понеделник, 31 декември 2007 г.

Нещо като новогодишно

Всеки ден (и този празничен)
е бременен с нещо неродено.
Готов ли си да чуеш първия му плач
и да поемеш грижите за него?

Това е твоето дете
дали е софтуер или плачещо хлапе,
ти си го създал
и ти си отговорен за съдбата му.

сряда, 26 декември 2007 г.

Истината за БГ журналистиката и олигархията

Оригиналното заглавие на публикацията в е-vestnik на достойния журналист Иван Бакалов е друго, а аз си позволявам да я препубликувам поради обществената й значимост:


Как Блъсков взе имотите на СБЖ и ще строи хотел на морето


15 Декември 2007

Иван Бакалов
Петьо Блъсков, член на управителния съвет на СБЖ. Фирмата, която взима имотите на съюза, се води на сина му Петьо Блъсков. Снимка: Булфото

На 15 декември в събота, Общото събрание на СБЖ, начело с Управителния съвет е гласувало да се дадат под наем за 10 години хотелите на СБЖ край Варна и почивната база в Банкя на фирмата „Български имоти”, която е собственост на Петьо Блъсков.
С решението се предвижда още фирмата на Блъсков да построи хотел 10 000 кв. м разгъната застроена площ в част от базата, известна като Международен дом на журналистите край Варна.
10-етажният хотел в Международния дом на журналистите между Златни пясъци и Варна. Освен него базата има още два 4-етажни хотела, 47 дка парк и собствен плаж.

Собствеността върху бъдещия хотел ще бъде поделена 68% в полза на Блъсков и 32% в полза на СБЖ.

Как Петьо Блъсков успя да сключи тази сделка, гласувана от журналисти?
На събранието са присъствали представители на дружества на СБЖ от цялата страна, заедно с Управителния съвет. Не е присъствал физически председателят на СБЖ Милен Вълков, който е в болница, но по време на обсъждането се е обаждал по телефона да подкрепи решението в полза на Блъсков. Повечето запознати със случая твърдят, че всъщност Вълков е подготвил цялата сделка с имотите на СБЖ.

Какво дава СБЖ на Блъсков? Т. нар. Международен дом на журналистите край Варна е между курорта „Св. Св. Константин и Елена” и „Златни пясъци”. Има 47 дка площ, собствен плаж с пясъчна ивица и три сгради. Най-високата – 10-етажна - се вижда отдалеч. Заради комплекса спирката на автобуса край пътя се казва „Журналист”. Освен високата сграда има още две 4-етажни дълги сгради – едната под крайбрежния път Варна-Златни пясъци, а другата над него. Частта от Международния дом на журналистите над пътя е върху 7,5 дка и е свързана с подлез под пътя с долната част на комплекса. Точно тук, над пътя, ще строи хотел Блъсков, на мястото на старата, обрасла с бръшлян и отлично вписваща се в околната среда сграда, построена в същия стил като съседните почивни бази на БАН, на писателите и др.
Дом №1 в Международния дом на журналистите - едната от трите сгради на комплекса, с опустошения парк и изсъхналата трева, под управлението на “Балкантурист” и Мултигруп. Снимка: в. “Дума”

След някакви нескопосни опити на ръководството на СБЖ да даде имотите на съюза под аренда, които се проточват почти през цялата 2006 г., накрая съюзът сключва договор за наем с „Балкантурист”, фирма на „Мултигруп”, управлявана от Недялка Сандалска. Годишният наем за хотелите в Банкя и край Варна е 250 000 евро, разделен на 12 месечни вноски. Преди месец Сандалска едностранно разваля договора, като се оправдава с влошена конюнктура и лош туристически пазар. Изплатила е наем до края на годината. На събранието днес е приета оферта на фирмата на Блъсков за същата сума – 250 000 евро, която щяла да се плаща авансово в началото на годината.

Паркът на Международния дом на журналистите е един от малкото по цялото крайбрежие, наподобява ботаническата градина в двореца в Балчик. Тук са посадени десетки видове редки и екзотични дървета и храсти, има дори бамбук. И през последните години на сравнително лошо стопанисване на комплекса, предишните арендатори поддържаха в приличен вид парка, поливаха го. Откак комплексът е поет от наемателя Сандалска и „Балкантурист”, паркът е напълно изоставен, тревата изсъхнала, неполивана, бурените са плъзнали навсякъде (виж тук публикация във в. “Дума” по темата).

Познавачи на подобни сделки твърдят, че е възможно цялата операция по завземането на имотите на СБЖ да е проведена с участието на Сандалска и фирмата на „Мултигруп” (покойният Илия Павлов беше приятел с Петьо Блъсков). Тя първо наема имотите, после се отказва и Блъсков се явява като спасител. Хората от СБЖ му имат доверие като на колега, който единствен ще “оправи работата с имотите”. Нищо чудно Сандалска да участва в сделката и да има роля в бъдещето на комплекса край морето, твърдят познавачи на сделките на „Мултигруп”, които са емблематични за смучене от държавата.
На събранието, което е гласувало да хариже имотите на СБЖ на Блъсков, не е станало ясно дали точно хотел ще построи арендаторът или комплекс с апартаменти, които да продаде.

Петьо Блъсков е член на управителния съвет на СБЖ и председател на Стопанската комисия на съюза, което създава особена ситуация при тази сделка. Това е равносилно примерно министъра на икономиката в правителството да си гласува сделка да придобие държавна сграда. Блъсков по устава на съюза няма право да бъде член на управителния съвет, ако е издател и собственик на вестник. Поради това Блъсков е прехвърлил собственост на своя син Петьо Блъсков. Така формално положението му съответства на устава.

На запитване на участници в самото събрание, присъстващият там шеф на фирмата „Български имоти” е обяснил, че тя е 100% собственост на друга фирма – „Южен Кръст”, която пък е собственост на Петьо Блъсков–син.
Когато Петьо Блъсков започна вестник „Монитор”, той беше настанен в 3-етажна сграда в кв. „Изток”. След като вестникът се премести в друга сграда, опразнената в кв. „Изток” се превърна в интернет и гейм-клуб с име „Южен кръст”, собственост на Петьо Блъсков-син. Сега фирма на името на сина на Блъсков поема имотите на СБЖ.
Сред тях е и почивната база на съюза в Банкя, със 114 легла, 46 стаи и 7 апартамента, 15 декара многогодишен парк, ресторант, 2 бара и др. Базата е лошо стопанисвана през последните години и накрая затворена. В това хора от съюза също подозират умишлена немарливост, за да я вземе „спасителят” Блъсков.

Общото събрание на СБЖ включва членовете на управителния съвет и представители на дружествата на СБЖ от цялата страна – общо 53-ма души. На събранието са присъствали 44-ма, а накрая са гласували 37. Само 5 са гласували против. Против сделката се обявяват две дружества от провинцията, твърдят източници вътре от събранието. „Никога не съм виждал така добре организирано и „смазано” гласуване в СБЖ”, твърди участник в събранието, който пожела да остане анонимен. На въпрос преди гласуването към присъствалия там шеф на „Български имоти”*, той заявява откровено, че фирмата няма опит в туризма и тепърва ще се занимава с тази сфера на дейност. Това не пречи на делегатите да приемат с огромно мнозинство сделката. Хора, близки до СБЖ, коментират, че много от членовете са заблудени със съзнателно създаваните проблеми с имотите, за да се приеме като добра офертата на Блъсков. А според тях друга част от ръководството направо са „мотивирани” с други средства да гласуват „за”.

„Един член на общото събрание на СБЖ е много по-евтин от един общински съветник в София, примерно. А става дума за доста апетитни имоти”, коментира по повод гласуването източникът.
Някои от възраженията на гласувалите против са били, че се сключва договор за същите пари в променена ситуация – данъкът ДДС за туризма вече е свален от 20% на 8%. Един от изказалите се против направил сравнение, че недалеч от хотелите на СБЖ е почивна станция на Министерския съвет, която е дадена под наем за 180 000 евро. Тя е почти копие на дом №1 на СБЖ – 4 етажа, като интериор, екстериор си приличат. А станцията на Министерския съвет като леглова база и площ е около една пета от базата на СБЖ във Варна и София, която взима Блъсков за 250 000 евро годишно.

Територията, където ще строи хотел Блъсков, вече е безкрайно скъпа, в района почти не се продават терени, всичко вече е купено.
Сред членовете на управителния съвет на СБЖ, освен Блъсков са председателят Милен Вълков
Милен Вълков, председател на СБЖ. Снимка: СЕМ

(виж тук биографична справка за него), Любомир Пеевски от БНР, Веселин Константинов от неразчистеното наследство от социализма – агенция „София прес”, Иван Каневчев от Плевен, Стела Бочева, кор. на БНР от Ловеч и др. Нито един от управителния съвет не е бил против.
Делегати от провинцията са предложили да се проведе конкурс за наематели на имотите на СБЖ, който да завърши на 1 февруари, когато изтича договорът с „Балкантурист”. Предложението не е прието.

Като част от намеренията на наемателя се е коментирало, че в площта на комплекса ще бъдат изградени и 10-ина луксозни бунгала и търговски павилиони. Запознати с похватите в строителния бизнес в района твърдят, че може да се очаква красивият парк на Международния дом на журналистите да се изпълни със строежи, които да се узаконят впоследствие, независимо как ще бъде поделена тяхната собственост.
Фирма на Петьо Блъсков е издател на в. „Поглед” – дългогодишно издание на СБЖ, което излиза по договор със съюза. Неотдавна изданието остана без главен редактор, след като дългогодишният журналист и главен редактор на вестника Евгени Станчев беше уволнен, заедно със заместника си Тодор Токин, заради груба публикация срещу в. „Труд”.

Неотдавна Петьо Блъсков продаде за около 3,5 млн. евро (по официални данни) своята пресгрупа „Монитор”, която включва и вестниците „Телеграф” и „Политика”, на „Нова българска медийна група”, чийто шеф е Ирен Кръстева, бивша шефка на тотото. В множество публикации се твърди, че зад нея стои ДПС, което назначи сина й Делян Пеевски повторно за зам.-министър. (виж тук публикация в e-vestnik за продажбата на пресгрупата, която се сбъдна почти 100%). Петьо Блъсков-баща беше освободен като главен редактор на „Монитор” преди да е завършена окончателно сделката, а Петьо Блъсков-син – от позицията на главен редактор на „Телеграф”.
——————

* Има няколко фирми “Български имоти”, едната от които е застрахователна компания.

вторник, 25 декември 2007 г.

Против властта - къде и доколко?

Търся си пътя. Аз личния го имам. Но в обществото има каузи, които зависят от личности - обикновени личности като мен. Иракли, Странджа и Рила... Децата в домове като Могилино... Можеш ли да си във всичко това? Да, можеш, в протестите. Но в организирането и в цялата работа по действителната промяна? Доколко и къде? За себе си още не знам отговора...

понеделник, 24 декември 2007 г.

Снегът и слънцето

Снегът изгаря като слънцето.
Или обратното.
Ако катериш, го усещаш.
Не значи, че го предпочиташ.

Катеренето е изгаряне.

събота, 22 декември 2007 г.

The Machine is Us/ing Us (Final Version) - за Web2.0

Трудно ми е да преведа заглавието - а може би е невъзможно - обаче клипът е великолепен

[видео]



[видео]

"Благодаря"

От известно време започнах системно да употребявам "благодаря". Не само за големи неща (подаръци и прочие), а за всяка дреболия. Подам си билета на човек да го продупчи и му благодаря. Купя си вестник и благодаря на вестникопродавача. Купя си нещо от магазина и благодаря. И забелязах нещо много интересно. Хората като цяло се променят от една такава проста думичка. Някои се усмихват, други казват "о, няма защо", а на трети лицата им се променят, някак стават по-хубави. Това не е американското автоматично механично "благодаря. Аз го казвам искрено. И ми се струва, че и реакциите са истински.

И се сетих за Мартин Заимов с идеята му да накара хората да се усмоифхвт. Нищо политическо не влагам. Само простата мисъл, че ако сме по-добри формално, може би ще станем малко по-добри и неформално.

неделя, 16 декември 2007 г.

Карта на Света на диска на Тери Пратчет


Част от очарованието на книгите на Тери Претчет е, че не са написани в никаква последователност, а в няколко взаимосвързани редове, които следват различни харектери и заговори и човек се чуди откде да почне.

Затова ме запали картата на света на Пратчет. За да я видите по-голяма, дайте zoom на изображението. Или я копирайте и увеличете.

Източник: BoingBoing

Шефът на "Белла България" е звяр, а не човек

Мръсна приказка

от Константин Стоянов


Джънк фууд бг бос застрелял бяла мечка. И за да не отиват ей така парите, похарчени за това приключение, решили да го използват за PR. Дали убити бели мечки продават кренвирши?

Представете си, че живеете във Великобритания. Купувате си вестник „Таймс” и някъде вътре виждате снимка на шефа на „Швепс”, прекрачил тялото на собственоръчно убит от него носорог на сафари в Африка. При това снимката не е находка на фоторепортери на вестника, а явно изпратена от PR отдела на фирмата. Само че в нормалните държави не е необходимо да убиваш диви животни, за да те уважават. Наистина.

Вчера, както си работех на компютъра, изведнъж започнах да получавам следните линкове към Стандарт и Монитор. След това открих повече подробности.



Трофей за $60 бона
Бяла мечка за 60 хиляди долара повали в Северна Канада собственикът на фирма "Белла България" Венцислав Георгиев. Напролет той хуква на лов за анаконди в Боливия.

Наш бизнесмен лови анаконди
Собственикът на "Белла" повали мечка за $60 000

Красива бяла мечка на стойност 60 хиляди долара отстреля собственикът на фирма "Белла България" Венцислав Георгиев. Бизнесменът беше на пусия в Северна Канада. Запалени ловци от цял свят, нарамили пушки редом до нашенеца, ще правят опити цяла зима да покосяват там ценни редки животни. Дванадесет са разрешените за лов през този сезон бели мечки и първата от тях стана трофей на родния предприемач.

Сега той чака транспортирането на ценната пухкава кожа, която в момента се обработва.
Георгиев успя да отстреля и величествен елен с огромни рога, които вече красят дневната в пловдивския му палат.

"През пролетта отивам на лов за анаконди в Боливия. По-екстремно преживяване досега не съм имал", чертае авантюристични планове търсачът на силни усещания. Екзотичното приключение с огромните змии ще му струва 25 хиляди долара.

Подробности - в статията на Константин Стоянов

БОЙКОТ НА "БЕЛЛА БЪЛГАРИЯ"

"Белла" произвежда кренвирши и наденица "Сачи", сух шпек "Перелик", маргарин "Томи", месни продукти "Народен", маргарин Flora, кори и баници "Белла", точени кори "Фамилия", месни продукти "Соларис"

Петьо Блъсков ще налапа имотите на СБЖ по морето

Удивих се, че в БГ няма гадост, от която да няма по-голяма. Мръсната далавера с уволненията на ръководството на "Поглед", за които писа единствено в."Шоу", се оказа още по-огромна далавера. В резултат Петьо Блъсков ще налапа огромните имоти на СБЖ по морето. Подробности - в e-vestnik.bg на Иван Бакалов. Един от малкото почтени достойни журналисти!

А мълчанието на гилдията е срамотно!

Извинявам се за дългите текстове, няма да има повече подобни

Отчитам раздразнението у някои блогъри от книгите, които пуснах, и вече ще пускам само началото, а който се интересува - линк към другия ми блог с пълния текст. Дано помогне на някого в борбата с тая наркомания.

Днес Google беше бъгясал

Не ъплоудваше картинки и видео, а отгоре на всичко има някакъв дебъг , който не знам какво да го правя. Ужас направо :-( А Flickr са ограничили за блоговете възможностите за промяна на размерите и разположението на снимките, има само един размер и едно разположение. Война между Google и Flickr?

събота, 15 декември 2007 г.

Домашни кучета на близък до кмета от ГЕРБ са изпохапали англичанката

Кучетата, разкъсали англичанката, са собственост на местния фермер на Недялско
Автор Тонка Петрова








Кметът на с.Недялско

Ан Маргарет и съпругът й Джим
Ан Маргарет и съпругът й Джим


Кучетата, разкъсали англичанката, са собственост на местния фермер Стоян Събев. Това го разбрах, защото прекарах половин ден в разговори с хората от селото. На четири очи. Хората се страхуват да говорят. Тези кучета са ходели свободно, пазели са двора му, пълен със селскостопанска техника. Хранел ги с мъртвите животни от фермата си. Просто им хвърлял труповете на умрелите животни, а свирепите мелези- питбули, ги разкъсвали.Сега тези кучета ги няма. Убити са същата нощ след трагедията, за да заличи следите на престъплението. Цяло село е чувало писъците им, вероятно след това са били загробени. Това твърдят хора от селото и приятелки на мъртвата Маргарет. Част от хората, с които аз говорих, са казали същото и при даване на показания в полицията. Дано прокуратурата стигне до истината. Онзи, фермерът, обикаля селото, качен в кабината на трактора си и от там гледа с кого се срещат съселяните му. Бясна съм на ТВ репортажите на трите ТВ. Репортерките отидоха, срещнаха кмета, управител на 3-4 дни, току-що спечелил изборите. Той им каза, че те са улични, защото вечерта се опитали да ги вържат в дома на фермера, но те не се дали - значи не са били техни??? Каза го и на мене, но аз обиколих селото, за да науча истината.
Image
Дворът на Стоян Събев
Кметът е приятел със сина на фермера, това семейство го е подкрепило за изборите. Затова се жертва. Не може да не знае, че ако те са били улични - виновен е той. Обществена тайна в селото е че те са на фермера, който живее на една улица с англичаните. Имам имената на хората, които го потвърдиха...Ако вече не са им затворили устата със заплахи. А ТВ репортерките като папагали заповтаряха, че са улични.Не разбирам психиката на българина. За да спасим от правосъдието един безотговорен фермер, ние сме готови да разпънем на кръст цялата ни страна. Шест пъти преди фаталния ден Ан Маргарет е била хапана от същите кучета. Това твърди нейната българска приятелка Мария Петкова. Ако раните й са били дълбоки, вероятно е ходила и на лекар. Най-ужасното е, че тази лъчезерна жена Ан Маргарет, разкъсана от кучета, е обичала животните. Осем котенца е прибрала в дома си от улицата, хранела е всички бездомни животинки, купили си е кон. От Англия преди две години дошли с домашния си любимец-огромна немска овчарка на име Стърн. Но от кучета на съседите си Стоян и Веска Събеви изпитвала ужас. Не намерила сили обаче да се оплаче в полицията, не знаела как да го направи, твърди Мария.
Image
Кметът на с.Недялско Тодор Железов (ГЕРБ)
Аз съм готова на всички да разкажа какво научих в ямболското село Недялско, да заведа тези, които искат да научат истината, при хора, които не се страхуват да я кажат. Само че май никой не се интересува от истината...

Да спасим едно нещастно куче

Това е един нещастен сетер, престарял, болен, взима лекарства. Вероятно се е изгубил. Сега една добра жена се грижи за него, но има 2 кучета и не може да го приобере. Аз имам 4 кучета и съвсем не мога. В приют не го искат, защото е престарял и болен. А иначе тази порода е много ласкава и кротка.

В момента има една жена, която проявява интерес към кучето, но първо искала да разбере дали ще му влияят добре лекарствата, които са му предписани. Няма нищо сигурно, затова си мисля, че ще е добре да продължим да търсим.

Ако някой съдейства да го взеимат в прият, все ще е някакво спасение. Необходимите лекарства ще осигурявам аз - Вени.
944 69 39
0885 82 39 45

Старостта е мъчителна не само за хората и всички ни чака :-( Моля, помогнете на нещастника. Всички ни чака това.

Поздрави,
добрата жена Лина







Cooliris - браузване без цъкане


Cooliris
Originally uploaded by Вени
Cooliris е приложение за Firefox, което създава невероятна лекота за браузване с минимум кликване.При поставяне на мишката върху линк, картинка, видео той се отваря в по-малък прозорец, така че да можеш да прецениш дали си струва да цъкаш да го отваряш. Мейлването също е много улеснено. Има още няколко улеснения с временни букмарки във временния прозорец, а също така и търсене в Google, Wikipedia и други търсачки с десния бутон.

Програмата е свободна и не ползва реклами.

http://www.cooliris.com/

петък, 14 декември 2007 г.

Цигарата е убийство - но има великолепелен метод на Алън Кар да я убием (руски вариант)

Отчитам раздразнението у някои блогъри от много дългите текстове и ще пускам само началото, а който се интересува - линк към другия ми блог с пълния текст. Дано помогне на някого в борбата с тая наркомания.

Аллен Карр
Легкий способ бросить курить

Аннотация

Главная мысль, красной нитью проходящая через все книги Аллена Карра — это искоренение страха. В самом деле, его талант и его усилия как писателя и терапевта направлены на то, чтобы помочь каждому справиться с тревогами и страхами, которые мешают жить полноценной жизнью и наслаждаться ею. Это ярко демонстрируют его книги, ставшие бестселлерами во многих странах мира: «Легкий способ бросить курить», «Единственный способ навсегда бросить курить», «Легкий способ похудеть», «Как помочь подростку бросить курить» и другие. В прошлом высококвалифицированный и весьма успешный бухгалтер, Аллен Карр был заядлым курильщиком и выкуривал по сотне сигарет в день. Эта привычка грозила разрушить всю его жизнь, пока в 1983 году после бесчисленных и безуспешных попыток бросить курить он наконец не открыл собственный способ раз и навсегда избавиться от этого пристрастия. Аллен Карр выработал собственную методику отказа от никотина, известную теперь всему миру как «Легкий способ бросить курить». Его метод, демонстрируя феноменальную эффективность, получил признание среди специалистов, приобрел широкую популярность и пользуется огромным успехом во многих странах мира. Аллен Карр создал всемирную сеть клиник, специалисты которых помогают курильщикам бросить курить и справиться со своей зависимостью. Книги Аллена Карра изданы более чем на двадцати языках во многих странах мира. Десятки тысяч людей обратились за помощью в его клиники; число пациентов, бросивших курить благодаря использованию его метода, превышает 95% от общего количества обратившихся за помощью. Клиники Аллена Карра дают каждому курильщику гарантию исцеления от никотиновой зависимости и гарантию возврата денег, потраченных на курс лечения, в случае неудачи. Полный перечень клиник Аллена Карра приводится в конце этой книги.


Аллен Карр

Предисловие

Предупреждение

Введение

1. Самый тяжелый случай никотиновой зависимости, с которым я когда-либо сталкивался

2. Легкий способ

3. Почему бросить курить трудно?

4. Коварная ловушка

5. Почему мы продолжаем курить?

6. Никотиновая зависимость

7. «Промывание мозгов» и «дремлющий партнер»

8. Облегчение мук отвыкания

9. Стресс

10. Скука

11. Сосредоточенность

12. Релаксация

13. Когда поводов закурить много, или «комбинированные» сигареты

14. Что я «бросаю»?

15. Добровольное рабство

16. Сколько денег я сэкономлю?

17. Здоровье

18. Энергия

19. Курение расслабляет меня и вселяет уверенность

20. Зловещие черные тени

21. Преимущества курильщика

22. Метод силы воли

23. Опасайтесь сокращения курения

24. «Всего одна сигаретка»

25. Нерегулярные курильщики, подростки, некурящие

26. Тайный курильщик

27. Общественная привычка?

28. Выбор времени

29. Буду ли я скучать по сигарете?

30. Наберу ли я вес?

31. Избегайте ложных стимулов

32. Легкий способ бросить курить

33. Период отвыкания

34. Всего одна затяжка

35. Будет ли мне трудно?

36. Основные причины неудач

37. Заменители

38. Следует ли мне избегать соблазна?

39. «Момент истины»

40. Последняя сигарета

41. Последнее предупреждение

42. Обратная связь

43. Помогите курильщику, оставшемуся на тонущем корабле

44. Совет некурящим

Заключение: помогите положить конец этому позору

Примечания



Книгата на Алън Кар на английски


PENGUIN BOOKS
ALLEN CARR'S EASY WAY TO STOP SMOKING
WHAT THE MEDIA SAY ABOUT THE ALLEN CARR METHOD:
'I was exhilarated by a new sense of freedom' Independent 'An intelligent and original method'
Evening Standard
WHAT ESTABLISHED PROFESSIONALS AND MEDICAL PRACTITIONERS SAY ABOUT
THE ALLEN CARR METHOD:
'I have no hesitation in supporting Allen Cart's work in helping smokers quit. Many quitting clinics use some of his techniques, but it would appear few do so in quite such a successful package' A personal view from Professor Judith Mackay, MBE, Director, Asian Consultancy on Tobacco Control and World Health Organization Expert, Advisory Panel on Tobacco and Health
'It is a remarkable fact that Allen Carr, on his own admission a non-professional in behavior modification, should have succeeded where countless psychologists and psychiatrists holding postgraduate qualifications have failed, in formulating a SIMPLE and EFFECTIVE way to stop smoking'
Dr William Green, Head of the Psychiatric Department, Matilda Hospital, Hong Kong
'I was really impressed by the method. In spite of Allen Carr's success and fame, there were no gimmicks and the professional approach was something a GP could readily respect. I would be happy to give a medical endorsement of the method to anyone'
Dr P.M. Bray
'I have observed the Allen Carr method, "The Easy Way to Stop Smoking' at first hand on several occasions. I have found it to be very successful. I wholeheartedly support it as an effective way to stop smoking'
Dr Anil Visram, B.Sc., MBBch, FRCA, Consultant,
The Royal Hospitals NHS Trust, Royal London Hospital, UK
2
ABOUT THE AUTHOR
The common thread running through Allen Carr's work is the removal of fear. Indeed, his genius lies in eliminating the phobias and anxieties which prevent people from being able to enjoy life to the full, as his bestselling books Allen Carr's Easy Way to Stop Smoking, The Only Way to Stop Smoking Permanently, Allen Carr's Easyweigh to Lose Weight, How to Stop Your Child Smoking, and now The Easy Way to Enjoy Flying, vividly demonstrate.
A successful accountant, Allen Carr's hundred-cigarettes-a-day addiction was driving him to despair until, in 1983, after countless failed attempts to quit, he finally discovered what the world had been waiting for —the Easy Way to Stop Smoking. He has now built a network of clinics that span the globe and has a phenomenal reputation for success in helping smokers to quit.
His books have been published in over twenty different languages and video, audio and CDROM versions of his method are also available.
Tens of thousands of people have attended Allen Carr's clinics where, with a success rate of over 95%. he guarantees that you will find it easy to quit smoking or your money back. A full list of clinics appears in the back of this book. Should you require any assistance do not hesitate to contact your nearest therapist. Weight-control sessions are now offered at a selection of these clinics. A full corporate service is also available enabling comp anies to implement no-smoking policies simply and effectively.


И двете се намират на http://semkiibonbonkiappendix.blogspot.com/

вторник, 11 декември 2007 г.

Проблем с размера на снимките в Google

Доскоро можех да манипулирам размера на снимките като променям размера, но отскоро Google не позволява това. Има фиксирани размери и не ми позволява да ги променям. Има ли някой с подобен проблем и евентуално решение?

Коткохакер

понеделник, 10 декември 2007 г.

Загадката на лисицата на Малкия принц

яицазимипитпо лъгуг

Малкият принц и лисицата

Това е лисицата от "Малкия принц", която каза, че истинското е невидимо за сърцето. Цял живот се чудех как има лисици в пустинята, а също така защо са й такива ушите, че прилича на заек, и най-сетне разбрах. Ето я:

Пустинната лисица фенек

Това е пустинната лисица фенек. Тя е най-малкото животно от семейство Canidae (Кучета), но има най-големи уши, съотнесени към общия й размер. Те не само осигуряват по-добър слух, но чрез тях фенекът се освобождава от излишната телесна топлина - нещо особено важно в горещата африканска пустиня.

Следва продължение:

яицазимитпо лъгуг

- Фацетните очи и крилата на пеперудата монарх

- Предните крайници на гигантската дървесна жаба

- Краката на калифорнийския кондор

- Опашката на зеления дървесен варан (изумруден варан, смарагдов варан)

петък, 7 декември 2007 г.

Котешки зен

Котешки зен

ПЕСЕНТА НА ВОЙНИКА

Доволен съм с малко и с малко богат
и грижи смутят ли покоя ми, брат,
с чашка и с песен, за кой ли веч път,
ги пращам по дявола нека вървят.

Понякога стискам от мъка пестник,
но бой е животът, а ти си войник.
Безгрижният нрав е богатство за мен,
пред никой не скланям глава унизен

Гнетят ме нещастия, скърби и страх,
но вечер с другари лекувам и тях.
Когато сме стигнали читави, брат,
защо да си спомняме злото назад?

Животът ми - кранта, се влачи наред
към зло, към добро ли - да кара напред.
Аз своята участ добра или зла
ще срещна усмихнат с "Добре си дошла!"

----------
преди близо 2 века един велик британец го е написал. Ако някой отгатне кой е - едно тъмно веднага :-)

сряда, 5 декември 2007 г.

Е, като го видях това, си загубих дар словото



* Ама от друга гледна точка, именно коварният дар "слово" ни съсипва живота. Защото успява да омаже всичко стойностно в словесните си памперси

събота, 1 декември 2007 г.

Благодаря на Ели за пеперудения дар

"Витошка": и конеходна зона

Японската култура и у нас?

Някъде из Центъра... :

Гейша

Проект "Битие"

Преди хиляда години го бях срещнала в Мрежата и се смях с глас в офиса. Обаче не и дойде на ум да го запиша. Оня ден го срещнах и преди да изпа0дна в нецивилизован истеричен смях, го записах. NB! Ако имаш спешна работа, не чети по-нататък ;-)

Проект "Битие"
(из корпоративни преписки)

До генералния директор Йехова
от началник-отдел "Маркетинг" Гавраил

Изследването, проведено от нашият отдел в рамките на проект "Битие", показа, че най-добри перспективи на пазара имат системи със следната конфигурация:

Планета: 1 бр.
Радиус: 3000 км
Сила на тежеста: 0.5 g
Съотношение суша/вода: 1:1
Температура: +24 градуса
Атмосфера: кислород
Море: сладководно
Реки: мляко, мед
Фауна: тревопасна
Периферия:
светила 2 бр. (дневно/нощно), скорост: 0.0007 RPM (1 об./денонощие)

Резолюция: Да се изпрати в отдел "Стратегическо планиране" за изготвяне на техническо задание (ТЗ).
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел "Стратегическо планиране" Михаил

С цел снижаване на себестойноста на системата, предлагам захранването на светилата да е от един източник на енергия, а кислородът да се замени с азот.

Поне 50% кислород трябва да оставим, иначе потребителят ще се задъхва
началник отдел "Тестване и Поддръжка" Рафаил

И 25% стигат
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер

По време на работата по проект "Битие" (стадий "Да бъде светлина!") възникнаха следните трудности: липсва компактен източник на непрекъснато светене с разпределител за две светила. Предлагам да се използва стандартен източник тип "червено джудже", а за нощно светило да използваме огледало.

По-добре "жълто джудже". Себестойността е малко по-голяма, но изглежда доста по-внушително
началник отдел "Маркетинг" Гавраил

Ама това е сървърен източник. За какво му е на потребител на единична планета?
Луцифер

Какво му е нужно на потребителя, и какво не, ще му обясни отдел "Реклама"
Гавраил

Луцифер, занимавайте се с въпроси от вашата компетенция. Одобрявам "жълто джудже"
Йехова

Между другото, при тази яркост, която дава жълтото джудже, можем да използваме вместо огледало нормален планетоид
Михаил

Става
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
След измененията в ТЗ възникнаха следните трудности: масата на източника на непрекъснато светене е много по-голяма от масата на планетата, в резултат на това източникът отказва да се върти около планетата. Вместо това планетата се върти около източника. Освен това, поради високата мощност на източника, се наблюдава устойчиво превишаване на температурата над указаната в ТЗ (примерно с около 2 порядъка). Ако увеличим разстоянието до източника, съществено се увеличават габаритите на системата.

Габарити - това е престиж, но въртенето на планетата около периферното устройство може да предизвика усещане за непълноценност в потребителя. Не може ли да променим гравитационната константа?
Гавраил

Ако променим гравитационната константа, ще възникнат проблеми със съвместимостта
Михаил

А бе каква е разликата за потребителя кое около кое се върти? Нека отдел "Реклама" да измислят някаква теория на относителността
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
След увеличаване радиуса на орбитата, опитът да ускорим планетата до скоростта, указана в ТЗ, води до crash на системата (планетата отлита в космоса). С нощното светило историята е същата.

Няма значение какво става в системата - важно е какво вижда потребителят. Защо да не накараме планетата да се върти около оста си? Тогава на потребителя ще му се струва, че светилата се въртят около планетата с указаната в ТЗ скорост?
Гавраил

А потребителят няма ли да се усети?
Йехова

Даже и да усети, проектът по това време вече отдавна ще е предаден.
Гавраил

Съгласен
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел "Тестване и техническа поддръжка" Рафаил
Първичното тестване на системата показа следните дефекти:
Наблюдава се устойчиво прегряване
Оста на въртене се е отклонила на 33 градуса от вертикала, вследствие на което възникнаха циклични температурни аномалии
Пропускателната способност на реките не съответства на проектната
Фауна липсва
Орбитата е нестабилна, планетата има тенденция да падне върху светилото


До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
Ами какво искате при такова съотношение вода/суша? За оптимално охлаждане трябва да е 1:3 - 1:4
Работим по въпроса
Защото млякото се вкисва, а медът - захаросва
На тревопасната фауна и трябва трева, а тя не расте при такава жега и без вода. Предлагам да пуснем вода по реките, това ще реши проблем 3 и 4 заедно
За гравитационна противотежест ще изведем още една планета на външна орбита

Сушата не можем да я намаляваме, значи трябва да увеличим площта на моретата. Това означава увеличаване на обема и силата на тежестта. Още една излишна планета...
Михаил

Нищо, потребителят ще изтърпи. Излишната планета ще я оформим като feature. Но млякото и меда сме ги анонсирали вече. Поне в по-големите реки трябва да ги оставим...
Гавраил

Напомням, че сроковете наближават, а даже и коне няма още. Дизайнерите още не са представили проект за кон, само динозаври... За какво са ни тия динозаври!?
Йехова

Потребителите ги харесват...
Гавраил

Добре, ама и коне да има.
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел "Тестване и техническа поддръжка" Рафаил
Поради нерешените проблеми с оста, сега планетата има тенденцията да отлита в космоса.
Тревопасна фауна пак няма


До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
Ще сложим противотежест, този път на вътрешна орбита
Фауната се размножи, изяде тревата и измря

Колко противотежести още ще ви трябват!?
Михаил

Като цяло, след калибрирането успяхме да ги стабилизираме на девет.
Луцифер

Правилно ли съм разбрал? Вместо една планета потребителят ще получи девет!?
Йехова

Е, и? 8 и без това не стават за живот...
Луцифер

А размерите на системата?
Йехова

Не е задължително потребителят да знае за другите планети. Половината без телескоп не се виждат. Предлагам да допълним ръководството за потребителя с 11-та заповед: "Не изобретявай телескопа"
Гавраил

Тогава те точно него ще изобретят...
Йехова

Между другото, след увеличаването радиуса на орбитата, яркостта на нощното светило падна под проектния минимум. Предлагам вместо него да сложим огледало.
Рафаил

Е сега ли се сетихте? Тъкмо уравновесихме системата! Да не искате да почваме отначало!?
Луцифер

Никакви такива! До края на срока останаха 6 дни. Луцифер, или ще накарате всичко да работи, или ще ви понижа!
Йехова


До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер
Виновен ли съм, че не ми дадоха нормално ТЗ?
Предлагам да оставим наклона на оста както си е. В края на краищата в Едемската градина температурата ще е +24 градуса, ако потребителя тръгне нанякъде - това си е негов проблем. Динозаврите няма да можем да довършим, но коне ще има. С млякото и меда нищо не стана, по реките пуснахме вода, вярно че внасят сол в моретата ама... За да не изяждат всичко тревопасните, пуснахме patch във вид на хищници, но все още не сме успели да ги програмираме да различават потребителите. В общи линии всичко ще работи... долу-горе...

И това е добре...
Йехова


=========================

P.S.: Началникът на отдел "Схемотехника" Луцифер все пак беше понижен заради несанкционирано подсказване на етап "Потребителско тестване".

неделя, 25 ноември 2007 г.

Любовта??

любовта има ли име
тя жена или мъж е
котва, дълг
или вреченост....

искам
не вярвам
не мога...
макар че може би...

Европари за обучение - за училища и не за даскал на калпак

Стартираха два нови - изпипани - европейски проекта с много приятно участие -
зареждане на ученически произведения в специални галерии, в безопасна интренет среда,
по екологични теми.

Вижде повече тук -
http://www.bglog.net/Obrazovanie/16049


Заповядайте, не се колебайте! Разпространете и по вашите адреси инфо-то!

На добър час и успех на всички!

Ани Ананиева :-)

--
Anna Ananaieva

www.xperimania.net
www.futurenergia.org
www.bglog.net/blog/ananan/site/posts/
www.aniananieva.blogspot.com
www.sviatilichnost.hit.bg

И пак против човеците

човеците налитат като гълъби
до смърт те накълвават

не зная по-свирепо и безмилостно създание от гълъба
и кой идиот го обяви за символ на мира?

----------------
Now playing: Hallucinogen - L.S.D [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

събота, 24 ноември 2007 г.

Как би погледнал Ал Гор?

ПЕСЕНТА НА МАУГЛИ СРЕЩУ ЧОВЕЦИТЕ

Ще пратя срещу ви аз тичащи диви лози,
ще викна аз цялата джунгла над вас да пълзи,
ще рухне последният покрив, ще падат греди.
Карела, горчива карела
ще скрие тук всички следи!

Край вашите порти ще пеят във хор зверове,
из ваште хамбари Манг, прилепът, сам ще снове,
едничка в студени огнища змията ще бди.
Карела, горчива карела
ще скрие тук всички следи!

Невидими, моите воини тръгват към вас,
щом светне луната, ще чуете техния глас.
И вълци ще водят стадата през стари межди.
Карела, горчива карела
ще скрие тук всички следи!

И вашите ниви ще жъна една по една,
напразно след мен ще събирате вие зърна.
Елени орачи ще ровят втвърдени бразди.
Карела, горчива карела
ще скрие тук всички следи!

Изпратих срещу ви аз тичащи диви лози,
извиках аз цялата джунгла над вас да пълзи.
Виж, храстите вече ви гонят, виж, падат греди!
Карела, горчива карела
ще скрие тук всички следи!


От "Книга за джунглата", не намерих носителя на правата за стиховете

----------------
Now playing: After Forever - Only Everything [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

Тигре, тигре

----------------
Now playing: After Forever - Only Everything [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes ----------------
Now playing: After Forever - Being Everyone [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes "ТИГРЕ, ТИГРЕ!..

Ръдиард Киплинг от "Книга за джунглата"

Как е ловът ти, ловецо безстрашен?
Братко, аз цяла нощ тичал съм прашен.
Как ти е плячката, прясно убита?
Братко, тя още из джунглата скита.
Де са ти силите, старите сили?
Братко, те чезнат от моите жили.
Де ти е стъпката, пълна с тревога?
Братко, умирам аз в свойта бърлога.


----------------
Now playing: After Forever - Come [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

Разделих се, след седем години заедно...

За повечето, които ме знаят, не е тайна бисексуалността ми. И не мисля, че това е срамна тайна, която алчно жажда криене. Разделих се с с жената, с която бяхме заедно тези години.

Защо? Всеки го човърка любопитството. Или обикновеното светско клюкарство. Истината е не тъпа, а вдлъбната с яснотата си. Ние вече не само няма какво да си кажем, а и няма дори за какво да говорим. Мисля, че с много хетеродвойки, става е същото, но си затварят очите - всички, които ги боли.

петък, 23 ноември 2007 г.

Посвещавам на Румен Петков

Напоследък хич не ми става хубаво от всичко в тая държава. Особено като си отнесох някои друг удар по време на демонстрация - не забранена! Тук съм, на тази снимка, съм аз на другия ден. Вижте я, господин Петков и си мислете с следващия път като се хвалите какви ги вършите. Защото когато не вършите нормални глупости, вършите откровени гадости.


А фанелката специално си я поръчах. За да дразня. Специално за полицаите, които ме викаха ме в районното като свидетел (на някой му ограбили нещо.) Но циркът с фанелката беше невероятен. Мисля, че по-старите чинове бяха на ръба на инфаркта, а другите ако можеха, щяха да ме удавят в капка вода.

Много полиция - малко справедливост

Много полиция - малко справадлинэст

И трябва да се боите, когато момчетата-анархисти израснат. Обещавам ви го!

вторник, 20 ноември 2007 г.

Помощ за Калин

--------- Forwarded message ----------
> From: morro
> Date: Nov 19, 2007 6:14 PM
> Subject: Малко помощ?
> To: Kalin Nenov
>
>
> Ами... аз не за пръв път май се обръщам към теб за помощ ама...
> случаят си го изисква. :(
>
> Аз оставам без работа след този месец и спешно си търся ново работно място.
> Работих като редактор и автор на статии в едно списание за дизайн. Но
> ми връчиха 1-месечно предупреждение и след края на ноември го
> закъсвам.
>
> Мога да работя всичко, свързано с писане и редактиране - занимавах се
> и с технически и юридически преводи от английски, така че, освен като
> редактор, автор и сътрудник в издателство, мога да бъда и преводач
> /все по-уверено :)/.
> Разбирам и от предпечат - работил съм с Photoshop и /малко!/ с
> Coreldraw, имам представа и от други технически дейности в издаването.
> Въобще бих свършил чудесна работа в някое издателство, извинявам се,
> ако звучи самохвално :) .
> Моите интереси са основно в областите литература, музика/изкуство и
> право, но, както се вижда от професионалния ми опит се справям и с
> близки до тях дейности, какъвто е дизайнът например.
> За пояснение искам да кажа, че не ме освобождават заради несправяне с
> работата - мога да дам координати на бившия ми работодател на
> желаещите да се информират относно възможностите ми за
> писане-превеждане-редактиране.
>
> Моля, ако някой има нужда от човек с подобни възможности, на каквато и
> да е позиция, свързана с тях, нека да се свърже с мен, за да
> поговорим.
>
> Много ти благодаря, надявам се да ти пиша по-нататък по по-радостни поводи,
> Много хубавини на теб и Габи,
> Весело!
> Миро
> --
> Hanhepi iyuha mi ihanbla ohinni yelo
> ...
> http://www.propagandata.com
> http://www.myspace.com/cutt1
> http://www.myspace.com/propagandabg
> http://www.md-magazine.info
> http://www.myromorr.wordpress.com
>

понеделник, 19 ноември 2007 г.

Тигъра - красотата vs .депресията

William Blake

The Tyger

Tyger! Tyger! burning bright
In the forests of the night,
What immortal hand or eye
Could frame thy fearful symmetry?

In what distant deeps or skies
Burnt the fire of thine eyes?
On what wings dare he aspire?
What the hand dare sieze the fire?

And what shoulder, & what art.
Could twist the sinews of thy heart?
And when thy heart began to beat,
What dread hand? & what dread feet?

What the hammer? what the chain?
In what furnace was thy brain?
What the anvil? what dread grasp
Dare its deadly terrors clasp?

When the stars threw down their spears,
And watered heaven with their tears,
Did he smile his work to see?
Did he who made the Lamb make thee?

Tyger! Tyger! burning bright
In the forests of the night,
What immortal hand or eye
Dare frame thy fearful symmetry?

Превод Кръстан Дянков

Тигър, тигър, лумнал с мощ
като факла в черна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?

Где в далечни бездни, висини
пламъкът в зениците лети?
Чии криле потърсиха простори,
теб от огън кой посмя да стори?

Що за плещи и кои изкусни сили
за сърце ти свиха яки жили?
Щом затупа то, в теб мощ се взе;
лапа вдигна зла и зли нозе.

Що за чук и що за здрави клещи
мозъка отляха в нажежени пещи?
Що за наковалня? И ръка
смъртен ужас хванала така?

Щом замятат копия звездите
и небето плувне им в сълзите,
радост не изпитва ли творецът?
Той, създателят и на агнеца?

Тигър, тигър, лумнал в мощ
като факла в мрачна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?

Злината на депресията

Исках да направя по-добър темплейт, а осрах всичко. Мисля, че не бива да искам да правя добри неща, когато аз не съм добре.

неделя, 18 ноември 2007 г.

Мария Филимонова: Свинска сватба

Не ми харесват лошите чувства, които се породиха от разните блог класации. Но също не ми харесва да ги оплювам. Всяка емоция - дори най-лошата, има своята причина. Кой съм аз да съдя причините на хората? Мисля, че мога да съдя само хубави нещо. Защото може би някому също ще харесат. И мисля също, че ако очите ни са отворени за хубавото, ще живеем по-щастливо.

Сега ще представя Мария Филимонова с великолепния й текст за свинската сватба.

Свинска сватба

26 Октомври 2007

· Мария Филимонова ·

Предупреждавам, че на места в текста има натуралистични описания, които не са подходящи за деца и хора с лабилна психика или прекалено развито въображение.

За организиране на празненството е нужно да се осигури една тъща, една къща, един двор, една река, трима зетьове и, естествено, едно прасе.
Желателно е тъщата да е интелектуалец, който трудно различава крава от коза, но обича толкова много децата си, че е съгласна, без много обработване и навивки, да бъде интернирана на село, за да осигурява продоволствието на челядта си, и да работи като животновъд pro bono. Пожелателно е да е дребна и крехка на вид, но със стоманен характер и неизчерпаем инат. Абсолютно задължително е тя да има в наследство къща от майка си, свекърва си или баба си в провинцията. Някъде в тила, зад огневата линия на големия град.


Къщата трябва да бъде голяма, да бъде с двор, който ще бъде сцената на сватбата и да притежава всички удобства - топла вода, ток, телевизор, телефон, голяма библиотека и други благинки на цивилизацията, за да може тъщата-интелигент да оцелее в суровите провинциални условия, докато отглежда бъдещата мръвка за трапезата на поколението си. Телефонът е първото нещо, което трябва да се осигури – връзката с тъщата трябва да е топла, за да може да се обменя информация ежедневно, да се правят консултации за здравословното състояние (на прасето) и да се поръчват куп, немислими за здравия разум неща (за прасето и за тъщата).


Реката трябва да минава покрай големия двор на къщата и също да е голяма, т.е пълноводна, за да може прасето, когато избяга от паянтовата кочина, да опита да се самоубие чрез скачане в нея. Но, за разочарование на прасето и радост на стопаните му (най-вече на мераклиите за мръвките му), отчаяният акт на животинката завършва само с настиването му от дългото плуване в студени води и какафония покрай спасяването му, предизвикваща див кикот сред местните старци и небивал екшън за дечурлигата от селото. Мокрото, уплашено и настинало прасе, увито в пуловера на тъщата, се прибира в къщата, прави му се нещо като легло от парцали (а то търси неуспешно слама и квичи) и се лекува с равни дози вино и хляб на попара, поръсена с широкоспектърен антибиотик. И му се говори много. Резултатът е – оздравяло прасе, което, върнато в кочината, квичи денонощно за лукса, който е изгубило и не започва да яде, докато тъщата не приседне кротко до кочината и не започне да му говори бавно, нежно и дълго. Лека полека прасето придобива вкус към историята, литературата и политиката. Но пък усвоява и друга интелигентска черта – пребледнява и добива тебеширенобял цвят, когато е обърнало копанята с храна и му се скарат. Връща розовия си цвят едва, когато тъщата започне да му се извинява и се върне към беседата с него.


Прасето, естествено, трябва да си има име. Това прасе се казва Пенчо Моряка. Защо Пенчо – не знам, а защо е моряк е ясно, макар че е плувало в река, но не знам каква е думата, може би – речняк? Пенчо Моряка си пада и малко капризен – не яде всичко и най-вече не яде нищо, докато коритото му не бъде измито и попарено с вряла вода, и то непосредствено преди всяко хранене. Понеже живее при информиран, съвременен, макар и възрастен човек, то знае и си иска много витамини под формата на трева, зеленина и плодове. Без тях не сяда да яде, пардон – не започва да се храни, докато не подуши със зурлата си има или няма в коритото му от нужните за здравословното хранене продукти. Не изяжда всичко – грижи се за линията си, което не е изгодно за стопанката му и всички, чакащи го в друг вид, и въпреки грижите й, наддава бавно. Почти непрекъснато квичи (дали това е звукът, който издават прасетата, да беше куче щях да знам със сигурност, че лае), но после се оказва, че причината е била болната му жлъчка, пълна с камъни (огромна и подута до пръсване), а не характера и претенциите му. Въпреки всичко, тъщата го обича – останала вдовица, с пръснали се из Родината и света деца, то й е другар в самотата. Но, стига толкова за Пенчо Моряка.



Зетьовете трябва да са трима и да работят в следните сфери – един бетекар, един армеец и един жепеец (по-късно ще стане ясно защо). И трите професии са изключително важни за успешното отглеждане на Пенчо Моряка и провеждането на сватбата му. Зетьовете трябва да са виждали прасе само на картинките от учебника по биология и по рафтовете на магазините във вид на пържоли, шницели и други производни от свинско месо.



Този, който работи в съобщенията, осигурява връзката с продавача на прасето, с доставчика на храна, с ветеринаря, чиито консултации предава дословно на тъщата.



Армеецът командва, организира и накрая провежда акцията сватба, като самоотвержено се хвърля в нещото, което заприличва на бой на неравностойни противници и го спечелва с пълна победа.



Жепеецът се заема с изпращането по влака на трици, царевица, картофи и други, необходими за свинската кухня, неща. Защото опитът от превозването на Пенчо Моряка до тила, овързан в чувал от зебло и натикан в багажника на овехтял “ Форд Ескорт”, завършва с главоболие и овоняване на дрехите, тъй като тримата са забравили тапите си за уши и противогазите си. Затова и вече не желаят нищо, свързано с прасето, да бъде превозвано в дежурната, общата за тримата, кола и жепеецът е онзи, който спасява положението.



Свинска сватба се нарича денят (обикновено към края на годината, за да има пресни мръвки за коледната и новогодишната трапеза), в който духът на прасето се преселва, с човешка помощ, в отвъдното. Съпроводен е от квиченето на всички останали прасета от селото. Прасето е едно от най-интелигентните животни и моментално разбира какво става, когато местният касапин тръгне с нож в ръка към него. Разбират и събратята му от селото, което ехти от плача на животните. Селото ехти, бабите подготвят тигани, тенджери, качета и буркани, мъжете запиват червено вино от сутринта, по-чувствителните дечурлига се изпокриват, а тези с по-здрава психика наблюдават с нездраво любопитство.
Прави са европейците да изпадат в шок от варварския начин, по който убиваме животните. Свинската сватба е жестока традиция. Който е гледал, едва ли ще може да хапне от месото, както става и с тъщата – след края на Пенчо Моряка, тя се превърща в заклет вегетарианец, на когото му прилошава дори при вида на месото в магазините или като чуе думи за месо, прасе, животно.



Но, да се върнем към деня на сватбата на Пенчо Моряка и главните действащи лица в него – прасето и зетьовете. Тримата трябва да са градски чеда, както уточнихме в началото. Да не са се срещали с прасе в натурален вид и живо състояние. И да не свързват в ума си, по никакъв начин, мръвките от магазина с тичащото в ужас по двора прасе. Тичащо, понеже, като са го извеждали от кочината, не са го вързали добре и са го изпуснали. Прасето разбира какво го чака, вижда приготвената насред двора импровизирана маса – от врата, сложена върху четири стола, и започва да тича в кръг, пищейки кански. Местният касапин е зает в другия край на селото и зетьовете са принудени сами да се справят със задачата. Тъщата плаче, свряна в най-отдалечената стая на къщата, внуците предвидливо са оставени в града, а дъщерите се гледат уплашено и започват да се молят Пенчо Моряка да бъде пощаден. Но, мъжете са безпощадни – тъщата трябва да се прибере в града през зимата, а прасе в апартамент не може да се гледа. И, макар да им е тъжно, продължават с акцията. Тя се развива така – Пенчо Моряка пищи и бяга, а подир него припкат зетьовете, спъват се, падат, улавят го я за крак, я за ухо, но прасето се бори за живота си и успява да се отскубне за пореден път от ръцете им. За усложнение на обстановката завалява дъжд. Всичко и всички са в кал, но сафарито продължава. Махалата ехти от квиченето на прасето, селските му другари му отговарят гръмогласно, мирише на пърлено от други дворове, слънцето свети, но не грее, псувните се ръсят без задръжки, съседските баби и дядовци се кикотят, коментират, подиграват се на градските мъже и дават кое от кое по-безмислени указания. Прасето е уморено, мъжете също и изведнъж единият от зетьовете уцелва подходящия ъгъл и скорост на атака, хвърля се с цяло тяло върху животиното, хваща го здраво за задния крак. Другите двама му се притичват на помощ и заклещват нещастното прасе. Знаят, че трябва да забият ножа във врата му, но ножът се е загубил в бъркотията. Една наперена баба от съседния двор прескача! каменния дувар и подава нож. Единият от зетьовете го поема и забива във врата на Пенчо Моряка. Но, не уцелва точното място. Прасето, със сърцераздирателни писъци от болка и ужас, се отскубва и побягва обезумяло, със стърчащ от врата му нож, а тъмната му кръв се плиска на тласъци и попива във влажната земя. Зетьовете са прежълтели от мъка, тъщата реве на глас, а селяните се тръшкат от смях. Тогава армеецът влиза в къщата, взима личния си пистолет и застрелва прасето в главата. Слага край на мъките му. Настъпва тишина. Идва ред на пърленето на кожата на Пенчо Моряка, което е нова безплатна атракция за местните зяпачи, и разфасоването на месото – задача, по-трудна от който и да е сложен академичен изпит, взет от тримата мъже по време на студентските им години. Под вещите и противоречиви указания на местните хора и тази работа е свършена. Зетьовете са на вид като тежко болни хора, едва се държат на краката си и гледат виновно, но по традиция от най-крехкото месо от рибицата трябва да се изпържи огромен тиган с мръвки и да се поканят съседите. Трябва да се сервира голяма кана, понякога направо десетиналитрова тенджера, от която се сипва с полока, червено вино от миналата година и пируването да продължи до сутринта. В малките часове компанията се премества в избата, за да е по-близо до бъчвите и да не пречи на жените. Сядат на малки трикраки столчета и пият, пушат и се надлъгват до зори. Традицията трябва да се спази. Спазва се. Съседите ядат и пият, зетьовете само пият и се напиват безпаметно. Тъщата продължава да плаче. Дъщерите са невидими, няма ги никъде, избягали са към града.



Пенчо Моряка къкри в тенджера и се превръща в мръвки, мас и спомен.
А ние сме диваци, които се наричат хора.



шеговито тъжно жестока традиция прасе хора

събота, 17 ноември 2007 г.

Непозитивно

положителните мисли са вредни за вашето здраве!
за вашия мозък
за вашето тяло
за вашето аз

те ги правят съвсем положителни
правилни
квадратно изправени
светли дотам

че светлината я няма,
защото няма пукната сянка

изпепеляващи.....

петък, 16 ноември 2007 г.

ТЯХ ГИ ИМА - ЗЛИТЕ


зли елфи в зимни гори
разгарят студения огън
призовават мъглата
и кръв
искат кръв
студена мъглива и огнена

викат
и мамят
очите им сиви
очите им -
зимна любов като смърт

само не бързай
не слушай еленския рог
който зове
към мъглата, кръвта и хладния огън

спри

или веднага тръгни
към сивите елфски очи


A la guerre comme à la guerre



A la guerre comme à la guerre. Така е озаглавила колажа ми авторката - Eли. Нe я познавам, но чувствам, че съм на път да влюбя в нея ;-) Строгата монахиня, може би игуменка крие зад заветите, скрижалите, библиите, екзегетичните трудове и прочие - та тя крие много светска страст, и то хич немиролюбива. Коментирах го кратичко в блога на Ели - "Мдаа, заглавието привнася присъщата ми доза кръвожадност"

Вени в облекло на монахиня
Благодаря на Григор, че ме насочи към великолепния сайт на Ели - Imagine that. Там го има като великолепна картинка и Зеления крокодил, и Бого Шопов... Чакам следващите "жертви" :-)

А за Ели... благодаря ти за празниците, които ни правиш :-)


----------------
Now playing: After Forever - Come [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

четвъртък, 15 ноември 2007 г.

Държава на чистачки и ченгета

Чистачи/ки в ресторант
Ref.No 30
Описание и Изисквания: Ресторант в центъра на град София търси да назначи чистачи/ки. Осем часов работен ден. Първа смяна. Трудов договор. 450 лв. заплата чисто. Ние отделно заплащаме осигуровката. Осигурени безплатен обяд, кафе и безалкохолно.
Източник: Jobs.bg

Средната заплата в МВР ... nрез тази година сумата е 840 лева. Двойно ще се увеличат средствата, които се полагат годишно за дрехи и ще станат 400 лева.
Източник: Dnes.bg

Пояснение: Правителството плаща осигуровките на полицаите, военните и магистратите. Тоест, посочените бруто суми са почти тези нето, които взимат. За разлика от обикновените хора, от които държавата отмъква близо 35% процента осигуровки от бруто сумата, записана във фиша.


Алооу, Дани Вълчев, нещо бърбореше, че образованието било приоритет?

събота, 10 ноември 2007 г.

Чужая колея (метафора)

Посвещавам на Добрата, Таня Джекова, Лидия, Декс, пенелопа и неизвестния ми анонимен, които коментираха предния ми постинг за налегналата ме депресия. Това е една от причинити да блогвам и една от причините да тъгувам за блогосферата каквато беше допреди година и нещо. Че беше пълна с хора. Не много, но хора. Както и да е. Да се върна на топика, а той пак е свързан с хората, и по-точно с излишъка на тези, които се смятат за такива. Сега си признавам много голям грях - аз не уважавам повечето от хората около мен, може би 70-90%. Не ги броя за хора, а за човекоиди. Критериите да попаднеш там? Ето ти няколко като за начало:

- хвърляй си фасовете и обвивките от току-що изпапкания сладичък алабала на тротоара;
- не гласувай, защото "имаш принципи";
- минавай всяка сутрин през мръсните си стълби и мръсния си вход, защото "не е твоя работа";
- когато случайно научиш за поредната гадост на управляващите, смръщи досадно физиономия "бах ги у гадовете, аз си знаех" и не прави нещо повече
- харесвай бате Бойко, защото "той ще им даде да разберат"

Тази песен НЕ Е за теб. Тя е за тези, които коментираха, а също за хората, които мислят като тях. Които за съжаление като цяло са малко. Пояснение за човекоидите: "Чужая колея" освен песен, е метафора.
ЧУЖАЯ КОЛЕЯ

Сам виноват - и слезы лью,
И охаю -
Попал в чужую колею
Глубокую.
Я цели намечал свои
На выбор сам,
А вот теперь из колеи
Не выбраться.

Крутые скользкие края
Имеет эта колея.

Я кляну проложивших ее,-
Скоро лопнет терпенье мое,
И склоняю как школьник плохой,
Колею - в колее, с колеей...

Но почему неймется мне?
Нахальный я!
Условья, в общем, в колее
Нормальные.
Никто не стукнет, не притрет -
Не жалуйся.
Захочешь двигаться вперед?
Пожалуйста.

Отказа нет в еде-питье
В уютной этой колее,

И я живо себя убедил -
Не один я в нее угодил.
Так держать! Колесо в колесе!
И доеду туда, куда все.

Вот кто-то крикнул сам не свой:
- А ну, пусти! -
И начал спорить с колеей
По глупости.
Он в споре сжег запас до дна
Тепла души,
И полетели клапана
И вкладыши.

Но покорежил он края,
И шире стала колея.

Вдруг его обрывается след -
Чудака оттащили в кювет,
Чтоб не мог он нам, задним, мешать
По чужой колее проезжать.

Вот и ко мне пришла беда -
Стартер заел.
Теперь уж это не езда,
А ерзанье.
И надо б выйти, подтолкнуть,
Но прыти нет -
Авось подъедет кто-нибудь -
И вытянет...

Напрасно жду подмоги я,-
Чужая эта колея.

Расплеваться бы глиной и ржой
С колеей этой самой чужой,-
Тем, что я ее сам углубил,
Я у задних надежду убил.

Прошиб меня холодный пот
До косточки,
И я прошелся чуть вперед
По досточке.
Гляжу - размыли край ручьи
Весенние,
Там выезд есть из колеи -
Спасение!

Я грязью из-под шин плюю
В чужую эту колею.

Эй, вы, задние! Делай, как я.
Это значит - не надо за мной.
Колея эта - только моя!
Выбирайтесь своей колеей.


Владимир Висоцкий

1973

Запис в стрийм формат - sam-vinovat-i-slezy.ram
И още линк за даунлоуд - Чужая колея "Сам виноват - и слезы лью..."

Йода не стана кмет. Бойко.

Опитай за мислиш, Сам.

Не забравяйте - кое от думите на Йода ще стане факт.

Free running - енергията на отскока



----------------
Now playing:
Balkanji - Zora [foobar2000 v0.9.4.4]
Free running - зоаряда на началото
Много малко са нещата, които съжалявам, че не съм. Нормално - за човек на моята възраст. Щото се предполага, че горе-долу е балансирал аспирации- постижения. Съм. Обаче неистово, пуберски съжалявам, че не съм райтър и не съм трасьор. Първото формално мога да го направя - шпрейове бол, обаче нямам визията, която да предложа, а варианът с таговете ми е тъп. Сиреч потенциалното ми райтърство се ограничава от собствената ми ограниченост. Изявата ми като фри рънър/трасьор я ограничава страхът. Аз съм болен човек с повишен риск от счупвания и бих обременила мои близки, което ми се повдига да помисля. Това не ме спира да скачам по малко - за мое самочувствие, имам си мои турове - да, лекички са, и когато гледам големите, се сещам за моите си "постижения". Само че си ги пазя в тайна, защото хората, ах, хората са толкова злоради и злобни... Мой съсед от махалата, реплика - "А, скачаш, а, нямаш кво да правиш, мамка ви, много пари ви дават, инвалиди кьопави ментета". Но не връзвам. Инфо: аз съм инвалид първа група - 96%, тежка остеопороза. Той ме смята, че съм на далавера. Не го виня. Кучката Масларова - винаги ще я наричам така, заради хилядите й грехове към хората в неравностойно положение, създаде у обществото представата, че инвалидите са лъжци, които само гледат кво да гушнат от държавните пари. Парите, Масларова, не са твои - първо. Второ - абе, толкова ми е тъпо да те мисля, друг път ще ти разправям за европейския модел. Всичко това не ми пречи да скачам. Колкото и смахнато да изглежда отвсякъде. Паркурът е визия, философия, начин на живот. Затова аз знам какво би казал Мартин, ако някой от тъпите сутрешни водещи би го попитал за паркура. Да намираш пътя в цялата шибана среда, която са ти създали, твоя, истински път, съществуващ, за да можеш да покажеш твоите сили и възможности.

петък, 9 ноември 2007 г.

Шекспир, 66 сонет: Reloaded again

Тази сонет на Шекспир го написах тогава, защото нещата в общото ни пространство тръгваха на лошо. Повторих го, когато лошото придоби грозно лице. Сега лошото е всекидневие, което ни дъвче безнаказано - дотолкова безнаказано, че за нормалния човек не са нужни линкове. Линковете удрят по главата отвсякъде!!! Мога само да повторя:
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал.
но друже мой за тебе ми е жал.
----------------
Now playing: Jose Feliciano - Rain [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes


----------------
Now playing: Judas Priest - Before The Dawn [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

Защо тъгува Вени Г.*

Нищо не ми се прави. Не мога да направя, освен с огромни усилия над себе си. И с ясното съзнание, че е безсмислено. Не съм си зарsзdла нещата за вършене, но ги върша с усилия и неудоволствие, и най-тъпото - без вяра в смисъла им. Което е май най-тъпото. И да правиш, и да не правиш - какво от това? Не ми се чете, не ми се отваря Интернет, не ми се слуша музика, не ми се вижда с хора, не ми се говори, не ми се вижда смисъл в нищо никъде. От всичко това няма смисъл. И от каквото и да е друго също няма. Ако можешe, щях да спя по 20 часа на ден, но някаквите социални ангажименти свеждат спането ми до 10-12 часа. И сънят не доставя удоволствие. Мъртвешки сън. Безпаметен. Материализирано желание да ме няма от всичко навън. Най-кошмарният момент - излюпването сутрин. Все едно си принуден да се раждаш, да излизаш в свят, който е тотално безсмислен и противен.**

Знам горе-долу как се докарах дотук. Месец и половина работа и емоционално ангажиране с изборите. Заради един човек, който си струва. Не съжалявам. Пак бих го направила. Но не прецених, че потенциалът ми за издържане на емоционален и всякакъв стрес, на интензивни социални контакти и взаимодействия е слабичък. Това е убийствено за моя тип личност. Общуването с хората, работата под напрежение, взимането на решения ме съсипва.

Аз съм крехък самотник особняк и не мога да деяня на купищата хора с всичките им непредсказуемости. Най ме убива това, че огромната част от тях не са рационални и ми пораждат непрекъснат когнитивен дисонанс. Което, знам, е стрес. Разбира се, далеч съм да обвинявам мнозинството хора. След като повечето са така, а аз инак, значи тяхната стратегия е еволюционно по-добра. А аз би трябвало да се пазя и да не се включвам. Обаче тъгувам.

Учителската стачка е другият компонент, който ме доведе до тук. Поради това, че съм много запозната със същината на проблема, поради факта, че знаех как се движи всичко, поради това, че имах близки приятели и хора, които ценя, в центлани училища, се идентифицирах твърде много. И преживях краха. Крах не на исканията за заплати, а крах на обществени ценности и принципи, които бяха подритнати с лека ръка. С лек крак - да съм точна. И това ме кара да тъгувам.

Мартин, за който съм убедена, че е политик от новото дясно поколение, необходимо на България, загуби. Очевидно закономерно. Не приемам всичките омешани спагети СДС-ДСБ, обясняващи какво е станало. Още повече, че "моят" човек - Пенка Арменкова, спечели в столичния район "Оборище". Единственото хубаво нещо. Защото си струва за всички хора от "Оборище". Изводът за мен, който ми подейства като изпепеляващ, е че СДС и ДСБ са спагети, които всеки бърка с комплекта лъжица и вилица, като сипват всякакъв пълнеж (гъби, сирене, глупости). Мартин е качествен. Пенка Арменкова е качествена. Прошко Прошков - кметът на "Лозенец", е качествен. Маргарита Гутева - кметицата на "Средец" е качествена. Останалото са спагети. Не съм партиен човек. Но майсторите на спагетите не струват. И това ме кара да тъгувам.

Учителите? Знам защо хората от елитните столични училища започнаха всичко. И бях свидетел как то беше опростачено, опорочено и накрая предадено. Най-паче от колабориращите с властта синдикалисти. И как изведнъж учителите разбраха, че никога не са имали думата, че винаги са оставяли някакви клоуни да говорят от тяхно име. За което и те носят своята отговорност. И това ме кара да тъгувам.

А най-вече ме кара да тъгувам споменът за преди година, когато в този блог почти не пишех за политика. Защото животът бе що-годе нормален и рядко политиката пробиваше нормалността на живота извън конформизма и извън комерса. Не беше всичко идеално, но човек като цяло можеше да живее без да се сблъсква с политика. Някъде август формулирах това - мъчно ми е...заради Йовко... :
"четенето между редовете и за нежеланието на хората да се гмурнат по-надълбоко в нещо", за което тъжи Йовко и заради което казва "все по-рядко пиша между редовете… когато толкова малко са тези, които четат там".

А най-вече ми е мъчно, че той, Йовко - който ме мотивира да започна да блогвам и който продължава да ми е образец за човек - изглежда губи надежда за възможността за каквато и да е позитивна промяна у нас."
Тогава предчувствах разни неща, и те се оказаха такива:
"Ние - хората, живеещи днес в БГ, включая и мен, сме в ситуация на цялостна, всеобхватна криза на властта, чийто изход в най-добрия случай ще е мъчителна стагнация, в най-лошия - социално-политически "мек" взрив."
Какво стана тази година? Приеха ни в ЕС. И? Единственият видим, осезаем от всички нас резултат е, че тези, които ни управляват, си разпасаха пояса. Защото санкции вече няма. До 1 януари 2007 г. гледаха да се държат прилично. След това дойде краят на нормалното поведение на управниците и мисля всеки нормален човек го усеща. Сега убедено смятам, че НЕ трябваше да ни приемат. Това беше единствената реална санкция, принуждаваща управниците да вършат нормални неща. Сега няма нищо, което да ги принуждава. Поради това тъгувам.

А най-вече тъгувам поради огромното количество мои сънародници, с които очевидно нямам нищо общо. Това не е упрек. Сега е въпрос на престиж да наплюеш в статия чалга културата, която логично еволюира в културата на купуване на гласове. Нямам предвид нищо такова. Чалга фенът (в културния смисъл на думата), гласувал за БоБо, и гражданинът Х, получил 100 евро, за да гласувал за Иванчо Драганов, не знаят, че нищо не получават. Ще го разберат следващия път. Тъгувам, че не само аз не знам как да говоря с тях, а че не видях някой да знае.

Тъгувам, че стана видимо нещо, което отдавна знаех - че старата блогосфера е мъртва. Уютното време, когато... Няма да го формулирам, който помни, помни. Който, за какво му е... Сега има класации, монетизации, състезания. Знам, неизбежен етап. Което не ми пречи да тъгувам.

Ако трябва да го кажа чисто депресивно - тъгувам за мене си. И за хората като мене си. Вина? Можеш ли да се сърдиш на времето... Можеш само да не го харесваш.

------------
* Перифраза на култовото заглавие "Защо тъгува Гилбърт Грейп". Ами щото така се чувствам. Може би за балканската ни менталност по рабти буквалният превод "Какво яде/изяжда Гилбърт Грейп". Но отвъд преводаческите тънкости около заглавието същността е една - загниваща безперспективност от безумия, опаковани в някаква непроменима, сладостна в привичността си всевечност

** Това е депресия, знам. Отидох при психиатъра си. Той каза да. Даде ми антидепресант. И си говорихме - защо се вкарвам в неща, които ме ядат и за които знам, че няма смисъл. Въпросът е кой как го вижда смисълът? Като почне да ми просветва, ще мисля. Сега просто не искам да виждам и чувам нищо, нищо от гмежта, в която тъна.