понеделник, 30 април 2012 г.

Кредитите? Лоша работа


По някаква причина ровех назад в блога си и попаднах на удивително актуален текст. Писан е в началото на икономическия бум, т.е. на бума, породен от инвестициите в недвижимия сектор. Едно от страничните последствия на този бум бе неистовото взимане на кредити, както банкови, така и от нефинансови институции. Сега българинът изглежда отрезвял. Банковите кредити са устойчиво ниски. Значима част от ипотечните кредити се финансират със собствени средства, т.е. намалял е делът на кредитирането в общата сума кредити. Бумът на кредитите от нефинансови институции (който основно бе за потребителски стоки - телевизори, хладилници, компютри, мобилни телефони) също премина. Растат спестяванията. Нормална реакция по време на криза. Иска ми се това е да е по-трайна тенденция, сиреч българинът да разбере, че животът на кредит не струва.

Защото кредитът те обрамчва, опримчва, оплита в зависимост. Ти си мислиш, че си независим, но можеш ли да си независим от плащанията си? Можеш ли да напуснеш работата си, защото не ти харесва? Можеш ли да си позволиш 2-.3 месеца почивка за душата? Последното е особено важно - когато всичко ти е писнало и не знаеш кой път да поемеш, се нуждаеш от време...Можеш ли да се хванеш на по-нископлатена работа, просто защото ти харесва?

Нищо не можеш. Не можеш да избягаш от кредита. Като роб си му. Друг е въпросът за какво толкова ти е бил необходим? Като изключим жилището, смяташ ли, че не би могъл да живееш без хладилник А клас с фризер, вградена печка, телефон с андроид и 8 мегапиксела камера, компютър двупроцесорен при условие, че не ползваш графични приложения? Настина ли мислиш, че си струва заробването? Не че не можеш да си плащаш. Въпросът е, че си като маймуната от стария виц: Сложили сладко в една куха кутия с отвор, достатъчен да си провреш ръката, но не повече. Маймуната бръкнала вътре, хванала сладкото, но не могла да си извади ръката, защото била стисната в юмрук да държи сладкото. Маймуната на може да проумее, че да получиш нещо, да имаш нещо не винаги е най-добрата стратегия.


Старият постинг за кредитите, който ме накара да се размисля днес, при сегашната криза на задлъжнялостта:

Психология на кредита

Няма коментари: