вторник, 10 април 2007 г.
Бог?
Колко от вас, четящите този блог редовно или инцидентно, вярват, че има Бог? Нямам предвид християнския Бог, Аллах, Буда, нито който и да е подобен.
Имам предвид - вярвате ли, че има някакъв Дух, някаква трансцендентна същност, рационално необяснима, която е над материалния свят?
И как си я обяснявате - вярата си или невярата си?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
13 коментара:
btw, будизмът не е монотеистична религия, има и други богове (освен него) и в индуизма. Но това не е съществено в случая, разбирам.
Забелязах, че в американските анкети има две опции - "невярващ" и "атеист". Определено предпочитам първата графа. Предполагам, че разликата е по линията "нужда от доказване". Вярата няма нужда от доказване, предполагам - вярата на атеистите също. Да речем, аз имам нужда от доказателства, че нещо_такова_като_Световен_Дух съществува. Не вярвам, но не отричам. Акцентът е върху "не вярвам".
А обожествяването на Буда е изобщо една много странна история. И не всички будисти са го възприели, и изобщо идеята за божества.
Според мен в анктетите, ако трябва да се изпада в такива подробности, има нужда по-скоро от опция "не се интересувам от религия". Доколкото изобщо има смисъл да се пита човек, който не се идентифицира с определена религия какво мисли за тях в едно преброяване на населението.
Няма бог. Защото няма достаъчно убедителни доказателства за това. Защото предположението че съществува Бог е прекалено силно и противоречи на основния научен възглед за бръснача на Окам. Ако допуснем съществуването на Бог, това би хвърлило сянка върху сияйната красота на Вселената. Би накърнило "естетическия принцип" в науката.
Затова нека се стремим да оставим нещата максимално прости. И красиви.
А за християнския/мюсюлманския/викингския бог -- по-добре въобще да не става дума.
Всъщност вярвам, че има бог, бог като абсолют, на български бог като всичко. Пантеист съм, т.е. вярвам, че той е вътре в света, че, говорейки за съществуващото или материалното, всъщност говорим за бог. Когато си кажа, че "такава е неговата воля", всъщност казвам, че това е стечението на обстоятелствата, или пък просто така Е - всичко на света Е по този начин, защото така си е "решило", донякъде отричам универсалността на причинно-следствените зависимости. И не мисля, че мога да защитя с аргументи тази си вяра, просто като такава тя е изцяло ирационална, извън разума и разумните доводи.
Вярвам в силата, която ни води по пътя, поставя ни пред изпитания и ни дарява с красота :)
Може би обяснението е потребността от вяра...
мария
Вярвам в бог, който за мен е някаква огромна енергия и светлина, която движи вселената и създава космическите закони. Това е някаква свръхестествена материя, която спомага за равновесието и хармонията в космоса. Винаги съм вярвал в това и за миг не съм изключвал че не съществува такова нещо, не мога да го обясня, то си е в мен заложено.
@Вени: според мен - да, има. и не някакъв неопределен, а конкретен - Богът от Библията.
@illa: това за което говориш се нарича агностицизъм. атеиста казва "няма бог", вярващия казва "има", а агностика казва "може и да има може и да няма - не знам"
Съществуването на този специален Дух (с главно 'Д') е аналогично на съществуването на всеки друг дух.
Духове има много, много повече отколкото днес е прието да се смята. Аз съм дух, Вени Г. е дух, както и всеки друг човек е дух. Ако някой смята, че не е дух, то какъв е? Някакво чисто материално явление ли е - камък, буца, труп, електрон? Материални са нещата, които се възприемат чрез сетивата. [, при това 100 процента. Но няма нещо, което да е 100 процента сетивно или 100 процента недуховно.] Ако дори един аспект на дадено нещо не е материален, то то цялото не е материално. Не е нужно едно нещо да е материално или сетивно, за да съществува. Ако беше така, то всъщност нищо нямаше да съществува. Например, едва ли някой е виждал Америка (САЩ) с очите си (имам предвид Америка, а не тази част на Америка, която се вижда - земята), но малко хора ще кажат, че Америка не съществува. Така че, Америка е дух, защото не е материална, но въпреки това съществува. Същото е и със специалния Дух - Бог - и той не е материален като Америка, но също така съществува. Разбира се този дух си има своите особености, но какви са те, е отделен въпрос.
> "да, има. и не някакъв неопределен, а конкретен - Богът от Библията"
Недко - а щеше ли да кажеш същото, ако се беше родил в Близкия изток ?
Иначе моето мнение по темата - "такова животно нема" :)
Аз, да си призная, съм невярващ. Не атеист (това е човек, който вярва, че няма бог - тоест, вид вярващ). А човек, който или знае нещо, или не го знае (и има желание да го научи).
Благодаря на всички ви за отговорите. Няма да отговарям на всеки поотделно, защото ми се иска да пиша отделно за това. С две думи - мисля, че няма бог/богове в смисъла на религиите. Но има нещо като дух, нещо като закономерност - която обаче не подлежи на каквото и да е рационално обяснение и която всеобема вселената и нас като част от нея. И този дух/трансцендентност не ни третира по различен начин от вселената. И всъщност ние сме част не само от вселената, но и от самия него. В смисъл - като Буда. Буда не е бог. Буда е сливането на духа с материята до висшето състояние на изначалното им и основополагащо единство. Всеки може да стане Буда. Или Брахма, според друга терминология. Тоест, да се слееш с всичко. И да разбереш, че ти си всичко и всичко си ти.
Скъпа Вени! Въпроса който поставяш не е като "семките и бонбонките".
В Същността е смисълът на всичко, но не само смисълът е Същността на всичкото.
Публикуване на коментар