неделя, 10 октомври 2010 г.

Българското Възраждане е явление от типа на "курви сбогом" - основна теза


Не получих предполаганата негативна реакция на предния си постинг с това име. Вероятно защото провокативното ми заглавие не бе "подплатено" с излагане на аргументи - дори тезисно. ОК, започвам да аргументирам тезата си, че както "курви, сбогом" е социално и културно обусловен грешен прочит на чужда песен, така и т.нар. Българско възраждане е подобен социално и културно обусловен грешен прочит на реални исторически процеси. Който прочит има толкова общо с процесите, колкото "курви, сбогом" има с песента на Здравко Чолич "Пусти, пусти моду".

Историкът Сашо Везенков първи се осмели публично да оспори свещеното табу "Българско Възраждане":

"Защо българската историография обособява отделна възрожденска епоха? Защо е предпочетено Възраждането да се вижда ката отдселна епоха вместо като само един от процесите, които преживяло българското общество през 19 в.?"
Източник:
"Очевидно само на пръв поглед: "Българското възраждане" като отделна епоха"
Александър Везенков
в "Балканският 19 век. Други прочити"
изд. РИВА, С. 2006

В тази книга може да бъде проследена изключително интересната дискусия имало ли е изобщо т.нар.Българско Възраждане и какви са причините и последиците от този мит. За съжаление казионната историческа наука в двете й разновидности - чалга-историците с вожд Божидар Димитров, и т.нар. от Васил Мутафов "доцент-полковници от запаса на Държавна сигурност", окупирали водещите места в де-що има историческа официална структура - игнорираха тази велеколепна дискусия с гробовно мълчание.

Щото не само не се вписва в хилядите им изписани страници, от които хранят Егото си и джоба си, ами заплашва и самото основание на продължаващото им захлебване. Заплашва, защото развенчава т.нар. Българско Вэзлрождане като един мит, създаден с помощта на българската историческа наука, за да обслужва определени идеологически цели. И отгоре на всичко, в годините на демокрация, когато се очакваше, че и историята ще се освободи както от измислиците, така и от идеологическата опека и обслуга, се оказа точно обратното - доцент-полковниците и чалга-историците монополизираха публичното историческо говорене, за да го монетизират (естествено, в полза джобу техен).

Anyway... Прочетете тази книга, ще ви се отворят очите за много неща. Ще опитам другия месец (ноември) да я сканирам и кача в другия ми сайт за пиратски принос "Културата е свободна". А дотогава - някои мои размисли по темата:

Самото понятие "Българско възраждане" е съвършено непознато на съвременниците му. Което е някак странно, м?

султан Абдул МеджидСпоред Васил Априлов и Георги Сава Раковски началото на този процес трябва да се свърже с реформите в Османската империя, започнали в 20-те години на 19 в. В "Допълнение къ книге Денница новоболгарского образования" Априлов пише:
"От 1826 г. започва нова епоха в летописите на Отоманската империя. Като унищожи с твърдата си воля еничерските тълпи, Махмуд II възроди своята империя, като даде равни права на всичките си поданици. Наследник на неговото достойнство и верен последовател на неговите планове, царстващият днес Абдул Меджит, с формален акт, издаден на 3 ноември 1839 година, затвърди и заздрави реформата на родителя си. Нищо друго, освен реформите в Турция, не трябва да се смята като причина за наченките на българската образованост."
Това очевидно за съвременника заключение тотално отсъства не само от учебниците по история, но и от божем сериозните исторически изследвания. А периодът на реформите в Османската империя е изключително богат и интересен (което не е равнозначно на цялостна идеологически обусловена адмирация с днешна дата!)

Актът на Абдул Меджид (правилното изписване е Абд-ул-Меджид /Abd-ul-Medjid/), за който говори Априлов, и с който се смята, че започва ерата на Танзимата, е т.нар Гюлхфаненски Хатишериф (Hatt-ı Şerif of Gülhane) от 3 ноември 1939 г. - това е нещо като органичен статут, т.е. протоконституция на империята. За негов вдъххновител и духовен баща се смята реформаторът Мидхат паша. Хатишерифът прогласява:
- равноправие на всички поданици на империята, независимо от тяхната националност и вероизповедание;
- свобода на религията;
- гарантира неприкосновеността на живота, честта и имуществото им;
- право на съдебен процес на основата на закона, недопускащ наказание без присъда;
- справедливо разпределение и събиране на данъците, включващо и отмяна на илтизама – системата на откупуване на данъците;
- нов начин на организиране на войската, както и ликвидиране на произвола.
Колко е бил важен този акт за българското общество се вижда от факта, че е преведен на български от Неофит Рилски и публикуван през 1841 г.

Хатишерифът е последван от Хатихумаюна от 1856 г., а междувременно от средата на 20-те години започва и в сравнително кратки скрокове е реализирана радикална военна реформа по най-съвременния пруски модел. Армейската реформа е започната пре3з 1826 г. с бруталното - но и затова ефективно, унищожаване на еничарския корпус както като реална сила, така и изобщо като институция от тогава господстващия султан Махмуд ІІ, баща на наследилия го Абдул Меджид.

* * *

Ще продължавам темата за т.нар. Българско Възраждане малко по малко - с отделни дописки в блога. Една от причините е именно липсата на инфо - поради минималното, да не кажа никакво осветляване на тези въпроси в бг историческата книжнина.

2 коментара:

prebroitel каза...

Очудващо! Хе,та това е съвсем различен поглед.

Спас Колев каза...

През 1839 Мидхат е на 17 години, но пък активно участва в налагането на Конституцията от 1876.