Защо блогвам (вдъхновено от Григор Гачев)

Защо пиша в този блог?

Въпрос, който си задавах няколко пъти в последните 5-6 години. Бих могла да пусна сърч в блога и да намеря отговорите, които съм си давала. Но ние се меним, и отговорите с нас. Всеки от нас се променя и - повечето не осъзнават - че променят и мотивацията си за дадено поведение. Поведението продължава, но вече по други причини. Аз поне съзнавам, че започнах блога с едни мотиви, те се промениха, после още се промениха - и когато ми бе трудно да лъжа себе си, че ония старите мотиви са си все те - спрях да пиша. Осъзнах, че или трябва имам сегашни, днешни - за днешната ми личност мотиви; или да не поддържам една лъжа. Лъжа е, когато правиш нещо, обяснявайки го пред себе си с неща, които не са истина.

Кратко ще кажа, че започнах да блогвам заради хора като Йовко, Зелен Крокодил, Григор Гачев, ОрангУтан и те се знаят от онова поколение първи блогъри. Заразиха ме с идеята, че можеш да изразяваш себе си - без цензура, без оценка - и от това има смисъл.. На хората като Йовко и другите днес съм дълбоко благодарна - за чувството за свобода, което ми показаха, че го има в нета. По-точно - свободата, която я има в нета.

Тук прескачам цяла епоха в нет-живота ми, за да стигна до закономерния момент, в който научих, че Бареков има блог и че Венета Райкова си споделяла във Фейсбук с Боби Цанков съкровености малко преди да го гръмнат. Тогава спрях да пиша. И ако е останал някой от хората, които са ме чели отпреди, си спомнят, че близо година не писах. Всъщност трябва ли на когото и да е да му пука?

Което директно опира до въпроса: аз защо, или за кого пиша? Не знам..., вече не знам със сигурност, както знаех преди 5 години. Знам обаче, че пиша повече за себе си - каквато съм и каквото мисля; и оттам - за хората, на които съм им интересна такава. Не искам (както преди 2-3 години) да съм популярен блогър. Мисля, че заради това се отказах от всякаква политическа коректност. Допреди 2-3 и повече години се стараех да не засягам безоснователно никого. Сега, когато привърши дългата ми блогабстиненция, засягам и бих засегнала всекиго. Ако го чувствам и мисля. Майната й на коректността, майната й на популярността. На когото не му харесва, да не ме чете. Ама толкова ми е все едно. Блогът е мой и за мен. Ако някой намери нещо интересно за него - драго ще ми е. Ако не - какво значение има.

P.S. Писах тезе размисли, оставяйки ги в draft-а, защото не мислех, че имат какъвто и да е смисъл. Не че сега намирам особен такъв, но попаднах на постинг на Григор, свързан с тази тема - и си помислих - а може би има смисъл да публикувам тези (без)смисли...