За здравната реформа: Направленията и свръххоспитализациите сочат, че днешните управници продължават като предишните

Продължих по развитието на гадното си нараняване и не бях изненадана, че продължих да срещам нелепици - на здравната система. Лекарят в "Пирогов", който ревизира раните ми и ги заши, ми обясни, че оттук нататък аз ставам грижа на джипито си. То трябва да ми смени превръзката след два дена и след това на всеки три дни, да ми издаде болничен лист, а на 12-тия ден да извади конците.

С накърненото си (след вчерашните перипетии) самочувствие на познавач на здравните норми и медицината плахо запитах дали обикновеното джипи трябва да има хирургична квалификация - щото мисля, че дори специалността "Обща медицина", която уж те трябва да имат (доста по-малко от половината са я придобили), не предполага такава. Пироговският доктор отвърна, че съм права, но по норматив аз съм вече грижа на джипито. С видимостта на си на уж разбирач поне го убедих да ми напише документ - какво ми е било, какво е направил и какво е необходимо да се направи оттук нататък. Щото неговата теза беше "той като разреже превръзката да я смени, сам ще види", което за мен не бе трудно да оборя като глупост. Но човекът пък бе пич и развеселен каза нещо от типа "явно доста разбирате от медицина и здравни каши" и ми написа въпросния документ (който НЕ Е направление, а просто нещо като бележка)

При личният ми лекар лъснаха яко нелепостите на здравната система. Той е от малцината джипита, които придобиха в изисквания от закона срок специалност "Обща медицина", но тя не изисква от него да сменя превръзки и сваля конци. Отделно, но много важно: че ако моят доктор е някой хахо (дето вярва на писаните закони като мене) и реши все пак да ме поеме, няма кой да му плати консумативите - марли, бинтове, препарати за дезинкфекция; отделно, че няма хирургични инструменти, например трябват си специални ножици за рязане на конци.

Поради всичкото дотук, докторът тегли една майна, че трябва да си изразходва последното направление за месеца (а датата е 8-ми, да напомня) и ми написа направление за хирург, който да свърши всичко това, без да плаща от джоба си консумативите. Водихме и с него разговор, който завърши весело - както разговорите ми с ортопеда от елитната градска болница, който играеше ролята на хирург, и с хирурга от "Пирогов". "Весело" да се разбира в смисъл съвместно в единен дух подробно упоменаване на родата по майчина линия на здравния министър, здравното министерството и цялата власт. И Неговата рода, на самия Него - да ме прости - бе упомената и в трите разговора. Но която мома не ще да я щипят, да не се хваща на хорото. Нещо такова е и с министър-председателите.

Да обясня накратко идиотщината: в здравната система пациентът е някакво досадно недоразумение, навлек, който всяко звено гледа да прехвърли на друго от гледна точка на плащане. И понеже някога някой идиот е решил, че контролът върху плащанията се прави най-добре с направленията - се е получило тъй, че всички звена стоварват върху личния лекар задължението да издава направление (в конкретния мой случай - лекарят в "Пирогов", който ме заши, не ми даде направление за хирург, защото това трябвало да го направи личният лекар).

От другата страна на тази Сцила дебне Харибда - Здравната каса, която намалява непрекъснато броя направления, с които личният лекар разполага. Като го ограничават включително с явно мръсни номера, например:

Психично болните, макар че са хронично болни, не се диспансеризират по общия ред (има отделна глупотевина, която сега уж щели да я оправят), поради което за разлика от един хронично сърдечно болен, който е диспансеризиран, и възоснова на това може да ходи при кардиолога си без направление - психичноболният трябва да взима на минимум три месеца направление от джипито си, за да отиде при психиатъра си. Щото ако не му донесе направление - касата няма да плати на психиатъра. Обаче тези направления - за психичноболните, се включват в общия лимит на едно джипи. С диабетноболните има подобен проблем. И джипито като си знае лимита за тримесечието - вади от него броя задължителни направления за действително сериозно хронично болните, които държавата е решила ловко да пробута в общия лимит направления за болести. От което съответно намаляват наличните направления за хора, които просто са се разболели, не от нещо толкова сериозно - но все пак се нуждаят от направление за специалист.

Да, тази гадост с направленията е перверзия - и всички в системата го знаят. Знаят, че те свършват преди средата на месеца, включително и затова, че при изчисляването на бройката им изкуствено са набутани категории хронично болни, които не могат да бъдат оставени без направление.

С ограничаването на направленията е свързана една друга огромна перверзия на системата - свръххоспитализацията (изключително високият процент в сравнение с Европа приемани в болница) . За връзката между двете перверзии всички здравни министри знаят, но явно я имат за нещо като трипер - не е прилично и редно да се говори за това.

Обяснявам го със пример, този път без притеснения - защото стана с предишното ми джипи, което, слава на Бога, вече работи в чужбина и както не му пука за тукашините простотии, така и междудругото сподели по нета, че сега чак разбрал какво е да си лекар, а не хроничен невротик.

Моят пример, който ще споделя, е симптоматичен - това е масовият тип причина за свръххоспитализации. Имах някакви неопределени стомашни оплаквания и общи неразположения. Хипотезата ми бе за хронична жлъчна инфекция и/или хроничен хепатит. Личният ми лекар каза, че и той така мисли, но ако пусне всички необходими изследвания, ще изчерпа лимита си за направления за месеца (щото верно много изследвания си трябват, ако не си тръгнал да умираш, за да се разбере какво е) - в случая освен ПКК (пълна кръвна картина) и урина, трябваше пълна биохимия, ехография на коремни органи, гастроскопия, специфичен тест за хепатит А и В. И моят лекар каза, че е по-добре да вляза в Първа градска болница (където има свой човек), за да ми направят всички тези изследвания и да разберат какво ми е, респективно да го лекуват. Оказа се прав, т.е. и аз се оказах права - махнаха ми жлъчката; общи размисли за жлъчката като като такава и нейните болести и моята в частност.

Да обобщя: личните лекари имат крайно недостатъчен брой направления, за да направят необходимите изследвания (на шибания медико-управленски здравен жаргон - МДД и ВСД - медико-диагностични дейности и високоспециализирани дейности) и консултации със специалисти, за да диагностицират и съответно излекуват даден болен. Освен ако той не е взел-дал, т.е. ясен е и без изследвания. Оттук неизбежно следва, че те са лишени от възможността да бъдат лекари, а системата ги е сложила да са нещо като диспечери в гара-разпределителна.

И въпреки че всичко това се знае от всеки, дето що-годе се е допирал професионално до здравната система (дори и Лъчо Мозъка го знае), всяко поредно здравно дрънкало от властта продължава цинично да лъже, че джипитата не си вършели работата - да лекуват; и че болниците правели свръххоспитализации.

Майната ви! На вас от властта, на тези, които ни управлявате, майната ви! Дори само затова, че знаете два от много сериозните проблема в здравната система, а лъжете като цигани за тях!

"Майната" да се разбира в смисъл: всички управляващи ни след Иван Костов, т.е. след 2001 г. - защото лъжите за направленията и свръххоспитализациите и използването на тези лъжи за далавери ги започнаха царедворците, продължиха ги тройната мафия воглаве с камуняките и ги продължава Бойко.

Докато не чуя на глас истината по тези два въпроса от министър или достатъчно високопоставено политическо лице - ще продължавам да смятам, че и днешните управници са като предишните. И пациентът им е само некФа досадна пречка за далаверата.