Каракачанска овчарка - стандарт

Понеже забелязвам, че много хора попадат на блога ми, търсейки в Гугъл "каракачанска овчарка", рекох да пусна стандарта й:

Стандарт на каракачанското куче

Автор на стандарта-В.Динчев, С.Седефчев, А.Седефчев, С.Стоев - 14.01.2000г. (с изменения)
Дата на публикуване на първия оригинален стандарт - 26.06.1991г., Тракийски университет-Стара Загора

Използване на породата
пастирско куче за охрана, за компания, дворно куче.

Класификация на FCI-група II, секция 2.2. без изпитания за работни качества

Кратък исторически преглед
Каракачанското куче е една от най-старите породи кучета в Европа. Типичен молос. Създадено да охранява стадото и имота на стопанина си, то не се колебае да влезе в бой с вълк или мечка и да защити семейството му и него самия от всякаква опасност. Неговите предци започват да се формират още през III хилядолетие преди Христа. То е потомък на кучетата на траките, най-старото население по българските земи и прочути животновъди, описани от Херодот като най-големия народ след индийския. Съществена роля при оформянето на каракачанското куче са изиграли прабългарите, довеждайки своите кучета при преселението си от Памир и Хиндукуш.
Името си това куче дължи на каракачаните-пастири номади с тракийски произход, които са запазили благодарение на консервативните си животновъдни традиции някои от най-старите форми домашни животни в Европа - каракачанската овца, каракачанския кон и, разбира се, каракачанското куче. С това име то е описано в произведенията на някои от класиците в българската литература като Йордан Йовков, Георги Райчев и Йордан Радичков. За него пише и Петерс през 1938г. в немското киноложко списание. Първият изследовател на породата е д-р Тодор Гайтанджиев, който още през 70-те години предлага приемането на стандарта й.
Смелостта и чувството за собствено достойнство на каракачанското куче, съчетани с изключителната му вярност, го правят незаменим приятел и помощник.

Общ изглед
Масивно куче. Хармонично развито, с добре свързани части на тялото. Видът му излъчва сила и внушава респект. Мускулатурата е мощна, костите са масивни, но не груби. Изключително непретенциозно.

Важни пропорции
Дължината на тялото е равна на височината при холката +X %
-при мъжките кучета Х =4-10%
-при женските кучета Х=6-15%
- височината при лакътя =55% от височината при холката
-дължината на муцуната = 45% от дължината на главата

Поведение
Гордо, властно, недоверчиво към непознати, смело и интелигентно куче. С твърд, уравновесен и независим характер. Лаят на каракачанското куче е характерен - дебел и плътен. Умният му рязък поглед стъписва.

ГЛАВА:
МОЗЪЧЕН ДЯЛ
Черепът е широк и масивен, горният профил е леко заоблен, челната бразда е плитка, окципиталният издатък е слабозабележим. Надочните дъги са слаборазвити. Осите на муцуната и мозъчния дял са успоредни.
Стоп
Забележим, но не рязък.

ЛИЦЕВ ДЯЛ:
Муцуна
Масивна, разширяваща се към основата, по-къса от черепната част. По посока на носа едва видимо се стеснява и завършва тъпо.
Носна гъба
Голяма и добре пигментирана. Ноздрите са широки.
Устни
Дебели и прилепнали. Горната покрива долната. Добре пигментирани.
Челюсти(зъби)
Челюстите са силни. Зъбите са 42 на брой (20 в горната и 22 в долната челюст). Големи и бели, правилно подредени. Захапката е ножична.
Очи
Малки, дълбоко и косо поставени, като латералните ъгли стоят по-високо от медиалните. Тъмно- или светлокафяви в зависимост от цвета на косъма. Ръбът на клепачите е тъмно оцветен. Погледът е мрачен и самоуверен. Излъчва интелект и твърдост.
Уши
Малки, ниско поставени, с V-образна форма, висящи, плътно прилепнали към черепа. Покрити с къси и гъсти косми.
Шия
Къса и мощна. Здраво свързана с главата и трупа. Поставена под ъгъл около 30° към линията на гърба. Кожата не образува висящи гънки, с изключение на слабо развит гердан, разположен надлъжно по вентралната част на шията.

ТЯЛО:
Горна линия
Хоризонтална, права.
Холка
Добре развита, дълга и мускулеста.
Гръб
Прав, широк и обложен с масивна мускулатура.
Поясница
Средно дълга, широка, добре замускулена. Открояваща се над линията на гърба.
Крупа
Средно дълга, широка, леко наклонена. Заоблена и мускулеста.
Гръден кош
Дълбок и широк, но не бъчвообразен. На дълбочина достига най-малко до лакътя.
Долна линия и корем
Коремът е мускулест и стегнат, леко прибран.
Опашка
Поставена немного високо. Достига до скакателната става, но се среща и вродено къса. Покрита с дълги и груби косми. В спокойно състояние виси отпусната или с навит на кука край. В движение или при възбуда се повдига над гръбната линия навита сърпообразно или на колело.

КРАЙНИЦИ:
Предни крайници
Прави, успоредни помежду си, масивни.
Рамо
Дълго и широко. Здраво свързано с трупа. Покрито с масивна мускулатура. Ъгълът между лопатката и раменната кост е около 105°.
Лакът
Плътно прилепен към гръдния кош.
Подрамо
Дълго, с масивни кости.
Карпус
Здрав и широк.
Метакарпус
Леко наклонен. Широк и здрав.
Лапа
Голяма, закръглена, със сухи и прибрани пръсти, сводеста. Богато окосмена. Възглавничките са еластични и тъмни. Ноктите са дебели и здрави, за предпочитане тъмни на цвят.
Задни крайници
Паралелни помежду си, мощни, с леко изправени ставни ъгли.
Бедро
Средно дълго, широко. С масивна мускулатура.
Подбедро
Дълго, широко и мускулесто.
Скакателна става
Широка и суха. Ъгълът на тибиотарзалната става е около 140°.
Метатарзус
Средно дълъг, масивен, леко косо поставен.
Лапа
По-издължена от предната, със сухи и прибрани пръсти. Често се срещат един или два допълнителни пръста. Богато окосмена.

АЛЮРИ:
Крачката е свободна и широка. Предпочитан алюр е пружиниращият тръс.

КОЖА:
Плътна, еластична и прилепнала. Не образува гънки, с изключение на слабо развит гердан, разположен надлъжно в долната част на шията. Носната гъба и видимите лигавици са черно пигментирани, а при рижобелите кучета - в кафяво.

КОСЪМ:
Качество на косъма
По отношение на дължината на косъма се различават два типа:
- дългокосмести - с дължина на покривните косми по тялото над 12 см;
- късокосмести - с дължина на покривните косми по тялото, шията и крайниците до 12 см.
По шията, холката, крупата, задната страна на крайниците и опашката космите са дълги и груби. Покривните косми са прави и твърди. По главата и предната страна на крайниците космите са къси и прилепнали. Има добре развит подкосъм.
Цвят на косъма
Окраската е дву- или трицветна, петниста. Предпочитат се големи, ясно ограничени тъмни петна на бял фон или големи бели петна на тъмен фон.

Недостатъци
Всяко отклонение от гореизложеното следва да бъде считано за недостатък, който ще бъде санкциониран в зависимост от степента на изявата му.
- недостатъчно масивна и широка глава
- заострена муцуна
- неизразен или силно изразен стоп
- силно изпъкващ окципитален издатък
- стърчащ нос
- клещовидна захапка
- изпъкнали кръгли очи
- високо поставени, неплътно прилягащи уши
- депигментация
- дълга или прекалено къса шия
- изразен гердан в областта на шията
- тесен или плитък гръден кош
- мек гръб
- ниско поставена опашка
- криви крайници, О-образна или Х-образна постановка
- силно наклонени или прави метакарпуси
- остри или изправени ставни ъгли
- липса на бяло петно медианно на лицето
- черна маска

ЕЛИМИНИРАЩИ НЕДОСТАТЪЦИ:
- сходство с други породи: кавказка овчарка, средноазиатска овчарка, шарпланинец, лендзир и др.
- горночелюстна или долночелюстна прогнатия
- флегматичен темперамент
- плашливост
- немотивирана агресия
- липсващи зъби освен два от първите предкътници(Р1), два от вторите предкътници(Р2) или двата трети кътника(М3)
- едноцветна окраска
- права опашка
- мек и/или къдрав косъм
- липса на подкосъм

N.B. Мъжките трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.