понеделник, 26 юни 2006 г.

Отиде си милият ми Пърси


Персийският котарак Пърси
11.30
Персийският котарак Пърси

Отиде си милият ми котарак Пърси. Боледуваше от седмица. Водех го всеки ден за инжекции, после започнаха да му слагат системи, но организмът му не издържа. Спря да яде. Стана само кожа и кости. Изнемощя, вече не можеше да се качва на чешмата в кухнята да пие вода, а много обичаше да пие течаща вода. Имаше бъбречна недостатъчност и направи уремия (отравяне на организма от уреята, която бъбреците не могат да отделят с урината). Шансът да се оправи беше минимален според лекаря, но трябваше да опитаме. Радикалното решение е трансплантация на бъбрек, но у нас не можем да я осигурим на нуждаещите се хора, какво остава за животните.

Когато стана ясно, че си отива, реших да го приспя. Защото се чувстваше зле - мяукаше отвреме навреме и се въртеше около нас, вероятно с чувството, че можем да му помогнем да не му е зле. А знам, че котките трудно умират, пък от уремия по принцип се умира дълго и мъчително (и при хората е така). Сигурно щеше да се мъчи така още седмица, ако не и повече.

Преди години направих такава грешка с един друг котарак - Пуси. Получи гноен синузит. 10-тина дена го водих за инжекции и промивки на синусите, но той беше възрастен и организмът му не можа да се пребори с болестта. Спря да яде. После спря да се разхожда. Накряя вече не можеше и да става. И така няколко дена, а аз продължавах да го водя за инжекции промивки. Когато започна да пишка под себе си, разбрах, че трябва да му спестя агонията, която кой знае колко още щеше да продължи и го заведох да го приспят. Тогава си казах, че повече няма да допусна такава непростима грешка - да оставя котка близо седмица да изнемощява и страда, подлагайки я на мъчителни процедури. Трябваше още когато спря да яде, или поне когато спря да се разхожда, да го приспя. Щях да му спестя няколко дена мъки. И той беше сивичък - като Пърси, но не беше персиец.

А Пърси е чистокръвен син персиец. Намерих го преди 4 години на улицата като се връщах от работа. Мяукаше жално, а дясната страна на муцуната му цялата бе една огромна рана, която миришеше ужасно. Беше кожа и кости, но не му личеше заради голямата пухеста козина. наведохсе към него, а той започна ми се гали и да мърка. Изобщо не мислих, взех едно такси и го занесох в лечебницата. Мислех, че вероятно умира, но все пак може би може да се направи нещо. Така и стана.

Лекарят каза, че вероятно е ухапан от куче и е направил гангрена, но ще го оправи. Направи му опрация, изчисти гангрената чак до костите на черепа. После няколко дена инжекции антибиотици и малко по малко котаракът живна. Нарекох го Пърси - от персиец. Вероятно беше избягал от къщи и се е загубил. Не вярвам, че е бил изхвърлен, защото е скъпа порода - към 250-300 лв. А може да е имал възрастен стопанин, който е починал и е нямал роднини, или пък роднините са решили, че не могат да гледат котка и са го изхвърлили.

Мразя хората, които изхвърлят домашното си животно. Това е безотговорност и аморалност, граничещи със садизъм. Едно коте или куче, израснало и живяло години в дом, не може да се приспособи към трудния уличен живот, страда много и често загива много бързо - прегазен от кола (защото за разлика от израслите на улицата няма никакъв опит и усет за колите), убит от лоши хора, хванал пневмония през зимата (домашните животни са изнежени), ранен лошо от друго улично животно или просто от глад (защото няма опита да си търси храна по кофи и край заведения, а не може да лови птички и мишки).
А Пърси отгоре на всичко беше много възпитан и добричък. Не се биеше с другите котки, винаги им отстъпваше, но без да мяука панически, а някак си с достойнство. Не правеше бели като другите котки - да отхлупва тенджери и да бърка вътре, да отваря врата към кухнята, белким намери някакво ядене за открадване, да събаря всякакви неща от бюрото и масите. Не се качваше по леглата - за разлика от другите котки. При лекарите винаги беше много кротък и търпелив, не дращи и хапе, оставя се да му правят всички манипулации.

Сега като почнаха системите, му сложиха абокат - пластмасова тръбичка, която се вкарва във вената и се закрепва здраво с лейкопласт за крайника, за да не се измъкне, а на края, който е извън, се слага пластмасова тапичка на винт и така остава дни наред. Абокат се слага, когато на пациента предстоят многократни венозни вливания, за да не се налага всеки път да го дупчат, защото не е лесно да се уцели вена, стават кръвоизливи, пуквания на вената. Друга котка трудно би търпяла такова нещо да й стърчи от лапата, макар и яко опаковано с лейкопласт около крачето. Но Пърси не направи и опит да го гризе, да го измъкне.

Обичах този котарак и мисля, че направих най-доброто - спестих му много дни бавно мъчително угасване. Лекарят го приспа със свръхдоза тиопентал. Той се използва за анестезия (пълна упойка при животни и хора), а при свръхдозата след като заспи, сърцето му спира. Специално казах на лекаря, че искам нещо, от което да не се мъчи като умира. Защото има лекари, които слагат медикаменти, които причиняват мъчителна смърт - гърчове, скимтене и прочие, свидетелстващи за мъчения. Пърси заспа спокойно и след това си отиде.

Знам, че направих всичко възможно. Знам, че му бях дала 4 години добър живот, обграден с любов, защото ако тогава не го бях намерила и занесла на лекар, е щял да умре от гангрената - така ми каза тогава лекарят. Знам, че сега също направих най-доброто - спестих му седмица, а може би и повече дълги мъчения и ужасна агония преди да умре. Знам, че вероятно беше доста възрастен (зъбите му бяха в много лошо състояние, което е доказателство за възрастно животно), т.е. априори с по-малки шансове да се справи с болестта.

13.15
Току-що се върнах от лекаря, където ходих да си взема. Бях му го оставила за един час да направи аутопсия, за да види бъбреците. Защото докато го лекувахме, той ми каза, че единият бъбрек тотално е увреден, което се установяв и чрез палпиране (опипване на бъбрека) и не функционира, а другият също е увреден, но не се знае колко. Кръвните изследвания бяха много лоши. Но го лекувахме - с надеждата, че другият бъбрек не е толкова увреден и може да поеме функцията на отпадналия. Съгласих се, когато ме помоли за аутопсия, защото смятам, че така той ще увеличи опита и познанията си (защото ще потвърди или отхвърли хипотезите си), което някой ден ще бъде от полза за друго болно животинче. Мисля да проверя какво трябва да направя, за да разреша след смъртта ми аутопсия, и евентуално (ако стават) даряване на органите ми. Отдавна си го мисля това - защото така мога да помогна на други хора и след смъртта си.

Аутопсията потвърди обаче, че е нямал никакви шансове - и другият бъбрек беше тотално увреден. Той ми ги показа, а аз разбирам доста от медицина и видях с очите си състоянието им - дегенерирали, с променен цвят, с кисти - кухини, в които се събира урина, вместо да се отделя навън. Този, който при палпиране се установяваха неравни подутини, е бил по-увреден и кухините са започнали да избиват навън. Но другият също беше пълен с кухини. Не е имало начин да установим болестта, макар че се е развивала дълго, защото нямаше никакви видими проблеми с пишкането (задържане, болезненост, изразяваща се в мяукане, кръв или променен цвят на урината), а не е човек да ти каже, че го боли в кръстната област, че се уморява и прочие симптоми за бъбречни проблеми.

Лекарят също ми каза да не се чувствам виновна, защото е нямало начин да установя, че боледува. При много котки ставало така - бъбречната недостатъчност се открива след кръвно изследване, чак когато се е развила дотам, че не е възможно нищо да се направи. Каза ми още, че правилно съм решила да го приспим, за да му спестя дългото мъчително умиране.

Бъбречната недостатъчност се срещала по-често при персийците в сравнение с другите породи. При котки над 12-години зачестявала. Етиологията (грубо казано - причината) е комплексна, но е свързана с домашния начин на живот (в апартамент или къща без излизане навън). Като превенция - трябва да ядат отвреме навреме сурово месо. Ще започна да давам на другите котки 2-3 пъти в месеца сурово месо.

Докато го носех към лекаря за да го приспи, се разплаках като дете. И пред лекаря не можах да спра. Знам от няколко дена, че натам вървят нещата, и лекарят ми каза, че има минимални шансове (аутопсията показа, че не е имал), но друго е, когато се изправиш пред факта на смъртта. Интелектуално, с ума - си я приел, но емоционално - не. Мисля, че и с хората е така. Когато си отива твой близък, макар да знаеш, че си отива, душевната ти мъка и болка не се притъпяват.

И докато лекарят ме успокояваше, че приспиването е било най-доброто за него, за да не се мъчи седмица и повече, аз се сетих за проблема с евтаназията при хората. Това, което спестяваме на безнадеждно болните, тръгнали към смъртта животни - го сервираме с цялата му садистичност на хората. Виждала съм хора, които се молят да умрат, неиздържащи на ужасните болки, които дори морфинът не премахва, но лекарите продължават мъченията им до последно. Защо сме такива псевдохуманисти? Противниците на евтаназията не си ли дават сметка, че де факто са префинени садисти? Когато остарея и се разболея тежко, но още не съм скапана и обездвижена, ще си купя на черно голяма доза морфин или хероин - за да имам сигурност, че когато вече едвам ставам от леглото, ще мога да постигна милостивия край. Защото не вярвам, че в обозримо бъдеще политическите тикви у нас ще узреят за разрешението за евтаназия.

30 коментара:

Анонимен каза...

Вени, още плача....

Прегръщам те!

галя

Анонимен каза...

Дано му е добре там горе,добре си направила че си го приспала щом не е имало друга възможност,вярвам че си го гледала и обичала като дете истински,радвал те е и ти него също,за съжаление се случва и най-гадното но надявам се ще преодолееш болката и ще остане само хубавият спомен за него........

Unknown каза...

@Галя
Благодаря ти. В такива мигове е благо да не си съвсем сам.

И за хората важи, ни само за котките.

Аз съм особена, обичам животните повече от хора,но както и да е..., друга тема.

Благодаря ти :)

Анонимен каза...

Моите съболезнования... И аз преди имах куче, което поживя 14 години и умря от старост, по подобен начин. Много, много жалко :(.

Unknown каза...

@emik

Благодаря ти.

Знам, че му е по-добре. Знам, че ще се срещнем и пак ще сме заедно. Може да ти звучи тъпо, но в момента не ми е до това да разяснявам висши неща. Правя това за всеки, но точно сега ми е много мъчно за него. Знам, че това е неизбежно и трябва да го изживея.

Не е само хубавият спомен (който го има) - аз ЗНАМ, че ще сме заедно във вечните ловни полета.

Ако ти е по-лесно за разбиране, можеш да ме приемеш като последовател на Кастанеда.

Обичах го. Няправих всичко за него. И когато се срещнем пак, той ще знае това.

Благодаря ти.

Анонимен каза...

Моите съболезнования, Вени.

И аз имам котка, и съм губил нейни предшественици. Все едно е да изгубиш детето си...

Нямам повече думи.

Unknown каза...

Благодаря, Гриша.

И аз съм губила котки, но някак не мога да свикна с това. Всеки път ми е много мъчно и не мога да се удържа да не се разплача.

Анонимен каза...

Мойта котка за малко да се гътне така преди 4 години, спасихме я с 7 или 8 инжекции, сега е на 15 г. Тогава доктора каза, че често се получавали проблеми с бъбреците, когато се прекалява със сухата храна (гранули). А нашата беше луда по тях. Е от тогава гранула не е видяла. Няма да живее 100 години, ама поне е здравичка.
Съжалявам за твоя звяр :( На следаващия не му давай сухоежбина.

Анонимен каза...

мойте съболезнования!
правилно си постъпила, като лекар ти го казвам!
бтв: много добре пишеш, много образно и увличащо.

Unknown каза...

@Габо
Смятам да ги мешам - малко гранули, малко друга храна. Но не на следващия, а на другите котки, защото имам още 5. За бъбреците проблемът става почти винаги при мъжките и той е всъщност образуване на камъни, които не могат да ги изпикаят, защото пикочният им канал е по-дълъг и много по-тесен от този на женските котки. Два от мъжките ми котараци имаха такъв проблем - че катетри са им слагали, единия даже го оперираха да извадят камъните. Тогава лекарите ми казаха, че има специални гранули за камъни в бъбреците и откакто им давам само такива, не са имали проблеми.

Анонимен каза...

здравей,вчера умря малкото ми коте на 4 месеца .Аз имах 5 котета ,3 големи и 2 малки.То се роди малко и слабичко ,не можа да порасне както братчето си.Казваше се Стела.Още плача .Никога не съм била толкова тъжна.Дали котките имат душа ,която остава след смъртта им.Всичко ли от него е умряло?Два дена беше на системи горкото и издъхна ,сигурно е имало нещо вродено,защото не растеше както трябва.
Е-майлът ми е joani@abv.bg
моля те ми пиши ,ако знаеш нещо повече за душата им /ти спомена нещо за Кастанеда,кажи ми по-подробно какво пише ,моля те.
Вчера се опитах да споделя мъката си в един форум и срещнах само подигравки.

Анонимен каза...

Вчера изгубих любимото си куче... Цял месец го водих на лекар - всеки ден... Но не успяхме да го спасим...Снощи в 19 - лекарят го приспа завинаги. Аз още не мога да проумея и го търся на дивана в хола...

Анонимен каза...

Мойта котка е на 16 години и е с бъбречна недостатъчност. От както разбрах, че прогнозата е лоша не съм на себе си...плача през 2 часа, адски съм привързан към нея...от 12 годишен съм с нея...В момента е на системи и така ще остане още 2-3 дена и тогава ще ми кажат какви са показанията на креатинина и уреята...Тя от миналото лято започна да повръща често и започна постепено да отслабва, а тъпият ми ветеринар не й направи изследвания,за да разбере защо...а можеше да е по-добре сега...но човека май не е наясно с медицината. Много съжелявам, че ползвах услугите му година и половина, не ходете при него, казва се Дюлгерски, клиниката му е в младост...Като направи гърч и му се обадих направо я отписа...няма да ви разказвам какво направи и каква диета й препоръча...
Дано бъбреците на котенцето ми все още да функционират...адски ми е тъжно...моля се само креатинина и уреята да влязат в нормата...

niki каза...

Миличките животни,много радост ни дават но като дойде този момент е ужасно.И аз днес трябва да взема решение да приспя моя сотарак Снупи
лТой е на 14 години и от 10 дни стана ясно че е с бъбречна недостатъчност, а толкова го обичам но изкам да му спестя мъките

Анонимен каза...

Мойта котка сега е добре. :) Всеки ден й вливам по 50мл физиологичен разтвор със система.

Анонимен каза...

днес и моето котенце беше приспано - Хари,той от 8 месеца не се храни самостоятелно, проблеми с черния дроб и накрая направи бъбречна недостатъчност.Днес много плача,защото много го обичах,много срасив ангорски котарак на 11 г, беше.Успокоявам се с мисълта,че му улекна.

Анонимен каза...

Съчувствам ти и те разбирам.Нашето първо коте почина от същото на 16 години....и ние опитахме всичко но зради егоизма си не го оставихме да си почине у дома, а стана на път за болницата след 1 седмица мъки.....И аз се надявам да се срещна пак с него някога някъде.....Може да е съвпадение но баща ми почина в същия ден и час 3 години след смъртта на Рижи....Аз също смятам живтните за равни и дори по-добри от нас хората.

Анонимен каза...

Вчера приспах моят Лъки.Болестта протече почти като при Пърси, само дето ветеринарните тикви в моя град не можаха близо месец да сложат диагнозата.Трябваше да отида до Варна, където разбрах че той няма никакви шансове повече.Стоях до него, като умираше с надеждата, да усеща че има до него някой, който винаги го е обичал...

Анонимен каза...

Здравей, Вени! И моя Рижко вчера умря в мъки. Не мога да си представя, че ще се прибера вкъщи и той няма да ме посрещне на вратата..А беше само на 10 години, можеше и още да преживее.Някои писа, че е като да загубиш дете...Прав е!

Sofronieva каза...

Току що умря моята прекрасна Грациелка.БОГ да вземе душата и в рая и някой ден пак да се видим.Болката и скръбта по нея са големи.Обичам те принцеске!

Diddy каза...

i moeto kote sega e bolnoo ot tova i dokato 4etah statiqta sulzite mi kato poroi teknaha..samo kato si predstava 4e i moeto moje da ne uspee da se opravi makar 4e e na 3 godinki i se susipvam .. ;(

Анонимен каза...

Днес си отиде милата ми котка Ели - гледахме я 8 години.Грешката е моя, че не я кастрирах.Почина днес при операция - беше болна.Не е могла да издържи пълната упойка.
Много ми е мъчно. Според мъжа ми да си вземем друго коте. Не мога, това е предателство спрямо нея. Не спирам да плача. Някой да ми каже какво да правя?!?!?!?!

Unknown каза...

Трябва да си изживееш мъката, да се наплачеш на воля, да си изтъгуваш загубата...

А за ново коте, мисля, че мъжът ти е прав. То няма да е заместител на Ели. Ели никой не може да я замести в сърцето ти. То ще е едно ново приятелче, една нова душичка, която ще влезе в живота ти. И бих те посъветвала да осиновиш коте от приюта на Animal Rescue в Долни Богров - Там има страхотни мъничета и няма начин да не се влюбиш в някое. Или от групата Порода "Любов" - те сщо се грижат за бездомни котета и здомяването им. И двете групи публикуват редовно обяви във Фейсбук със снимки и истории на котетата. Когато ти мине мъката по Ели, ако искаш, ще те свържа с тях. Моят тел. 0876 446 939

Светлана каза...

И нашият Тити почина на 3 март от пиелонефрит, след 8 дневно ходене до клиниката. А щеше да навърши 6 години през Април. Толкова бързо и ненадейно - омърлуши се, спря да яде и като видях, че не пишка на другия ден тръгнахме по лекари. Докато се обърнем и него вече го няма.Взехме го за дъщеря ми и въпреки че много ни дереше и не беше от любвеобвилните котки, ние свикнахме с характера му и много му се радвахме. Почти 6 години всяка нощ ме вдигаше да му давам храна и да си правим компания.Познаваше че се прибирам още докато бях на улицата.Мене най-много ме обичаше, а умря самичък в клиниката ,не ме дочака този ден. Не мога да повярвам колко бързо стана и колко невнимателна съм била да не забележа , че има проблем. Много ми е мъчно.

Unknown каза...

Здравей, Вени!Плаках, когато за пръв път четох статията преди седмица, плача и сега. Моята прекрасна Мойра си отиде по същия начин на 10.06. Всичко стана толкова бързо, шокът е огромен. Борихме се с всички сили и средства, но милата се влоши и се наложи да я приспим. Още не съм на себе си, плача почти постоянно. За друго животно не искам и да си помисля. Просто, защото всяко животно само по себе си е уникално, ясно е, че друго животинче не измества обичта ти към изгубеното, а само запълва празнотата. Но също така е ясно, че един ден пак ще те напусне скъпото същество, а болката е огромна. Те стават част от семейството, най- обичащите, предани и послушни деца. Знам, че никога няма да я забравя, всеки ден ще се сещам за времето прекарано заедно, но как да притъпя болката. Ти имаш опит, как лекува душата си?!

Unknown каза...

Единствено времето лекува

Боянка каза...

Мили ми Пандо,почивай в мир!Прекрасният ми бял полуангорец Пандо си отиде 10 годишен от остра бъбречна недостатъчност.Отначало само ни направи впечатление,че лежи в кухненската мивка и пие много вода,пишка доста,но урината му е без миризма.Заведохме го на ветеринар,направиха му изследвания и установиха много висок креатинин-917 при максимална норма 165.Последваха-3 дни инжекции с антибиотик,после 5 дни на системи,после нови изследвания-никакво подобрение-креатинин 930.Откриха му и диабет а и киста на десния бъбрек.Върнаха ни го за домашно лечение,докъдето успеем.Но много бързо почна да се влошава.А беше толкова удохотворен,привързан,гальовен,винаги готов да те развесели в труден момент.До последния си час той не измяука,даже се опитваше да мърка и да ме масажира с лапички.Отиде си достойно,както достойно и живя.Плача,докато пиша това.Решително съм против евтаназията на животни,не мога да бъда убиец на домашния си любимец,не аз съм му дала живот.Аз от своя страна до края бях до него когато почна да не може да се храни давах му ипакитин в лъжичка с минерална вода за да го облекча поне малко,завих го в топло одеало,гушках го като бебе,милвах го,говорех му-а той се мъчи да ми мърка бедничкият!Сбогом мили Пандо,част от душата ми си отиде заедно с теб!

Unknown каза...

Здавейте!!! Днес диагностицираха и моето котенце Тери с остра бъбречна недостатъчност. Тери е персиец на 7 години. Не мога все още да приема факта, че много скоро ще ни напусне и няма шанс да се оправи. Докторът е казал на родителите ми, че показателите на кръвта са много лоши и няма никакъв шанс. Дори не са му изписали никакви инжекции и системи. Някак си не мога да се примиря и искам да опитам. Може би ще успее да се пребори. Просто не мога да го приема все още. Болката е много голяма.

Анонимен каза...

Мили хора и аз съм съпричастна с вас. Утре ще преспя моя Меси, но само на 2 годинки :(Бъбречата му отказаха от поглъщане на отровни субстанции. Може би сама съм си виновна позволявайки му да излиза през деня навън.. Младо коте или старо много е трудно да го изгубиш...

oldscooljamz каза...

Днес 05.06. си отиде моята душичка Принцеса..Блъсна я кола.Предната вечер преди инцидента и сипах в купичката като винаги. Тя беше улична котка,но винаги съм се грижил за нея през всичките 12 години като за моята.Никога не съм я оставял гладна или жадна.През зимата винаги е била прибирана във входа на топло. През ноща сънувах кошмар, някакъва ръка ме блъсна. Като се събудих имах лошо предчувствие бях целия настръхнал..На сутринта си отидох на село, но ми направи впечатление че от купичката не беше ядено.Въпреки това си отидох и спах на село но нямах вътрешен мир и бях неспокоен. Котката ми не беше се отделяла повече от 1 ден .Като се върнах не я видях. На другия ден я търсих доста и една баба ми каза, че я блъснала кола. Не можах да се сдържа и се разплаках.Неизмерима е мъката ми.Душичката ми..Не знам какво да кажа за този идиот нищо хубаво не му желая. Жал ми е за животинката. не за човека!!В всяко едно отношение животните са по добри и духовни от нас хората...