петък, 1 октомври 2010 г.

От Флинстоун към поколенията, комунизма, елита и ренегатството


Вчера светът, вкл. и Google - усещате ли как Google става синоним на света? Лингвистична закачка, уау ;-) Или уау :-( - отбеляза 50-годишнината на анимационния сериал за Флинтстоун.

Логото на Флинтстоун в началната страница на Google ме върна в първите години на 90-те. Мисля, че чувствата ми са синхронни с тези на людете, родени от средата на 50-те до средата на 60-те. По принцип понятието "поколение" е доста проблемно в социологията, но ще опитам да избягам от теоретизирането с дистинкции. Тия преди нас знаеха поне малко, но осезателно от култа - че който говори много, отива в лагер, но и по парадоксален начин свързан с това знание вярваха във въпросния социализм. Да, имало е грешки, дори ужасни, но нали " сами се отказахме" от тях?

Цялата тая психологическа бълвоч - на нас ни бе непонятна. Да, чували я бяхме от близки, дори роднини, и най-страшното - от хора, които уважавахме. Защого в пубертета (при комунизма понятието "тийнейджър" бе табу, ама то разлика освен в заглавията на статиите нямаше) много по-важни за формирането на ценносттите и принципите са хората, които имат влияние върху тийна, и те може да не са близки роднини, дори и роднини.

Никой междудругото не е обмислил от тази гледна точка явлението, което поради липса на алтернативно име, ще назова "ренегатство". Просто казано - че немалка работа по демонтирането на комунизма свършиха именно хората, потомствено или родствено свързани с висопоставени или облагодетелствани комунистически фамилии. Преди време бях безкомпромисна към тях заради моята си истина, поради което бях практически безумна. Щото това е фанатизмът - отказ да използваш ума си заради вярата си. Сега с разума си смятам, че е важно за всички нас да разберем защо например сред активните дейци на Френската революция е имало голяам брой младши синове на аристократи. Аналогията прелъстява с простотата си, ама за какво всъщност иде реч? Все още не съм сигурна, размишлявам.


Необходимо уточнение:

Аз не съм "ренегат" в този общоприет смисъл. Нямам в рода си никой преди 1944 и никой след 1944 . И по-по-след. Един дядо - дребен предприемач, починал преди да се роди баща ми, обричайки така вдовицата му да живее мизерен живот в робски труд, за да направи децата си "хора". Интересно е да се отбележи, че разграничението "хора" от другите неназовани (сиреч - нехора) не е комунистическо явление. То се е задвижило в първите години след освобождението (умишлено го изписвам с малка буква) и придобива размах с изграждането на модерна администрация. Как да не придобие? Натрапено на обществото е било да прави държава, без да го има елитът.

"Елит" не е синоним на списък от имена - от съответния отдел в ЦК на БКП, от базата данни на прословутия Сорвс и прочие подобни. Тайната е много проста - елитът не е списък на хора, той по-скоро е комплексен мрежови механизъм на запазване и възпроизвеждане на управляващите дадени налични управлявани.

[Тъй като размисълът ми се удължи и усложни, решавам продължението му да следва]

----------------
Now playing: Queen - [Greatest Hits III #10] Living On My Own [foobar2000 v1.1]
via FoxyTunes

Няма коментари: