За Иво Прокопиев с тъга

Няма да преразказвам десетките, изпълнени с неприкрита злоба публикации за бизнеса на Прокопиев, който наистина не върви добре, нито ще коментирам евентуалното му емигриране в чужбина. Има гугъл за това. Вероятно нямаше и да пиша за него, ако не се потресох от квалификациите в множеството форуми по негов адрес - бил евреин, баща му бил от Държавна сигурност, самият той бил ченге, бил доказан престъпник, бил активен комсомолец и оттам му били първите пари и какви ли не всякакви нелепости.Само не прочетох, че е извъземен.

Знам, че това са глупости. Знам и коя откъде, по-скоро от кого тръгна. Мисля, че знам и основната му грешка - стратегическа, започвайки експанзия в навечерието на кризата. Но колко десетки хиляди бизнесмени по света не сбъркаха като него? И всеки сбъркал си плаща. Това е капитализмът - градивно разрушение по Хайек.

Тъгата ми е, че изглежда си отива един от малцината социално и политически отговорни бизнесмени. Не, не си отива изобщо (доколкото знам, основното му предприятие "Каолин" се развива добре). Но явно си отива от българския политически и обществен живот. А има за какво десните, и изобщо мислещите хора да сме му благодарни.

За вестниците "Дневник" и "Капитал", които останаха единствените островчета на нормалност в българската преса и около които се оформи кръг сериозни, мислещи автори. За недълго просъществувалия, но значим проект за интернет телевизия "Re:TV". За десетките форуми и кръгли маси по сериозни обществени, икономически и политически проблеми, организирани от издателската му група "Икономедиа".

От всички тези начинания Прокопиев не забогатя, някои даже му създаваха проблеми. Но той имаше освен чувството за бизнес, още и чувството за мисия - да спомага да бъде отстоявана модерната дясна кауза. Модерната дясна кауза в страна, която повече от 130 години си остава с доминиращи анархо-левичарски обществени нагласи.

Благодаря ти, Иво. И очаквам, че ще дойде времето, когато ще се върнеш с мисията си.