Макдоналдс или не - 3 април, 20 часа

Филмът, чийто превод може да варира между "Уголеми ме максимално"или "Угои ме максимално" използва познатият израз Super size от менютата на Макдоналдс - ресторантите за бързо хранене. Режисьор е Морган Спърлок.

Човек е това, което хапва. Във веригите са бързо хранене от типа "Макдоналдс" има две категории клиенти- "heavy users", които посещават ресторантите 2-3 пъти седмично, и "super heavy users", които ядат там 6-7 пъти в седмицата"

Филмът представлява скандално документално разследване за ролята на веригата ресторанти за бързо хранене "МакДоналдс" в затлъстяването на американците. Режисьорът Морган Спърлок прави интересен експеримент със себе си: в продължение на месец той три пъти на ден яде в "МакДоналдс", при това изключително популярните порции "Super Size" (двойна порция). В резултат на това Морган наддава с 12 кг., холестеролът му скача до небесата, появяват се болки в черния дроб, главоболие, депресия, изчезва сексуалното желание.

Вследствие успеха на тази филмова продукция, станала хит в САЩ, "МакДоналдс" обявява
решението си до края на 2004г. да спре от производство и продажба в своите ресторанти в САЩ порциите "Super Size" - търговски символ на веригата. И освен всичко това, близо 2 минути от документалния "Super Size Me" са дело на българина Свилен Димитров.

"Super Size Me" на режисьора Морган Спърлок взема наградата за режисура на "Сънданс" 2004 -най-големия фестивал за независимо кино в Щатите. "Ние не сме полуфабрикати, не желаем конфекция в храненето и мантрата "един размер, е добър за всички". Посланието на филма, насочен срещу консуматорството в американското общество е повече от ясно."

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

В една февруарска статия на небезизвестния полски седмичник "Wprost", озаглавена от полските кулинарни експерти Bikont и Maklowicz "Порно в устата", пише следното: "Проклинат го гастрономите по цял свят, обожават го младежите по всички континенти. Ненавиждат го диетиците и антиглобалистите, благославят го хората, които имат 15 минути обедна почивка.

Това е така нареченото бързо хранене, което у нас автоматично се свързва с англосаксонския термин fast food. Не е нужно до си учил висша кулинария или културология за да се досетиш, че терминът идва от САЩ. Европейците дълго повдигаха рамене от факта, че по света съществуват места, в които за няколко минути клиентът получава блудкаво кафе в еднократна чашка и сандвич с кюфте /ако предпочитате – хамбургер/. Престанаха да го правят, когато ги откриха на съседния ъгъл.

Блестящата кариера на хамбургера

Тя беше предсказуема. След Втората световна война жените, все повече заети с работа, престанаха да глезят съпрузите си. Децата започнаха по-рано да напускат родните домове. Свърши времето на ежедневните семейни обяди. Темповете на живот се ускоряваха, намали се времето за обедна почивка… Първоначално посрещаха fast foods с цветя – като символ на свободия свят. Днес все по-често се чуват строги гласове, че бързото поглъщане на унифицирани ястия убива местните традиции, а погледите на обвинителите са насочени към САЩ…

После дойдоха пиците на крак от уличните сергии, от които би припаднал всеки италианец, хот-договете, картонените картофки в картонени опаковки и други подобни, някои от които сте хапнали преди час в офиса. В Европа това вече не е модерно. В последните години на миналия век възникна движението SLOW FOOD – изкуството на бавното хранене. Принципът "La vie est une chanson" /Животът е песен/ доведе до забавяне на темпото, до акцентиране върху качеството на живот. Появиха се градове slow cities /в Италия са 31/, французите първи намалиха работния ден на 7 часа 5 дни в седмицата, удължиха отпуските. Европейците си дадоха повече време да се наслаждават на всички удоволствия на живота, включително на добрата храна.

След последните промени в трудовото законодателство на Франция обаче изглежда, че културата fast food ще се завърне...

Всичко трябва да върви

Това, което е погрешно при Макдоналдс, също е погрешно при всички вериги за junk foods /храна-боклук/ като Goodys, KFC, Burger King и т.н. Всички те крият безскрупулната експлоатация на ресурси, животни и хора зад фасада от лъскави хитрини и "фамилно забавление". Храната е една и съща навсякъде - само пакетирането е различно. Възходът на тези фирми означава по-малък избор, нищо повече. Те са един от най-лошите примери за промишленост, която е мотивирана само чрез печалба, и изисква непрекъснато разширяване.

Този материалистичен манталитет засяга всички области на нашия живот, с гигантските конгломерати, доминиращи пазара, позволявайки съвсем малка или никаква ниша за хората да осъществяват истински избор. Но алтернативи наистина съществуват, и много получават поддръжка всеки ден от хора, отхвърлили големия бизнес в услуга на малки, самоорганизирани общности, които си сътрудничат..