Глигор от Добролево

Таня Джекова скоро ме подсети за невероятния Глигор от Добролево. Имам чувството, че го познавам тоя човек, макар да не съществува. Т.е., не съществува в смисъла, в който обикновено влагаме в думата "съществува". Глигор е виртуална личност. Видях го за първи път във форумите на Dir.bg и правеше невероятно шоу. По-късно плъзна и из други форуми, а миналата година си направи сайт, чийто комай единствен недостатък е, че не е оптимизиран за Firefox (тъй че ако някой потребител на огнената лисица иска да му се наслади напълно, трябва да го отвори с гадния интернет експлодър.



Мнозина гадаеха кой от редовните посетители на дирските форуми се крие зад Глигор, но така и не се разбра. Разговаряла съм много с него, както и мнозина други разговаряха. Зад великолепната пародия си личеше, че човекът е твърде образован и ерудиран. Също така явно има висока езикова култура, мисля даже, че е филолог по образование и вероятно професионално има нещо общо с текстове (журналист, писател, редактор, учител). Съвсем не е речено да е мъж, даже блестящото, стигащо до пародийна хиперболизация, изпълнение на мъжката полова роля може би е поради това, че е жена. Даже подозирам една дама, която беше модератор на един от българските форуми за литература.

Понякога ми се иска със сигурност да знам кой е, но истината е, че предпочитам никога да не разбирам, защото реалната личност ще накърни интегритета на Глигор (уф, много префърцунено звучи тоя интегритет, ама не ми иде друга дума, която да изразява смислите на цялостност, единство, хармоничност) – върху характеристиките на виртуалния човек ще се насложат характеристиките на реалния плюс догадките ми за мотивацията му да създаде Глигор и мисля, че резултатът няма да ме очарова. Предпочитам го такъв – невероятно дете на природата, в смисъл на първичен дивак, недокоснат от системно образование и култура, който по заразяващо смешен начин ни описва невероятната мешавица от 21-ви и 19-ти век, наречена село Добролево.

Всъщност тази мешавица съвсем не е виртуална, достатъчно е да се поразходим и малките градчета и села, за да осъзнаем колко илюзорно неадекватна е гледната точка от жълтите павета към мястото на България в глобалния свят.