понеделник, 18 октомври 2010 г.

Защо блогвам (вдъхновено от Григор Гачев)


Защо пиша в този блог?

Въпрос, който си задавах няколко пъти в последните 5-6 години. Бих могла да пусна сърч в блога и да намеря отговорите, които съм си давала. Но ние се меним, и отговорите с нас. Всеки от нас се променя и - повечето не осъзнават - че променят и мотивацията си за дадено поведение. Поведението продължава, но вече по други причини. Аз поне съзнавам, че започнах блога с едни мотиви, те се промениха, после още се промениха - и когато ми бе трудно да лъжа себе си, че ония старите мотиви са си все те - спрях да пиша. Осъзнах, че или трябва имам сегашни, днешни - за днешната ми личност мотиви; или да не поддържам една лъжа. Лъжа е, когато правиш нещо, обяснявайки го пред себе си с неща, които не са истина.

Кратко ще кажа, че започнах да блогвам заради хора като Йовко, Зелен Крокодил, Григор Гачев, ОрангУтан и те се знаят от онова поколение първи блогъри. Заразиха ме с идеята, че можеш да изразяваш себе си - без цензура, без оценка - и от това има смисъл.. На хората като Йовко и другите днес съм дълбоко благодарна - за чувството за свобода, което ми показаха, че го има в нета. По-точно - свободата, която я има в нета.

Тук прескачам цяла епоха в нет-живота ми, за да стигна до закономерния момент, в който научих, че Бареков има блог и че Венета Райкова си споделяла във Фейсбук с Боби Цанков съкровености малко преди да го гръмнат. Тогава спрях да пиша. И ако е останал някой от хората, които са ме чели отпреди, си спомнят, че близо година не писах. Всъщност трябва ли на когото и да е да му пука?

Което директно опира до въпроса: аз защо, или за кого пиша? Не знам..., вече не знам със сигурност, както знаех преди 5 години. Знам обаче, че пиша повече за себе си - каквато съм и каквото мисля; и оттам - за хората, на които съм им интересна такава. Не искам (както преди 2-3 години) да съм популярен блогър. Мисля, че заради това се отказах от всякаква политическа коректност. Допреди 2-3 и повече години се стараех да не засягам безоснователно никого. Сега, когато привърши дългата ми блогабстиненция, засягам и бих засегнала всекиго. Ако го чувствам и мисля. Майната й на коректността, майната й на популярността. На когото не му харесва, да не ме чете. Ама толкова ми е все едно. Блогът е мой и за мен. Ако някой намери нещо интересно за него - драго ще ми е. Ако не - какво значение има.

P.S. Писах тезе размисли, оставяйки ги в draft-а, защото не мислех, че имат какъвто и да е смисъл. Не че сега намирам особен такъв, но попаднах на постинг на Григор, свързан с тази тема - и си помислих - а може би има смисъл да публикувам тези (без)смисли...

3 коментара:

wattie каза...

Смятам, че имате грешна представа какво е "свобода". Всъщност повечето хора имат същата грешна представа.

Свобода е правото на избор на ПРАВИЛНОТО решение!

Просто правото на избор не е свобода - то е "свободия". То включва и избора на грешно решение, а такова не трябва да се прави, защото е обществено вредно. Например един престъпник не би трябвало да има свобода - той трябва да отиде в затвора. Свободия би било този престъпник да има правото да извършва престъпления безнаказано.

В този смисъл тази "свобода на изразяване в интернет", за която споменавате е много грешно изтълкувана. В случая това е "свободия на изразяване в интернет". Не казвам, че писанията ви са грешни или обществено вредни (всъщност не съм ги чел), но е добре да се спазва понятийния апарат. Защото в тези блогове обществен контрол практически няма. Контролирани са тясна група от специфични криминални дейности и нищо повече. Нито се следи позоваването на източниците и признаването на чуждия интелектуален труд (т.е. възможна е кражба), нито проповядването на вредни за обществото идеологии (призиви за убийство на една или друга сфера), нито се цензурира откровената глупост и простащина.

От тук следват и грозни последици. Творческата свободия например носи кич и чалга. Научната свободия носи корупция, преписване и удари под кръста. Журналистическата свободия носи клевети и жълти сензации. Политическата свободия носи самозванци, които най-често теглят държавата към тоталитаристически методи на управление.

Така, че блогването във вашия случай е "свободия на словото". Оставено е само на вашата съвест то да се сниши до обикновена "свобода".

Unknown каза...

@ wattie

Потресохте ме - не е метафора. Не знам какво да ви отговоря, защото вашият свят на ценности ши идеали е коренно различен от моя.

Ако забелязвате, не сравнявнам двата, камо ли да оценявам кой е по-добър, респ. по-правилен.

Ние с вас живеем в съвършено различни светове и аз се радвам,
че имам тази възможност.

wattie каза...

Какво ще кажеш да дадем свобода на педофилите да изразяват сексуалната си ориентация свободно? И те са хора, и те права искат. Не, няма да навреждат никому - само ще правят паради и ще развяват изнасилени детски куклички. А?

Добре, че не живееш в своя свят!