Капитализмът и исконната му връзка със свободата

Странна тема за мен - ляво мислещ човек, не само смятан от другите като такъв, но и сам оценяващ се така. Имам намерение да обясня тъкмо логиката, която преди да доведе мен до позитивното отношение към капитализма, е довела съвкупното съвременно общество до това.

В предмодерното общество, кактвото е бил примерно германският град Бремен или английският Лондон е имало така наречените съсловия и гилдии. За нас, днешните европейци, е най-лесно да ги разберем чрез сравнението с индийските касти. Баща ти е ковач, и ти си ковач. Баща ти е свободен селянин, и ти си такъв. Баща ти е барон - и ти си такъв.

Големият проблем на този тип общества е, че не дават простор на свободната мисъл, идея и инициатива. Аз като син на ковач имам правото и задължението да се занимавам единствено с ковачество, но ако измисля нещо ново в ковачеството - например бесемерова пещ, ще ме погне цялата държавна сила, защото нарушавам гилдийните правила и правя нещо, от което имам по-голяма полза от останалата гилдия - което е забранено: всички от гилдията трябва да печелят еднакво. По тази причина в почти всички общества, известни на историческата наука, не се е случвала особена промяна в течение на векове.

С едно единствено, но решаващо изключение - появата на капитализма в Северна Европа. Която поява може да бъде обяснена и като обществено разрешение/общественае санкция да измисляш нови неща и да ги прилагаш, от което да имаш полза. Това е гениалната новост, до степен уникалност на капитализма - свободата.

Свободата да измисляш и правиш каквото си искаш. Тази свобода на мисълта и действието поражда и немислимата дотогава социална свобода - всеки може да измисли и направи нещо ново, и ако то е търсено от другите, ще се издигне от досегашното си социално дъно до висините. Тоест, вече няма фиксирани веднъж завинаги социални кутийки, към които принадлежиш по рождение - ти със свободата на мисълта си и на инициативата си можеш да се придвижиш от най-долната кутийка до най-горната.

Това е било великото послание и великата съблазън на създадения/изобретения/възникналия в Северна Европа през 17-18 век капитализъм: че всеки, който по стародавната традиция трябва да е никой, има свободата да стане всякой, първи от най-първите - и това зависи само от неговия ум и предприемчивост.

Невероятна, велика революция. Да имаш свободата да станеш, какъвто искаш - мисля, че днешните люде, особено европейците, изнежени от социалната дължава, не осъзнават величието на тази революция.

Историята, която им преподават в училищке, не им обяснява, че ако са се родили селяни, в онова общество са били длъжни да останат селяни; че не само по подобен начин е трябвало да упражняват занаята на родителите си, но СЪВЪРШЕНО НЕРАЗБИРАЕМО ЗА НАС - не са имали право да правят технологични подобрения в този занаят. Това се е преследвало строго. Както и изобщо се е преследвала ИДЕЯТА ЗА ПЕЧАЛБА И ЛИХВА. Католическата църква е смятала лихвата за грях, поради което:

1. Таока необходимият за развитието на производството кредит е бил практически недостъпен

2. Единствено евреите са се занимавали с кредитна дейност, където са и част от корените на антисемитизма, но това е друга тема...

Та за свободата ми беше думата. Която именно свобода е донесъл капитализмът, поради което толкова хора са го възприели и продължават да го възприемат. Свободата да имаш възможността да станеш всеки.

Аз съм ляво настроена и имам критики към капитализма. Но по-добро засега не знам - първо; и второ - ужасно се вбесявам, когато разни уж "леви" забравят това, която породи капитализма и продължава да го прави жизнен - свободата.