"Краде се. Е и?"

“Първо беше птичият грип. Патките си отидоха, дойдоха папките. И какво има в тези папки? Доказателства, че се краде. Е, и?” реплика на депутата от БСП Руденко Йорданов по време на дебатите за вота на недоверие на правителството за неадекватната му политика на справяне с наводнение и корупцията при отпускането на помощите за наводненията.

Изумявам се от капацитета на властта, особено на парламента да предизвиква сериозни психически увреждания у индивидите, пребиваващи там. След екземпляра Атанас Щерев, наричан още лекар, колегата му Йорданов демонстрира сходно безумие. Освен че ми е гневно, също ми е тъжно, защото знам човека отдавна. Т.е., когато беше човек. Освен лекар, Руденко Йорданов е писател, написа сценария на великолепния филм на Коста Биков "Прилив на нежност", който през 1983 г. го спряха малко след като го пуснаха. Какво е това нещо властта, което може да транформира деликатни и мислещи хора в откровени психопати? Когато през 2001 г. БНТ пусна филма, режисьорът Красимир Крумов написа добра статия в "Култура", анализираща главния герой Пейчина. Сетих се за нея, защото Руденко ми заприлича на някогашния си герой:

"Инфантилизмът на Пейчина е сложно явление; инфантилизмът му не го прави от само себе си непорочен, не го оневинява автоматично. Неговата свитост не е непременно добродетел; тя е неразгърнатост на личността с всички произтичащи от това последици.Неговата невинност не е отстоявана невинност; тя не е и беззащитността на детската наивност. Безобидността на Пейчина полека-лека се превръща във вид без-образност. И тъкмо тя ще го доведе до непредвидима, но неизбежна метаморфоза. При Пейчина наблюдаваме екзистенциалната недостатъчност в действие, страшния потенциал на увредената, стигаща понякога до убогост, непълноценност на личността. И ако в началото това минава за тъжната странност на един малък човек, лишен от власт и завихрен от събития, които не разбира, по-късно тъкмо тя започва да вещае своите недоразумения и невидими с просто око беди."