сряда, 4 април 2007 г.
Мъжът - начин на употреба
Преди време някой коментиращ ми бе писал "стига говорила глупости, намери си мъж". Счетох за тъпо да му отговарям, но сега се замислих. С бившия ми законен сътпруг се разбирахме прекрасно, преди да оженим Оттам настъпи някакъв ад, и не мога да кажэа, че той бе причината . Адът бяхме ние двамата.
Оттогава се пазя от стабилни връзки. Не знаеш какъв ад те чака накрая. Доскоро. Човекът, с когото имам връзка от почти прет години, изглежда различен. Пет години различие не е малко. Оттук нататък ще мисля...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Аз като човек, на който му предстои да мине през тия циркове, бих те попитал - с този, с когото си се разбирала преди да се ожените, живяли ли сте заедно преди сватбата и ако да, колко време ? Ако не е личен въпрос, разбира се.
Има логика в тези въпроси - аз ходих с жена ми 6 години преди да се оженим - и доста се карахме.
Като се оженихме изобщо не сме имали проблеми в отношенията си.
Не, не бяхме живели заедно. Мисля, че това бе кардиналната ни грешка. Ако преди да се оженим, бяхме поживели поне половин година заедно, или щяхме да разберем, че не ставаме за съвместен живот, или щяхме да се напаснем един към друг.
Защото бракът е много силно натоварване. Не ти позволява свобода на мисленето и поведението. В смисъл ако живеехме без брак, никой от двама ни нямаше да се чувства като задължен/окован да поддържа брака и вследствие да се държи понякога неадекватно. Да оставим настрана натиска от страна на близките - неговите и моите родители. Мисля, че ако бяхме живели с него без да се разписваме, може би и досега щяхме.
@анонимен
При мен бе точно обратното. Но като казваш "ходих", значи ли, че сте живели заедно?
Щото според мен в съвместния живот е "ключът от бараката".
Публикуване на коментар