За коментарите в блога

Обичам хората да коментират и гледам да отговарям на всеки. За съжаление и срам през последния месец зае...ах това поради... абе джипито ми го нарича "пролетна умора", психиатърът ми го нарича "типична пролетна депресия". Апропо, депресиите, както и язвите се учестяват рязко през пролетта и есента.

Всъщност хич не ме еня кой доктор как му вика, защото всичко това са етикети, а можеш ли да опишеш човека в етикети, можеш ли да опишеш живота в етикети? То е все едно да подредиш - човека или живота - в шкаф с чекмеджета. Тук са чаршафите, тук са обувките, тук са книгите, тук са любовните писма... Абсурд, нали?

Тъй че важното е, че това - както и да му викат - ми попремина. И взех, че отговорих на всички коментари, дори и тези отпреди месец, макар че едва ли авторите им ще се върнат да видят отговорите. Мисля, че това беше моя отговорност, макар и доста закъсняла.

За което се извинявам и се заричам - дори да ме гепи депресия, или пролетна умора, или квото и да е който както му вика - да си отговарям веднага на коментарите.