Случайно попаднах на дописка в "Атака" отперди месец. Не, не ме е срам да призная, че чета "Атака", защото там нерядко се публикуват истини, които "сериозната" преса срамежливо премълчава. Дописката е, че президентът удостоил с почетния си в. "Труд" по повод 70-ата годишнина на изданието.По думите на Георги Първанов, "Труд" до такава степен се е сраснал с ежедневието, че ако бъде попитан случаен читател, той ще каже, че вестникът винаги го е имало.
Печален факт :-( Това означава, че българинът не вижда в ежедневието, което му представя пресата, нищо друго освен лъжи, манипулации и клюки. Плюс някоя полугола кака.
Слава на Бога, че не е точно така. Катастрофалният срив на тиражите на всички вестници, не само на "Труд", е ясен индикатор за това. От 550 000 броя, които пеачаташе "Труд" през 2000 г., сега печата зорлем 120 000. Но от печатницата и разпространителските фирми поясняват, че тези 120 000 са малко измислени. Част от тиража отива директно за бракуване, но се печата, за да се лъжат рекламодателите. Според разпространителите "Труд" реално продава не повече от 100 000 броя. Очевидно българинът е повече в час от държавния си глава.
Снимка: Тошо Тошев тържествува с почетния знак на Георги Първанов
Еdit: Да поправя фундаментална своя грешка. Българинът не вижда в ежедневието си това. Той вижда, че вестниците му представят само лъжи, манипулации и клюки. Затова драстично е спаднало доверието му към пресата. Справка: тиражите.
4 коментара:
целия вестник ли е с орден или само Тошо Тошев??
Що не измислят награда "Първанов", за успешна автоцензура на издание и нито един критичен за тройната олигархия материал през годината :)
Баси, ти кво искаш - гладиаторски борби?! Ми те нали ще се избият главните редактори кой да гепи приза?
аз пък не чета и не гледам дори и атака. не мисля, че от това ще поумнея.
невена, има толкова хубави неща за четене...когато човек ги осмисли, може и да измисли какво да направи или да не прави. а те, медиите, все едни и същи ...
@lyd
Мен политиката ме интересува, макар че я мразя, защото в крайна сметка тя определя в немалка степен живота ми.
Мразя политиката, мразя политиците.Вярвам в силата на отделните хора и в силата на движенията, в които се обединяват отделните хора. Независимо дали се обединяват да спасят кварталната си градинка или Иракли, или да побъркат поредния форум на Световната търговска организация.
С две думи, алтгерглобалист съм и като такъв не мога да не се интересувам донякъде от политика. Именно защото не я понасям и смятам, че е пагубна за човечеството.
Публикуване на коментар