При 10-тина дена си отиде любимият ми Величко
Пусках снимка на котараците ми Величко (вдясно) и Котьо (вляво) на любимото им място - радиатора в кухнята. Котьо си отиде преди година - беше около 17-годишен и с много болни бъбреци. Тия дни си отиде и Величко - също много възрастен и много болен. Според лекаря можех да го крепя още 2-3 месеца, но това вече не беше живот - той едвам ходеше, пишкаше и акаше под себе си (което за котка е голям тормоз), носех го всеки ден на инжекции и системи. Много обичах този рижав разбойник, за да продължа да му причинявам тези мъки. Приспах го. Отиде си без болка, гушнат в ръцете ми.
По някаква случайност, точно тия дни срещнах две мили приятелки - Таня и Верина, претърпели току-що подобна мъка. Таня е приспала любимото си кученце - и той беше много възрастен, може би е имал още месец-два живот, но не можел вече да ходи, черният му дроб бил напълно разсипан и получил токсикологично отравяне. Нейният лекар, също като моя, смятал, че това е най-доброто, което може да направи, ако го обича - да го приспи. Но и двете с Таня вече не сме първа младост и за разлика от девойката Верина, имаме доста опит както с домашни любимци, така и изобщо житейски опит. Верина още не е натрупала подобни горчиви познания и е лекувала любимото си коте до последно - включително купила специални системи за вливания на котки. Сега смята, че е сбъркала - трябвало е да го приспи по-рано, за да му спести мъките.
Но трите любими ни звяра вече тичат волни и щастливи из Вечните ловни полета!
С хората е подобно, само че решението е много по-гадно:
Не им е позволено да си отидат с достойнство, без седмични и месечни агонии, изпълнени с болка, унижения, страх и омерзение от себе си и живота. Лицемерното общество отказва на човека последната милост и любов, които са му дължими - ЕВТАНАЗИЯТА.
4 коментара:
Вени, аз по принцип съм ЗА евтаназията. Но нали не слагаш на кантар човешкия живот и котешкия/кучешкия?
Да, Георги, слагам на един кантар - но на кантара слагам нечовешките мъки и страдания. Не мисля, че на човешкото живо същество, само защото е човек, трябва да му бъде отказвана последната милост и любов - да умре в спокойствие без ужасяващи мъки.
Вени, благодаря ти за хубавите думи, по-добре не може да се каже. Аз лично слагам на един кантар човешкия живот и този на кучето ми - на доброто ми и умно куч(е, което никога не ме предаде, разбираше ме от една дума, обичаше ме и тръгна доверчиво с мен дори когато го поведох към евтаназията. Болката от загубата му мога да сравня с тази от загубата на баща ми и на много близък мой приятел. Що се касае до човешката евтаназия - ако сме християни, трябва да приемем, че Бог е дал живота и само той има право да го отнеме. А може би това важи и за животните?
Таня
Таня, ако сме християни да, но ние очевидно не сме християни щом сме за евтаназията, а разумни хора. Иначе, ти мислиш ли че кучето ти е знаело къде отивате като си го повела със себе си ?
Публикуване на коментар