не искам да съм груба, неучтива, нещо лошо - в никакъв случай! просто не съм съгласна. трябва да се казва "не" - понякога се налага. понякога се налага, за да запазиш себе си и тогава това не е егоизъм, а здрав разум, а друг път се налага, за да запазиш някой друг. мога да дам примери, при необходимост. или илюстрация :) http://www.haroldsplanet.com/daily/images/17_decisiontree.gif
Никога не си била груба или неучтива към мен - това е моето усащане от годините ни познанство. Ако твоето усещане е друго, пука ми - за мен е важно моето усещане :-)
Бих ти предложила следния компромис, той не е безпринципен - защото, доколкото схващам, имаме някаква обща нагласа, но я изказваме по различен начин.
Ти акцентираш на това, че не бива да позволяваш на всеки да ти се качва на главата, не можейки да откажеш искането му да ти се качи.
Моят акцент - за разлика от твоя, който е съдържателен и като такъв - по съществен; е основно формален. Формален в смисъл да отрежеш човека, или искането му директно като със скалпел. "Не и баста". В някои случаи това е най-доброто, но в повечето не е. В повечето случаи, когато не искаш да вървиш по гайдата на някого, не режеш със скалпела, а къде дипломатично, къде йезуитски, къде лицемерно, къде лъжовно го пускаш по пистата за бобслей, ама без самия боб :-)
Доколкото си мисля, ти това го можеш перфектно, както по-голямото количество хора. Което си е нормалното.
Аз също имам много силен усдет кого, кога и дащо трябва отсвиря. Обаче - спадам към малцинството, което не може елегантно-лицемерно да отсвири някого, който си е за отсвирване. Това не е нито преимущество, още по-малко повод за гордост. Това е сериозен недостатък и личностов проблем.
И когато успея да преодолея себе си и отсвиря някого или нещо, което този някой си иска, аз го правя в най-грубиянската форма - "не! и баста" Което, както разбираш, поражда впоследствие купчина проблеми. И майната му на неговите/нейните проблеми. Не съм такъв тъпанар/алтруист да се кОся за човек, когото трябва да разкарам от себе си. Става дума за проблемите, което разкарването по моя разикален поражда за самата мен.
Ей затова ми дойдоха тези стихове.
Обобщавам: общото, за което говорех преди малко, между моите стихове и твоя коментар, е, че нормалният и социално адаптиран човек трябва да умее да отказва, но по правело не печели, ако го прави в най-директната му форма.
Как възприемаш това тълкуване на нашия разговор, сиреч на сегашните ми мисли?
коментар към стиховете, не към вашия разговор: обратното също е вярно. когато някой те реже много и упорито и ти викаш: "абе защо така, защо е толкова лош, това не е правилно!" обаче идва момент, когато и ти така много и упорито режеш някого и виждаш колко е досадно другия да не разбира от дума. и тогава осъзнаваш колко лошо си постъпвал в отношенията си с първия човек.
В риъл лайф преди да стигна до "не, баста", сума ти пъти обяснявам на човека защо ми причинява проблеми или ме притеснява, надявайки се, че той ще промени тези неща.
Най-тъпото е да се опиташ да обясниш някому, че нямате какво да си кажете. В последния случай и аз бягам по тъча, защото според мен такъв човек не заслужава да му кажеш "не, баста".
Но на такива, дето си им продънил ушите с обяснения и те не желаят или не могат да разберат и да променят тези неща, които ме нервят - е, на тях искам да го кажа - и пак ми е ужасно трудно. Трудно ми е да казвам "не"
Ама това са съвсем неща извън стиховете. Краткия стих беше само едно драсване на четката от нещо, което би могло да бъде голяма картина.
4 коментара:
не искам да съм груба, неучтива, нещо лошо - в никакъв случай! просто не съм съгласна. трябва да се казва "не" - понякога се налага. понякога се налага, за да запазиш себе си и тогава това не е егоизъм, а здрав разум, а друг път се налага, за да запазиш някой друг. мога да дам примери, при необходимост. или илюстрация :) http://www.haroldsplanet.com/daily/images/17_decisiontree.gif
Никога не си била груба или неучтива към мен - това е моето усащане от годините ни познанство. Ако твоето усещане е друго, пука ми - за мен е важно моето усещане :-)
Бих ти предложила следния компромис, той не е безпринципен - защото, доколкото схващам, имаме някаква обща нагласа, но я изказваме по различен начин.
Ти акцентираш на това, че не бива да позволяваш на всеки да ти се качва на главата, не можейки да откажеш искането му да ти се качи.
Моят акцент - за разлика от твоя, който е съдържателен и като такъв - по съществен; е основно формален. Формален в смисъл да отрежеш човека, или искането му директно като със скалпел. "Не и баста". В някои случаи това е най-доброто, но в повечето не е. В повечето случаи, когато не искаш да вървиш по гайдата на някого, не режеш със скалпела, а къде дипломатично, къде йезуитски, къде лицемерно, къде лъжовно го пускаш по пистата за бобслей, ама без самия боб :-)
Доколкото си мисля, ти това го можеш перфектно, както по-голямото количество хора. Което си е нормалното.
Аз също имам много силен усдет кого, кога и дащо трябва отсвиря. Обаче - спадам към малцинството, което не може елегантно-лицемерно да отсвири някого, който си е за отсвирване. Това не е нито преимущество, още по-малко повод за гордост. Това е сериозен недостатък и личностов проблем.
И когато успея да преодолея себе си и отсвиря някого или нещо, което този някой си иска, аз го правя в най-грубиянската форма - "не! и баста" Което, както разбираш, поражда впоследствие купчина проблеми. И майната му на неговите/нейните проблеми. Не съм такъв тъпанар/алтруист да се кОся за човек, когото трябва да разкарам от себе си. Става дума за проблемите, което разкарването по моя разикален поражда за самата мен.
Ей затова ми дойдоха тези стихове.
Обобщавам: общото, за което говорех преди малко, между моите стихове и твоя коментар, е, че нормалният и социално адаптиран човек трябва да умее да отказва, но по правело не печели, ако го прави в най-директната му форма.
Как възприемаш това тълкуване на нашия разговор, сиреч на сегашните ми мисли?
коментар към стиховете, не към вашия разговор:
обратното също е вярно. когато някой те реже много и упорито и ти викаш: "абе защо така, защо е толкова лош, това не е правилно!"
обаче идва момент, когато и ти така много и упорито режеш някого и виждаш колко е досадно другия да не разбира от дума. и тогава осъзнаваш колко лошо си постъпвал в отношенията си с първия човек.
@Бистра
Стиховете не са реалния живот - знаеш.
В риъл лайф преди да стигна до "не, баста", сума ти пъти обяснявам на човека защо ми причинява проблеми или ме притеснява, надявайки се, че той ще промени тези неща.
Най-тъпото е да се опиташ да обясниш някому, че нямате какво да си кажете. В последния случай и аз бягам по тъча, защото според мен такъв човек не заслужава да му кажеш "не, баста".
Но на такива, дето си им продънил ушите с обяснения и те не желаят или не могат да разберат и да променят тези неща, които ме нервят - е, на тях искам да го кажа - и пак ми е ужасно трудно. Трудно ми е да казвам "не"
Ама това са съвсем неща извън стиховете. Краткия стих беше само едно драсване на четката от нещо, което би могло да бъде голяма картина.
Публикуване на коментар