Милена - Неам нерви

Милена - Неам нерви

[видео]

[край на видеото]

Милена - Неам нерви

Ходиме голи, ходиме боси,
вятър студен към ушите ни носи,
слухове разни и грозни въпроси,
за милионери и командоси.

Неам нерви...ох неам нерви...

Нямаме хляб да хапнем дори,
знаем кой гений от това ни лиши,
празни щандове и празни градини,
хвалежи безкрайни от много години.

Припев: Неам нерви! /4

Всеки разправя: "Другари, другарки",
а в душата е скрил хилядарки.
"Няма два лева в народната банка",
лъже мръсника - преяжда с луканка!

Припев: ...

Не спирайте тока, че това ни разби!
Цялата система ще трябва да се промени!
Нека не живеем вече в немотия,
че всички ни се смеят на нашта простотия.

Припев: ...

Извода е братя да няма защо,
защото тнднтнднддо.
Нека не гледаме към тая Европа,
че новото време и тука потропа!

Припев: ...

Милена, бунтарката, от "Кравая", от нюуейваджиите, новите пънкове, новата, младата вълна в бг рока, от тези, които не бяха (още?) вписани в системата, изпя това в края на 1989 г. Стана хит - неизбежно - и поради съвпадението с политическите събития.

Но доколкото имам представа за Милена - тази песен не бе конюнктурна. Милена можеш да я окачествиш почти всякак, но не и като конюнктурен творец. За разлика от много нейни колеги, които днес се кичат едва ли не с академичния етикет "дисидент".

Милена е щура и тази нейна щурост тогава случайно съвпадна с всеобщата щурост, обхванала пасмината, наричаща се "български народ". За степента на случайност на съвпадението говори и фактът, че години след така наречената промяна/революция/демокрация Милена намери Великобритания за по-нормална държава, където да живее и твори.

И дори да се абстрахираме от духа на Милена (която си е все същата отпреди двайсет години - ни-се-води-ни-се-кара), а се взрем чисто литературоведски в текста, кое - за Бога - е същностно различно?

Нека съм честна - в момента не съм честна, а професионалано манипулирам читателя. Какъвто е занаятът на всички, които си изкарват хляба от това да съобщават на хората какво тези хора чувстват и/или мислят. За политическите анализатори, социолози, политолози, журналя и прочието обслужващ персонал мисля, че няма нужда да привеждам особени аргументи.

По-интересно е за писателите и прочието творци. Казусът Лени Рифенщал е краен, но аз твърдя, че в изостанали дивашки държави, които са способни на неистови гяволщини, за да се изравнят с водещите държави, неизбежната участ на всеки творец е да избере в каква степен да бъде Лени Рифенщал, тоест до каква степен да колаборира с властта. Ако откажеш да избираш - не си творец - нямаш тиражирани творения. Тоталитаризмът е рожба и форма на масовото общество. Включително масовото производство на култура. Култура извън масовата индустрия няма.

След като си признах порочността като творец и тълкувач на думи, да се върнем на текста на Милена. А дали си струва да пиша толкова дълъг постинг или да се пробвам в анализа отделно? Мда - отделен размисъл ще пиша за "Неам нерви" на Милена.

P.S. Някой, прочел това, чувал ли е Лени Рифенщал?
Извинявам се за наглостта, ако някой - да. Искрено му се извинявам.