Още за евтаназията (от нелюбимия ми, но уважаван Андрей Райчев)

Преди няколко години забравих по какъв повод се разгоря обществена дискусия "за" и "против" евтаназията. Тогава Андрей Райчев публикува блестящ текст по темата (спорен като теза, но блестящ), от който за моя изненада, днес не намерих и следа във вездесъщия гугъл. Което за мен е поредно доказателство за крайната нетолерантност на обществото ни по тази тема. Ако имаше и грам толерантност, все някой щеше да го препубликува тогава - и така да бъде запазен в мрежата. Но не би.

Само аз, явно, имам особеността да запазвам текстовете на Андрей (дали е поради любов, ненавист - или поради двете; а истинската причина е, че го мисля за гениална глава), самият той не си ги пази - мисля защото възприема гениалността си за нещо естествено, което не заслужава особено внимание.

Та поради тази ми любов-омраза към Андрей, публиката днес може да прочете оня стар текст, запазен от мен:

Защо не забраните и смъртта на Еверест, а?

Андрей Райчев

Приятел ми разказа поразителен случай. Пред него карал ТИР, но нещо станало и от тира изпопадали клетки с бройлери. Клетките също се счупили и на шосето се озовали десетки и десетки птици. И изведнъж се оказало, че никой от бройлерите не може да стане и да тръгне. Не че нямали крака, просто били свикнали само да лежат и да ги хранят. Така си и лежали на пътя и кудкудякали...

Забраната на евтаназията ми напомни тази история. Просто не мога да си представя как нашите депутати посмяха да се произнесат по въпроса толкова лесно, толкова бързо, без обсъждане, без колебания!

Та това е огромен и страшен въпрос.

И единствената позиция, от която той е незабавно и еднозначно решим е религиозната. Ако ти смяташ, че Бог дава живот, то очевидно ще схващаш евтаназията като вид убийство: само Бог има право да отнеме даденото от него.

Но какво да мислим ние, останалите, тези, които нямаме толкова високо мнение за Homo sapiens като за венец на божественото творение и първа грижа на Бога?

Тук ще кажа своето лично мнение и ще започна с нещо не так драстично като дилемата живот/смърт.

Ние, хората от сегашната европейска цивилизация заприличваме на бройлери. Да речем. Какво се иска от мен, ако пред очите ми мерзавец започне да изнасилва сестра ми? Към какво поведение ме призовава целия наш ред, всички наши закони?

Към страх.

Вместо да убия негодника, аз трябва незабавно да се обадя по телефона на властите.

Правилното ми поведение е да треперя от ужас и да чакам властта да ми реши въпроса. Никой и дума няма да ми каже, ако просто се свия в ъгъла и позорно квича. Обратно: ако извърша онова, което всички истински мъже в историята на човечеството винаги са правили в подобни случаи – то моето поведение става осъдително, или поне съмнително, подлежащо на преценка или дори на наказание.

От мен се иска кротко да си кудкудякам на шосето, докато шофьорът на ТИР-а благоволи да ме прибере. И като висш аргумент тук ми се изтъква, че заедно с другите бройлери аз съм имал правото да гласувам за шофьора...

От къде накъде ми се отнема в полза на властите правото да се защитя? Себе си, близките си, достойнството си, собствеността си, най-сетне? Спомнете си как г-н Еди Минасян, който (напълно законно при това) застреля грабител, го влачиха по съдилища с години.

И просто чувам възражението: по тази логика ти и наркотиците ще разрешиш! Проблемът с наркотиците обаче стои – в моите очи – по сходен начин: ако зрял човек иска да се трови – това е негов въпрос. Наркотиците са ужасно бедствие, защото децата са глупави, защото ги зарибяват, защото те не могат да знаят какво вършат. И тези, зарибяващите и снабдяващите трябва безпощадно да бъдат изрязани като гнойна язва, за да защитим малките.

А както сме тръгнали ще забранят и цигарите скоро. Но аз знам, знам отлично, че пушенето ми вреди и искам да пуша! Примерно, защото ми е приятно.

С една дума, нашата цивилизация крачка по крачка отнема на жителите си тяхната субектност, тяхната воля, тяхната самостоятелност. Властите поощряват консуматорското поведение, и само консуматорът изглежда нормален; той е образцовото същество.

А когато някой реши да се качи на Еверест и загине в името на тази си страст, консуматорите, вместо да изтръпнат от възхищение и почуда, се ужасяват и смутено поглеждат властите: как още не сте забранили!...

Консуматорът си е такъв, достоен, горд: обича страстите и опасностите – седнал пред лизингования цветен телевизор... Вълнува се той, вълнува се: за съдбата на героя от сериала и за месечната вноска в банката.

Честито на българския консуматор: отнеха му правото да реши дори дали да прекрати агонията си, безсмислената болка на края.