четвъртък, 19 април 2012 г.

Европа, казвате? А тук нощем джуджета пикаят в млякото


Фразата е на един чешки драматург - за съжаление, не помня името, но не беше Хавел. Толкова ме впечатли, че забравих името му..А тя е твърде, твърде неприятна - мисълта.

Иде реч за славянско поверие как става киселото мляко и сиренето. Нощем при ведрата с мляко идват джуджета и пикаят в него. Млякото се подквасва и според силата на пикнята става кисело мляко или сирене. Суперско като фентъзи! За разлика от Западна Европа, където отколе се смята, че млякото се подквасва като се покрие и се затопли, ей тъй на - по природни причини.

Разбира се, по-дълбоките основания на това различие се коренят в още по-дълбоки различия. Например в това, че ако бях студентка в британски или френски университет нямаше да си карам бригадите на фолклорни експедиции. Правех го, защото като отличник имах право да участвам в научни работи, а не да бачкам на полето (това беше през 80-те години, по времето на  комунизма). Но в западен университет дори отличник не може да отиде на фолклорна бригада. Защото там няма фолклор. Ние на бригадата ходехме по селските къщи и  записвахме народни песни, обичаи, легенди и митове. В Западна Европа тези неща (т.е., фолклорът) са изчезнали през 18-19 век с идването на модерността. Няма народни песни, няма обичаи, няма легенди и митове. У нас, съдейки по фолклора, модерността я нямаше - поне докъм края на 20 век.

Ето как се върнах към пикаещите джуджета. Там, в ЕвропаТА, към която смятаме, че се стремим, млякото се подквасва поради природните бактерии. А у нас... знаете защо. Казват, че защото у тях ценят рационалността, а у нас - всякакви чудесии, които нямат нищо общо с реалния свят. И не е достатъчно да викаме лозунги по площадите, че има бактерии, а не джуджета. Или да викаме "демокрация" вместо "Бе-Ка-Пе". Защото бе-ка-пе-то е в джуджетата. Или в митичните великани като бате Бойко. Те са от един порядък - фолклорен. Те не се подчиняват на научната логика. Във Франция работниците, които бях основната избирателна ракета на Саркози при предишните избори, сега се обърнаха към Оланд. Защото Сарко ги излъга с обещаната икономическа политика. У нас работниците, също излъгани, трета поредна година целуват ръка на бате Бойко, гаче ли е прероден Крали Марко. Не, не си го измислям, при посещението му в ОЦК Кърджали е  имало подобни фолклорни екзотики.

Казвам, че не бива да виним джуджетата затова, че Европа не ни припознава като европейци. Нека си пикаят в млякото - защото това все пак е нощна тайна, но ако не целуваме явно, посред бял ден ръцете на поредните кралимарковци, може и да се окажем в Европа. Някой ден.


11 коментара:

JWalker каза...

Е, ако е до носии и празници, и в Европа си имат.

Jack Sparrow каза...

Европейските делюзии нямат край :) Първо кучетата, сега фолклора и легендите ...

Анонимен каза...

Много добре сте напипала нашата малка нощна тайна - фетишизма и суеверието като основни движещи сили за всичко, що е отвъд шуробаджанащината. Поради тази причина и изборът на "народа" обикновено се свежда до това дали да целува ръка или да целува други части на тялото.

Анонимен каза...

В Западна Европа няма фолклор? Вени, разочароваш ме :) Ами провери си убеждението преди да заявяваш нещо така категорично...

Вени Г. каза...

Ами няма. На ниво баби и дядовци в селата няма. Няма баби и дядовци, които да ви пеят със старческите си глясове песни, ненаписани от композитор и неизпълнявани от оркестър. Няма баяби и дядовци да ви разправят какво правят като умре човек - в първите часове, на 9-тия час, на другия ден, като се погребва, след това на деветини (9-тия ден), на 40-те. Камо ли да ви обяснят кое защо се прави така - на кой ден или в кой час се прави еди-какво си, защото духът му на покойния пък в тоя момент правел еди-какво си.

Ако смяташ, че не е така, дай ми един линк или един цитат на статия от научно списание за западноевропейски фолклор с източници от 20 век. Мисля, че не можеш да дадеш.

Разбира се, изключвам темата "градски фолклор", "Съвременен фолклор".

Анонимен каза...

Е как го разбра това, Вени, та го твърдиш? Има и баби и дядовци, има и фолклористи (една от тях е моя приятелка, която с грантове всяко лято обикаля и събира истории, песни и поверия) по села във Франция и Испания. Източници има безброй, Вени, само американската асоциация по фолклор (American Folklore Society,която има ежегодна конференция с един куп доклади) може да погледнеш какво прави, а те имат и бази данни за научни статии. А във Великобритания има The Folklore Society - виж им в абаут страницата с какво се занимават. Има двайсетина списания по фолклор само в‌ САЩ, отделно в Европа може да направиш сърч в гугъл - revues de folklore français, riviste di folklore italiane или на всеки един други език и виж какво ще ти се изсипе.

Изключваш темата "съвременен фолклор" - не се разбира какво имаш предвид под този терми, защото всеки фолклор който има атестации в момента е такъв, но тук не става дума за градски легенди, а материал с много стари корени.

Вени Г. каза...

Доколкото знам това, за което говориш не е автентичев фолклор, а вторичен. Както песните и танците на групите за народни танци. Да, те са народни, но са вторични. А носителите на автентичния фолклор са селяни, живеещи на село. Също така фолклорът включва поверия, легенди, обичаи, които са вплетени, които са неотменна част от селския живот в традиционното село. В които хората вярват. Съвременните кукери, коледари и други подобни празнични ритуали също не са автентичен фолклор, а вторичен. Няма го традиционното село и с него изчезва автентичният фолклор.

E. Ivanova каза...

В Западна Европа има села, не знам дали знаеш. Освен това допреди 2 десетилетия доста от сегашните страни в ЕС са били доста бедни, даже повече от българските. Говоря именно за автентичен фолклор, не вторичен като например ансамбъл Филип Кутев. Най-добре посети някое западноевропейско село (препоръчвам Южна Франция и Италия, както и цяла Португалия и Ирландия, френска Нормандия като най-интересни случаи) и се поинтерсувай за легенди, вярвания и обичаи. Ако източниците, които ти дадох ти се струват твърде сухи.

E. Ivanova каза...

А, и Южна Испания + Галиция.

Вени Г. каза...

@ Е.Иванова

Окей, когато разбирам, че бъркам - признавам. Не съм запозната добре с южноевропейските общества. За което Ви благодяря, наистина нямах представа.

Но не смятам, че това оборва принципно тезата ми. Смятам, че ме подтикна да мисля по-обхватно и задълбочено и така ми засили увереността - на по-широка основа.

Какво значи по-широка основа? Не само в бившите соцстрани "има джуджета, пикаещи в млякото". Има ги в южноевропейските общество (Испания, Португаия, Гърция, Южна Итаия и Южна Франция). Обществата, в които е съхранена традиционната култура, респ. е съхранен фолклорът, се оказват точно тези, които са неспособни да се справят с изискванията на Евросъюза.

А тези изсквания не са само негови (на ЕС). Те са изисквания на глобалната финансова система, в която ЕС е основен играч. Т.е., има връзка между запазването/наличието на домодерни социални структури и приспособеността, в смисъл цялостна принадлежност, инкорпориране в северноевропейския свят.

Неслучайно ядрото на ЕС, от което тръгва европейската интеграция, са северноевропейски държави и две, в които северноевропейския (като ценности и практика) модел доминира (в Итаия и Францишя южните им части са общо взето недоразвити, политиката и икономиката са концентрирани на Север).

Имам предвид Парижкия договор от 1951 г., с който Западна Германия, Франция, Италия и Бенелюкс (Белгия, Холандия, Люксембург) учредяват Европейската общност за въглища и стомана. Да обобщя, говорейки за "Европа" всъщност говоря за Северна Европа. И тази част от Центрана Европа, която по икономическо и социално развитие гравитира към нея.

Май навлязох твърде - до степен да подменя темата - в евроинтеграцията. Затова с две думи: Да, права сте. Но правотата ви удивително съвпада с проблемните общества и държави в ЕС. Което е в съответсвие с - коригираната от вашите факти - моя теза. Сиреч, сегашната ми теза е колкото моя, толкова и ваша :-)

Ще ми е наистина интересно какво мислите за така модифицираната теза относно предмодерноста, Европа и що е Европа?

Анонимен каза...

Думите за (гърбави)джужета и млякото са на полския писател Славомир Мрожек. Много е добър, вервайте ми. Има издадена книга на български - "Дупка в моста"
Dundaky