Иво Беров Защото съм от северозапад
[видео]
[край на видеото]
Още през 1988 г. когато се запознах с Иво - аз бях начеващ радиорепортер, а той бе неоспорим мастър, разбрах, че е гениален. Нито репортерстването в Националното радио, после при Гарелов във "Всяка неделя", нито вестник "Седем", който прави на голи мускули, - отразяват дори капка блясък от гениалността му. Донякъде може да я усетите от лирично-тъжовната ала фентъзи първа негова книга "Бетонната фея".
Иво... един любим ми човек, чийто живот соцът разби.
4 коментара:
respect!!!
Вени, казаното за Иво от теб смятам за чиста истина след като прочетох Бетонната фея!
В никакъв случай не пропускай новата книга на Иво Леров "Израстък" -
От http://bgbook.dir.bg/book.php?ID=37162 :
"В книгата се разяснява как е възникнало всичко, какво е станало с него и защо е станало. А също и какво би станало с това, което е станало, ако беше станало друго, ане то. Разказва се за всичко, което не е станало, като се обяснява защо не е. И какво щеше да стане с него, ако беше станало то, а не онова, което всъщност е станало.
Още с книгата си "Бетонната фея" Иво Беров демонстрира причудлив микс от лирико-философски съставки, в който, ако се огледаш, можеш да видиш я болезнения лик на Кафка, я гневното величие на Ницше, я нордическата лудост на Хамсун. Я собствените си страх и блян - най-вече тях.
Новата му книга е продължение на същото - още по-безмилостно, по-самотно, с повече размах.
Бойко Ламбовски"
От Иво - http://ivoberov.blog.bg/izkustvo/2012/02/21/moje-bi-nai-osobenata-kniga-v-bylgariia-sveta-i-negovite-oko.905974 :
"Книгата е особена. Това е най-особената от всички книги, която съм написал. Което не е много сили довод, защото съм написал всичко четири. От тях само две са издадени. Дотук нищо особено, освен книгата ми.
Но това е и най-особената книга, която съм чел. Което вече си е размах.. Защото съм прочел много книги. Ако се подредят една до друга всички книги, които съм прочел, ще се покрие едно разстоянието от Волуяк до Тохао-Ронго-Ронго и обратно. Ако книгите се подредят една до друга не ребром, а възнак, ще се покрият четири разстояния до Тохао-Ронго-Ронго и четири обратно.
Питате къде е Тохао Ронго-Ронго ли? То е точно там, където предполагате, че е.… Как да ви обясня колко особена е книгата. Да ви кажа, че тя е по-особена от Чевенгур на Платонов нищо няма да разберете, защото не сте чели Чевенгур на Платонов.
Добре де, ти си изключение.
Тогава мога да кажа, че е по-особена от почти всички книги на Тери Пратчет взети заедно. Сега се надявам да разберат ясно колко особена е книгата, защото почти всички са прочели всичко почти всичко от Тери Пратчет.
Добре, де аз съм изключение. Какво й е особено на книгата. Просто не знам. Толкова е особена, че дори не знам какво й е особеното.
Ако можех да кажа какво й е особеното, тя нямаше да е толкова особена. "
Избрани избрани изречения от самата книга:
Израстък
В тази книга се обяснява как е възникнало всичко, какво е станало с него и защо е станало. А също и какво би станало с това, което е станало, ако беше станало друго, а не то. Разказва се и за всичко, което не е станало, като се обяснява защо не е. И какво щеше да стане с него, ако беше станало то, а не онова, което всъщност е станало.
…
В тази книга се разправя също за любов, омраза, радости, мъки, загуби, печалби, за хубавото, за грозното, за тъжното, за веселото, за доброто, за злото и за всичко останало.
Най-вече за останалото.
Най-вече за него
Но ще остане ли нещо?
Най-вероятно не.
Ако все пак остане нещо, то ще бъде израстъкът.
Израстък
- Когато човек е част от нещо, иска да опознае нещото. Когато не е част от нищо, той не се стреми нищо да опознава. Когато не е част от каквото и да било, опознава себе си.
- В тия дни виковете много лесно се превръщаха в песен и вой.
- Сърцето чукаше по гърдите като по затворена врата.
...
- Червеите поглъщат и изхвърлят пръст. Само така те могат да бъдат червеи.
...
- Между месото и човека има само една душа, а между човека и месото най-често няма нищо.
...
- Какво иска Орелът-Слънце – попитаха го те.
Бяха жадни, отчаяни и нещастни. Бяха почернели от мъка. Бяха готови.
- Кръв – отговори им то – кръв и сърца. Живи, туптящи сърца.
...
- Това не ме изненадва чак толкова – отвърнах – отдавна съм забелязал, че повечето хора искат да бъдат други хора. Само дето не си го признават.
...
- Има такива времена. Особени и объркани. Миналото все още не е свършило. Бъдещето все още не е започнало. Тогава се заплитат възлите на съдбата.
...
- Не играеше с никого. Представяше си разни неща. И мислеше. В началото мислеше почти непрекъснато. После съвсем непрекъснато.
...
- Споделяй само обречени светове.
...
- Най-важното в човека е нечовешкото.
...
- От своята болка можеш да се измъкнеш само като се вмъкнеш в чуждата.
...
Колкото повече кръв – толкова по-добре. И по-добре повече, отколкото по-малко.
...
- Страхът идва преди страшното. Дойде ли страшното, страхът изчезва.
...
“Тази книга не е за слаби стомаси “ – беше казал някой.
Затова е насечена на късове.
Така по-лесно се поглъща.
...
Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец.
Публикуване на коментар