четвъртък, 5 април 2012 г.

Българските избори: манипулации или фалшификации?


Писах преди време за фалшифицираните руски избори и споменах една българска особеност. Тия дни станахме свидетели на поредното нагло изказване на Доган - "търсенето на морал в политиката е вредно за държавата", та се присетих, че бях обещала да я разкажа по-подробно и да я обясня.

Необходимо предисловие:

Стандартен метод за обработка на големи масиви данни е построяването на хистограми (графики на разпределението) по различни параметри. Например при грипни епидемии медицинските статистики правят разпределение на заболеваемостта от грип по параметрите седмици и възрастови групи. За изборни резултати значим параметър е участието, т.е. процентът от избирателите, явили се на изборите. Първо, това е задължителен отчетен показател за избирателните комисии и винаги може да бъде установен и проверен. Второ, то е "чувствително" спрямо "ръчната" намеса при резултатите - ако комисията "надписва" гласовете за даден участник в изборите, то в секциите, в които става това, се увеличава и участието (там, където гласовете се отчитат точно, то не се променя).

Ето графиките на разпределението на участието в парламентарните избори в Мексико 2009, втория тур на президентските избори в Полша 2007, парламентарните избори в България 2009 и парламентарните избори в Швеция 2010. По абсцисата е нанесено участието като процент, по ординатата - броят секции. Т.е., всяка точка от кривата отразява определен брой секции с определен процент участие - примерно в 1000 секции са гласували 60% от избирателите.
Избори статистика
Обърнете внимание колко сходни са графиките на разпределенията в различни страни - прости, достатъчно симетрични камбановидни криви. Такива криви се получават, когато разпределението на дадена величина зависи от множество случайни независими фактори - това е известното от теорията на вероятностите нормално (или Гаусово) разпределение. Такъв вид величина е както участието в изборите, така и процентът за даден участник - тъй като всеки избирател решава дали да участва и за кого да гласува самостоятелно и независимо. Поне на теория така би трябвало да бъде и горните графики го потвърждават.

Интересна е българската особеност в края на зелената крива (украинската има аналогичен  произход на нашата). Участието в изборите рязко скача, като в около 450 секции то е чисто 100%. Това означава само едно - резултатите в тези секции са фалшифицирани. Очевидно върху общите резултати - отразени в камбановидната крива, се отразяват секциите с турски гласове. Но дори и в най-правоверните доганови села една ли е възможно всички избиратели да се явят да гласуват. Все някъде ще има болни, слепи, инвалиди, престарели...Не че това е особено изненадващо - знаем си го Доганя, знаем си ДПС-то. Но едно е да подозираш и предполагаш, друго да го видиш конкретно, математически.

Още по-интересно ще е ако се направи хистограма за последните избори - местни и президентски, които бяха съпроводени с обвинения за манипулации и фалшификации. Ако се направи хистограма на представянето на отделните партии, би трябвало всики криви да са камбановидни. Това ще означава, че изборите са били честни (аз не вярвам, но е възможно). Но ако кривата на ГЕРБ има особености  във втората й (дясната) половина, категорично можем да кажем, че е изборите са били фалшифицирани.

Правенето на хистограма съвсем не е сложно, не е необходим специален софтуер. Не е необходимо и ръчно вкарване на резултатите по секции, защото би трябвало (по закон) да ги има в ЦИК и да са публични (достъпни). И се сещам за Михаил Константинов и Николай Вълчанов, които през 1990 г. доказаха математически, че е имало около 500 000 фантомни (на несъществуващи избиратели) гласове за БСП. Ако се хванат, ще извъртят хистограмата за половин ден.

Няма коментари: