Социален shift

Мислех да ходя на събитието, обявено като граждански протест и `нам кво си, обаче в момента, в който осъзнах, че на въпроса на поредния познат къде се каня да ходя отговарям с "гражданско намквоси", разбрах, че няма да отида. Защото съм го формулирала като "намквоси". Проблемът не е в мен. То е наистина "намквоси". Хем гражданско, хем казионно. "В Европа - без мафия" е тежко безсмислен лозунг. Защо? Ами защото цялото правителство, барабар с финансиращата го мафия, има пълното основание да дефилира в стройни редици на демонстриращите под този лозунг. Всички - ама съвсем всички - искат "без мафия". Проблемът идва при дефинирането на мафията. Който има властта да дефинира, изключва себе си от дефинираните. Значи проблемът е кой държи/придобива властта да дефинира. Който държи властта над думите, държи властта над реалността (Оруел. И не само.*) В този смисъл тоталният резонанс на очевидно властови структури като националните електронни медии на "спонтанния" призив на шепа "интелектуалци"ми сочи, че нещата не са нито толкова спонтанни, нито толкова интелектуални. Тече процес не предефиниране на структурообразуващи социални понятия, зад който се поприкрива процес на преструктуриране на властта - преструктуриране не толкова същностно, колкото като представа. По-вулгарно казано, сменя се жанрът и във връзка с това изчезва необходимостта от некои актьори и на тяхно място влизат други.

В последната седмица се оказва, че за трети път говоря за това с хора, които са ми интелектуално близки. Говоря, не защото аз започвам темата, а обратното. Т.е., усещам, че нещата, които чувствам, не са само шизотипната ми субективност. Интересно е да се наблюдават дистанцирано такива моменти - на масов социален shift.

* Например Иван Попов: "Гражданското общество е общество на организирани мафии."