карта”, „игра, която не си заслужава свещите”. Не било така, както казвам ли, жестоко било? Погледнете мазохистичното удоволствие, с което пеят „едно ми чедо говедо” и прогледнете: те са жертвите, а скръбта е за майка им, не на учителката… пък сетне ми говорете за жестокост, понеже жестокостта не е моята….http://www.youtube.com/watch?v=vVvstlQIQNc Прочее, не стига, дето дете стреля с газов пистолет в 18-то неодавна, но днес и отец влязъл в училище… да си постреля. Тормозели били детето му - Баща на петокласничка нахлува с пистолет в училище в пловдивско село - http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=40276
Пак днес, на Велики вторник, простреляли 42-годишен мъж в центъра на София, посред тази тежка буря, чиито знаци трудно четем, понеже не ни е дадено. Ей така, както изглежда, за забавление го простреляли. Купон да става, да се веселят децата - http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1190277
А какво да кажем за комунистите (тъй-тъй, няма БСП, it’s only БКП) с окървавените ръчички и сенките на кукловодите, които прозират зад юродивите им гърбове. За синовете и внучетата от „духовното коляно” на Павлик Морозов – кого да цитирам първи - Станишев ли, Пръмова/Кунева ли, или един смешник, когото българите наричат „цар” и който плю, на костите на баща си плю, с убийците на баща си лигави бърни и прегърна заради шепа имоти със съмнителен статут.
Както е ясно и както отказах да гледам, жалката им оргия беше разиграна баш в Страстната седмица, така щото – мислеха си богопротивните - малцината оцелели, улисани в същественото, в свещта, в храма и размисъла, да не разберат, че пак се сговарят и търгуват зад гърба им, че срамно и греховно търгуват на Велики понеделник, а храмът е празен и няма кой да разгони търговците. По комунистически хитро, нали?
Както е ясно, и както отказвам да мисля, на Велики вторник пак ни зашлевиха и се подгавриха с нас, гнусливите. И наместо „левия вектор” (повръща ми се), радикалните структурни и персонални промени, обещани с кокошкарска и нетрезва храброст от „хлапето” Станишев, ни поднесоха други галеници на мафията: „горската крадла”, мазният Михов, продажният неслучил се лечител – http://dnevnik.bg/show/?storyid=488414
ДПС, НДСВ и БКП „ЖЕРТВАЛИ”, те в Страстната седмица „жертвали” само по един министър, богопротивните мишоци ньедни! И недоразпнатият разбойник, според слуховете, тържествува - http://dnevnik.bg/show/?storyid=488572
Аз съм много далеч от това да мисля, че в Страстната седмица трябва да правим друго освен да мислим за Жертвата, и не жаждата за някаква примитивна мъст на зяпачите води нехарактерно патетичните ми и лишени от смях думи днес: айде моля, вие, оксиморони, „медийни интелектуалци”, не ме занимавайте баш сега със себе си, защото твърде много слово прахосахте поради сребърниците, които своите ви казват, че Румен Петков платил бил на социолози и политолози и други очевидно немного умни или експертни хора - http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1189475
Но смятам, че небесата, които Великден разтваря дори за незаслужилите, че говорът, който оглася дори празния храм, би трябвало да вразуми и засрами поне малцината, макар и по човешки неправедни.
Следващото знае много добре, че едно е Храмът, а друго Парламентът, че едно е тукашното, а непостижимо друго отвъдното. Но все пак, и накрая (а краят наближава), ако отвъдните хоризонти не пръскат светлина над тукашната земя, ако гОвори от другаде не достигат до глухите уши и ако няма отвъд, а навсякъде се хили жадната паст на галевци, то нищо няма смисъл.
А безсмислието е грях.
Времето на тристранната коалиция, както вече писах, необратимо изтече.
Но днешната българска опозиция, както и да се именува тя, и колкото и по човешки дефектна да е, има броени дни. И камбаната бие. За тях.
Няма политика, няма ход, няма тактика и мисъл „готови ли сме, или не”, няма уфлянкване, сметки и опит да подминеш горчивата чаша, угрижен в тукашното. Или-или е станало „в блатото при Черно море” - http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,3281996,00.html
На Велики Четвъртък, казват, трябвало да се гласува „новото правителство”. С жестока безкомпромисност това, което днес се именува днешна българска опозиция, трябва да излезе от Парламента. И да откаже в жест на безкрайна, почти телесна погнусеност да участва в тази неприлична оргия посред поста и бдението.
Независимо дали печели или губи, независимо дали ще влезе или не в следващия български Парламент, днешната българска опозиция трябва активно да откаже и да напусне Парламента.
На Велики четвъртък на едни е жертвата, а на други - Юдовството.
И ако дори най-любимите ми български опозиционери, при цялата си човешка неперфектност, не намерят сили да излязат от Парламента след броени дни, то на следващите избори Юдата ще съм аз.
А вече платеният членски внос, ще е последната лепта пред олтара на остатъчната социална смисленост.
И това го казва фанатик в политическите си пристрастия.
Петък, Април 18, 2008
Tecktonik (tck)
[видео]
Знак за предстоящото у нас развитие на tecktonik е онзиденшната статия на "Дневник", макар и доста повърхностна - "Тектоник мания завладява клубния живот в Европа". Започнал като стил на танцуване в парижките предградия, развил се и като музикален стил, tecktonik, наричан още tck, е нова градска субкултура - постмодерен микс от стил на танцуване, мода и движение. Творческият сблъсък на различни субкултури е като сблъсъка на тектонични плочи, създаващи нови земни форми, откъдето иде и името tecktonik.
Като стил на музика и на танц tck е микс от брейк, хип-хоп, рейв, електронни стилове - хаус, транс, хардстайл, без ясни правила, т.е. с огромни възможности за самоизразяване; а като мода - от стиловете на 50-те години, пънка и рейва. Неоновите цветове се съчетават с черно-бели. Косите са къси, сресани назад и нагоре, често се използва брилянтин или гел. Джинсите са тесни (но не впити), няма ги огромните безформени гащи и размъкнати суичъри на хип-хопа. Впечатляващи, но не задължителни аксесоари са средношироките кожени колани с големи, но не огромни и екстравагантни катарами и неоновите дълги ръкавици, светеши в тъмнината, който може да са хванати с лента за ръка. Символите са блестящо ярки звезди и черепи върху лицето, дрехите и аксесоарите.
Като ценности и стил на живот tecktonik толерира свободата на самоизразяване, социалното расовото и джендър равенството (за разлика например от елитаристкото техно и черния мъжки хип-хоп на гетото) и подобно на диското е съвършено аполитичен. Празничната tck сцена на самоизразяване, свобода и групово преживяване не е свързана със синтетичните психостимуланти (екстази, MDMA) на рейв и транс културата, алкохола и бирата на пънка; любими са енергийните напитки. Подобно на брейка, tck e силно атлетичен, което изисква сериозна физическа тренировка. Tecktonic момчетата и момичетата са предимно във възрастта 16-20 от средната и работническата класа с всякакъв цвят на кожата, танцуващи както в клубовете, така и на улицата, които са родени и израснали с медийната и Интернет културата. Любителските видеозаписи, разпространявани в нета, са интегрална част от tecktonic движението,без Youtube и Google Video то не би се разпространило толкова бързо и вероятно щеше да остане маргинален парижки феномен.
Видеосамоучители по tck на английски и френски: Learn How To Tecktonik
Знак за предстоящото у нас развитие на tecktonik е онзиденшната статия на "Дневник", макар и доста повърхностна - "Тектоник мания завладява клубния живот в Европа". Започнал като стил на танцуване в парижките предградия, развил се и като музикален стил, tecktonik, наричан още tck, е нова градска субкултура - постмодерен микс от стил на танцуване, мода и движение. Творческият сблъсък на различни субкултури е като сблъсъка на тектонични плочи, създаващи нови земни форми, откъдето иде и името tecktonik.
Като стил на музика и на танц tck е микс от брейк, хип-хоп, рейв, електронни стилове - хаус, транс, хардстайл, без ясни правила, т.е. с огромни възможности за самоизразяване; а като мода - от стиловете на 50-те години, пънка и рейва. Неоновите цветове се съчетават с черно-бели. Косите са къси, сресани назад и нагоре, често се използва брилянтин или гел. Джинсите са тесни (но не впити), няма ги огромните безформени гащи и размъкнати суичъри на хип-хопа. Впечатляващи, но не задължителни аксесоари са средношироките кожени колани с големи, но не огромни и екстравагантни катарами и неоновите дълги ръкавици, светеши в тъмнината, който може да са хванати с лента за ръка. Символите са блестящо ярки звезди и черепи върху лицето, дрехите и аксесоарите.
Като ценности и стил на живот tecktonik толерира свободата на самоизразяване, социалното расовото и джендър равенството (за разлика например от елитаристкото техно и черния мъжки хип-хоп на гетото) и подобно на диското е съвършено аполитичен. Празничната tck сцена на самоизразяване, свобода и групово преживяване не е свързана със синтетичните психостимуланти (екстази, MDMA) на рейв и транс културата, алкохола и бирата на пънка; любими са енергийните напитки. Подобно на брейка, tck e силно атлетичен, което изисква сериозна физическа тренировка. Tecktonic момчетата и момичетата са предимно във възрастта 16-20 от средната и работническата класа с всякакъв цвят на кожата, танцуващи както в клубовете, така и на улицата, които са родени и израснали с медийната и Интернет културата. Любителските видеозаписи, разпространявани в нета, са интегрална част от tecktonic движението,без Youtube и Google Video то не би се разпространило толкова бързо и вероятно щеше да остане маргинален парижки феномен.
Видеосамоучители по tck на английски и френски: Learn How To Tecktonik
Четвъртък, Април 17, 2008
Събота, Април 12, 2008
Не сме народ, не сме народ, а мърша*
Чета новините днес и се чудя абе съвсем ли оглупяхме или ни правят на глупави? Цитирам:
Младен Михалев, по известен като Маджо не е идвал в България след 18 март тази година, научи БГНЕС по повод на неофициални информации, че той е в страната.
Разследващите случая на убийството на писателя Георги Стоев са поискали проверка от полицията дали Маджо е влизал в страната след 18 март.
Установено е по компютърните регистри, че няма влизане на Михалев в България след тази дата. Раследващите са искали да установят дали Михалев е в страната, за да бъде той разпитан по случая с Георги Стоев. След убийството на Стоев на 7-ми април тази година градският прокурор Николай Кокинов заяви, че няма проблем да бъдат разпитани Младен Михалев и Любен Гоцев. Стоев е имал две срещи през есента на 2006 година с прокурора Чавдар Ангелов, на които са присъствали и служители на МВР.
Тогава Стоев бил поставил условието арест за Маджо, след което той ще даде показания за престъпността. Според прокуратурата Стоев не е пожелал да проговори и е отказал защита. Стоев бе убит недалеч от хотел Плиска. Той почина в края на деня въпреки хирургическата намеса в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов". Стоев имаше две огнестрелни рани в главата.
Георги Стоев е автор на няколко романа за организираната престъпност в България по време на прехода. Сред тях са: "BG Кръстника: Истинската история на Маджо, книга 1", "BG Кръстника: Маргина, Бойко и другите, книга 2", "BG Кръстника: Любен Гоцев, истинският кръстник книга 3", поредица от романи за ВИС и СИК." И въпросите са ми два:
Що меверето трябваше да чака да застрелят Стоев и по-важното защо ако запасният генерал Любен Гоцев е невинен пенсионер, меверето ще смята, че заплахата за него е реална? Алоооу, безобидният пенсионер, кво`ш`каиш, що те плашат като си невинен?
-------------------------
* по Петко Р. Славейков
Младен Михалев, по известен като Маджо не е идвал в България след 18 март тази година, научи БГНЕС по повод на неофициални информации, че той е в страната.
Разследващите случая на убийството на писателя Георги Стоев са поискали проверка от полицията дали Маджо е влизал в страната след 18 март.
Установено е по компютърните регистри, че няма влизане на Михалев в България след тази дата. Раследващите са искали да установят дали Михалев е в страната, за да бъде той разпитан по случая с Георги Стоев. След убийството на Стоев на 7-ми април тази година градският прокурор Николай Кокинов заяви, че няма проблем да бъдат разпитани Младен Михалев и Любен Гоцев. Стоев е имал две срещи през есента на 2006 година с прокурора Чавдар Ангелов, на които са присъствали и служители на МВР.
Тогава Стоев бил поставил условието арест за Маджо, след което той ще даде показания за престъпността. Според прокуратурата Стоев не е пожелал да проговори и е отказал защита. Стоев бе убит недалеч от хотел Плиска. Той почина в края на деня въпреки хирургическата намеса в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов". Стоев имаше две огнестрелни рани в главата.
Георги Стоев е автор на няколко романа за организираната престъпност в България по време на прехода. Сред тях са: "BG Кръстника: Истинската история на Маджо, книга 1", "BG Кръстника: Маргина, Бойко и другите, книга 2", "BG Кръстника: Любен Гоцев, истинският кръстник книга 3", поредица от романи за ВИС и СИК." И въпросите са ми два:
Що меверето трябваше да чака да застрелят Стоев и по-важното защо ако запасният генерал Любен Гоцев е невинен пенсионер, меверето ще смята, че заплахата за него е реална? Алоооу, безобидният пенсионер, кво`ш`каиш, що те плашат като си невинен?
-------------------------
* по Петко Р. Славейков
Абониране за:
Публикации (Atom)
