Отвъд

невероятен текст срещнах случайно, маркиращ - да точната дума е, защото ТОВА не може да се опише - един друг опит, опитът от един друг свят. Благодаря на Бегемот за това, че ни дари вдъхновението си:

"Имаше една тема „Трансът, който ме накара да слушам” , където всеки казваше с какво се е запалил. Но никъде не съм чел как е станало това. Ето моята история.

В началото на 1999 година бях подготвителен клас в 73 СОУ „ Владислав Граматик”, зайо-байо хйихи, нови вълнения, нови приятели... За няколко месеца се опознахме горе долу всички, но не сме се делили все още на някакви групички.В началото на 2000 бях по-близък с два образа ( тук познати като Maharishi и Asolipololit или Asoma ) , не помня тази близост в какво се изразяваше, освен че сме си дрънкали повече глупости... Та единият от тях, Maharishi беше домъкнал някаква странна касетка, която двамата слушаха през междучасията, а аз не проявявах интерес и не бях дори надавал ухо. Следващите събития се случиха в някой от дните около 20 януари 2000 г.

В този въпросен ден, първа смяна на училище, някак си пожелах и помолих и тази касетка се озова в мен. Без да си имам и най-бегла представа за какво става въпрос, без дори да знам и да мога да очаквам какво ще чуя. След училище, към 1.30 съм се прибрал вкъщи и съм отишъл веднага на тренировка (тогава още тренирах плуване ). Към 4.30 трябва да съм се прибрал от тренировка... скапан, едвам гледащ, почти заспал и зверски гладен...да съм хапнал нещо набързо... Единствените ми отчетливи спомени са как вадя касетката от раницата, пъхам я в касетофона и се просвам на леглото...

Знаете ли какво е да изпаднете в транс ? Сигурно знаете. А знаете ли какво е да изпаднете в транс, и да не знаете какво е това, да не знаете какво, защо и как ви се случва? Лежах на леглото в състояние, в което работещи бяха единствено сетивата ми, всякакво съзнание отсъстваше...със затворени очи и ръце върху леглото проснат по корем аз просто възприемах, усещах , в главата ми се въртяха някакви абстрактни форми, невиждани досега, някакви красиви, спокойни и шарени картини , които бяха обзели целия ми мисловен процес... “ A creation of a spiritual human being “ каза един глас в началото на касетката, след това той се понесе по звуковите вълни и летеше заедно с тях. С тях летях и аз, по-скоро с него, защото то беше едно цяло... Не можех да различа отделните звуци един от друг, отделните парчета едно от друго, изпитвах чувството, че в ушите ми влиза 1 единствен, комплексен, полифоничен звук (това е като многобуквена буква ), неразделим на съставните си части, звук , който ме грабваше и ме понасяше със себе си, показваше ми прекрасното и необятното, звук, който ме приковаваше в това състояние, напълно безпомощен, напълно неспособен на всякакво физическо усилие, работеше единствено мозъкът ми...поемаше тази цялостна вълна, преработваше я и и отвръщаше с други вълни, те си говореха...

Изведнъж всичко спря. От комплексния звук беше останал само един тънък фон, който лавираше леко из електрическата си същност, но който говореше и предсказваше нещо.

Цитат:
When you dream there are no rules, people can fly, anything can happen. Sometimes there is a moment as you are awakening when you become aware of the real world around you, but you are still dreaming. You may think you can fly but you do better not try. People can fly.

В този момент започна някаква мелодия, подобна на такава, издавана от пиано, толкова тънка и нежна и същевременно така силна и омагьосваща, тя ме хвана и ме поведе в безкрая.... Не знам колко време съм стоял в това състояние. Незнам колко пъти се е превъртяла касетката (касетофонът имаше autoreverse ) , но мисля, че станах не преди 9 същата вечер. Станах, спрях касетката и разбрах, че от този момент нататък вече всичко ще е твърде различно.

И ако албумът на Astral Projection – Trust In Trance бе тази касетка и бе въртяна 3 ( 3 !!!!!!! ) месеца нонстоп всеки ден в уокмена, докато започнах да различавам парчетата и отделните звуци едни от други, то гостуването на същата група на 1ви Април 2000 година беше моето кръщение в парти културата. Над 2000 души в клуб Индиго, астрални звуци, летящи ангели, подхвърлящи огньове във въздуха... Не, това далеч не беше една 1во априлска шега, това беше една отделна реалност. Такава, каквато до тогава не бях срещал. Такава, в каквато живея вече 6 години."

Тази реалност - а може би това е Единствената - съществува. Знам.