петък, 6 април 2012 г.

Малко повече за Цветница


На 8 април честваме Входа на Господа в Иерусалим. Този ден е известен още като Връбница, Цветница или Връбно Възкресение. На този ден Христос влязъл тържествено в Иерусалим, където бил приветстван от народа с палмови клонки. Всички възклицавали: „Осанна на Сина Давидов!”, защото се надявали, че Той ще стане техен цар и ще ги избави от тежкото римско владичество. „Благословен, Който иде в Името Господне!”, викала тълпата. А докато тя викала, Христос, гледайки светия град заплакал. Защото неговите жители не разбрали Кой ги посетил и защо. Христос дошъл на земята да извърши изкупителното Си дело и да възвърне на човека предишното му достойнство, което той имал преди грехопадението. Дошъл на земята да изцери не само телесните, но и душевните рани на човечеството. Не земен владетел идвал да става Той. Очаквали Го обаче подигравки, бичуване, плесници и оплюване, трънен венец, а накрая ужасна и мъчителна кръстна смърт. И същите тези хора, които сега радостно викали: „Осанна!”, само след няколко дни щели като безумни да крещят: „Разпни Го!” и „Кръвта Му да бъде върху нас и върху чедата ни!”

И днес, когато отиваме на църква да си вземем за благословение върба, се получава същото. На Връбна Неделя сме първи в храма, за да получим осветени върбови клонки в памет на това събитие и да бъде благословен домът ни, но какво става след това? Колко от нас ще тръгнат да променят себе си към по-добро, ще покажат на Христос, че Той е техен Бог, ще приемат Неговата света Църква за своя Майка и ще изпълняват безусловно нейните установления? Да се взема е лесно. Не изисква усилия. Но нека не бъркаме това с истинското християнство, което е преди всичко труд и изпълнение на Божиите заповеди през целия ни живот. Защото, ако се приберем у дома и забравим за Христос до следващата Връбница или веднага след яйцата и козунаците на Великден и търсим Неговата Църква, само за да се ползваме от различните й дарове – било върба, било светена вода, било нещо друго, какво собствено правим? Абсолютно нищо. И тогава ставаме като същите тези хора, които на Неделя Връбница ще викат, стиснали върбови клонки в ръце: „Осанна на Сина Давидов!”, а в живота си постоянно ще разпъват Господа с лошите си дела, с безгрижието за спасението на душите си, заради което Христос умря на кръста, с безразличието си. Ето затова Христос заплакал!

Защото виждал и тогава, както и сега тълпите хора, които радостно Го приветствали, но които скоро щели да Му обърнат гръб и дори да се отрекат от Него. Без Голгота обаче няма Възкресение. Без скръб и мъка няма райско щастие и блаженство. И ако забравим за Христос в мига, в който излезем от храма, утре сами ще викаме: „Разпни го!” с делата и с целия си живот. Ако сами не понесем поне мъничко Христовия кръст и не се приобщим към Него, какво Възкресение ще честваме тогава?! Ето това е истинското и дълбоко послание на Неделя Връбница, което всъщност Църквата отправя към всеки един от нас.


П.С. Болднатото е мое, не е от Евангелието.



 

Няма коментари: