Проф.д-р Иван Миланов

Тази седмица ми тръгна с открития на невероятни хора. Уж случайно (а може би не съвсем), днес открих, че у нас съществува един страхотен човек - директорът на болницата по неврология и психиатрия "Св.Наум" (известна като "Четвърти километър") проф.д-р Иван Миланов. Знаех само името му и нищо повече. Днес ми се наложи да отида там по работа и не повярвах на очите си. На фона на истеричния рев, че болниците нямат пари, видях една болница, която прилича по-скоро на китно затворено комплексче от тия, дето се строят в покрайнините на София за по-заможните. На входа табло със табло-схема кое къде се намира, сградите са блестящо бели, навсякъде елегантни градински лампи, на големия кръстопът стърчи табела като на градско кръстовище, изобщо навсякъде спретнати табели, ослепително бели сгради сред невероятната зеленина, прорязвана от асфалтирани алеи и стълбища с бели плочи, край детската клиника площадка със яркоцветни съоръжения за игра, здрави красиви пейки от бетон и дърво, модерен параклис с чешма, декоративно каменно миниезерце с миниалпинеуми. И всичко чисто, чисто, чисто. Бяло, зелено и невероятно чисто. Не можех да повярвам, че е възможно да има такава болница в България. Вътрешната обстановка също е модерна (но без чирковия самоцелен лукс) и пак невероятна чистота.

Оказва се, че въпросът не бил само в парите, които не стигали. Въпросът е и в човека, който се разпорежда с тях. И се сетих, че в хора на оплакващи се болнични директори, който слушам от началото на годината, не съм чувала името на проф.Миланов (освен един път, когато се оплака, че Касата е намалила парите за скъпо лечение на болните от мултиплена склероза и Паркинсон - което е друга бира). Излиза, че ако човек иска да направи нещо хубаво и знае как - може да го направи. И ме хвана яд на традиционните медии - всеки ден чета страхотии за мизерията на болниците, а защо никой не е направил един репортаж за тази болница и интервю с проф.Миланов как се постига това?

За сетен път се убеждавам, че много ни бива да се вайкаме, да търсим виновници и причини за бедите ни; но да видим хубавото и да се опитаме и ние да вършим нещата си хубаво, хич ни няма.

В следващия пост ще кача няколко снимки, но трябва да ги пообработя малко.