понеделник, 6 октомври 2014 г.

Линията на плужеците: Алгафари-Първанов-Станишев

Здравейте, мили леви другари!
Този пост е за вас. Въздействаха му формално Нидал Алгафари, въпреки, че е  ваш  човек и сега игра предател - беше човек на Жан и игра за Жан, после игра за Първанов, а сега, часове след изборите - четете откровенията:

Часове, след като станаха ясни резултатите от изборите, социалистът Нидал Алгафари написа “кърваво” писмо до съпартийците си, което публикува на страницата си във Фейсбук.
То е адресирано до “феодали” на Позитано 20.
Ето какво пише в него експертът по пиар:

До феодалите на Позитано!
Не написах до „ръководството” на Българската Социалистическа Партия, защото вие се самоизбирате многомандатно и доживотно с критерии, които никъде другаде в света не са условия за това, което сте вие! За мен вие сте ръководство на феодална клика, която си създадохте и се самовъзпроизвеждате!
Не започнах и с „уважаеми”, защото, какво уважение за вас докарали ни до това да тръпнем дали няма да сме трети в политическият живот, а пък и не искам да съм лицемер, а е време да спрем да се залъгваме.
Няма да започна и с „другари”, защото другар означава приятел, колега, побратим, събрат, сподвижник, съюзник, а вие не сте такива за мен и за по-голямата част от членуващите в Българската социалистическа партия. За думата другар някъде дават и следните синоними: компаньон, съдружник и съюзник…! Е, ние, членуващите в Българската социалистическа партия, не сме нито едното от трите с вас. Та затова започвам така.
До феодалите!
Вие, скритите зад гърба на отрудените хора в България, взехте имотите и финансовите ресурси на БКП и сочехте Първия като виновен за вашите кражби, измами и афери! Нямахте смелостта, честността и уважението да приемете и историята БКП!
Всички вие бяхте в различни държавни и партийни постове по времето на Жан Виденов, но го оставихте сам да обере негативите от вашето управление, а облагите от приватизацията и разпределението на богатството на страната явно и тайно си го прибрахте. Прибрахте го не за партията, а за вас и близките ви. Но скрихте това от хората и за това справедливо викат хората „Червени боклуци”.
Вие, феодалите, правещи се на „ръководители социалисти”, ходихте и продължавате да го правите по срещи с „електората” с лимузините си, скъпите си костюми и възмущението си, че бедните хора са вмирисани и се чудехте от избори на избори, защо все по- малко ви се доверят. Та сега се стигна до този катасрофален резил!
Вие наложихте водачите на листите за тези избори. За това вие сте отговорни за резултатите!
В листите насилихте партийни организации да приемат човек, който никой, ама никой не искаше и сега само този нежелан партиен функционер ще представлява нежелаещите го. Другаде изпратихте човек, който е изключителен там, където е силен, а не където ходи през лятото да си почива. При третата обезглавихте ръководството дни преди изборите по незнайни за никой причини. В друга не променихте нищо, макар и да е видно и за слепите, че от червен бастион в миналото, сега сме домогваща се за втора политическа сила. Или в друг такъв бастион, вкарахте човек в листата, който се радва на това, че не е зад решетките, защото му е изтекла давността на извършените деяния! И като продължавам така, нагласихте ги по свой образ и подобие навсякъде. Чичо Митковчетата пак ще представляват не бедните, слабите и нуждаещите се, а феодалната клика. А те домогнали се до пост го приемат за пожизнен. Колко от тези многомандатни ваши избраници направиха нещо за регионите си или за държавата? Имам пред вид Държавата, а не за себе си!
Махнахте предишният си ръководител, в чийто сатанизиране участвахте дейно, като се оправдахте, че губим избори заради него. Сега, като го няма, пак ли той ви е виновен? Или вече имате нов, който да обере недоволството, а вие пак да търгувате с доверието на малкото останали зад лявата идея? Когато ме сочихте с пръст и се заканвахте, и ме гонехте от заседания на Националния съвет, че ви посочих като самозабравили се феодали, дали не бях прав?
И така стигам до общите въпроси:
Какво направи феодалната ви клика, че хората да усетят социална справедливост?
Какво направихте, че младите да лелеят за социалистическата идея?
Какво направихте, че родителите ви да се чувстват горди българи в старините си, а не да живеят от подаянията ви?
Какво направихте за по-слабите от нас, които имат нужда поне от здравето си?
Какво направихте за българските учители, че да имаме образовани граждани?
Какво направихте за цената на тока! Пак нямам пред вид за вас самите!
Нищо! Нищо и пак нищо!
А аз ще ви кажа какво направихте!
Забогатяхте в личен план!
Със сигурност ще има и такива, които ще наддадат глас, че не са били съгласни! На тях ще отговоря: Да, има и такива, но защо сега е този глас? Защо мълчахте, когато ограбваха държавата и партията си същите непроменени феодали? Защо подвихте опашки, след като получихте избираеми места или постове в държавата и общинските бордове? Защо не подкрепихте многото членуващи в партията, които я напуснаха или се оттеглиха, недоволни от случващото се?
Хората в България не искат да живеят от помощи, които вие високомерно да им отпускате! Хората в България искат политици социалисти, а не афераджии, спекуланти, търговци на влияние и най-вече не искат вас!
Заради вас преялите с финансовата власт, самозабравени феодали и търговци в храма на лявата идея викат по нас, че сме червени боклуци! И с право, но не викат само към вас, а и към бедните, угнетените, унижените от вас социалисти!
Хората ви го показаха по улиците, в социалните мрежи, в кафенетата и капанчета, даже и в партията ви го показаха. Не ви траят и не ви искат!
След всичко изписано до тук ви предлагам на всички вас, чичовци, каки, шефове в бордове, съдружници в банки и други подобия да направите едно разумно нещо, а то е да си подаде оставките и да намерите начин да се извините на всички, не само на другарите от Българската социалистическа партия! Поне благодарно за това, с което се обогатихте и не ставайте гробокопачи на лявата идея.
Идете си, преди да ви стигнат онези със сопите!
И последно, обръщам се към теб Председателя на Националния съвет на Българската социалистическа партия!
Мишо,
На теб се падна да измиеш срамът от лицата на социалистите! Направи го! Поискай оставките да кликата и нека си отидат там дето им е мястото! Имаме млади хора, дейни, честни и Социалисти по душа! Дай им път и те ще те подкрепят!

, а истинският ми вдъхновитеил иш Жан Виденов. За когото всеаки знае - не само от левити, а и от десните - че е чист и почтен до крайност.

Как Нидал Алгафари ми помогна за личните ми проблеми

Много отдавна не бях писала поради лични и семейни най-вече, и после поради социални проблеми и тягости. Но някак си започнах да ги преодолявам. Не че се свършиха, но разбрах, че ако аз не ги почна да ги свършвам , те никога няма да свършат.

Амбицира ме са за тази мисъл Нидал Алгафари с кървавото си писмо до БСП, което ще постна изцяло. Защото е пример за това, как трябва да се изправиш срещу всичките си проблеми, пък каквото сабя покаже или господ реши:

Часове, след като станаха ясни резултатите от изборите, социалистът Нидал Алгафари написа “кърваво” писмо до съпартийците си, което публикува на страницата си във Фейсбук.
То е адресирано до “феодали” на Позитано 20.
Ето какво пише в него експертът по пиар:
До феодалите на Позитано!
Не написах до „ръководството” на Българската Социалистическа Партия, защото вие се самоизбирате многомандатно и доживотно с критерии, които никъде другаде в света не са условия за това, което сте вие! За мен вие сте ръководство на феодална клика, която си създадохте и се самовъзпроизвеждате!
Не започнах и с „уважаеми”, защото, какво уважение за вас докарали ни до това да тръпнем дали няма да сме трети в политическият живот, а пък и не искам да съм лицемер, а е време да спрем да се залъгваме.
Няма да започна и с „другари”, защото другар означава приятел, колега, побратим, събрат, сподвижник, съюзник, а вие не сте такива за мен и за по-голямата част от членуващите в Българската социалистическа партия. За думата другар някъде дават и следните синоними: компаньон, съдружник и съюзник…! Е, ние, членуващите в Българската социалистическа партия, не сме нито едното от трите с вас. Та затова започвам така.
До феодалите!
Вие, скритите зад гърба на отрудените хора в България, взехте имотите и финансовите ресурси на БКП и сочехте Първия като виновен за вашите кражби, измами и афери! Нямахте смелостта, честността и уважението да приемете и историята БКП!
Всички вие бяхте в различни държавни и партийни постове по времето на Жан Виденов, но го оставихте сам да обере негативите от вашето управление, а облагите от приватизацията и разпределението на богатството на страната явно и тайно си го прибрахте. Прибрахте го не за партията, а за вас и близките ви. Но скрихте това от хората и за това справедливо викат хората „Червени боклуци”.
Вие, феодалите, правещи се на „ръководители социалисти”, ходихте и продължавате да го правите по срещи с „електората” с лимузините си, скъпите си костюми и възмущението си, че бедните хора са вмирисани и се чудехте от избори на избори, защо все по- малко ви се доверят. Та сега се стигна до този катасрофален резил!
Вие наложихте водачите на листите за тези избори. За това вие сте отговорни за резултатите!
В листите насилихте партийни организации да приемат човек, който никой, ама никой не искаше и сега само този нежелан партиен функционер ще представлява нежелаещите го. Другаде изпратихте човек, който е изключителен там, където е силен, а не където ходи през лятото да си почива. При третата обезглавихте ръководството дни преди изборите по незнайни за никой причини. В друга не променихте нищо, макар и да е видно и за слепите, че от червен бастион в миналото, сега сме домогваща се за втора политическа сила. Или в друг такъв бастион, вкарахте човек в листата, който се радва на това, че не е зад решетките, защото му е изтекла давността на извършените деяния! И като продължавам така, нагласихте ги по свой образ и подобие навсякъде. Чичо Митковчетата пак ще представляват не бедните, слабите и нуждаещите се, а феодалната клика. А те домогнали се до пост го приемат за пожизнен. Колко от тези многомандатни ваши избраници направиха нещо за регионите си или за държавата? Имам пред вид Държавата, а не за себе си!
Махнахте предишният си ръководител, в чийто сатанизиране участвахте дейно, като се оправдахте, че губим избори заради него. Сега, като го няма, пак ли той ви е виновен? Или вече имате нов, който да обере недоволството, а вие пак да търгувате с доверието на малкото останали зад лявата идея? Когато ме сочихте с пръст и се заканвахте, и ме гонехте от заседания на Националния съвет, че ви посочих като самозабравили се феодали, дали не бях прав?
И така стигам до общите въпроси:
Какво направи феодалната ви клика, че хората да усетят социална справедливост?
Какво направихте, че младите да лелеят за социалистическата идея?
Какво направихте, че родителите ви да се чувстват горди българи в старините си, а не да живеят от подаянията ви?
Какво направихте за по-слабите от нас, които имат нужда поне от здравето си?
Какво направихте за българските учители, че да имаме образовани граждани?
Какво направихте за цената на тока! Пак нямам пред вид за вас самите!
Нищо! Нищо и пак нищо!
А аз ще ви кажа какво направихте!
Забогатяхте в личен план!
Със сигурност ще има и такива, които ще наддадат глас, че не са били съгласни! На тях ще отговоря: Да, има и такива, но защо сега е този глас? Защо мълчахте, когато ограбваха държавата и партията си същите непроменени феодали? Защо подвихте опашки, след като получихте избираеми места или постове в държавата и общинските бордове? Защо не подкрепихте многото членуващи в партията, които я напуснаха или се оттеглиха, недоволни от случващото се?
Хората в България не искат да живеят от помощи, които вие високомерно да им отпускате! Хората в България искат политици социалисти, а не афераджии, спекуланти, търговци на влияние и най-вече не искат вас!
Заради вас преялите с финансовата власт, самозабравени феодали и търговци в храма на лявата идея викат по нас, че сме червени боклуци! И с право, но не викат само към вас, а и към бедните, угнетените, унижените от вас социалисти!
Хората ви го показаха по улиците, в социалните мрежи, в кафенетата и капанчета, даже и в партията ви го показаха. Не ви траят и не ви искат!
След всичко изписано до тук ви предлагам на всички вас, чичовци, каки, шефове в бордове, съдружници в банки и други подобия да направите едно разумно нещо, а то е да си подаде оставките и да намерите начин да се извините на всички, не само на другарите от Българската социалистическа партия! Поне благодарно за това, с което се обогатихте и не ставайте гробокопачи на лявата идея.
Идете си, преди да ви стигнат онези със сопите!
И последно, обръщам се към теб Председателя на Националния съвет на Българската социалистическа партия!
Мишо,
На теб се падна да измиеш срамът от лицата на социалистите! Направи го! Поискай оставките да кликата и нека си отидат там дето им е мястото! Имаме млади хора, дейни, честни и Социалисти по душа! Дай им път и те ще те подкрепят!
"

петък, 21 март 2014 г.

Истеричното гражданско общество

Мълчах си дълго време, защото хич не ми харесваше всичко около мен. Предизборната кампания и жалките избори. Последвалия изблик на истеричното гражданско общество. Тук отварям скоба - имаше 3 дена, в които то породи надежда, че че струва нещо - когато изхвърли Пеевски. Оттам нататък стана театрално представление. Властта си назначаваше безсрамни назначения, а т.нар.гражданско общество, самообозначило се като протести се занимаваше с циркове - балерини пред масовките, имитации на революцията от 1848 г с оголената гръд от картината на Дьолакроа, пиано пред парламента. Кво да си говорим...Властта си правеше каквото си иска, протестърите си правеха същото.Имаше и няколко опити за имитация на истински протест - белия автобус - чудя се за кого бе по-смешен.
А можеше да бъде и по-различно.В началото на протеста имаше и много леви. Срещу Пеевски бяха и левите. И когато наглостта на властта стигна дотам да назначи за министър, нарушавол системно френските закони, протестиращите - левите и десните, можеха да го изхвърлят и него. Но десните вече бяха отсекли линията - с лозунга "Червени боклуци". Защо бе? Протестът бе срещу олигархията. Защо трябваше да гоните читавите червени? С това сами убихтне смисъла на протеста. Защото той възникна не срещу БСП, а срещу олигархията.

вторник, 18 февруари 2014 г.

Една душица, убивана гадно и мъчително от хора, се бори за живот






Някой беше казал: На света няма един дявол. Има хиляди. И всичките са с човешки облик...
Ангелите ги знаем кои са. Ходещи сенки, всяка с теглото си, безмислостно стоварено върху плещите им от черните ръце и души на човешките демони!
Добавихме още едно ангелче към нашия легион от страдалци... Но то няма бели крилца, а наместо тях – обгорена, гниеща, падаща кожа. От името на всички заминали си безименни души, представяме Ви Любчо...


Любчо, който тежи сам 6 кг и е по – нисък от коляното Ви. Любчо, който кротко е преживявал под милостта на няколко Човека. Любчо, който е бил толкова любвеобилен и кротък и е просил внимание от всеки и чак се е свирал в кварталното кафене и хората са му се радвали. Любчо, който посреднощ е търчал с пламъци по цялото си тяло, просто за да задоволи болните мераци на човешки демони. Любчо, който в отчаянието и болката си се е насочил към единственото познато място и е намерил кола, под която да се свре и хората са го боли с пръчки да излезе изпод нея, за да не я запали, горейки. Любчо, от чийто жизнерадостен и весел нрав няма и следа. Любчо, който страда и умира така както е живял – тихо, кротко, стремейки се да не пречи никому...
 

Това невинно, нещастно същество е преживяло ужаса на сто живота. И все още се мъчи да оцелее. Любчо има изгарания по тялото си втора и трета степен. Днес, малко преди да дойде при нас, малко преди да бъде прегледан в клиниката, по – голямата част от едното му ухо просто изпадна. На нейно място остана кървяща рана. Гръбчето, коремчето му, всичко е обгорено. Анусът му и с най – жестоки изгарания. Имаше и кръвоизлив на очето от ръгането с пръчка изпод колата... Въпреки че се придвижва самостоятелно, той далеч не е извън опасност. Любчо изпитва нечовешки болки, далеч по – тежки от начина, по който изглежда. Всяко действие, всяко движение, всичко му носи страдание. В момента е на два вида антибиотик, три вида външно третиране и трябва да се храни само с мека храна, защото всяко изхождане е огромно усилие. Той дори няма анус. На негово място зее кървава, мокра рана. А на мястото на икскрящите му очи, зеят черни зеници, питащи хиляди въпроси. Въпроси, които и ние си задаваме. Въпроси, на които всеки НОРМАЛЕН човек не би имал адекватен отговор!
Не знаем какво повече да Ви кажем за състоянието му, снимките говорят сами за себе си. Този път не искаме нищо от Вас... Няма да Ви молим за пари, за грижа, за нищо. Молим Ви само да погледнете това момче с очите, с които Ви вижда и то. И да се запитате: Защо? Да се огледате в хората около Вас и да помислите наистина ли са хора... И заслужава ли тази невинна душа сполетялото я. Колко грехове е изкупил този живот със страданията си?!
И все пак, Любчо доказа нещо, което повечето от Вас знаят – няма друга душа като кучешката. Няма толкова всеопрощаващо същество. Няма друго създание, което в агонията си да позволи да го нарамиш, докосвайки тая мъка по тялото му, и само да извърне глава и да те погледне с тея големи кучешки очи... Без да посегне, без да възрази. Само съзерцава. В тея нашите тъмни сърца... Право в тях. Ако можехме и ние така!
Колко ангели трябва да паднат, за да утолят жаждата за кръв на демоните? Колко още? Не стигат ли, не ви ли стигат вече... 


Катюша Попкармезова е жената, която е оказала първа помощ на запаленото от изверги куче в Бургас. Животното бе залято с бензин, а след това до кожата му бе драсната клечка кибрит. Четириногото е с опасност за живота, с голям процент изгаряния по цялото тяло. След като видяла ужасяващите рани, Попкермезова е започнала веднага да облекчава дълбоките изгаряния с пяна и мехлем. В момента даваме антибиотик и аналгин по предписание на ветеринарите, но се иска много време. Важното е ,че той ни се довери и се поддава на лечение, споделя Попкермезова.

Попкермезова работи в Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата. Сградата се намира до тази на ДАИ, на улица "Индустриална" 2. Кучето всеки ден е обикаляло района, а работници са го хранили и полагали грижи за него.

 

вторник, 31 декември 2013 г.

Анна Димова за това, което сами си случихме през 2013 г.

накрая ще ви кажа коя е тя -  за тези малкото, които не се сетите

1 Декември 13, 12:30 / Автор: Анна Димова
Кратка история на дългия протест

Годината започна драматично под знака на огъня.
Сметките за ток подпалиха дълго трупания народен гняв.
Февруарският протестиращ пък подпали сметките си за ток. Полетяха камъни към прозорците на ЕРП-тата.
Народът изгори конституцията на площада и поиска нова, въпреки че никога не беше чел старата. Поиска „народна власт” и държава без партии, защото никога не беше чел историята. Или просто защото го мъчеше носталгия по тази история.
Няколко души се самозапалиха и изгоряха като факли. Телевизията превърна трагедията в шоу и си вдигна рейтинга. След три дни всичко беше забравено.
Бойко Борисов провидя в оставката си златен предизборен шанс. Вдигна кръвно и с драматичен жест хвърли ключовете от катастрофиралата кола. Разплакани свиневъди и комбайнери го изпратиха пред парламента. Той обеща да се върне.
И се върна, разбира се. Всъщност никога не си беше тръгвал.
Незаконните костинбродски бюлетини съсипаха деня за размисъл, но размисъл така или иначе нямаше.
Изборите родиха ново четириглаво чудовище, каквото никога не бяхме виждали.
Зададе се тежко лято.
Волен Сидеров оглави държавата и ни обеща да познаем страданието.
Делян Пеевски беше искрата, която възпламени затихналия бунт и взриви София. Градът буквално се изсипа на площада, въпреки проливния дъжд. Стовари се като юмрук. Беше страшно, беше прекрасно! И аз бях там, защото не можех да не бъда.
В началото за всички беше пределно ясно защо сме там. Месец по-късно всеки си имаше своя причина, неизвестна на останалите.
Група ентусиасти написаха Харта 2013 – пръв и последен опит за ясна формулировка и дори решение. Народът съзря в това дългата ръка на Сорос, масоните и илюминатите – реши, че някой отново се опитва да го прецака и яростно заклейми хартата, още преди да я дочете.
Постепенно ГЕРБ превзе протеста отвътре. Не беше никак трудно, като се има предвид страстната и масова народна любов към чаровния бодигард на Тато.
"Младите, умните и красивите" не успяха да се отграничат от ГЕРБ, а повечето дори не разбраха защо това е крайно наложително. Някои се досещаха, но решиха, че е по-практично да приемат Бойко като старши-партньор в борбата – нека изметем „червената мафия”, пък после ще му мислим.
През това време отново някой мъчително умираше – този път долу, затрупан под земята.
Горе, по жълтите павета, някой протестираше артистично, а Едвин Сугарев гладуваше. За кратко.
Правителството прекрачи границите на мислимото и немислимото. Но бързо свикна да живее под обсада, дори се закали и заякна.
Белият автобус прегази белия роял. А може би стана обратното. Няма да разберем.
Най-устойчивите и вдъхновени протестиращи неусетно заприличаха на "червените боклуци" срещу които викаха цяло лято. Никога няма да им простя "списъка".
Реформаторският блок се закле, че няма да се жени за ГЕРБ, но за всеки случай написа предбрачен договор и промърмори, че може да размисли, ако ГЕРБ обещае да го спази. Някои се досетиха, че това е годеж, но замълчаха.
Тежка параноя сграбчи изтерзаната българска душа. Разделихме се на „комуноиди” и „соросоиди”. Всички до един платени.
Трезвата оценка и критичният анализ станаха повод за отлъчване от църквата на „новите демократи”.
В оредяващите редици на протеста се вля свежа студентска кръв, която обаче се оказа твърде символична, за да стресне правителството. Успя само да раздразни ученолюбивите „предатели” и някои измъчени от вечно блокирания център столичани.
Младите пробваха да компенсират с пърформънс. Получи се малко сеир, малко кютек – и отново тишина.
Във войната на титаните се включи електорат от цялата страна, мобилизиран и извозен с автобуси. Умните и красивите гнусливо снимаха как глупавите и грозните пикаят из столичните градинки.
Правителството обяви официално, че ще уволнява протестиращи. И няма да подава оставка.
Заприиждаха бежанци, а Боян Расате се самоназначи за национален бодигард.
Народът тотално полудя и всеки почна да подозира всеки във всичко.
От любовната история между Волен, Бойко, Сергей и Лютви се роди и оглушително заврещя нова рожба - Бареков. Обеща казарма и таблет за всяко дете, в замяна скромно помоли за улица на негово име. Народът му посвети благодарна песен, а социолозите му предрекоха бляскаво парламентарно бъдеще.
Реформаторският блок, по стара „дясна” традиция, започна да се люспи, настоявайки, че всъщност се консолидира. Твърдите „костовисти” тихо въздъхнаха и изключиха телевизорите.
После скова студ, дойдоха дълги празници, електоратът хукна да пазарува, опъна коледни софри и забрави.
Само от време на време някое бездомно куче самотно пролайва „оставка”.
В новогодишната нощ очакваме празнична разтуха от бляскаво чалга-съзвездие.
После чакаме новите сметки за ток.

---------------------
* Анна Димова е родена на 03.02.1971. Живее в София. Завършила е Средно специално художествено училище по приложни изкуства. Висше образование получава в Нов български университет със специалности психология и клинична социална работа, по-късно специализира психодрама и арт-терапия. Работила е като арт-терапевт към различни центрове за социална работа. Има четири самостоятелни изложби в Австрия - Литшау, 1992; Виена, 1995; Каринтия, Санкт Якоб, 2000, Клагенфурт, 2012. В момента работи като психотерапевт и художник, пише за списание "Жената днес".