понеделник, 18 октомври 2010 г.

Гей. Преди и сега


Лицето ви, сеньора, откроява
невиждани от никого неща
Ъгълчетго на усмивката ви
дали ги осъзнава?


zlatina


Това го писах преди 20 и повече години за жена, в която бях влюбена - платонично - тогава и помисъл нямах, че може да има отношения между жени както между мъже и жени. Бих могла сега, например, да кажа, че в това отношение съм репресирана - не са ми позволили да познавам свободата. В известен смисъл, наистина след края на соца, след 1989 г. открих, че когато обичаш човек, не е задължително да е от другия пол. Да, в този смисъл политическата свобода за мен откри и сексуалната свобода. Съзнавам, че ако не бе дошла демокрацията, едва ли би ми се случило да си позволя да открия, че обичам и жени. Сигурна съм, че има немалко хора като мен, за които свободата е дала и свобода на любовта. Тези неща трудно се признават. За нас - хората над 40-50 години. За днешните млади е по-лесно, особено ако живеят в голям град. Днес е политически коректно да признаваме правото на гей общността, но ми се иска някой да се опита да си спомни как бе преди 20 и повече години. 10-12 % от хората са хомосексуални, а бисексуалните отиват къде 30-40 %. Как сме се чувствали всичси тези хора, още повече,1 че не сме имали и идеята за общност, всеки е мислел, че е някакъв нередняк?

Днес, макар и не остракирани както при соца, за нас все още се говори само клюкарски в съответнити вестникарски рубрики. Фактът, че почти никоя известна публична личност не е "излязла на светло" (да се обяви открито за гей) е поредно доказателство за дълбоко вкоренената репресивност към различното в обществото ни.

Стиховете ми бяха посветени на Златина Русева, белгийска режисьорка от български произход, на която много дължа като човек. Пак да кажа - платонично остана всичко, ако сега бяха отношенията ни - вероятнта щях да бъда пряма, да й кажа какво чувствам. На нея тогава и никак не посмях да покажа. Нищо не посмях.

Макар че отдавна не сме соц, мисля, че има немалко момчета и момичета в моето положение и от опита си (основно негативен - но негативен поради пасивност и премълчавяне) ще им кажа - споделете открито и ясно чувствата си, дори да ви отхвърлят като любовен партньор, светът няма да свърши.

2 коментара:

Mia каза...

готин стих и блогът е интересен.
аз имам 0 спомени от соца, за мен е нещо като за вас царския режим и в тази връзка, хомофобията не вярвам да идва от соца. къде ли в царска България са се дявали тези 10% гейове? нз дали си гледала онзи филм с шон пен, за който той спечели оскар - milk. и в Америка по това време хич не им е било леко - от гледна точка на гонения, а иначе и в най-демократичната държава стигмата е голяма и много хора не биха ръкопляскали. в жени не съм се влюбвала, но съм се влюбвала в мъже, с които е било неприемливо да бъда - примерно много по-възрастни и/или женени. всичко е било платонично, защото не съм имала сили да се изправя пред родителите и приятелите си с такава новина, а не искам да се крия и да мишувам. може и някой ден да се осмеля, кой знае.

Анонимен каза...

I am starting up a new online website directory and was wanting to know if I can submit your
website? I'm trying to mature my directory little by little by hand so that it maintains high quality. I will make sure and put your blog in the proper category and I'll additionally use, "Blogger: Семки и бонбонки"
as your anchor text. Make sure you let me know if this
is ok with you by emailing me at: nick-tinsley@arcor.
de. Thankyou

Also visit my page: Natronahs.Us