Популизмът "референдум"

По повод не несекващата активност на БСП за референдум за АЕЦ "Белене" мислех да пиша аналатична статия за съмнителната ценност на референдумите. Защото те са механизъм на плебисцитарната демокрация (плебисцит - референдум), която концепция е доста различна от съвременната идея за демокрация. Защото множеството може да гласува всякакви нарушения на права, интереси и каквото и да е. Именно това е проблемът на плебисцитарната демокрация и затова я няма реализирана никъде.

Само ще добавя, че Хитлер идва на власт през 1933 г. според тогавашните несъвършени, но все пак демократични мехавизми. След което узурпира цялата власт в резултат на референдум. Райхсканцлерът Хитлер, който по конституция е втора фигура в държавата, несравнимо по-слаба като власт в сравнение с райхспрезидента, назначава референдум дали трябва да се съвместят двете функции. Назначава го веднага след смъртта на президента Хинденбург в началото на 1934 г.. И 80% от германците гласуват "за". Хитлер става освен канцлер (т.е.министър-председател) и президент (т.е. държавен глава) И оттам тръгва истинският възход на нацистите. В резултат на шибания референдум.

И ще припомня някои ключови нашенски ситуации, когато левите искаха референдум, а той не бе проведен. Според мен за добро, но вие съдете:

1990 г. - Отменянето на смъртната присъда

Общественото мнение бе в преобладаващата си част против. Но без тази забрана никога нямаше да ни приемат в Съвета на Европа, което е първата крачка към ЕС.

1992 г. - Признаването на Македония

Направи го правителството на Филип Димитров въпреки общественото мнение и въпреки нагласите на парламента.  Международното признание (в което бяхме първи) бе крачката, опазила републиката от междуетническа война. Това, че следващите кабинети не можаха да оползотварят признанието, е тяхна вина.

1999 г. - "Даването на небе" на НАТО да бомбардировките срещу Сърбия
- Отказът да "дадем небе" на Русия, за да стовари десант в Прищина
- Даването на територия на САЩ за логистична подкрепа на албанските бежанци в Македония, едновременно с твърдия отказ да ги приемаме в България

Общественото мнение тогава бе категорично - 70% процента бяха срещу ударите на НАТО.
Но именно това решение на кабинета Костов, подкрепено от президента Стоянов, ни отвори вратата за членството в НАТО. Което пък ни отвори вратата за ЕС. Без съдействието ни за операцията в Косово, нямаше да влезем в НАТО. А без да влезем в НАТО, нямаше да влезем в Евросъюза.

Във всички тези случаи, ако бе удовлетворен натискът на левите за референдум, сега щяхме да сме някъде между Македония и Хърватска. Изводите за референдума като такъв (особено искан от левите), мисля, че е очевиден...