Коткомания 2

Продължавам с Величко. Уникален котарак е. Когато го прибрах, беше плосък като дъска, сега е дебел. Обяснявят (докторите) с това, че го кастрирах. В този пункт имах дълбоки душевни терзания - кой ми дава правото да го лишавам от нещо, което природата му е дала. Обаче това, че пикаеше из цялата къща (това е маркиране на територия от мъжки екземпляр) реши въпроса - занесох го да го кастрират. Оттогава не пикае. Обаче... може да чука, въпреки че не би трябвяло. Когато Шарки се разгони, Величко почва да я ухажва и си я чука - виждала съм го, ако не бях го виждала, нямаше да повярвам, че кастриран котарак може да чука. Обаче чука. Това мъжете са голяма работа :)

Другият ми кот е Блеки (целеят е чисто черен, затова го кръстих така). Прибрах го една Коледа. Температурата бе към минус 15, а той седеше на един перваз на първия етаж на кооперацията, където живея. И беше на около 2-3 месеца. Сърцето ми не издържа и го прибрах. След 1-2 години, когато почна и той да пикае, го занесох да го кастрират. Но вместо 20-30 минути, операцията продължи повече от час. Хирургът ми обясни, че Блеки има крипторхизъм (тестисите не са се смъкнали в торбичките, а са останали в коремната кухина). И се наложило до отварят корема. Тук следва изненада - намерили единия тестис, но не намерили другия. "Целия корем прерових, но няма и няма", каза хирургът. Обаче не пикае оттогава и не чука, така че майната му на оня ненамерен тестис.

Котьо е следващият ми котарак. Прибирах се от работа към 9 часа вечерта и го видях да лежи на улицата пред оперетата. Минаха едни хора с кучe, то тръгна да го души, а котакът дори не мръдна. Тогава разбрах, че му има нещо. Взех го. Муцуната му беше като размазана. Помислих, че умира. Но го занесох на другия ден на лекар. Оказа се счупена челюст. Закърпиха го и му сложиха телове да държат челюстта. След месец отидохме да ги махнат. Как я е счупил, дали са го ритнали, или е паднал от високо - не знам. Но хирургът каза, че ако още 2-3 дена е бил така, е щял да умре - защото не може да яде и пие вода.

Пърси е последният ми котарак. Прибирах се от работа (пак) и го видях. Цялата му физиономия беше огромна рана. А той ми се галеше и мъркаше, като посегнах към него. Какво можех да направя, освен да взема такси и да го нося на лекар? Мислех, че умира, но се оказа, че не :) Ухапан беше и раната бе гангренясала. Наложи се да се чисти до кост - да, видях костта (моят ветеринарен лекар не спестява подобни емоции на клиентите си). Следваха процедури по чистене на раната, антибиотици и прочие. Забравих да кажа, че Пърси е чистокръвен син персиец, цената му е около 300 лв. в зоомагазините. Но за мен цената се измерва с един спасен котак (защото лекарят ми каза, че ако не съм го била довела, е щял да умре максимум до два дена от гангрената).

Остана да пиша само за Мила. Тя ми е любима и заслужава отделна тема.