Все повече се скланям към мисълта, че препъни-камъкът за международното съгласие как да се приключи конфликтът в Сирия, е Асад. Един отделен, конкретен човек.
САЩ и арабските им съюзници настояват, че Асад няма място и трябва да си ходи, а след него да се урежда новото държавно устройство на Сирия. Иран и Русия смятат, че Асад трябва да е страна в уреждането на това устройство и едва след като то бъде договорено, да се оттегли по предварително договорен начин.
В случая смятам, че блокът Иран-Русия има сериозни основания да не отстъпва. Саддам и Кадафи се оттеглиха от властта без предварителни споразумения и бяха не само убити, а и позорно поругани. Ако Асад се оттегли без да има международно споразумение, съдбата му ще е същата.
Отделен, но много важен, е личният опит на Путин с предаването на властта. Една основна причина да стане той президент, бе гаранцията, която даде на президента Елцин, че той и семейството му няма да бъдат преследвани. Въпреки че голямата част от руския народ искаше това. Путин изпълни своята част от договора. В замяна на което получи пълната лоялност на елцинския елит във властта.
Затова е съвършено разбираемо, че Путин сега предпочита подобен политически изход от сирийската криза - договорено оттегляне на Асад, но в замяна на пълни лични гаранции. Западът в момента не изглежда склонен към това. А според мен в случая позицията на Запада е неразумна.. Защото води до вариант като "Ирак след Саддам" и "Либия след Кадафи". САЩ би следвало да се откажат от принципната си идея Асад да бъде низвергнат. В интерес на мира и на сирийския народ да се откажат. Което ще им даде допълнителна сила да договорят максимално благоприятни условия в следасадовския период.
Показват се публикациите с етикет САЩ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет САЩ. Показване на всички публикации
четвъртък, 1 октомври 2015 г.
петък, 14 август 2015 г.
Защо екоорганизациите не протестират срещу инсулина за диабетиците?
Интересно ми е защо гласовитите противници на генномодифицираните оранизми (ГМО) дума не обелват за инсулина, който приемат диабетиците. Той е генномодифициран човешки инсулин. Два варианта на отговор:
1) За повече от 50 години приложение на стотици милиони хора няма никакви доказателства за вредтата от генномодифицираните организми. Напротив, има само доказателства за предимствата.
2) Страхуват се от масова реакция на засегнатите (което е следствие от предишното)
И нека разкажа малко за човешкия протеин, допреди който в лечението на диабета се използва животински протеин. Инсулинът в организма, произдвеждан от панкресаса, регулира концентрацията на кръвна захар (глюкоза). Пациентите с диабет не могат да произвеждат инсулин и трябва да разчитат на външен източник, за да могат адекватно да поддържат нивата на кръвната си захар в нормални стойности.
За първи път инсулинът е изолиран от панкреаса на крави и прасета в началото на 20-те години на 20 век. Животинският източник на протеин се оказва ефективен за лечението на диабет при хората и скоро след това става достъпен за пациентите и единственият до началото на 80-те години на 20-ти век. Фактът, че животинският инсулин не е идентичен с човешкия обаче тревожи лекарите по отношение на ефекта от дългосрочното му приложение. Обикновено е добиван от свине или говеда (свински инсулин и говежди инсулин), понеже техният метаболизъм е много близък до този на хората. Съответно добитият от тях животински инсулин работи сравнително добре в човешкия организъм. В началото животински инсулин е добиван от панкреаса на мъртви животни. Това обаче крие рискове - често има алергични реакции и дори анафилактичен шок и налага добиването му от живи животни, както и допълнителното му пречистване.С увеличаване на броя на пациентите с диабет в средата на 70-те години (породено от повишаването на стандарта на живот, водещо до повишаване на продължителността на живота и до повишаване на количеството на храненето много над нормите за здравословно хранене) се появява значителен проблем, породен от нуждата да се набавя инсулин в големи количества.
В условията на висококонкурентния американски капитализъм всичко това превръща инсулина в идеална цел за малка група биохимици и молекулярни биолози, които прилагат новите техники на генното инженерство за лечение на заболявания при хората.
През 1978 година е създадена синтетична версия на човешкия инсулин, която е вкарана в бактерията Escherichia coli (Ешерихия коли) в лабораторията на Хърбърт Бойер в Калифорнийския университет в Сан Франциско. Инсулинът е протеин и както всички протеини се състои от верига от аминокиселини. Последователността на аминокиселините в протеина не е случайна; по-скоро тя е уникална за този конкретен протеин. Когато последователността на аминокиселините е известна, може да се изолира съответстващата последователност на ДНК (или както в този случай да се синтезира по синтетичен път) и да се вмъкне в бактериални клетки, за да се произвежда човешки протеин.
За да се постигне това частта от чужда ДНК първо се вкарва в плазмид, малко образувание на ДНК, което служи като преносител. Новият „рекомбинантен” плазмид, носещ човешкия ген, се вкарва в друга бактериална клетка. Веднъж след като е вътре в клетката, човешкият ген в плазмида може да бъде разчетен от системата за производство на протеин на клетката.
По това време подходът, който Бойер и неговите колеги използват, за да синтезират ген, е неизвестен. Днес обаче този подход се среща често. Използват се и други методи за директно или индиректно изолиране на човешка ДНК. Рекомбинантният човешки инсулин е разработен от младата компания на Бойер, Genentech през октомври 1982 година и е първият продукт на съвременните биотехнологии.
След първоначалния успех приложението на биотехнологиите в хуманна медицина продължава да нараства c много бързи темпове. И не съм чула екологичните организации да вдигат врява и да мобилизарт обществото срещу биотехнологиите в медицината. Срещу шистовия нефт и газ е лесно - имат финансовата, логистичната и политическа подкрепа на компаниите за традиционен добив на нефт и газ; а у нас, в БГ, се добавя и мощната подкрепа на държавата Русия, тъй като нефтените и газовите износители са държавни. Срещу вятърните.ВЕИ е същото. Срещу слънчевите трудно става, защото почти няма приличащи на рационални аргументи, освен отнемането на плодородни земи. Което все пак се използва в държавите, където се опикват да строят слънчеви паркове.
1) За повече от 50 години приложение на стотици милиони хора няма никакви доказателства за вредтата от генномодифицираните организми. Напротив, има само доказателства за предимствата.
2) Страхуват се от масова реакция на засегнатите (което е следствие от предишното)
И нека разкажа малко за човешкия протеин, допреди който в лечението на диабета се използва животински протеин. Инсулинът в организма, произдвеждан от панкресаса, регулира концентрацията на кръвна захар (глюкоза). Пациентите с диабет не могат да произвеждат инсулин и трябва да разчитат на външен източник, за да могат адекватно да поддържат нивата на кръвната си захар в нормални стойности.
За първи път инсулинът е изолиран от панкреаса на крави и прасета в началото на 20-те години на 20 век. Животинският източник на протеин се оказва ефективен за лечението на диабет при хората и скоро след това става достъпен за пациентите и единственият до началото на 80-те години на 20-ти век. Фактът, че животинският инсулин не е идентичен с човешкия обаче тревожи лекарите по отношение на ефекта от дългосрочното му приложение. Обикновено е добиван от свине или говеда (свински инсулин и говежди инсулин), понеже техният метаболизъм е много близък до този на хората. Съответно добитият от тях животински инсулин работи сравнително добре в човешкия организъм. В началото животински инсулин е добиван от панкреаса на мъртви животни. Това обаче крие рискове - често има алергични реакции и дори анафилактичен шок и налага добиването му от живи животни, както и допълнителното му пречистване.С увеличаване на броя на пациентите с диабет в средата на 70-те години (породено от повишаването на стандарта на живот, водещо до повишаване на продължителността на живота и до повишаване на количеството на храненето много над нормите за здравословно хранене) се появява значителен проблем, породен от нуждата да се набавя инсулин в големи количества.
В условията на висококонкурентния американски капитализъм всичко това превръща инсулина в идеална цел за малка група биохимици и молекулярни биолози, които прилагат новите техники на генното инженерство за лечение на заболявания при хората.
През 1978 година е създадена синтетична версия на човешкия инсулин, която е вкарана в бактерията Escherichia coli (Ешерихия коли) в лабораторията на Хърбърт Бойер в Калифорнийския университет в Сан Франциско. Инсулинът е протеин и както всички протеини се състои от верига от аминокиселини. Последователността на аминокиселините в протеина не е случайна; по-скоро тя е уникална за този конкретен протеин. Когато последователността на аминокиселините е известна, може да се изолира съответстващата последователност на ДНК (или както в този случай да се синтезира по синтетичен път) и да се вмъкне в бактериални клетки, за да се произвежда човешки протеин.
За да се постигне това частта от чужда ДНК първо се вкарва в плазмид, малко образувание на ДНК, което служи като преносител. Новият „рекомбинантен” плазмид, носещ човешкия ген, се вкарва в друга бактериална клетка. Веднъж след като е вътре в клетката, човешкият ген в плазмида може да бъде разчетен от системата за производство на протеин на клетката.
По това време подходът, който Бойер и неговите колеги използват, за да синтезират ген, е неизвестен. Днес обаче този подход се среща често. Използват се и други методи за директно или индиректно изолиране на човешка ДНК. Рекомбинантният човешки инсулин е разработен от младата компания на Бойер, Genentech през октомври 1982 година и е първият продукт на съвременните биотехнологии.
След първоначалния успех приложението на биотехнологиите в хуманна медицина продължава да нараства c много бързи темпове. И не съм чула екологичните организации да вдигат врява и да мобилизарт обществото срещу биотехнологиите в медицината. Срещу шистовия нефт и газ е лесно - имат финансовата, логистичната и политическа подкрепа на компаниите за традиционен добив на нефт и газ; а у нас, в БГ, се добавя и мощната подкрепа на държавата Русия, тъй като нефтените и газовите износители са държавни. Срещу вятърните.ВЕИ е същото. Срещу слънчевите трудно става, защото почти няма приличащи на рационални аргументи, освен отнемането на плодородни земи. Което все пак се използва в държавите, където се опикват да строят слънчеви паркове.
Само САЩ можеха да извършат шистовата революция и само те могат да ползват плодовете й
Само в САЩ можеше да се извърши "шифтовата революция" в добива на нефт и газ. Причината е, че само в САЩ собственикът на земята е собственик и на подземните й ресурси. Нито в Европа, нито в другите региони с шистови запаси не е така - собственик на подземните ресурсите е държавата.
И собственикът на земята - за разлика от САЩ, заедно с държавата се бори с всички, които искат да правят сондажи на земята му. В развитите страни мощен техен съюзник е и странното образование от края на 20 век - международните неправителстевени организации, в случая екологичните.
Достъпността на финансовите ресурси и благоприятната данъчна система също допринасят за успеха на шистовата революция в САЩ. И тъй като няма друг регион в света с подобни на САЩ условия, не може да се очаква другаде подобен взривен ръст на добива на нефт и газ.
Което е много тъпо за Европа, имаща значими шифтови залежи.И изпитваща структурни финансово-икономическо-социално-политическо-демографски проблеми.
неделя, 1 септември 2013 г.
Групировка, подкрепяна от саудитците, отговорна за химическата атака
Бунтовници и жители на предградието на Дамаск Хута обвиняват саудитския принц Бандар бин Султан, че е осигурил химическо оръжие на бунтовническа група, свързана с "Ал Кайда".
Скандалното разкритие направи близкоизточният кореспондент на Минтпрес Дейл Гавлак. Той е интервюирал много жители на Хута, лекари, бунтовници и техните семейства, в резултат на което се очертава съвсем различна картина от американската версия. Повечето от интервюираните твърдят, че въстаниците са получили химическото оръжие от шефа на саудитското разузнаване принц Бандар бин Султан. Въстаници пък обясняват, че атаката е била резултат на нещастен случай и нехайство.
"Синът ми дойде преди две седмици да ме пита какво мисля за оръжията, които са му дали да пренася", разказва Абу Абдел Монейм, жител на Хута и баща на антиправителствен бунтовник. Синът му и още 12 бунтовника са загинали по време на химическата атака в тунел, използван за съхраняване на боеприпасите, осигурени от саудитския военен Абу Айеша, който командвал боен батальон. Бащата описва оръжията като големи туби, а други ги описват като големи газови бутилки. Жителите на Хута обясняват, че бунтовниците използват джамиите и частните домове за спане, а оръжията се съхраняват в специални тунели.
"Те не ни казаха какви са тези оръжия или как да ги използваме", се оплаква бунтовничката К.. "Ние не знаехме, че това са химически оръжия. Изобщо не можехме да си представим, че са химически оръжия. Когато принц Бандар дава такива оръжия на хората, трябва да ги дава на тези, които знаят как да боравят с тях и да ги използват", казва К. , която - както мнозина тук, не иска да се споменава истинското й име поради страх от отмъщение.
Известният в Хута бунтовнически лидер Дж. е съгласен с нея. Бойците от "Джабат ал Нусра" (свързана с "Ал Кайда" бунтовническа групировка) не сътрудничат с другите бунтовници, освен с тези, които се сражават на бойното поле. Те не споделят с нас секретна информация. Те просто използват обикновени бунтовници да пренасят и боравят с тези материали", твърди Дж.
"Ние бяхме много любопитни за тези оръжия. И за съжаление, някои бойци оперираха с тях неправилно и причиниха експлозия", обяснява Дж.
Принц Бандар бин Султан, племенник на саудитския крал и шеф на саудитското разузнаване, е основният играч от саудитска страна в сирийската криза. От една страна той се занимава с финансовата, оръжейната и логистична подкрепа за бунтовниците. От друга страна - с убеждаването и подтикването на американските си съюзници към военна намеса в Сирия, защото има голямо влияние в САЩ, тъй като е бил посланик там от 1983 до 2005 г.
петък, 30 август 2013 г.
Близкият Изток, обяснен кратко и ясно
Близкият Изток, обяснен кратко и ясно в едно писмо до редактора на "Файненшъл таймс":
Иран подкрепя Асад. Държавите от Персийския залив (Саудитска Арабия и Катар) са срещу Асад!
Асад е против "Мюсюлманските братя".
"Мюсюлманските братя" и Обама са против генерал Сиси (организаторът на военния преврат срещу египетския премиер Морси, сега първи вицепремиер на Египет).
Но държавите от Персийския залив са за генерал Сиси! Което означава, че са против "Мюсюлманските братя"!
Иран е за Хамас, но Хамас подкрепя "Мюсюлманските братя"!
Обама подкрепя "Мюсюлманските братя", но Хамас е срещу САЩ.
Държавите от Персийския залив са за САЩ.
Но Турция е с държавите от Персийския залив - срещу Асад; Турция е и за "Мюсюлманските братя" - срещу генерал Сиси. А генерал Сиси е подкрепян от държавите от Персийския залив!
Добре дошли в Близкия изток и приятен ден!
Иран подкрепя Асад. Държавите от Персийския залив (Саудитска Арабия и Катар) са срещу Асад!
Асад е против "Мюсюлманските братя".
"Мюсюлманските братя" и Обама са против генерал Сиси (организаторът на военния преврат срещу египетския премиер Морси, сега първи вицепремиер на Египет).
Но държавите от Персийския залив са за генерал Сиси! Което означава, че са против "Мюсюлманските братя"!
Иран е за Хамас, но Хамас подкрепя "Мюсюлманските братя"!
Обама подкрепя "Мюсюлманските братя", но Хамас е срещу САЩ.
Държавите от Персийския залив са за САЩ.
Но Турция е с държавите от Персийския залив - срещу Асад; Турция е и за "Мюсюлманските братя" - срещу генерал Сиси. А генерал Сиси е подкрепян от държавите от Персийския залив!
Добре дошли в Близкия изток и приятен ден!
събота, 12 април 2008 г.
Как САЩ укриваха надуващия се финансов балон: Манипулирането на инфлацията
Разглеждайки американската криза на второкласните ипотечни облигации, описах как Федералният резерв (Фед) укриваше информацията за нарастващите широки пари (М3). Сега се спирам на втория важен механизъм, чрез който властите криеха от публиката надуващия се ценови балон: манипулацията с инфлацията.
Откъм средата на 90-те години на миналия век Бюрото по труда промени методиката за изчисляване на инфлацията, и отгоре на всичко я промени така, че тя стана гъвкава, сиреч всяка година може да е различна, което прави невъзможно сравняването на данните за различни години. Причината за промяната през 1996 г. бяха нарасналите федерални плащания по социалните програми. Техният размер зависи пряко от инфлацията, следователно тя трябва да бъде намалена. Сенатската комисия Боскин препоръча да се въведат промени в методиката за измерване на индекса на потребителските цени (ИПЦ), т.е. на инфлацията, и препоръките й бяха приети.
1. Субституция (заместване)
Същността е, че стоки от потребителската кошница, чиято цена се е повишила значително, се изхвърлят от кошницата и вместо тях се смятат по-евтини стоки. Идеята на субституцията цинично директно е обяснена от тогавашния шеф на Фед Алън Грийнспан: Ако цената на пържолите се повиши, то хората, които ядат пържоли, ще ги заместят с хамбургери, следователно трябва да смятаме цената на хамбургерите. В резултат на тази хватка от кошницата "изчезват" стоките с най-силно променящи се цени - храните и горивата.
2. Геометрично вместо аритметично претегляне
Допреди 1996 г. теглото на дадена стока в кошницата е в аритметична пропорция според количеството му в кошницата, а след това се изчислява геометрично, сиреч колкото повече поскъпва стоката, толкова по-малък дял има тя в кошницата. Графика, илюстрираща разликата в двете методики:
Очевидно е, че ИПЦ на първата графика (с използването на геометрично претегляне) бележи по-ниски нива.
3. И тук идваме до най-големия фокус-бокус - hedonic adjustment. Не знам как да го преведа, може би оценяване на удоволствието? Идеята е, че повишаването на цените на ред стоки не е обикновено повишаване, а е резултат на повишаването на качеството им. Звучи малко магьоснически, затова да видим конкретния пример: телевизорите. Обикновен цветен телевизор струва 369$ в магазина. Обаче този телевизор е с екран 2 инча по-голям от предишния модел на същата фирма и с някаква джаджа повече в дистанционното. В драстично циничните случаи се оценява и промяната в дизайна. Оттук следва заключението, че повишаването на цената отразява повишаването на качеството, тоест не бива да се смята цялото повишение. И оттук пък тръгва едно феноменално фокусничество за изчисляване цената на подобрението. Като краен резултат в примера с нашия телевизор излиза, че в потребителската кошница той се смята като 280$ и очевидно инфлацията намалява. Вярно е, че в магазина пак трябва да платите 369$ и продавачът ще ви се изхили, ако му споменете нещо като hedonic adjustment.
Има и още няколко по-дребни хватки, но тези основни са показателни. Само си представете, че в БГ инфлацията се изчисляваше с геометрично претегляне и с hedonic adjustment - ами то направо нямаше да има такава. Затова имам предложение към управляващата коалиция - да въведат американската методика за изчисляване на инфлацията, нали САЩ са новият ни голям брат, и по този начин да прекратят всякакви нездрави представи у повереното им народонаселение, че инфлацията се била била увеличавала.
За мазохистите - подробно обяснение за hedonic adjustment на университетските учебници Hedonic Quality Adjustment Methods for College Textbooks in the U.S. CPI и базисно инфо за методиката - Quality Adjustment of Goods Price Index Using Hedonic Regression Model
Откъм средата на 90-те години на миналия век Бюрото по труда промени методиката за изчисляване на инфлацията, и отгоре на всичко я промени така, че тя стана гъвкава, сиреч всяка година може да е различна, което прави невъзможно сравняването на данните за различни години. Причината за промяната през 1996 г. бяха нарасналите федерални плащания по социалните програми. Техният размер зависи пряко от инфлацията, следователно тя трябва да бъде намалена. Сенатската комисия Боскин препоръча да се въведат промени в методиката за измерване на индекса на потребителските цени (ИПЦ), т.е. на инфлацията, и препоръките й бяха приети.
1. Субституция (заместване)
Същността е, че стоки от потребителската кошница, чиято цена се е повишила значително, се изхвърлят от кошницата и вместо тях се смятат по-евтини стоки. Идеята на субституцията цинично директно е обяснена от тогавашния шеф на Фед Алън Грийнспан: Ако цената на пържолите се повиши, то хората, които ядат пържоли, ще ги заместят с хамбургери, следователно трябва да смятаме цената на хамбургерите. В резултат на тази хватка от кошницата "изчезват" стоките с най-силно променящи се цени - храните и горивата.
2. Геометрично вместо аритметично претегляне
Допреди 1996 г. теглото на дадена стока в кошницата е в аритметична пропорция според количеството му в кошницата, а след това се изчислява геометрично, сиреч колкото повече поскъпва стоката, толкова по-малък дял има тя в кошницата. Графика, илюстрираща разликата в двете методики:
3. И тук идваме до най-големия фокус-бокус - hedonic adjustment. Не знам как да го преведа, може би оценяване на удоволствието? Идеята е, че повишаването на цените на ред стоки не е обикновено повишаване, а е резултат на повишаването на качеството им. Звучи малко магьоснически, затова да видим конкретния пример: телевизорите. Обикновен цветен телевизор струва 369$ в магазина. Обаче този телевизор е с екран 2 инча по-голям от предишния модел на същата фирма и с някаква джаджа повече в дистанционното. В драстично циничните случаи се оценява и промяната в дизайна. Оттук следва заключението, че повишаването на цената отразява повишаването на качеството, тоест не бива да се смята цялото повишение. И оттук пък тръгва едно феноменално фокусничество за изчисляване цената на подобрението. Като краен резултат в примера с нашия телевизор излиза, че в потребителската кошница той се смята като 280$ и очевидно инфлацията намалява. Вярно е, че в магазина пак трябва да платите 369$ и продавачът ще ви се изхили, ако му споменете нещо като hedonic adjustment.
Има и още няколко по-дребни хватки, но тези основни са показателни. Само си представете, че в БГ инфлацията се изчисляваше с геометрично претегляне и с hedonic adjustment - ами то направо нямаше да има такава. Затова имам предложение към управляващата коалиция - да въведат американската методика за изчисляване на инфлацията, нали САЩ са новият ни голям брат, и по този начин да прекратят всякакви нездрави представи у повереното им народонаселение, че инфлацията се била била увеличавала.
За мазохистите - подробно обяснение за hedonic adjustment на университетските учебници Hedonic Quality Adjustment Methods for College Textbooks in the U.S. CPI и базисно инфо за методиката - Quality Adjustment of Goods Price Index Using Hedonic Regression Model
Абонамент за:
Публикации (Atom)
.jpg)