петък, 1 октомври 2010 г.

За медийната и политологико-социологическата прислуга, дето се изненадва от Бойко


Поредният нетрадиционен (меко казано) ход на премиера с оставката на здравния министър Ана Борисова породи лавина тълкувания и анализи, основаваща се и на постоянната му и повсеместна нетрадиционност - сиреч, че винаги и навсякъде прави неща странни (пак меко казано) и резултатите са... (пак с добро чувство ще ги нарека) нетрадиционни или странни.

Не са очевидно ужасни, но не са и очевидно прекрасни, а са... А бе не можеш и да кажеш какви са, ясно и еднозначно да кажеш. Дявол знае какви са.

Публиката очевидно не знае. Великите медианализатори и постоянната социолого-политолого-медиа-халтур-агитка също не знаят. Но не иде на мегаломанията им да признаят, че са се хванали за главата, и започват да снаждат велемудри бръщолевения.

Тук е важно да изясня изходните позиции на този текст - зарада злорадостта, която звучи и не смятам да крия.

1. Не бях нито фен, нито антифен на Бойко - от самото му зараждане като квазиполитик (т.е., телевизонния главен секретар на МВР).

2. Защото в основни линии ми бе ясна логиката зад възхода му. Във всякакъв смисъл, вкл. и като интереси социални, икономически, политически, дори персонални. Важна тук е думата обща логика - защото без нея всичко излиза елементарна теория на конспирацията. А отношенията ми с тая теория са като с организираната религия или с УФО-лозите - уважавам и признавам вярата им, но не я споделям. Същевременно признавам, че и аз може да бъркам.

3. Поради тая обща логика смятах - и все още смятам - че плюсовете на Бойко са повече от минусите. Засега. Аргументите - друг път, сега говоря защото още преди години се потресох от:

4. Въпиющата духовна леност, често откровена глупост, на масата самонарочил се елит, напътстващ нацията - най-паче медийната и политиколого-социологическата прислуга.

Затуй злорадото ми усещане го намирам за нормално. Те, видите ли, сега почнали да се изненадват от Бойковите всякаквости и се чудят как да изкилиферчат нещата така, че хем да кажат, че са с него, хем да кажат, че не са съвсем със него.

Казус класически за българската политика, описан брилянтно от Алеко в "Бай Ганьо се върна от Европа":

Нашият човек в компанията на ортаците си научават, че май всесилният Стамболов (премиер с почти диктаторски правомощия) е паднал. И точно когато са нагласили да рушвета на когото трябва, за да получат каквото трябва. И хоп - цялата чиновническа пирамида, изградена на шуробаджанаджащина и партизанлък, се преобръща и нашите херои спешно трябва да променят политическата си оферта. По днешному е така - по Алеково време е ставало по-просто:
" - Тази вечер надали ще видим големеца, късно ще бъде - шепнеше бай Ганьо, - ще му пратим армаганите и ще му сторим хабер за утре; па той ще ни нареди кога да идем при княза.
- Ами за княза нещо армаганец? - попита предпазливо бай Михал.

- Не трябва - отговаря авторитетно бай Ганьо, - тука всичко е големеца; замажеш ли му очите - тръгни по бели гащи. Ний ще му дадем туй, дето ни го написа адвокатина, да го прочете и ако има нещо да поправи - негова работа! Пред княза да се държите., брей, да не се уплаши някой. Вие мене гледайте какво правя. Като кажа, както ни казаха да кажем: "Ваше Царско Височество, сакън да не му приемете оставката, зере Задунайская губерния", и вий подир мене: "Сакън, Ваше Царско Височество!"
Всъщност де да знам, може и сега така да се обсъждат подобни въпроси. Но в този момент ги достига вездесъщата (и тогава е била такава) софийска мълва, че май тиранът (така му викали на премиера като го свалили) е паднал, и горките корупционери се чудят как да спасяват общото дело. Армаганецът си е все армаганец, въпросът е политическата декларация да се адаптира адекватно към новия исторически момент. И се почва едно небравимо писане и брисане:
"Ами сега? Сега е късно вече да молим да не му се приема оставката. Хай дявол да го вземе. ... Все аз ли ще ви оправям - вика почти просълзен от отчаяние бай Ганьо, - нейсе, хайде и тоя път да ви науча... Знаете ли какво? По този въпрос бай Ганьо се позамисли намръщено, почеса се, дето го не сърби, поизкашля се еднъж-дваж в шепа, бръкна в джеба на редингота си, извади една хартия, сгъната на четири, и я подаде на бай Гуня.

- Я прочети още веднъж тая пущина, та после ще ви кажа какво ще правим.

- Ами защо, ваша милост, не я прочетеш ?

- Ама, Гуньо, каздърма бени! Ти знаеш защо не я чета, на тебе пó ти иде отръки да четеш онези папищашки думи...

Гуньо разгърна хартията и прочете горе-долу следното: "Ваше Царско Височество! Небесни гръмове се посипаха върху нещастните ни глави! Петвековното ни робство е приятен сън в сравнение с грозния удар, който Северният враг ни нанася чрез оставката на нашия - о! има ли думи! - най-гениален вожд, този Цицерон, този Нютон на българския небосклон! O tempora, o mores! "Не, Ваше Царско Височество! Ний още вярваме в здравия смисъл на доблестния български народ и очакваме, че той няма да се раздели с човека, който е олицетворение на неговите стремления и идеали, на всичко честно, благородно, целомъдрено, прогресивно, либерално! Ний няма да повярваме, че Ваше Царско Височество ще поверите властта в ръцете на ония развратни предатели, на ония невежи и невъзпитани нищожества, които денонощно се, стремят да подкопаят основите на нашия държавен строй и да хвърлят нашето мило отечество под миризливия ботуш на казака.

Ваше Царско Височество! Timeo Danaos et dona ferentes! Горната резолюция се прие от 11 000 най-видни граждани и се упълномощиха Ганьо Балкански, Михал Михалев и Гуньо Килипирчиков да я поднесат пред стъпките на Ваше Царско Височество. Ураа!"

- Ей, че сме калпав народ! - казва с клатене на глава и с цъкане бай Ганьо. - Като бъде за лъжата, дъртите цигани са нищо пред нас. Че хич дотам бива ли? 11 000 най-видни граждани! Ха-ха-ха! Махни хилядите, колко остава?

- Единадесет души - отговаря Михал.

- Толкоз ли бяха?

- Е, толкоз, бай Ганьо, правото - право. Аз нали ходих със стражар да ги събирам.

- Калпав народ!... Сега знаете ли какво? За връщане назад не може и дума да става. Ти, Гуньо, си едно парче адвокатин. Я се запретни, моля ти се, па дай тука всички заедно да изкалъпим един друг адрес, за новия... Н€, аз имам хартия. Па дано не узнаят, че сме дошли да молим за онзи хубостник, че ни е спукана работата. Особено твойта работа, Гуньо... Ако дойде други прокурор.

Гуньо се поизкашля...

- Дай хартията и калема - каза той тревожно. - Вий гледайте, аз ще пиша.

И той почна да пише: "Ваше Царско Височество! Небесни гръмове се посипаха върху нашите нещастни глави!...

- Сега трябва да го напишем наопаки. Как да го напишем?... Чакайте... Одобрявате ли така: "Небесата се отвориха и посипаха благодат върху нашето отечество."

- Само отечество много просто излиза - заявява бай Ганьо, тури "нашето мило отечество".

- И аз мисля, че без мило не чини - казва бай Михал.

- Добре, турих мило. По-нататък: "Петвековното ни робство е приятен сън в сравнение с грозния удар"... Сега наопаки: "Освобождението ни от петвековното ни робство е нищо в сравнение с бляскавото събитие, което разруши веригите на грозния тиранин." Съгласни ли сте?

- Да беше прибавил още "изчадие на пъкъла" - заявява бай Ганьо. - Ама нейсе, по-сетне.

- ..."който Северният враг ни нанася чрез оставката на нашия - о! има ли думи! - най-гениалния вожд, този Цицерон, този Нютон на българския небосклон."

- Сега туй как да го обърнем?... Чакайте... Ето как: "И което се дължи единствено на Ваше Царско Височество, всемилостивейши баща и татко, като приехте оставката на този - о! има ли думи - най-грозен мъчител, този Калигула, този Тамерлан на българския небосклон."

- Браво бе, Гуньо! - извика с възторжено блеснали очи бай Ганьо.

- Че ти как го мислиш Гуня? - ласкае Михал.

- "O tempora, o mores!"... Туй може да си остане. То, дето и да го туриш, все си е на мястото... "Не, Ваше Царско Височество!"... Да турим: "Да, Ваше Царско Височество!... Ний още вярваме в здравия смисъл на доблестния български народ и очакваме, че той няма да се раздели с человека..." Сега вместо "няма да се раздели" ще турим "и ще изтрие от лицето на земята", а вместо "человека" ще турим "свирепия звяр".

- Не, по-добре тури "бясното чудовище" - поправя бай Ганьо.

- Аз пък мисля да турим "Геена огненная" - каза Михал.

- Ех, че го набута! Ха-ха-ха! Че отде-накъде "Геена огненная?" По-добре да турим "мръсния кръволок" - казва Гуньо.

- Ха, видя ли сега! Аферим! - одобрява бай Ганьо.

- ... "който е олицетворение на неговите стремления и идеали - на всичко честно, благородно, целомъдрено, прогресивно, либерално!" Сега да обърнем наопаки... "който е олицетворение на народното нещастие!... на всичко безчестно, вагабонтско, развратно, мракобесно и тиранско!" По-нататък: "Ний няма да повярваме, че Ваше Царско Височество ще поверите властта в ръцете на ония развратни предатели, на ония невежи и невъзпитани нищожества..." Как да го обърнем сега?... Стойте! Дойде ми на ума! Ето как: "Позволете ни, Ваше Царско Височество, да се считаме честити и да изразим нашите най-безпределно верноподанически чувства, задето поверихте властта в ръцете на ония благородни патриоти, на тия образовани и възпитани държавни мъже... които денонощно се стремят да под-копаят основите на нашия държавен строй."

- Как така! Имаш грешка! - каза стреснато бай Ганьо.

- Сега ще го обърнем наопаки, така вместо ,,да под-копаят" ще турим "да закрепят". "И да хвърлят нашето мило отечество под миризливия ботуш на казака."

- Хайде сега да видим - казва бай Ганьо. - Сега е зорът! Не знаем, дявол да го вземе, сегашните как ще я подкарат с Московията. Да знай човек, че искат да се мирят - лесна работа, може сума неща да напишем: "Цар освободител; цар покровител; едноутробни братя; немските келяви чифути" и прочее; ама не знаем какъв вятър ще повее... Добре: "братя славяни", ами ако и днешните са против славяните, па току виж... хоп! - бай Ганьо предател! Не, знаете ли какво? По-добре онуй там за "миризливия ботуш" да го изхвърлим...

- Е, ами какво да турим!...

- Сто-ой! Недей бърза! Ще помислим... Знаете ли какво? Сега ний, като не знаем още какъв вятър вее, да турим и тъй, и тъй, па те нека го тълкуват, както им уйдиса. Да турим така... "И да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците... Тю! Да ги порази господ!...

- Не, хич не уйдисва така! Какво е това "хем-хем"? Пред княз така ли се говори! - заявява адвокатствуващият Гуньо."
Вярно, че "калпавия народ" на Бай Ганя ми вади очите с приликата с "човешкия мат'рял" на Бойко. Ама това е субектът, човекът е такъв, тъй да се каже - прилики има некФи, у нЕкои личности. Отделните хора не ме карат да съм зла. Не човекът единичният - а човешките маси, класи, тълпи, организации, групи ме ужасяват.

Злорадостта ми иде, когато общата логика - историческа, икономическа, социална - се върне като бумеранг върху тези, дето са я използвали като недочовеци - за личната си алчност, корист, суета, амбиция, сексуални несгодности (това е сериозен проблем - ако и да не си го признава "елитът"). Да съм ясна кои смятам за недочовеци - медийната и социолого-политолого-обслугата.

Тия самоназначили се ментори на българската публика не смеят пред себе си да признаят, че Бойко ги кара да се чувстват по бели гащи - защото не вдяват за какво иде реч (а нали обслужващата им функция е да вдяват всичко).

И това им е проблемът. Те знаят, че не е хубаво да са по бели гащи - от една страна. Защото винаги трябва да знаят (затова са информационна прислуга). От друга страна - те знаят, че Бойко хич не държи да знаят какво и защо прави. И в случая със здравния министър (а такива случаи ще се множат), трябва да съчиняват правдоподобни обяснения. Чудя се за едно - дали разбират, че съчиняват или си вярват, че отгатват, пардон- анализират, неговите. Щото аз знам, че самият Бойко не знае. Той е такъв. Не знае какво ще направи след час и 20 минути. За добро или зло - ще видим. Засега - доброто е в повече.

И техният проблем - на прислугата, дето има претенции да е морален и политически ментор на нацията - е ужасяващо елементарен. И тъп. И срамен. Нещо такова се случи с моята приятелка Верина - но бе просто тъпо, защото бе студентка.

А не бе Тошо Тошев, Андрей Райчев, Венелина Гочева, Кеворк Кеворкян, Ирена Кърсетвао, Делян Пеевски, Красимир Гергов , Славка Бозукова, .... ох, можеш ли всичките аги, дерибействащи във всеки вилает и казаа да се сетиш. Като пиша под напора на емоциите с цел да предам усещането си масмшилано адескватно. И не пишеше както в традиционните медии - с позоваването на т.нар. обективност, кастрирайки се от ценносттите. Към всеки от тези, които изброих, всеки читател ще добави в ума си още други, чийто перфиден натиск е усетил.

Та за Верина - тя бе блестяща студентка, но в курсова работа пробута някакво непрецизно съждение с логическата връзката "хем-хем" (по принцип това не е прецизен риторичен похват, популистки е по същност - сиреч може да хване дикиш, ако "хванеш" читателя, и обратното).

Но има ли бивш студент да каже с ръка на сърцето, че всяка мисъл в поредното му задължително писание е била изключителна? Само че Верина имаше малшанса (в светлината на ефимерния от днешна гледна точка конфуз) и великия шанс учител да й бъде един велик човек - доц.Никола Георгиев (ей, за него от кога се каня да напиша - един от малцината, мъчили се цял живот да довеждат световната наука и култура у нас).

И на полето на курсовата й работа, срещу този съмнителен от логическа гледна точка тезис бе написал ръкописно (за разлика от множеството разпъпкували се днес професори и доценти, Кольо четеше и рецензираше ръкописно в полето работите на студентите си). Та бележката срещу съмнителното от логическа гледна точка съждение бе:

"хем-хем - пред княз тъй ли се говори?"

В случая "княз" не значи не само Батенберг, не е думата "княз", а "идеята "княз". Дали ни възвежда към "Князът" на Макиавели или към официалната титла на Иисус - Iesus Nasoreus Rex Judeorum (INRI) - Иисус Назорейски Цар Юдейски - мога ида продължа в ровене на историко-литературния контекст, за да доказвам това, което знам, че казва Кольо Георгиев:

"Княз" в случая означава върховен морален и оттам всеобщ авторитет. Апропо, в БГ такова е било и тогавашното разбиране за княжеската институция. И със забележката си Кольо Георгиев казва, че има принципи, за които няма компромиси. Не можеш да нарушаваш всеобщия авторитет и морал. Трябва да поясня, че по онова време - късните 80-те, понятия като морален авторитет, морална власт, морални принципи бяха антиподи на официалните такива. А Кольо, макар за разлика от мнозина негови колеги и досега да се пише за дисидент, държеше на ценностите. Дотам, че и изискваше от студентите си да следват себе си, а не да  се приспособяват към общоприетото.

Събрах доста емоция в този текст - нещо, непривично ми напоследък. И затова е хубаво да й дам допълнителна аргументация и плътност; а може би нещо по-важно - допълнителна информация за Бойко и логиката зад неговия възход (за която споменах в началото). По-голямата информация винаги дава по-голям оперативен простор - включително за анализ и прогнози.

Информациятяа е в pdf файл тук - http://www.megaupload.com/?d=TKBK2TXQ

Това е копие на страница от клуб Политика на Dir.bg, на тема "ФОНДАЦИЯ "ТИПИНГ ПОИНТ", "ГЛАСОВЕТЕ" ВИ ЧУВАМЕ", дискусията е от 21 до 23 септември 2007 г.

Качих pdf файла на фри хостинг, защото не съм убедена, че ако прочете този текст, неприятният ми Явор Колев от Главна Дирекция за Борба с Организирания Потребител (ГДБОП) няма да такара хората от дира да изтрият оргиналната страница от базата данни, която сега все още е тук - http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=politics&Number=1947872032&page=&view=&sb=&part=all&vc=1.

Кой, защо, как подпомогна възхода на Бойко - ами чететете - през 2007 е писано. Пояснение: авторът Джейн (редник) от форума съм аз.

В сайта на уважаваната от мен Люба Манолова чета че "Правителството на ГЕРБ е дългосрочен проект на СОРОС", публикувано през юли 2010. Люба в никакъв случай не вади ножове на умрели кучета, тя е точно обратното - лае и хапе, когато кучето е дзвяр, дето я изяжда за закуска. Иван Костов я уволни именно нея от "Демкорация". Да, фен съм му на Костов, няма да спра да го заявявам, но не трябваше да уволнява Люба заради това, че ни се води, ни се кара. В случая закъснялото с три години "откритие" е дело на друг, когото Люба препубликува.

Но, за съжаление, това също доказва тезата ми - че информационната среда, налагана от медийно-политологическата олигархия, е толкова далеч от реалността, че човек-търсач на неудобни истини като Люба открива очевидности три години след като са се очевидили.


----------------
Now playing: Billy Idol - [Idolize Yourself (Very Best Of) #14] Shock To The System [foobar2000 v1.1]
via FoxyTunes

3 коментара:

Анонимен каза...

Перфектен текст! Поздравления... З аследващата статия можеш да имаш предвид и едно много сериозно изследване появило се наскоро на пазара:
http://www.knigolandia.info/2010/09/blog-post_20.html

Вени Г. каза...

@ анонимен

Благодаря, ще си я поръчам в моята книжарница. Като анонс звучи великолепно. Особено на родния фон - сиреч, че това е от най-вонящите скелети в гардероба.

Но подобни процеси не са лесни са анализ, защото... абе, направо да кажа - ще кача "Мрежовото общество" на Кастелс - английският оригинал, го няма и в потайните eboohack сайтове, но мисля, че и руският ще ти е интересен.

Анонимен каза...

Благодаря, Вени, бях позабравила вече тези си емоции през 2007-ма.
Поздарви
Dobrata