неделя, 15 април 2012 г.

Защо продължавам да подкрепям ДСБ


Напусналите "млади" (какви млади? хора към 40-те) не са проблем за ДСБ. Партията е показала, че не може да бъде разтърсена от личностови драми. Разбирам ги "младите" - омръзна им да се надяват, че чрез позициите си в ДСБ ще могат да постигнат някакви позиции в държавата, в управлението. Разбирам ги, защото по цял свят един от основните мотиви за включването на младите хора в партийно-политическия ортанизиран живот е стремежът към кариера в управлението. Но смятам, че водени от този стремеж, "младите" заложиха на губеща карта. Не само за своите, но и за повечето непристрастни наблюдатели те се показаха като елементарни кариеристи, които търсят успешна "ракета". В нереализираната още (но вече структурирана неявно) партия на Кунева също са наясно със същността на "революционното" им поведение. Присламчването не може да се скрие. Максимумът, който могат да постигнат е някакъв второстепенен пост, но само за ЕДИН от тях. И когато го разберат, ще почнат да се ядат и да интригатстват помежду си. А може и такъв пост да няма.

"Младите" се оказаха кадрова грешка на Костов. Неведнъж съм писала, че една от неговите сериозни слабости е кадровото неумение. Той няма усет за кадрите, инвестира в личности, потенциално дефектни от политическа гледна точка. И отгоре на всичко последен разбира за дефектите им, обикновено когато вече са нанесли политичесската вреда.

Мисля обаче, че има един млад, за когото Костов не бърка - Радан Кънев. Човекът е умен; прагматичен - но не до кариеристичното ламтене на "младите"; принципен, но не до фанатизъм; недогматик, отворен за новото (позицията му за правата на хомосексуалните, когато остана в малцинство в партията); самостоятелен и отговорен. Четете блога му "Записки на реформиста" и ще се уверите сами.

Радан е само едно име на причината да продължавам да съм привърженик на ДСБ. Голямата причина е, че ДСБ остана единствената партия в класическия смисъл на думата - изразява и представлява интересите на ясно дефинирана прослойка от електората: млади, високообразовани, дребни и средни бизнесмени, висококвалифицирани мениджъри, свободни професии; жители на София и на големите градове. Партия с ясен идеологически и политически профил, която не прави конюнктурни компромиси. Всички останали партии или са порочно заченати като изкуствени, конюктурни проекти; или деградираха до всеяден сбириток, с единствена смисъл и цел използването на властта за далавера на елита си.

Без да съм член на партията ДСБ, аз съм от нейния твърд електорат. Защото изповядвам ценностите й и приемам политиката й. Защато смятам, че в голямата политика трябва да има не само прагматика, но и принципи. Знам, че хората като мен са 12-15% и вероятността за самостоятелно управление е твърде малка. Реалистичното ми очакване е при бъдеща управленска конфигурация ДСБ да е малък, но ключов за принципни решения партньор. Обаче и да не стане това при следващото изборно разиграване, аз няма да се изметна от тях. Защото ТРЯБВА да има и принципи.



3 коментара:

Анонимен каза...

Браво! Много съдържателен блог...винаги чета анализите с удоволствие.
Още един твърд гласоподавател за ДСБ.

josefk каза...

Аз също не съм член на ДСБ, но гласувам за тях, и не бях убеден в правотата на Прошко Прошков и Христо Ангеличин. Смятам, че някои от казаните от тях критики като това, че Синята Коалиция е непрекъснато на прага да се случи или не, са верни. Също е вярно, че подкрепата към тази партия досега не е била голяма и трябва да се търсят начини да се излезе напред. Не с компромиси в позициите и говоренето на партията, а с развиването на структурите и търсенето на диалог с хората.

Мисля обаче, че това са неща, които могат да бъдат борени вътре в партията и не са причина за напускането и.

Христо Ангеличин изглежда има някакво лично разочарование от Иван Костов. Негова си работа.

Неприятен е обаче начинът по който Прошко Прошков плюе по гласувалите за него наричайки ги апарат, и се изкарва неразбран, когато не може да посочи към нищо за да покаже, че наистина се е опитвал да направи някаква дискусия вътре в партията. Не мисля, че доводите му са добри и искрени, и мога само да му кажа good riddance.

А за Радан Кънев се съгласявам с вас. Дано се намерят и други като него, които да побутнат партията по-високо да изразява позиции на толерантност и социална справедливост.

Ангел Грънчаров каза...

Позволих си да публикувам откъс от този текст в своя блог, щото по увивителен начин мотивацията на авторката да подкрепя ДСБ съвпада с моята собствена

http://aig-humanus.blogspot.com/2012/04/blog-post_7093.html

И аз съм един от избирателите на ДСБ, които нямат намерение да се разочароват от нея; там обясних и нещо от мен по тия проблеми