събота, 9 октомври 2010 г.

Капитализмът и исконната му връзка със свободата


Странна тема за мен - ляво мислещ човек, не само смятан от другите като такъв, но и сам оценяващ се така. Имам намерение да обясня тъкмо логиката, която преди да доведе мен до позитивното отношение към капитализма, е довела съвкупното съвременно общество до това.

В предмодерното общество, кактвото е бил примерно германският град Бремен или английският Лондон е имало така наречените съсловия и гилдии. За нас, днешните европейци, е най-лесно да ги разберем чрез сравнението с индийските касти. Баща ти е ковач, и ти си ковач. Баща ти е свободен селянин, и ти си такъв. Баща ти е барон - и ти си такъв.

Големият проблем на този тип общества е, че не дават простор на свободната мисъл, идея и инициатива. Аз като син на ковач имам правото и задължението да се занимавам единствено с ковачество, но ако измисля нещо ново в ковачеството - например бесемерова пещ, ще ме погне цялата държавна сила, защото нарушавам гилдийните правила и правя нещо, от което имам по-голяма полза от останалата гилдия - което е забранено: всички от гилдията трябва да печелят еднакво. По тази причина в почти всички общества, известни на историческата наука, не се е случвала особена промяна в течение на векове.

С едно единствено, но решаващо изключение - появата на капитализма в Северна Европа. Която поява може да бъде обяснена и като обществено разрешение/общественае санкция да измисляш нови неща и да ги прилагаш, от което да имаш полза. Това е гениалната новост, до степен уникалност на капитализма - свободата.

Свободата да измисляш и правиш каквото си искаш. Тази свобода на мисълта и действието поражда и немислимата дотогава социална свобода - всеки може да измисли и направи нещо ново, и ако то е търсено от другите, ще се издигне от досегашното си социално дъно до висините. Тоест, вече няма фиксирани веднъж завинаги социални кутийки, към които принадлежиш по рождение - ти със свободата на мисълта си и на инициативата си можеш да се придвижиш от най-долната кутийка до най-горната.

Това е било великото послание и великата съблазън на създадения/изобретения/възникналия в Северна Европа през 17-18 век капитализъм: че всеки, който по стародавната традиция трябва да е никой, има свободата да стане всякой, първи от най-първите - и това зависи само от неговия ум и предприемчивост.

Невероятна, велика революция. Да имаш свободата да станеш, какъвто искаш - мисля, че днешните люде, особено европейците, изнежени от социалната дължава, не осъзнават величието на тази революция.

Историята, която им преподават в училищке, не им обяснява, че ако са се родили селяни, в онова общество са били длъжни да останат селяни; че не само по подобен начин е трябвало да упражняват занаята на родителите си, но СЪВЪРШЕНО НЕРАЗБИРАЕМО ЗА НАС - не са имали право да правят технологични подобрения в този занаят. Това се е преследвало строго. Както и изобщо се е преследвала ИДЕЯТА ЗА ПЕЧАЛБА И ЛИХВА. Католическата църква е смятала лихвата за грях, поради което:

1. Таока необходимият за развитието на производството кредит е бил практически недостъпен

2. Единствено евреите са се занимавали с кредитна дейност, където са и част от корените на антисемитизма, но това е друга тема...

Та за свободата ми беше думата. Която именно свобода е донесъл капитализмът, поради което толкова хора са го възприели и продължават да го възприемат. Свободата да имаш възможността да станеш всеки.

Аз съм ляво настроена и имам критики към капитализма. Но по-добро засега не знам - първо; и второ - ужасно се вбесявам, когато разни уж "леви" забравят това, която породи капитализма и продължава да го прави жизнен - свободата.

2 коментара:

Ангел Грънчаров каза...

Поздравления за умния и честен коментар!

Оказва се, че мислим почти идентично, макар че аз лично се идентифицирам като дясномислещ човек. Това, което ни сродява, е, разбира се, идеята за свобода. Тя е фундаментална за човека ценност, от нея се тръгва, а едва впоследствие се пораждат някакви различия, водещи до това да сме "десни" и "леви". Но преди да сме "десни" и "леви" би следвало да сме човеци: а какво е човекът без свобода?! Искам обаче да направя едно допълнение, което според мен има съществено значение.

Не капитализмът е изобретил идеята за свобода, той просто я е довел до нейната окончателна форма, разпрострирайки я върху икономиката и политиката. А автентичната идея за свобода е подарена на човечеството от Христос.

Векове наред християнството е работило за да култивира подобаващото за свободата съзнание и самосъзнание на човека, и този мъчителен духовен и екзистенциален процес в крайна сметка е довел до плодовете си, блеснали в цялото си великолепие при капитализма. Най-ценното пък според мен на капитализма е способността му да се адаптира към променящите се условия. Капитализмът е една най-гъвкава и динамична социална формация, която дължи тия свои качества на базисната за капитализма ценност, именно свободата.

На това основание смея да заявя, че капитализмът е универсална социална форма, съответстваща на идеята за свобода и реализираща я в нейната пълнота. Капитализмът е венецът на човешката цивилизация. Поради което наистина нищо по-добро от капитализма не може да бъде измислено. А ако бъде измислено, то ще бъде органично негово допълнение, израсло от фундамента си, именно капиталистическото обществено устройство на основата на толкова възвишения и велик принцип на свободата.

И още една забележка: това, което популярно се нарича "капитализъм", всъщност не е друго, а едно свободно пазарно общество. Капитализмът е точно това: общество, базиращо се на свободата (сиреч, на пазара, щото пазарът е мястото, където свободните индивиди се договарят и си разменят ресурси). Затова според мен съвременното общество би следвало да се нарича не "капитализъм", а общество на свободата или свободно общество. Демокрацията пък е политическата форма на капитализма, затова автентичният капитализъм без демокрация просто не може да съществува.

Ангел Грънчаров каза...

Негова антитеза е комунизмът: обществото на тоталната несвобода и на тоталната унизеност на човека. Съвременните антиканиталистически тежнения и тенденции биват обединявани от една и съща ненавист към свободата, и тук се сродяват в едно антикапиталистическо цяло както руските путинисти-олигарси (и техните кръвни братя: българските олигарси от ченгесариата), така и иранските ходжи, а също така и ислямските фундаменталисти и севернокорейските комунисти-сталинисти или пък "революционният популист-социалист" Чавес.

Хубавото е, че крайният антикапитализъм не може да роди жизнеспособно общество, гореобозначените явления са някакви временни флуктуации, които след време неминуемо губят оправданието си. Поради което в крайна сметка подобни страни пак се вливат в огромното капиталистическо море.

В което, впрочем, трябва да си твърде умел плувец и достоен, смел и овладян от свободата човек, за да постигнеш истински успех. А не да си вечно недоволно мрънкало, което все чака някой друг да му решава проблемите - или пък да бъде носено на ръце, примерно от "социалната държава", представяща се за "най-грижовна майка".

Ето затова се оказва, че честните леви всъщност мислят твърде дясно, в смисъл на съответствие с универсалните човешки ценности на свободата, а пък фалшивите или крайните леви се разпознават най-вече тъкмо по това: по ненавистта си към свободата.

Човеците биват два типа: влюбени в свободата и ненавиждащи я. Това в резюме е основната причина, движеща човешката история.

Моето мое актуално мнение по темата: Кой е виновника ние, българите, да сме най-бедни и унизени?! Свързва се превъзходно с поставения от Невена проблем.