Докторската градинка - победа

Колкото и невероятно да изглежда, постигнах това, което исках - в Докторската градинка няма да се строи, нито сладкарница, нито бирария - нищо няма да се строи! Междувременно се убедих, че някои сериозно са се готвели да строят заведение, като елегантно заобиколят закона. Да почна от края:

Днес получих официален отговор на жалбата си до Столична община (факсимиле на отговора - стр.1, стр.2; история на случая - 1, 2, 3, 4, 5). Писмото е от Дирекция "Контрол по строителството" на Столична община и първият му адресат е общинското дружество "Спортна София 2000"ЕАД (собственик на разрушената къщичка в Докторската градинка). Защо това е важно, ще се разбере по-нататък.

В писмото се потвърждава известната ми информация за собствеността на къщичката с упоменаване на конкретните документи - била е частна общинска собственост на "Озеленяване", прехвърлена на "Спортна София".

На 11 ноември 2001 г. е издадена виза за проучване и проектиране на реконструкция и ремонт. На 11 март 2002 г. са одобрени проектите и е издадено разрешение за строеж №29 от 11.03.1002 г. от главния архитект на район "Оборище" за реконструкция и ремонт на съществуващата сграда. Следва затишие от 3 години и половина. И през ноември миналата година директорът на "Спортна София" Бойко Додов пише молба до дирекция "Архитектура и градоустройство" за разрешение за основни ремонтни работи и преустройство "като се запази сегашния вид, без да се наруши архитектурата". Това също е изключително важен момент както ще се види по-нататък. В отговор дирекцията не възразява да се извърши преустройство в обема на съществуващата сграда на базата на одобрени проекти, съответно предварително съгласувани от Националния институт за паметниците на културата. (Междувременно бях открила, че Докторската градинка е декларирана като паметник на градинското и парковото изкуство по надлежния законов ред и не може нищо да се пипа в нея без такова съгласуване.) Дотук в писмото се описва документалното положение. Продължава с това, че "от извършен оглед на място е установено, че масивната сграда е напълно разрушена, като е запазен само комин от каменна зидария. Предвид на всичко дотук налице е следната фактическа обстановка:

Разрешението за строеж от 2002 г. е изгубило правно действие (чл.153 ал.2 от Закона за устройство на територията, поставящ тригодишен срок за започване на строежа).

Съгласието за извършване на процедура по ремонт и преустройство на сградата от ноември 2005 г. е невалидно, тъй като липсва предмет на преустройство.

В тази връзка следва "Спортна София" да предприеме необходимите действия по уведомяване на службите по кадастъра за заличаване на сградата от кадастъра на територията." По такъв начин писмото (нали "Спортна София" е първият му адресат) задължава дружеството да извади сградата от кадастъра и да я отпише капитала си - т.е., юридически да оформи факта на несъществуването й. А нещо, което не съществува, не може нито да се ремонтира, нито да преустройва. В народните приказки в подобни случаи се казва "Хитрата сврака - с двата крака". Обаче иде реч за цяло ято свраки - в "Спортна София", в "Матти - Д" и в Столична община (при управлението на Стефан Софиянски).

През септември 2005 г. по предложение на директора Бойко Додов Съветът на директорите решава да бъде обявен конкурс по документи за отдаване под наем на къщичката. Кога и къде е обявен конкурсът не зная. Знам само, че това е любима практика за "подмасова" приватизация - нагласени конкурси по документи, които се обявават на някое табло или в някоя многотиражка, тъй че само определеният да го спечели знае къде е обявен. Конкурсът се печели от вече известната ми фирма "Матти - Д"ООД. Договорът за наем се сключва на цена 350 лв без ДДС. Браво, бе, юнаци - аз ако знаех, щях да дам 50 отгоре и пак щях да съм на кяр, ама пусто нали никой освен спечелилия не трябва да знае. Договорът е сключен на 15 септември. Бързаци тия спортни софийци - за две седмици решават да се обяви конкурс, провеждат го и сключват договора. А разни бизнесмени родни и чужди се оплакват, че администрацията ни била мудна и бавела бизнеса. Сред подписите под договора са тези на г-жа Силвия Янчева - главен счетоводител на "Спортна София", и г-жа Диляна Янева - управител на "Матти - Д". Запомнете тези имена.

Според чл.1 т.3 на договора "Матти - Д" се задължава "да ползва имота единствено и само съгласно предназначението му - Детска сладкарница - стопанска дейност". Откъде пък изскочи това предназначение?! Къщичката е била на "Озеленяване", после на "Спортна София"; едното дружество има предмет на дейност поддържане на зелената система, второто - поддържане на спортните имоти. Някой призрак сигурно е извършвал паралелна стопанска дейност във вид на сладкарство. Призракът е явно връзкар, защото бившият главен архитект на София Стоян Янев на 11 ноември 2001 г. е издал разрешението за реконструкция и ремонт на сградата, Националният институт за паметници на културата е съгласувал проекта за "смяна на предназначението в бирария", а главният архитект на район "Оборище" арх.Величков е одобрил проекта за детска сладкарница. Смятам да запитам пак писмено по надлежния ред какво аджеба е било това предназначение и като как се трансформирало - от градинарска къщичка през спортен обект, после бирария, за да финишира в детска сладкарница. Аз да не знам, че живея до такава мултифункционална сграда. Не е голо заяждане, защото когато иде реч до сгради "предназначение" е термин, който има конкретни юридически измерения. За тях смятам да запитам.

Според чл.4 на договора "наемодателят предава на наемателя недвижимия имот в състояние, което отговаря на предназначението му". Тук директорът и главният счетоводител на "Спортна София" - Бойко Додов и Силвия Янчева, са се отдали на фентъзи, но по-нататък ще нищя естеството на халюцинаторната им продукция. Същият член 4 продължава, че предаването се извършва с приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни, който е неразделна част от договора.

Следва да упомена и чл.9 т.3, според която "наемателят трябва да заплати на наемодателя обезщетение за всички вреди, причинени по време на ползване на имота". Смятам пак писмено да отправя питане до зам.кмета, който е ресорен за контрола и корупцията, колко е заплатено от "Матти - Д" на "Спортна София" за унищожения имот? Щото ако разрушаването на имота не е вреда, аз не знам какво е вреда. За всеки случай ще подам и сигнал до МВР за унищожен общински имот.

Приемо-предавателният протокол е съставен на 10 ноември 2005 г. (25 дена след сключването на договора) от комисия, в която са и г-жа Диляна Янева и г-жа Силвия Янчева. В него е залегнала една голяма лъжа: имотът се описва по два начина. Един път го наричат "сграда с площ 34 кв.м.", втори път го описват като "тухлена постройка и двор, заграден от всички страни с оградни платна от железни колове и листа ламарина". Идеята на далаверата е, че юридически правото е само върху сградата, това, което се нарича "двор", е част от градинката и нито "Матти - Д" (наемател), нито "Спортна София" (наемодател) имат каквито и да са права върху него. Замисълът е бил по такъв начин съвсем нагло да се заграби и част от градинката около сградата. Според протокола сградата е "компрометирана тухлена сграда, с разрушена основна стена, опожарени греди на покрива, липсващи и счупени керемиди, липсващи дограми на прозорците и счупани стъкла". Алоу, кво става с госпожите Янчева и Янева, ве, да не са напушили? Нали според договора, подписан и от тях преди по-малко от месец, наемодателят предаваше имота в "състояние, отговарящо на предназначението му детска сладкарница - стопанска дейност"? Вариантът с пожар, наводнение или торнадо през 25-те дена от подписването на договора го отхвърлям категорически, защото живея на две крачки от къщичката и нямаше как да не разбера. Един от двата документа е с невярно съдържание, вероятно договорът и за това също смятам да запитам както заместник-кмета, така и МВР.

Светлина хвърля едно писмо от управителя на "Матти - Д" Диляна Янева до директора на "Спортна София" Бойко Додов от 29 септември. В него г-жа Янева пише "В изпълнение на сключения от нас на 15.09. 2005 г. договор за наем на...., заедно с назначената от вас комисия посетихме въпросния обект. За обща изненада на всички ни констатирахме следните факти:

- сградата е гъсто населена от самонастанили се неясни личности, без всякакви идентификационни документи, като импровизираните легла и завивки наброяват повече от 10. Дори направените от нас снимки със светкавица не можаха да смутят спящите.
- както можете да предположите мръсотията и миризмата бяха непоносими
- най-важното обаче се оказа фактът, че въпросната сграда съвсем не е "масивна сграда със застроена площ от 34 кв.м., състояща се от сутерен и етаж....."

Писмото завършва с искане за "анекс към договора като в частта, описваща обекта като масивна постройка, се впише "остатъци от полуразрушена сграда" и да се упомене, че наемателят на практика ще бъде принуден да я построи наново". Почти щях да се разплача от жал към горкия изигран наемател, обаче се сетих, че той беше спечелил конкурс по документи. Как така си е готвил документите за конкурса без да види сградата? Освен ако не е знаел, че няма какво да готви толкова, тъй като е определен да го спечели. Така че няма да го жаля.

И тук трябва да се върнем на разрешението за строеж, издадено от Дирекция "Архитектура и градоустройство", за което писах в началото. То е в отговор на молба от директора на "Спортна София" Бойко Додов от 7 ноември, с която иска "разрешение за извършване на основни ремонтни работи и преустройство на постройка, намираща се на..., като се запази сегашния вид, без да се наруши архитуктурата". Опс!, абе г-н Додов сигурно набляга на джойнта, а може и халю гъбки да хапва. Той първо предаде обекта в състояние, отговарящо на предназначението детска сладкарница, после научи, че е полуразрушена сграда, която трябва да се построи наново, а на финала ще я ремонтира, запазвайки сегашния й вид, без да наруши архитектурата?! Джойнтът и гъбките обаче не го спасяват от отговорността за състоянието на сградата, тъй като тя от 19.02.2001 г. е в капитала на "Спортна София", което е задължено да я стопанисва и поддържа. Колко го е правил е ясно от пасажа с всеобщата изненада, но това не отменя юридическата му отговорност - и то не само за състоянието й преди събарянето, а и за самото събаряне. Въпросът дали сградата е съборена правомерно и законосъобразно, е от компетентност на Дирекция "Контрол по строителството" в Столична община и смятам също по надлежния ред да задам този въпрос.

Защото сградата беше частна общинска собственост, част от капитала на общинското дружество "Спортна София" и не само по мои спомени беше стабилна сграда. С решение №42 от19.02.2001 г. Столичният общински съвет вади сградата от капитала "Озеленяване" и я предава на "Спортна София" като апортна вноска в капитала на дружеството на стойност 36 432 лв. Алоо, господин Додов, какво ще правим с тези пари? Не очаквам отговор, затова ще запитам заместник-кмета по контрола, а също и МВР.

Мисля, че схемата на далаверата е кристално ясна. Има още любопитни детайли със съответни документи, но за тях следващия път. Сега искам да спомена с добро две имена, защото ми омръзна в този блог да споменавам държавни служители само по повод глупостите и простотиите им (последните преди този постинг бяха вътрешният министър Румен Петков и заместник-председателят на здравната комисия в парламента Атанас Щерев). Кметицата на район "Оборище" г-жа Пенка Арменкова и директорът на Дирекция "Контрол по строителството" в Столична община арх. Влади Калинов в отговор на моите сигнали си свършиха работата по закон и по съвест - без да ги познавам и да имам връзки с тях (лични, служебни, икономически, партийни или каквито и да е). Тъжно е, че дотам сме стигнали - да се изненадваме, когато държавният служител си върши работата по закон и по съвест, обаче за това вина имаме и ние, гражданите. И тук не мога да се въздържа да не ще цитирам пак великото писмо на Григи до шефа на парламента Георги Пирински:

"При срещата ни край Народното събрание Вие ме попитахте защо не се интересувам къде сте били предишния ден, и какво сте правили. Уверявам Ви, интересувам се - и не само за вас, но и за всеки български политик. Вярно е, не бездействате напълно. Но и не вършите много повече - поне когато се опре до грижа за българския народ.

Примери? Вие споменахте, че смятате в най-скоро време да задвижите за решаване проблема с лекарствата за болните. Чудесно. Но този проблем “смятате да задвижите”, докато проблемът с личните ви удобства сте задвижили и решили отдавна. И тази разлика в приоритетите ви - първо за себе си, а евентуално някога за избирателите - ви прави неподходящи за държавници.

А този, който го определя, съм аз, Избирателят. Аз съм собственикът на тази държава. Тя е моята частна фирма, ако щете. Вие, с всичките си претенции за важност, сте само служители, които аз съм назначил в нея. В момента, в който харчите парите й за лимузини за вас, вместо за лекарства за закъсалите ми родители, аз ще направя единственото логично нещо - ще ви уволня. В първия момент, когато договорът ми с вас го позволи. И повече никога няма да ви назнача отново. Дано най-сетне го разберете.

Много обикновени хора ви ругаят, и превъзнасят западните политици. Истината обаче е, че Вие с нищо не отстъпвате на кой да е политик от успяла и богата страна, зад лустрото му. Ако ние ви контролирахме така, както контролират политиците си народите на тези страни, щяхте да се справяте може би дори по-добре. Същото важи за почти кой да е друг български политик. Проблемът на България е не че няма истински политици - а че няма истински граждани.

Надявам се всеки българин да осъзнае това - че контролът над вас и решителността към вас е единственият начин да бъдете накарани да работите, вместо да си купувате луксове с неговите пари. Не го ли разбере, заслужава да живее не в държава, в която политиците ходят пеша, а в такава, в която се возят в 10-метрови лимузини."