Иракли и пазарната идеология

В един форум, който чета, тече разправия по повод призива "Да спасим Иракли". Изненадах се от безхаберието на мнозина от пишещите, които инак имат претенции за високо образование и култура. Всъщност това май е характерно за немалка част от високообразованите и висококвалифицираните люде у нас. Интересуват се от личната си реализация, която измерват в крайна сметка с пари (престижна работа с висока заплата, възможност за консумиране на престижни стоки и услуги), а оттам нататък - хич не ги е еня за друго. Природата ли? Я майната й, има си хора, на които се плаща за това, мен какво ме засяга. Думата "активизъм" е смешна, представката "еко" също. Преди време в два форума си направих тест, пускайки тема за алтерглобализма. Уау, какви неща прочетох. Върхът беше, че алтерглобализмът е форма на комунизъм.

Боя се, че младите хора у нас мислят изключително в категориите на пазара и всичко, което не се вписва неокласическата икономическа парадигма, за тях просто не съществува. Въпросната парадигма вече не е актуална и в развитите държави, но апостолите й в лицето на хората от Института за пазарна икономика май не са го чули. Неокласическата икономическа теория не е наука, а най-долен вид идеология. Тя нищо не може да предскаже, поради което не е наука, а също така се проваля и в обяснението на икономическия живот. Хубаво го е описал любимият ми Иван Попов в есето си
КАПИТАЛИЗМЪТ Е УТОПИЗЪМ:

"Пазарната икономика си има много хубава теория - стройна, ясна и математизирана. Фон Хайек например още преди половин век е доказал, че пазарът, дефиниран по определен начин, от математическа гледна точка е оптимизационен механизъм, работещ с "разсеяни" сред икономическите субекти знания (и по-ефективен от централизираното управление)... Теорията е наистина прекрасна, целият проблем е, че реалната икономика далеч не винаги и не във всичко функционира по нейните закони. Защо е така?

В обществените дисциплини много често представите на учения за действителността (или в още по-тежкия случай - представите каква трябва да бъде действителността) заемат мястото на самата действителност. "Чистата икономика" се дефинира с множество условия, които реално не се спазват: рационални икономически субекти, равнопоставеност, невмешателство на политическата власт, липса на насилие и на заговори и т.н. Увлечени в теорията, икономистите постоянно забравят за нейната условност, а когато забравят, тоест почнат да твърдят, че "чистата икономика" е реалност, се превръщат в идеалисти. Теорията неизбежно си има дисциплинарни ограничения, въведени за удобство на ума; вкарването на реалността във фиксираната понятийна рамка неизбежно внася видимост за порядък там, където той или не съществува, или е съвсем друг. Но в един момент се появява стремежът да се живее съгласно този илюзорен порядък. И понеже реалността постоянно стърчи извън шаблона на теорията, у теоретика-идеалист се появява натрапчиво желание за "подгонване" на реалността, докато влезе в шаблона и се подчини на законите (вместо да се подгони теорията към реалността, както биха поискали непредубедените наблюдатели). В този момент теоретикът-идеалист освен всичко друго става и утопист.

(Учени като Карл Полани твърдят, че тъкмо като утопия, като рационален проект за преобразуване на обществото, за въвеждане на нови социални отношения на мястото на неподходящите стари, е бил наложен свободният пазар в зората на английския капитализъм. Икономиката на свободния пазар, казва Полани, е създадена чрез целенасочени действия на държавата (при което, естествено, са били унищожени традиционните форми на солидарност), докато последвалите нейни ограничения - социалдемокрация и т.н. - са възникнали спонтанно отдолу, като опит за самозащита на обществото; "свободният пазар е планиран, а самото планиране - не." В ролята на мислители-утописти, извели от теоретични съображения "чистия" пазар като оптимална икономическа машина, се явяват английските класици-икономисти начело с Адам Смит. А в реалността, както винаги става, утопията се е обърнала по-скоро на антиутопия - с масова бедност, репресии и огромен брой жертви през първата половина на XIX век.)

Процесът може да продължи и още - идеалистът може да се превърне в идеолог. Обявил за реалност "чистата" теория, той вместо системно разбиране на реалността постига нейното системно изкривяване. В случая с икономиката това системно изкривяване, този икономикоцентризъм е идеология на страните от "златния милиард". А една идеология е толкова по-подходяща за поддържане на нечие господство, колкото по-неспособна е да обясни реалните му корени."