четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Здравната реформа: как я усетих и разбрах


Днес си порязах лошо ръката. Две дълбоки разкъсвания с две парчета тъкан полуотделени, много силно кръвотечение, имаше вероятност в раните да има парченца стъкло. Прецених, че всякакви домашни аптечки и подобни не са подходящи, а си трябва зашиване след ревизия на раните (т.е., първо да се провери както трябва за евентуални стъкълца).

От тази гледна точка съм доволна, защото хирургът в "Пирогов" ми каза, че преценката ми е правилна и ако съм се опитвала да се оправям сама, може би съм щяла да направя беля. Имаше стъкълце, извади го, почисти и сложи общо 5 шева. Дотук добре. От кабинета по травматология, и по-точно т.нар. малка хирургия в "Пирогов" съм изключително доволна. Включително от отношението на лекаря, сестрите и изобщо целия персонал. Направо е чудно, че в безобразните условия, при които работят (заплащане, натоварване - особено стрес) тези хора си вършат прекрасно работата.

От какво не съм доволна? От болницата, в която отидох преди "Пирогов". Елитна столична болница. Беше ми много по-близо, а вярвам на нормативните документи, според които подобни болници трябва да имат кабинет за спешна и неотложна помощ, в който освен специалист вътрешни болести, трябва да има и хирург. По случайност знам, че през 2005 г. в тази болница бе точно така, защото мой приятел със сериозна травма го заведох там, а не в "Пирогов" - едно, защото бе по-близо; второ - че знаех, че там трябва да оказват такава помощ. И му оказаха хората необходимата помощ.

Обаче 5 години по-късно се оказа, че нещата са... - абе направо щях да си да умра от смях. Само ако не ме болеше толкова и не продължаваше да шурти кръвта, и най-важното - ако не се безпокоях, че при неадекватно лечение, ще влача дълго последиците. Инак в един момент с дежурния по спешност и неотложност го ударихме на смях, защото установихме, че сме на едно мнение по следните факти:

- той не бе хирург, а ортопед, ама няма кой друг да обслужва спешен и неотложен кабинет
- има 0 (нула) броя сестри, защото наличните четири подали предизвестие за напускане
- няма налична местна упойка
- по принцип не му е специалност да шие (което е съвършено вярно); а да шие без хирургична сестра пък хептен (и за това е прав)
- нямаше в кабинета бинт, но той се сети, че сестра некоя си от некое отделеание му дължи услуга и отиде и изкрънка от нея бинт. Поне марля имаше в кабинета - ПО ИМЕ СПЕШЕН - та ми направи професионална превръзка.

След което ме прати в "Пирогов", каза, че само там ще ме оправят. Където - както се убедих - все още има персонал и консумативи за спешни и неотложни случаи.

Не казвам в коя точно от известните сред столичани 1-ва, 2-ра та до 5-та градска болница преживях тези изненади - бинт да се намира с връзки, да няма хирург, камо ли хирургична сестра и местна упойка и....

Мда. Не очаквах, че за последните 5 години системата е деградирала дотолкова. Моята травма, макар и лоша, не бе проблемна. А ако бе срязан нерв например? При дотук описания сюжет това щеше да го установи чак хирургът в "Пирогов". Което, меко казано, говори свински за системата за спешна и неотложна помощ. Т.е., че тя е свинска. Без извинения.

Сещам се и за друга свинщина, на която станах свидетел в "Пирогов". По понятни причини ще я опиша максимално общо - NB! Свинщината няма нищо общо с "Пирогов", там, ей Богу, все още работят лекари като слънце (да им се чуди човек защо?) През двата часа, прекарани пред кабинета, в малката операционна и след нея пак пред кабинета, срещнах още четирима "колеги", сиреч хора като мен със сериозни порезни травми, нуждаещи се от хирург. Трима от тях бяха получили травмите по време на работа. По смисъла на нормативните документи - трудова злополука. И нито един не поиска оформяне на документация за такава. Защото законът ще им... такова майката на работодателите, а работникът няма интерес от това. Което значи, че за таковане са законите - чиято буква "защитава" работника, но духът му е ебал майката на цялата идея за справедливост. Цинизмът на оценката ми е адекватен, след като видях как и пострадали, и лекари намират за нормално да се укрива фактическа трудова злополука, защото резултатът ще е негативен за всички - и за пострадалия, и за работодателя му.

Има нещо генерално сбъркано в закона, щом така го възприемат. Какво точно - не мога да преценя. Но със сигурност знам, че уредбата на трудовата злополука е от тези правни измислици, нагласени да изглеждат, че защитават права - но толкова недомислено направени, че и защитаваните гледат да не прибягват до тях.

Казват, че сега с новия министър ГЕРБ щели да задвижат здравната реформа като слънце. Бих се радвала, ако успеят да я докарат поне за 5 хирургични шева да не е единственото място "Пирогов", където могат да ги сложат, а също така в елитните болници да има ако не 24-часов хирург, то поне бинт и местна упойка.

2 коментара:

Лични финанси каза...

Радвам се, че сте доволни от Пирогов. Аз не съм - изобщо. Два пъти ходих, и двата пъти - нула внимание.

Единия път с гнойна ангина, чукам на вратата, сестрата "Имате ли направление", аз - "Не, обаче..." и щях да обясня, че ще платя, но ТРЯСССС под носа ми.

Втория път с приятеля ми с навехнат глезен ни разкарваха из цялата болница и накрая пак никой не ни прегледа, даже ни се караха защо сме давали зор.

Анонимен каза...

До "Лични финанси".

1. Пирогов не е универсална сшена клиника. Пирогов е районна спешна помощ, както такива са Военна болница, Окръжна болница, 5-та градска и мн. други. Ако сте им в района - ще ви прегледат по спешност и без направление.

2. Гнойна ангина в спешна клиника? Че какво по-голямо разхищение от това. И кой луд личен лекар ще ви даде направление за гн. ангина? Нима не може на следващият ден да отитеде при личния си лекар и той да прецени лечението?

3. Навехнат глезен (ако няма счупване и оток) също не е спешно състояние.

Нормално е да не сте доволен от Пирогов, добре, че не се е налагало да ходите там наистина по спешност..