Вие не сте десни. Вие сте левичари, несъзнаващи, че сте такива. Вие си представяхте прехода като процес, който ще смени местата - на мястото на привилегированите при комунистическия режим с някакви битови придобивки ще сложи вас. Автоматически ще сложи вас.
Вие изобщо не разбирахте, че промяната означава, че никой никому няма да дава автоматични придобивки, а преходът означава смяна на правилата. Че всеки губи гаранцията за работно място, за гарантиран доход, за гарантирани социални придобивки и че всеки ще трябва да се бори за тях, конкурирайки се с други. А държавата ще се грижи само за тези, които изпадат под чертата на жизнения минимум.
И когато усетихте това, вие - ужкимски десният електорат, намразихте Костов.
Защото в същността си вие не бяхте десни. Вие бяхте криптолевичари. Вашето ядро, вашата душица беше и е левичарска - аз искам да получавам, без да рискувам и без значение колко давам.
Вие затова повярвахте на царя. Вие затова върнахте социалистите в комбинация с царя. Вие затова повярвахте на пожарникаря. Затова все още се оглеждате за месия, който да ви даде всичко наготово. Защото не искате и/или не можете и/или не смеете да запретнете сами ръкави да си го направите.
Показват се публикациите с етикет Психология. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Психология. Показване на всички публикации
четвъртък, 25 април 2013 г.
неделя, 21 април 2013 г.
Нарцистично личностово разстройство. Не че намеквам.
Отражение в криво огледало
От гледна точка на клиничната психология главната черна на хората, страдащи от нарцистично личностно разстройство, е обсебването от идеите за собственото величие. Той като че ли си създава фалшива самоличност, която въплъщава всичко, за което е мечтал. Такива са Непризнатите Гении, Избраниците, Отхвърлените от неблагодарното общество.
Може да изглежда, че Нарцис* има висока самооценка, но това не е така. Неговата самооценка е крайно ниска. В това няма никакво противоречие. Нарцис е влюбен в своето отражение – в мечтата си за величие и превъзходство. И тъй като той не е избран за владетел на цялото земно кълбо, то реалният живот и неговата личност не го устройват.
За да скрият пропастта между реалността и мечтите, този тип хора постоянно разказват приказки за самите себе си, при това внимателно крият истинските факти, мисли и чувства.
Ресурси за живот
Всички хора се нуждаят от подкрепата и възхищението на обкръжаващите ги. Но Нарцисите се нуждаят от това в огромни количества. Те цял живот се опитват да предизвикат възторг у останалите. И за да няма проблеми с одобрението, Нарцис си търси “нарцистичен ресурс”, който може да стане съпруг, партньор, приятел, член на семейството. Да си в ролята на такъв “ресурс” не е лесно. Нали един от признаците на нарцистичното разстройство на личността е неспособността да съчувстваш на другите. Да изобрази съчувствие всеки Нарцис може много убедително, но реално той не умее да съчувства. Много Нарциси стават психолози, лекари, работят в благотворителни организации, за да поддържат отражение си на Спасител на Всички. В действителност обаче другите хора за тях са просто неодушевени кукли или декори, които ги плашат, ако не могат да установят над тях пълен контрол.
Случва се и това, че Нарцисите прибягват до домашно насилие, за да контролират своите “ресурси”. Но повечето от тях се ограничават с емоционалния шантаж и психологичния натиск. Те не са способни да разберат потребностите на другите, не могат да търпят чуждите недостатъци и с лекота игнорират проблемите на близките си хора, когато това не им е изгодно. Те обичат да се представят загрижени, но често унижават хората със снизходителната си опека и ако не получат необходимото, веднага преминават към обвинения и рязка критика.
Как да разпознаем Нарцис?
Проблемът е в това, че фалшивото отражение на Нарцис действително може да го направи да изглежда крайно обаятелен и харизматичен човек. Това са хора, които успяват да привлекат вниманието на другите и впечатлителните или неопитните хора могат да попаднат в плен на техния чар.
Но все пак те се отличават с някои характерни черти, които могат да бъдат “разпознати”:
- Няма тема, която Нарцис да не може да превърне в любима: той може да ви изнесе лекция за отглеждането на някакво цвете, в хода на която вие ще разберете какво му е казвала майка му, когато е бил на 5 години, как той се справя с невъзприемчивите си сътрудници в офиса, а също така каква кола си е купил.
- Нарцисите обичат да поучават. Те са готови да ви изслушат, но само ако след това вие им дадете възможност да ви дадат “ценни” съвети, които в случайq че не бъдат спазени, моментално ще ви превърнат в “неблагодарници”.
- Всички винаги и за всичко са виновни. Нарцис умее да предизвиква чувството на вина както никой друг.
- Нарцисите не понасят никаква критика – дори и най-конструктивната. Но те не се стесняват да критикуват другите. Това са хора, които могат да направят сцена за петминутно закъснение, въпреки че самите те винаги закъсняват минимум с половин час, възмущавайки се, че другите не разбират “особеностите на техния характер”
- В обкръжението на Нарцис повишеният стрес е норма. В отдела, където той работи, обикновено има често текучество на кадри. Рядко има хора, които са в състояние да запазят спокойствие в негово присъствие.
След известно време хората, които наистина са близки с Нарцисите, започват да страдат от техния натрапчив контрол и експлоатация. При това Нарцисите могат да се окажат толкова добри манипулатори, че често “жертвите” не могат да се усетят толкова бързо. В подобни случаи важното е да не позволявате на Нарцис да се “промъкне в сърцето ви”, от което той задължително ще се възползва. И да не забравяте, че не всичко, което блести, е злато.
* Нарцис е един от най-ярките образи в древногръцката митология. Той бил много красив юноша и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Отхвърлените жени поискали да го накажат и богинята на правосъдието Немезида чула желанията им. Веднъж, връщайки се от лов, Нарцис видял във водата своето отражение и се влюбил в него. Гледайки красивото си лице той поискал да целуне себе си, без да разбира, че това е само отражението му, и се удавил. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси.
По-стари постинги по темата:
Бойко e като "Фобос-Грунт". Жал ми е за Румяна Бъчварова.
ББ forever
Новогодишен поздрав към българската институция Бойко. В отговор на читателски писма.
Амфетаминист № 1 на България
Цената на Бойковата суета е здравето на 30 деца. Това, че замяза на Тато, не го обсъждам
Азовостта на азестия Аз. Всякакви сходства с Него не са случайни
Тънкостите на Бойковата менталност
Долу ръцете от Бойко Борисов, „царят на моментите”!
Боя се, че Бойко остава сам
За антикомунизма и за ГЕРБ
Последните дни опитваме да видим това, което виждаме постоянно: пълно несъответствие между желания образ на премиера и реалния образ на Бойко Борисов
Тайната справка на спецслужбите за Бойко Борисов
Бате Бойко. Тъмната страна на силата
Първа инвестиционна е посткомунистическа измислица
четвъртък, 7 март 2013 г.
Деца, боя се зарад вас. В смисъл Терминал 1 и Терминал 2
Аз съм хумантерен човек по природа. И това е страшно. Защато виждам в тъмните и безнадежднн текстове това, което повтаряме без никаква родова памет. Затова се изкушавам от идета да пиша на за пэлитокото като тъкъва в сегашния смисъл. А да опитвам за 10-15% хора, способни да разберат, как срамно и грозно повче от век повтаряме една и също духовна нишета. С надеждата, чея тия 10-15% днешни българи ще изпитат желанието, ще имат волята и възмностите си да я променят тая убога нищота. За да нямат техните деца единствен изход Терминал 1 и Терминал 2.
В часа на синята мъгла
На моите внучета
Найден, Малинка и Ганка
Седя и гледам от прозореца: деца
играят вън; - сега е утрината тяхна
и пролет грее на безгрижните лица.
Един ли цвят пред моите очи увяхна?
Седя и гледам: спомени придавят гръд.
Неволно пита взор посоките далеки,
където се преплитат пътища, пътеки...
Що иде тук - и кой отива там, - отвъд
сребровъздушните стени на кръгозора?
Но кой ще назове честта и кой позора?
Деца, боя се зарад вас.
Извършва слънцето заклетия си ход
над вашите глави открити. То прижуря -
и облачен дими припламнал небосвод.
Аз зная що е пек, аз зная що е буря.
Отдавна вече бдя - пребродих своя ден...
Деца, седя и гледам с горестна усмивка.
И кой ще ми натякне моята почивка?
Но на прозореца завесата пред мен
да падне чакам аз. От молниите блясък
ще свети вам по пладне. Бурята навън
ще заглушава вашия безсмислен крясък.
А без видения ще бъде моя сън.
Разръфани и прашни, вечерния хлад
най-сетне ще ви лъхне. Морно меланхолни
чела ще наведете. Спомена нерад
ще пари - като въглен - на душите болни, -
като забита и прекършена стрела.
А медлено ще чезне вечерна позлата
на висоти, остали тайна за мечтата.
И ето в оня час на синята мъгла,
когато млъква шум и тишината стене,
при своите прозорци седнали без мощ,
спомнете си, деца, спомнете си за мене
и прошепнете - лека нощ!
събота, 3 ноември 2012 г.
При ленторязането Бойко хапва ли първи от питката?
Аз принципно не гледам телевизия. В стаята на майка ми има зомбивизор но то си е нейна стая и аз не се тикам там .Моят зомбивизор отдавна го шитнах на 1/3 от цената му.
Обаче днес татко - те са отдавна разведени с майка, има си друго прекрасно семейство, в което гледат семейно част от вечерта телевизия, ми обърна внимание на нещо много интересно:
При ритуала на ленторязането има и разчупване и хапване на специално приготвена питка. Татко твърди, че никога Бойко не е хапвал първи от питката, а като отчупи първи парченце, го дава на момичето, което му поднася питката. Единственото разумно обяснение е, че го е страх да не го отровят. Знам, че звуча параноично. Но то е защото не гледам тв. Моля, който гледа новини, да обърне внимание на ритуала с питката и да ми каже прав ли е баща ми.
Обаче днес татко - те са отдавна разведени с майка, има си друго прекрасно семейство, в което гледат семейно част от вечерта телевизия, ми обърна внимание на нещо много интересно:
При ритуала на ленторязането има и разчупване и хапване на специално приготвена питка. Татко твърди, че никога Бойко не е хапвал първи от питката, а като отчупи първи парченце, го дава на момичето, което му поднася питката. Единственото разумно обяснение е, че го е страх да не го отровят. Знам, че звуча параноично. Но то е защото не гледам тв. Моля, който гледа новини, да обърне внимание на ритуала с питката и да ми каже прав ли е баща ми.
петък, 2 ноември 2012 г.
За малкото достойни журналисти. Нери Терзиева
На първо място безспорно е Нери Терзиева. Тя беше идеологът, двигателят, сърцето и душата на "Ефир2" - така през 1990-92 нарекоха Втора програма на БНТ. Нери и Асен Агов водеха новините на "Ефир 2" иш безспорно изпреварваха Емилия и Райчо от Канал 1. Нери въведе толкова нови идеи, похвати, форми, дари праости техники в наовинарските емисии, че до голяма степен тая прилична посредственост в днешщните телевизионни програми се дължи на нея. В смисъл, че хоряата, които бичат халтурата, все са поели нещо от искрата на Нери.
Друг голям принос на Нери е, че вкара много нови, млади и кадърни хора в телевизията. Вкарваше ги направо - ей ти камера, бягай и искам след 1 час 3 минутен репортаж. Ами това е начинът да се учиш. Хвърлят те в басейна и или изплуваш, или те вадят полуудавен и повече не те пускат до басейн.
Понеже не бе склонна на безпринципни компромиси, в края на миналия и началото на нашия век тя остана извън многовъзникналите телевизии. Защото Нери не може да служи на каузи, в които не вярва, и на хора, на които не вярва.
За мнозина бе изненада, когато стана основен имиджмейкър на президента Петър Стоянов . За мен не бе изненада. Аз се запознах с него през януари 1996 в предаването на Мико Петров по БНР "Неделя 150" , което тогава бе култово предаване. Основни участници бяхме Велислама Дъреива, Петър Стоянов и аз. Темата - моят публичен скандал с Луканов. Мисля, че излязох победител в дебата. Но ме порази пълната безпомощност на Петър Стоянов - да устоява на агресия, на подвеждащи въпроси, на недостатъчно обосновани обвинения, на подвеждащи отклонения от темата и т.н. Човекът се държа като безгръбначен. Аз му казах в прав текст "вие - СДС, в това състояние сте културно-прасветителска организация" и той замълча. Замълча. Даже Мико Петров по едно време обобщи "май истинската битка власт-опозиция се разиграва в БСП, реализирана тук чрез Невена Гюровая и Велислава Дърева". И той пак замълча.
Е, господи, не можах да позная тоя плужек от "Неделя 150" когато стана президент. Той промени всичко - водене и направление на разгавар, необходима умерена агресия, осмиващо отхвърляне на неудобни реплики. Господи, тоя човек си промени жестовете, външния вид и поведението. Президентът Стоянов нямаше нищо общо с човека, когото съжалих преди година в "Неделя 150".
И основната заслуга на това бе на Нери. Тя стана негов имиджмейкър и водещ на екипа пиари, спичрайтери, а когато трябваше вкарваше нуобходимите хора в ролята на спин доктори*. Без Нери и нейния екип безличният мухльо - когото не само аз видях директно в "Неделя 150", а за какъвто и го мислеха много седесари - нямаше да стане авторитетния президент Петър Стоянов. Нери го направи истински президент. Абе тя му промени физическото поводение, интонацията, емоционалната изразност...
А гафовете му са плод на това, че той взе, че си повярва. Реши, че вЕрно е голям президент. И изплеска три глупости горе-долу една след друга:
- "Ваньо, кажи си, те ще те разберат"
- изважгдането на доклад от контаразузнаването срещу Богомил Бонев в предизборния дебат
- презрителната му оценка за СДС след изборната загуба, че са "разбитите авари".
Обзалагам се на бутилка черно Джони, че тия Петьови самодейности са били неприятна изненада за Нери.
Но пак да си кажа това, което казвах надълго и широко досега:
Без Нери Терзиева нямаше да го има тоя президент. Или щеше да я има същата личност, заемаща поста, но с поведение хем на плужек, хем на заплашен плъх, който дебне да те ухапе.
Това, което единствено не ми е ясно е:
Дава ли си Петър Стоянов сметка за ролята, която Нери изигра в живота му? Аз нямам отговор.
Друг голям принос на Нери е, че вкара много нови, млади и кадърни хора в телевизията. Вкарваше ги направо - ей ти камера, бягай и искам след 1 час 3 минутен репортаж. Ами това е начинът да се учиш. Хвърлят те в басейна и или изплуваш, или те вадят полуудавен и повече не те пускат до басейн.
Понеже не бе склонна на безпринципни компромиси, в края на миналия и началото на нашия век тя остана извън многовъзникналите телевизии. Защото Нери не може да служи на каузи, в които не вярва, и на хора, на които не вярва.
За мнозина бе изненада, когато стана основен имиджмейкър на президента Петър Стоянов . За мен не бе изненада. Аз се запознах с него през януари 1996 в предаването на Мико Петров по БНР "Неделя 150" , което тогава бе култово предаване. Основни участници бяхме Велислама Дъреива, Петър Стоянов и аз. Темата - моят публичен скандал с Луканов. Мисля, че излязох победител в дебата. Но ме порази пълната безпомощност на Петър Стоянов - да устоява на агресия, на подвеждащи въпроси, на недостатъчно обосновани обвинения, на подвеждащи отклонения от темата и т.н. Човекът се държа като безгръбначен. Аз му казах в прав текст "вие - СДС, в това състояние сте културно-прасветителска организация" и той замълча. Замълча. Даже Мико Петров по едно време обобщи "май истинската битка власт-опозиция се разиграва в БСП, реализирана тук чрез Невена Гюровая и Велислава Дърева". И той пак замълча.
Е, господи, не можах да позная тоя плужек от "Неделя 150" когато стана президент. Той промени всичко - водене и направление на разгавар, необходима умерена агресия, осмиващо отхвърляне на неудобни реплики. Господи, тоя човек си промени жестовете, външния вид и поведението. Президентът Стоянов нямаше нищо общо с човека, когото съжалих преди година в "Неделя 150".
И основната заслуга на това бе на Нери. Тя стана негов имиджмейкър и водещ на екипа пиари, спичрайтери, а когато трябваше вкарваше нуобходимите хора в ролята на спин доктори*. Без Нери и нейния екип безличният мухльо - когото не само аз видях директно в "Неделя 150", а за какъвто и го мислеха много седесари - нямаше да стане авторитетния президент Петър Стоянов. Нери го направи истински президент. Абе тя му промени физическото поводение, интонацията, емоционалната изразност...
А гафовете му са плод на това, че той взе, че си повярва. Реши, че вЕрно е голям президент. И изплеска три глупости горе-долу една след друга:
- "Ваньо, кажи си, те ще те разберат"
- изважгдането на доклад от контаразузнаването срещу Богомил Бонев в предизборния дебат
- презрителната му оценка за СДС след изборната загуба, че са "разбитите авари".
Обзалагам се на бутилка черно Джони, че тия Петьови самодейности са били неприятна изненада за Нери.
Но пак да си кажа това, което казвах надълго и широко досега:
Без Нери Терзиева нямаше да го има тоя президент. Или щеше да я има същата личност, заемаща поста, но с поведение хем на плужек, хем на заплашен плъх, който дебне да те ухапе.
Това, което единствено не ми е ясно е:
Дава ли си Петър Стоянов сметка за ролята, която Нери изигра в живота му? Аз нямам отговор.
понеделник, 6 август 2012 г.
Демонтирането на оня с автомата в центъра на София
Паметникът на руснак с автомат все още стърчи в центъра на София. Независимо от това, че подобни паметници отдавна са забравени в Латвия, Литва и Естония, да не говоря за Полша. Забравени, защото имаше обществен консенсус за премахването им. И ги премахнаха. отдавна. У нас обаче има обществена разпра. Една част от обществото иска да ги махнем. Друга ги отстоява с аргумента, че са свещени, едва ли не същностно български, защото сме изначално длъжни да обичаме Русия. Която ни е била, е и ще ни бъде благодетел и покровител.
Поради това сериозно разногласие в българското общество опцията "демонтиранее" не е добра. Имам много приятели в движението за премахване на паметника на съветската армия, но съм длъжна да кажа, че те не са реалисти. Нещо повече: робувайки на идеята за отричане/отхвърляне на зависимостта от Русия чрез акта на демонтиране те практически укрепват обществените позиции на опонентите, сиреч укрепват техния мит, мита за "дядо Иван". Защото един мит се базира на вярващите в него. Вярващите както с положителен знак (тия, дето бранят паметника), така и с отрицателен (тия, дето искат да го махнат). Както наследниците на комунистите вярват, че ако запазят паметника, ще запазят покровителството на "дядо Иван", така и хората от движението за демонтиране вярват, че като го махнат, зависимостта от Русия ще изчезне. Някой учен, занимаващ се със сравнително изучаване на релгиите и вярванията, би квалифицирал съвкупността от двете вярвания като зомби култ. Балкански зомби култ. Големи групи хора вярват, че наличието/липсата на определен кукла или подобие на нещо реално има директно въздейстиве върху съществуването на това реално. Вярват, че ако унищожим материалния знак на зависимостта, ще унищожим самата нея. Респективно, ако го запазим, ще продължим да се ползваме от нейните ползи. Зомбита, какво да говоря...
Най-адекватният подход за освобождаването ни от паметника на зависимостта ни от Русия не е демонтирането.
Не е по явна за всички причина. Голяма част от хората са с промити мозъци и вярват в днешните превъплъщения на мита за "дядо Иван", а те са "евроазиатската цивилизация", която била единствена опора срещу "американския (и еврейски) заговор за завладяване на света".
Затова адекватинят подход е не да се демонтира паметника, а да се обезсмисли като сакрално място. Свещено място на сбърканата им вяра.
Например на огромната като площ издигната и постлана с гранит площадка-подход към агресора с автомата да се издигне скромен параклис в памет на загиналите източноевропейски борци срещу съветските империалисти.
Параклис в памет на хилядите бойци на полската "Армия Крайова". В памет на самозапалилия се в знак на протест срещу съветската агресия през 1969 г. чех Ян Палах. В памет на хилядите бойци на украинската УПА (Украинская повстаническая армия). В памет на унгарците, загинали при бруталното потушаване на антисъветското въстание през 1956 г. В памет на загиналите от руските куршуми берлинчани при кървавото потушаване на въстанието през 1953 г.
Достойно място в този пантеон заслужаваме и ние. Заслужават го хилядите участници в българското горянско движение. Най-масовото народно съпротивително движение срещу окупаторите-руснаци и срещу комунизма, който те носят. Движение, съзнателно пренебрегвано и омаловажавано от всички уж демократични правителства след 1989.
Обезсмислянето по този начин на сакралния за русофилите символ е радикално. Не могат да се борят с него на адекватно символно и реално ниво. Не могат да кажат на глас това , което мислят - че параклисът е в памет на "контрареволюционери". Не могат и да го подминат. Всеки път като отиват да си слагат венците пред оня с автомата, ще трябва да минават покрай параклиса на неговите жертви. И ще са принудени да отдадат почест и на тях. Не защото чувстват вътрешна необходимост, а защото още са принудени да се съобразяват с Европа.
Поради това сериозно разногласие в българското общество опцията "демонтиранее" не е добра. Имам много приятели в движението за премахване на паметника на съветската армия, но съм длъжна да кажа, че те не са реалисти. Нещо повече: робувайки на идеята за отричане/отхвърляне на зависимостта от Русия чрез акта на демонтиране те практически укрепват обществените позиции на опонентите, сиреч укрепват техния мит, мита за "дядо Иван". Защото един мит се базира на вярващите в него. Вярващите както с положителен знак (тия, дето бранят паметника), така и с отрицателен (тия, дето искат да го махнат). Както наследниците на комунистите вярват, че ако запазят паметника, ще запазят покровителството на "дядо Иван", така и хората от движението за демонтиране вярват, че като го махнат, зависимостта от Русия ще изчезне. Някой учен, занимаващ се със сравнително изучаване на релгиите и вярванията, би квалифицирал съвкупността от двете вярвания като зомби култ. Балкански зомби култ. Големи групи хора вярват, че наличието/липсата на определен кукла или подобие на нещо реално има директно въздейстиве върху съществуването на това реално. Вярват, че ако унищожим материалния знак на зависимостта, ще унищожим самата нея. Респективно, ако го запазим, ще продължим да се ползваме от нейните ползи. Зомбита, какво да говоря...
Най-адекватният подход за освобождаването ни от паметника на зависимостта ни от Русия не е демонтирането.
Не е по явна за всички причина. Голяма част от хората са с промити мозъци и вярват в днешните превъплъщения на мита за "дядо Иван", а те са "евроазиатската цивилизация", която била единствена опора срещу "американския (и еврейски) заговор за завладяване на света".
Затова адекватинят подход е не да се демонтира паметника, а да се обезсмисли като сакрално място. Свещено място на сбърканата им вяра.
Например на огромната като площ издигната и постлана с гранит площадка-подход към агресора с автомата да се издигне скромен параклис в памет на загиналите източноевропейски борци срещу съветските империалисти.
Параклис в памет на хилядите бойци на полската "Армия Крайова". В памет на самозапалилия се в знак на протест срещу съветската агресия през 1969 г. чех Ян Палах. В памет на хилядите бойци на украинската УПА (Украинская повстаническая армия). В памет на унгарците, загинали при бруталното потушаване на антисъветското въстание през 1956 г. В памет на загиналите от руските куршуми берлинчани при кървавото потушаване на въстанието през 1953 г.
Достойно място в този пантеон заслужаваме и ние. Заслужават го хилядите участници в българското горянско движение. Най-масовото народно съпротивително движение срещу окупаторите-руснаци и срещу комунизма, който те носят. Движение, съзнателно пренебрегвано и омаловажавано от всички уж демократични правителства след 1989.
Обезсмислянето по този начин на сакралния за русофилите символ е радикално. Не могат да се борят с него на адекватно символно и реално ниво. Не могат да кажат на глас това , което мислят - че параклисът е в памет на "контрареволюционери". Не могат и да го подминат. Всеки път като отиват да си слагат венците пред оня с автомата, ще трябва да минават покрай параклиса на неговите жертви. И ще са принудени да отдадат почест и на тях. Не защото чувстват вътрешна необходимост, а защото още са принудени да се съобразяват с Европа.
неделя, 8 април 2012 г.
Световен ден на боя с възглавници (International Pillow Fight Day)
Вчера, на 7 април, 115 града в 39 държави в Европа, Азия и Америка бяха обхванати от безпрецедентни по масовост сблъсъци. Хиляди се въоръжиха и влязоха в битка с други хиляди въоръжени в Международния ден на боя с възглавници (International Pillow Fight Day), който се провежда пета поредна година.
За пореден път българите не участвахме. За пореден път се показахме като изостанали, овцеподобни поданици, неспособни на каквато и да е битка. Защо, майна?! Защо, като поне тази битка не ни заплашва с нищо? А може би заплашва овчото ни хленчене и говеждата ни намусеност?
Трафалгар скуеър, Лондон
Трафалгар скуеър, Лондон
Ню Йорк
Уошингтън скуеър парк, Ню Йорк
Трафалгар скуеър, Лондон
Будапеща, Унгария
Бранденбургската врата, Берлин
Амстердам, Холандия
Шанхай, Китай
За пореден път българите не участвахме. За пореден път се показахме като изостанали, овцеподобни поданици, неспособни на каквато и да е битка. Защо, майна?! Защо, като поне тази битка не ни заплашва с нищо? А може би заплашва овчото ни хленчене и говеждата ни намусеност?
Източник:
понеделник, 16 януари 2012 г.
Криза в премиерското риалити шоу
На нашето Слънце май почват да му се събират облаци на хоризонта, показателно е, че в."Труд" почва да взима завоя: Циничен ли е премиерът или неосведомен?, За 2 пържоли повече, На тъмно кучешко място в историята
Това са заглавия на коментарни и аналитични материали в газетата от последните дни. Вярно, пишат го още Генерала с главно "Г", ама това е технологичен детайл. Преди 10 години когато Тошо смени плочата и вместо "Осанна на Иван Костов" почна да пее "Разпни го", думата Командира с главно "К" по същия начин бе оставена за известно време - да създава вид, че не се сменя навеждането така рязко, на 180 градуса.
Наша милост не е като да не знае какво е заповед по гарнизона и как се изпълнява - преживяхме лично връткането на тошовия глутеус спрямо Костов и ще споделим на днешните медийни роби, че не е леко. Шефът, в момента на промяна на позицията на глутеуса си, за да му е удобно на по-високостоящия в глутницата, е като жена в оня период. Да не си й насреща. По възможност избягвайте да ви вижда, ако може - и да чува за вас. Защото видът на всеки нормален човек го кара да се тормози с тъпи въпроси дали е от същия биологичен вид. Той си знае, че е избрал да не е, но още не се е примирил с избора си и си го изкарва на другите. Ще му мине до половин година.
Това беше като предисловие за великолепния текст, който току що видях и не мога да се стърпя да не го споделя:
Това са заглавия на коментарни и аналитични материали в газетата от последните дни. Вярно, пишат го още Генерала с главно "Г", ама това е технологичен детайл. Преди 10 години когато Тошо смени плочата и вместо "Осанна на Иван Костов" почна да пее "Разпни го", думата Командира с главно "К" по същия начин бе оставена за известно време - да създава вид, че не се сменя навеждането така рязко, на 180 градуса.
Наша милост не е като да не знае какво е заповед по гарнизона и как се изпълнява - преживяхме лично връткането на тошовия глутеус спрямо Костов и ще споделим на днешните медийни роби, че не е леко. Шефът, в момента на промяна на позицията на глутеуса си, за да му е удобно на по-високостоящия в глутницата, е като жена в оня период. Да не си й насреща. По възможност избягвайте да ви вижда, ако може - и да чува за вас. Защото видът на всеки нормален човек го кара да се тормози с тъпи въпроси дали е от същия биологичен вид. Той си знае, че е избрал да не е, но още не се е примирил с избора си и си го изкарва на другите. Ще му мине до половин година.
Това беше като предисловие за великолепния текст, който току що видях и не мога да се стърпя да не го споделя:
Криза в премиерското риалити шоу
Напоследък премиерът много се изнерви. Гражданството в интернет се изнерви още повече на изнервянето на премиера. А всеобщата изнервеност може да роди всеобща загуба на ориентация. Или пък да доведе до смяна на матрицата за ориентиране. И харизмата да остане по долни гащи. А публиката да изпадне в еротичен амок.Цялата работа идва от това, че когато човек много говори, започва и много да си вярва. Почти няма ден, в който Бойко Борисов да не е на интервю в някоя телевизия, вестник или радио. Отделно са изявите за пред камера при рязане на ленти, на пресконференции и в есемесите до журналисти.Като него няма втори медиен геройАко някой си направи труда да сметне обема на медийните му участия и го съотнесе не към работен, а към цял човешки ден, резултатът със сигурност ще е впечатляващ. Едва ли има друг премиер не само у нас, но и по света, който да е такъв неуморен медиен герой.Вярно, работата на политиците в наше време е да общуват все повече и повече с публиката чрез медиите. И Борисов е ненадминат майстор в тая работа. Разбираем до болка език, остро до нахалство поведение, бърза до фриволност реакция, строго до командирско или умилително до битово излъчване, прости и повтаряни до рецитация послания.Бойковият медиен сериал тече още от главното му секретарство в МВР. В премиерския сезон образът на главния герой е още по-плътен, а драматургията - все така завладяваща. Сериалът обаче е вече изцяло риалити шоу - повече импровизация, по-малко сценарий. Защото главният източник на легитимност на това управление е достоверността на образа на главния герой. От екрана имаш довереник, който е пълнокръвен дори когато си противоречи. С едно или друго решение на властта може да не си съгласен, но начело й е човек от "нашата кръв", който няма как да не е на "наша страна".Риалити героят е човек от народа не просто по произход, а по манталитет и светоусещане. Да си винаги готов да се самопохвалиш или оправдаеш с другите, е идентично с народния манталитет. Да си представяш държавата като запушена от течове бюджетна каца плюс магистрали, е идентично с народния светоглед. Можеш много да грешиш като управленец, може и много да успяваш. Но единственото, което нямаш право да правиш в риалити формата, е да скъсаш връзката с народния бит и душевност. Тогава автоматично те номинират за изгонване.Краставичар на краставичари - с краставициАко отлагаш или провеждаш непопулярни реформи -ще губиш и печелиш подкрепа почти като всеки друг премиер. Но ако пращаш хората да садят картофи и да гледат овце - няма да ти се смеят както на някой друг премиер. Защото краставичар на краставичари краставици да продава, е предателство. А още по-голямо предателство е да искаш майка на убито момиче да се извинява на МВР. И весело да заръчваш пържоли за намерилото трупа куче.В риалити формата супергероят, колкото и супер да е, рано или късно се изхабява. Трудно е ежедневно и ежечасно да си интересен на публиката. Да реагираш като информационна агенция и да не насмогваш на информационния поток. И колкото и лесно да е да играеш сам себе си, като при всеки добър актьор ставаш подвластен на героя си. Задълбаваш все повече в образа и започваш да се раздвояваш - не просто играеш себе си, а твориш образа си. В една фиктивна, драматургична реалност.Което може да доведе до честа дезориентация, а установяването на дезориентацията - до изнервеност и нови прояви на неадекватност. Адекватно си запитал защо Ангел Марин ще получава орден "Стара планина". Но неадекватно сам си подписал предложението месец преди това. Адекватно Марин ти връща ордена, неадекватно ти си опитал часове преди това да замажеш кучешкия с орденовия гаф - ордените за хората били като пържолите за кучетата.Симптомите на криза в премиерския риалити формат изискват известно завръщане към сценарното начало. Улисаната импровизация трябва да се укроти, в играта дългосрочно да се заложат нови драматургични линии и второстепенни персонажи, както и да се обърне повече внимание не само на телевизионната, но и на онлайн публиката, от която тепърва ще идват много ядове.Антикризисна драматургияДа си представим една възможна антикризисна драматургия. Бойко Борисов силно редуцира медийните си изяви и започва да произвежда повече новини, отколкото впечатления. Освежава посредствения кадрови образ на ГЕРБ с нови, непартийни лица, на чиито идеи става личен продуцент. Забравя магистралите до финалното им откриване и прерязва лентите на няколко дългосрочни решения в образованието и здравеопазването. Сваля фуражката на оперативен полицай и налага граждански контрол върху некачествената услуга вътрешен ред...Не е ясно дали такъв обрат в сериала ще е успешен. И дали тогава премиерът ще играе сам себе си, или себе си като някой друг. Но за добрия актьор няма непосилни роли. Пък и всеки добър актьор копнее да израсне до по-по-най.
Последните дни опитваме да видим това, което виждаме постоянно: пълно несъответствие между желания образ на премиера и реалния образ на Бойко Борисов
Методът Вирхов
Последните дни опитваме да видим това, което виждаме постоянно: пълно несъответствие между желания образ на премиера и реалния образ на Бойко Борисов
Красимира Джисова
Мирослава Николова беше намерена мъртва на 12 януари, но случаят не е приключен и не трябва да бъде приключван, тъй като излиза извън рамките на криминалната хроника. И е напълно представителен за чудовищността на държавата, в която животът е все по-неоткриваем, както и за повсеместния институционален и институционализиран произвол, допуснат чрез избирането на „маскирани" лица на ключови държавни позиции.
Само в страна, управлявана от мафията, полицейските служители ще останат безразлични към показания като тези на Елеонора Николова, която настоява, че по телефона нейната сестра й казва следното: „Отвлечена съм... Спаси ме... Има замесена полиция". Последното обяснява защо припознатите като органи на реда избират да не вярват в продължение на два месеца на възможно най-сигурния си (официално) източник. Дори си позволяват да „утешават" семейството с предположения, че дъщеря им е просто една малка кучка*, която се забавлява в Германия, докато е издирвана от Интерпол. Никой не полага усилия да я търси там, където всъщност е изчезнала - в Перник.
Градът е известен със своята криминална фауна (наред с другите три югозападни - Дупница, Благоевград и Банско) и съответно е едно от основните мафиотски средища, където някак (не)логично Луиджи Перели снима Дело по съвест. Естествено, там се провеждат и различни културни празници, които да нормализират няколко пъти годишно обществения живот. Но при изготвянето на класация с най-престъпните градове в България, Перник би стоял като един много успешен филиал на водеща банка с несекващ поток от рекетьори, крадци, наркопласьори и поръчкови убийци (които скоро ще станат предмет на друг коментар - б.р.).
Само можем да предполагаме колко от населяващите го 80 000 души НЕ работят за криминални организации, при положение, че мутрите са едни от основните работодатели в държавата ни: те стоят зад финансови институции, медии, планински и морски курорти, хотели, строителни обекти, търговски комплекси, заведения, паркинги, хазартни зали, обширни природни местности и т.н. Разбира се, за тези факти са говорили откровено повече чуждестранни наблюдатели и журналисти, отколкото български. Сред тях е Джеф Стайн, който обобщи и връзките на Бойко Борисов с мафията в статията си за Конгрешънъл Куотърли преди пет години. И така, след като съществуват всички условия за извършването на едно престъпление, то - рано или късно - ще бъде извършено. Особено в град, където прането е една от основните дейности, въпреки че доскоро нямаше канализация.
В края на юни миналата година Бойко Борисов откри канализацията в пернишкия квартал Калкас с присъщата за подземния му вкус тържественост. По време на вълнуващото събитие той изстреля и един библейски куршум: „Обичай врага си". Както обикновено, повечето от присъстващите граждани и журналисти осигуриха продължително ехо на наглия му смях. Но, един момент, Бойко Борисов цитира Евангелието от Матей. Нека повторим: Бойко Борисов цитира Евангелието от Матей. И отново: Бойко Борисов цитира Евангелието от Матей. Какво би станало, ако Ку-Клукс-Клан цитират за пред медиите Мартин Лутър Кинг или Барак Обама? Нима членовете им ще получат места в Конгреса на САЩ?
Предизборните откровения на Борисов подтикнаха тогава един местен свещеник и патриот да го предложи за почетен гражданин на Перник - родното място на Мирослава Николова, което й оказа пълно съдействие за получаването на надгробна плоча. Родното място и на дълъг списък от престъпници, които се измъкват с условни присъди и срещу които никога няма достатъчно доказателства.
Едно 17-годишно момиче, което със сигурност се е борило отчаяно за въздух в последните си минути, вече никога няма да чуе грубия глас на Борисов, който заяви със зловеща усмивка, че Цветан Цветанов трябва да изпрати „три-четири телешки пържоли на кучето", открило Мирослава. Мъртвата Мирослава. Удушената Мирослава. Обруганата Мирослава.
Предложението за подарък на кучето, което всъщност работи за БЧК, звучи като признание за интензивната дейност на полицията по намаляване сигурността на българските граждани.
Освен магистрали, канализации и различни по естество кризи правителството на Борисов явно е способно да открива само места, където няма живот. Работата на МВР съответно се състои в това да награди с телешки орден всяко куче, надушило пълната некомпетентност и пасивно съучастие на институцията в разрастването на престъпността в България. (Между другото, малко преди изчезването на Мирослава Николова в Перник е проведена демонстрация по залавянето на престъпник с куче, а поводът е професионалният празник на полицията. И, предполага се, престъпникът е бил полицай.)
Кучето все пак е ключова фигура в политическия бестиарий на Бойко Борисов. Накъдето и да се обърне, Борисов винаги вижда едно куче - надали случайно, тъй като абнормната привързаност към животни маскира мизантропията. Последното би било просто любопитна подробност, ако Бойко Борисов не разполагаше с властови ресурси или беше литературен герой. Но той не само не е литературен, и не само не е герой, а и заема една от най-важните позиции в държавното управление, благодарение на редица осакатени политически тела и стотици хиляди български граждани (кучеподобните, лошия материал), които споделят, толерират и насърчават години наред долнопробните му възгледи и поведение. Нито един от анонимните избиратели обаче не може да бъде сигурен, че няма да е следващият, над чийто труп Бойко Борисов ще се смее, опиянен от пълния си провал като личност.
Кои са враговете на Борисов в Перник също нямаше да стане ясно, ако той не бе поискал публично извинение от близките на убитото момиче (заради критиките им към полицията), и то с онзи гангстерски тон, с който жертвите биват принуждавани да влязат в някоя кола, отвеждаща ги до мястото на собствената им смърт. По всичко личи, че подобно на всеки диктатор, Борисов не е способен на съчувствие.
Последователен в авторитарното си отношение към всички, които са класи над него, както и към потърпевшите от примитивните му управленски интриги, пардон, практики, Бойко Борисов се държи адекватно единствено с онези, които имат същите канибалски ценности, същите поведенчески дефицити, същите недоразвити речеви способности и същите сплескани глави, на които би трябвало да татуират липсващите си мозъчни структури. Така поне ще отговарят красноречиво на неудобни въпроси от сорта на „Имате ли мозък?", като просто посочват кортекса, татуиран върху черепите им.
Няколко часа след бруталното си изказване Бойко Борисов заяви: „Съжалявам, ако съм бил разбран неправилно, и нека да бъда извинен от близките, както и от всички, които са се почувствали засегнати". Нищо подобно, Борисов беше разбран съвсем правилно. А този, който измисля оправдателните му речи, може да влезе в тоалетната и докато набира поредното му извинение, да се застреля със свободната си ръка.
Рудолф Вирхов, считан за бащата на съвременната патология, разработва един от основните методи на аутопсия, при който всеки орган се отстранява и изследва поотделно, включително мозъкът (т.нар. метод на „разтворената книга"). Вече сме напълно убедени, че мозъкът е отстранен и не ни остава друго, освен да изучаваме този биологичен отпадък, преструвайки се, че има какво да се изучава.
*По аналогия с аналогията, използвана от Бойко Борисов при описване на българските граждани, сравнени с кучета на 25 юни 2011 г.: "Моите (кучета - б.а.) са страхотни, но са точно като българите - здраво трябва да се държат", която всъщност отразява и деспотичното отношение на Борисов към животните
Публикувано в SofiaLive. Животът.накуп
Животните са единственото, което ме спира да не намразя окончателно хората
Преди 2 години в един руски зоопарк майка шимпанзе изоставя малкото си и отказва да се грижи за него. Една от служителките в зоопарка го прибира в дома си и поема грижите за него. Но кой би предположил, че майка на изоставеното шимпанзе ще стане домашния любимец на добрата жена - голямата кучка Мастиф, която в същото време има и малки.
Видяно във Форум Хобито
Видяно във Форум Хобито
събота, 14 януари 2012 г.
Лудия с резачката
Не е да няма основание да пита. Хем гони денонощно убийците (а те от срам, че ги е хванал, се самоубиват); хем гони и своите с шкурки и триони.
Като в оня виц, дето викнали бащата на млад DOOM-ер в училището:
- Вашият син се държи безобразно в междучасията и постоянно гони момичетата - оплаква се учителката.
- Ами нали знаете как е в пубертета, всички момчета го правят . . .
- Да, ама само той ги гони с моторна резачка!
Но какъв е тоя тъп въпрос "ако сте художник" ?
Той Е художник!.
Сам Вежди рече, че е като Пикасо и Гоген и тръгна да го прави Почетен член на СБХ.
DOOM
Много популярна преди време сред тийнейджърите компютърна игра, екшън от първо лице, една от първите с 3-измерна графика. Гледната точка на играча съвпада с тази на компютърния герой, като от последния се вижда най-много ръката/цете държаща/щи моторна резачка или огнестрелно оръжие.
Комиксът е от Дневник.бг, автор е samboetes.
петък, 21 октомври 2011 г.
Психологическият профил на Хитлер
ЦРУ още го е нямало, както и цялата общност на американските специални служби, ориентирани към чужбина. Имало е само малкото като щат и правомощия Управление на стратегическите служби (от което по-късно ще се роди ЦРУ), създадено през 1942 г., с шеф Уилям Донован. През 1943 г. той привлича психоаналитика Уолтър Лангер, професор от Харвард, да направи оценка на Хитлер от психологическа и психоаналитична гледна точка, както и на начина, по който той води германския народ:
Човекът:
Най-интересните за широката публика части от профила (сиреч жълтите) са свързани със сексуалните проблеми на фюрера - импотентността и хомосексуализма му (латентен или реализиран).
Както и да е, предоставям за интересуващите си може би за първи път у нас пълния тест на психологическия профил на Хитлер:
"Ние имаме нужда от реалистична оценка на ситуацията с Германия. Щом Хитлер държи всичко в ръцете си, какъв тип човек е той? Какви са амбициите му? Как го възприемат германците? С какво би искал да го свързват? Какъв е неговият произход и минало? И най-вече, искаме да знаем как се справя с това, което го изкарва от релси? Също така, трябва да знаем какво може да направи, ако нещата се обърнат срещу него."Лангер се заема сериозно със задачата. Суровият резултат са 11 000 страници извлечения от трудове и речи на Хитлер, както и от интервюта и публикации на хора, които го познават. Те са приложени като "Източници за Хитлер" към крайния психологически профил с прогнози за бъдещото му поведение. И макар впоследствие немалко от аналитичните му обяснения са оспорвани, той се оказва удивително точен в прогнозите, според които:
Хитлер се потапя в бездните на лудостта и или ще инсценира убийството си (което ще реаълизира мита за предадения герой); или ще се затвори и ще се самоубие ефектно.Сега психологическото профилиране на чуждестранни политически лидери, представляващи интерес за външната политика на САЩ е нормална практика в ЦРУ, но резултатите естествено са секретни. Профилът на Хитлер стана публичен 50 години след написванвето му (следователно Путиновия ние с вас няма да дочакаме ;-) Но за него - по-късно)
Човекът:
Най-интересните за широката публика части от профила (сиреч жълтите) са свързани със сексуалните проблеми на фюрера - импотентността и хомосексуализма му (латентен или реализиран).
Както и да е, предоставям за интересуващите си може би за първи път у нас пълния тест на психологическия профил на Хитлер:
A Psychological Analysis of Adolph Hitler His Life and Legend
Walter C. Langer Office of Strategic Services, Washington, D.C.
With the collaboration of-
Prof. Henry A. Murr, Harvard Psychological Clinic
Dr. Ernst Kris, New School for Social Research
Dr. Bertram D. Lawin, New York Psychoanalytic Institute
петък, 26 август 2011 г.
Бате Бойко. Тъмната страна на силата
С изненада разбрах, че един приятел, който чете хартиени вестници, хал-хабер си няма за пълната дискредитация на нашето слънце в изтеклите грами към Wikileaks. С други думи - цензурата в българската преса се оказва по-яка от всякаквите хамерикански секретни правила. Защо големите ни братя вместо да се тръшкат за изтеклите тайни, не наемат някой български вестник да им ги опазва? Сигурна гаранция, че никаква информация няма да излезе.
А предвид на съществуващата фактическа цензура, препубликувам изцяло публикацията на българския партньор на Wikileaks - Биволъ. Да, стара е, но в БББ (БатеБойкова България) дори старата информация е държавна тайна. Която трябва да бъде разкривана. Упорито и непрекъснато.
А предвид на съществуващата фактическа цензура, препубликувам изцяло публикацията на българския партньор на Wikileaks - Биволъ. Да, стара е, но в БББ (БатеБойкова България) дори старата информация е държавна тайна. Която трябва да бъде разкривана. Упорито и непрекъснато.
амфетамини и зависимост от Лукойл
Премиерът се смятал за “най-голямата придобивка на България”
от Биволъ Сряда, 25 Май 2011 16:24 67960 посещения
"Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа" - това е заключението на дипломатически доклад посветен на Бойко Борисов, изпратен от посланик Байърли на 9 май 2006 г. [06SOFIA647] [Превод на български] Докладът е със степен на конфиденциалност СЕКРЕТНО//НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ. Над тази степен са само грамите ТОП СЕКРЕТНО, с които Wikileaks не разполага.
Причините за класифицирането са с код 1.5 (b,d), което означава, че в доклада са използвани конфиденциални източници.
Грамата има и друга особеност. Тя е една от малкото в масива от 978 доклада от София, прегледани и одобрени едновременно от политическия съветник, военния съветник и съветника по сигурността на американското посолство, както и от посланик Байърли. Всички тези атрибути я превръщат в неоспорим и фундаментален документ, който разкрива образа на българския премиер в очите на водещата държава в света.
"Мръсотията"
Така е озаглавил Байърли раздела, резюмиращ криминалното минало на Бойко Борисов. По една случайност параграфът носи и "щастливия" номер 13, а в скобите след него е нивото на класификация, което никак не е случайно и отговаря на най-високото ниво на секретност за грамата SECRET//NOFORN:
"13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата")."
Tрафикът на метаамфетамини стана публична тема през пролетта на 2008 г, след прочутата среща на Румен Петков с Братя Галеви под шефството на Алексей Петров. Скандалът доведе до оставката на Петков. Месец по-късно, в началото на май 2008, бившият шеф на НСС ген. Атанас Атанасов хвърли бомба с твърдението, че фармацевтична компания в Дупница произвежда нелегално синтетична дрога, която се изнася за арабските страни, а приходите пълнят червените партийни каси. В Дупница е заводът "Актавис", собственост на исландския милиардер със спорна репутация Тор Бьорголфсон, който е и съдружник на Цветелина Бориславова в СИБАНК. Ген. Атанасов тогава заяви, че в МВР има данни за метамфетаминовия трафик, по които не се работи и обеща по-подробни разкрития "Когато му дойде времето".
Когато искат да омаловажат написаното от американските дипломати, засегнатите по рефлекс изтъкват, че става въпрос едва ли не за слухове, които просто са регистрирани от усърдни чиновници в посолството. Разбира се, това не е вярно, защото по тази абсурдна логика излиза, че информационната система на САЩ работи по слухове и клюки. Нескопосните опити да се омаловажи неудобната някому информация се превръщат в бумеранг с обратна сила. Пример за подобни трагикомични напъни бяха изявленията на бившия министър на МВР Румен Петков да квалифицира американските посланици с обидното определение "треторазрядни доносници", след като лъснаха на бял свят подробности за неговия морален облик.
В горната грама обаче имаме нещо много по-сериозно. Тя е колективен труд на почти целия дипломатически екип на посолството. Освен това за достоверността на информацията е посочен и конкретен източник, на който Байърли се е позовал. Това е загадъчното SIMO, което потвърждава "оперативните" данни за участието на Борисов в сериозни криминални структури и деяния.
Проверка, извършена в публикуваните до момента около 13000 грами в сайта на Wikileaks показа, че абревеатурата "SIMO" се споменава едва 4 пъти. От контекста на цитатите и съдържанието може да се направи предположение, че "SIMO" е американска държавна агенция, свързана със сигурността и информацията. В секретна грама от Буенос Айрес се споменава, че SIMO и DEA са представени в "правоохранителния комитет" към посолството, заедно с политическата, финансовата и правната служба на легацията [06BUENOSAIRES2590]
Вторият параграф от "Мръсотията" е специално посветен на връзките на Борисов с Валентин Златев, директор на "Лукойл България":
"14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България" Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл" в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда "танто-за-танто", публичните договорки на Борисов с „Лукойл" са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали."
Разследване на Биволъ хвърли светлина и върху друг епизод от съвместния бизнес на Борисов и Бориславова с фигури от престъпния свят като "Пашата", споменати в грамата. През март 1995 г. в Крайморие НСБОП разбива фабрика за нелегално производство на цигари, собственост на фирмата "Тео Интернационал", в която съдружници са Борисов, Бориславова, Румен Николов - "Пашата" и Ангел Бончев от Литекс. Разследването така и не довежда до обвинения. Борисов продава дяловете си в "Тео Интернационал" на Иво Каменов, един от съдружниците в групировката ТИМ, цитирана в американските грами като "изгряващата звезда на българската организирана престъпност". Източници на Биволъ информират, че тютюневите машини от Крайморие фиктивно са изнесени за Ливан преди години, с помощта на сирийски бизнесмен. В действителност те са били тайно преместени около голям град в Североизточна България и до момента продължават да произвеждат необезпокоявано нелегална продукция.
Валентин Златев е споменат и в известната грама за организираната престъпност в България на посланик Джеймс Пардю. "Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са подозирани в силни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност" - преценява Пардю през 2005 г.
От грамата се разбира също така, че Борисов твърде често се среща с представители на руското посолство, но избягва да афишира това, докато в същото време "често парадира с близките си връзки със службите за сигурност на Запад, включително и тези в САЩ." Ренгеновата психологическа снимка на особеностите, слабостите и качествата на бъдещия премиер е непогрешима:
"16 (S/NF) Егото на Борисов може да е най-силния ни лост за влияние върху него - той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ.", сочи анализа в доклада. Неформалният лидер на ГЕРБ съвсем директно се е пазарил с американците за политическа подкрепа на парламентарните избори, като благодарност за проамериканските си позиции. "Ще сваля правителството, след като се договорим за базите", бил предложеният директно бартер, който впечатлил американците.
Като пример за противоречивостта е посочено как от една страна Борисов обещава на САЩ пълна подкрепа за военните бази и участието ни в международните военни мисии, а от друга си позволявал да критикува демагогски публично проамериканската политика на БСП със следните думи: "Ирак (правителството) казаха, че ще изтеглят войските ни незабавно. Не ги изтеглиха, изпратиха още една бригада там. Те дадоха и бази на американците, без да поискат нищо в замяна."
Интересен е пасажът, в който Байърли докладва, че след писмено предупреждение от американска страна Борисов спрял веднага с подобна антиамериканска риторика. За да се направи на лоялен, той категорично обещал да унищожи партия АТАКА. Въпреки това новата политическа звезда на България си остава човек с "улично образование", твърде повърхностен и "с малък диапазон на внимание", което го кара да не се задържа дълго на една тема и да "крачи напред-назад из кабинета си, като тигър в клетка". Не е пропусната неговата особена чувствителност и непоносимост към всякакъв вид частна, или публична критика.
Една от основните егоцентрични слабости на премиера ни е да си прави реклама. Анализът в грамата дори издава негативна оценка. "Борисов безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да осигури благоприятно отразяване, върху което се базира имиджът му." Споменава се, че лично той е изградил стройна машина за ПР, която да гради публичния си образ. Български журналисти обаче не са спестили в частни разговори пред служители в посолството истината, че спрямо тях се прилага методът на "моркова и тоягата". Борисов или плащал в брой за да бъде хвален в медиите, или директно заплашвал непослушните.
Като цяло Бойко Борисов е оценен като вероятен политически лидер, който единствено може да разруши статуквото на Тройната коалиция. Според грамата обаче той остава "непредсказуема личност с необуздани политически амбиции."
Със сигурност американците не са забравили с кого си имат работа, защото изнесените данни са шокиращи за един премиер на европейска държава. Самият Борисов вероятно би искал някои подробности от биографията му, които са изследвани и са станали известни на тези кръгове да бъдат завинаги погребани в дипломатическите папки.
Макълдауни - Обяздването на руския жокер
Две години и половина след Байърли, посланик Макълдауни описва бъдещия премиер на България като "сурова политическа сила" [08SOFIA672] (Превод на български). Той е "нетърпелив" и "променящ мненията си всеки ден" според информатори от ГЕРБ. При първата си среща с посланика той заявил, че българите не могат да взимат решения сами и разчитат на Брюксел и Вашингтон "да кажат на премиера какво трябва да се направи".
Въпреки заявената западна ориентация, Борисов е като жокер когато става въпрос за Русия - отбелязва Макълдауни. Той има близки връзки с Валентин Златев, за когото слуховете твърдят, че поддържа ГЕРБ с пари в брой. Златев бил и голям финансов поддръжник на БСП, отбелязва в скоби Макълдауни. Борисов флиртува и с електората на Атака. Пред свои хора от ГЕРБ той казал, че "от време на време" ще прави про-руски изказвания, но ще страни от дебата Русия срещу НАТО, за да е щастлив електората му.
Победата на Борисов ще е илюстрация за продължаващата българската политическа незрялост, смята американският посланик. Обгрижвайки гордостта на Борисов и необходимостта му да получи легитимност, американците разчитат да насочат ГЕРБ към "модерна политическа формация".
За разлика от предшественика си Байърли, Макълдауни вече говори не само за "побутване" на Борисов, а с метафора от родеото: ако Борисов победи на изборите, на американците им предстои "трудна езда".
Две години и половина след Байърли, посланик Макълдауни описва бъдещия премиер на България като "сурова политическа сила" [08SOFIA672] (Превод на български). Той е "нетърпелив" и "променящ мненията си всеки ден" според информатори от ГЕРБ. При първата си среща с посланика той заявил, че българите не могат да взимат решения сами и разчитат на Брюксел и Вашингтон "да кажат на премиера какво трябва да се направи".
Въпреки заявената западна ориентация, Борисов е като жокер когато става въпрос за Русия - отбелязва Макълдауни. Той има близки връзки с Валентин Златев, за когото слуховете твърдят, че поддържа ГЕРБ с пари в брой. Златев бил и голям финансов поддръжник на БСП, отбелязва в скоби Макълдауни. Борисов флиртува и с електората на Атака. Пред свои хора от ГЕРБ той казал, че "от време на време" ще прави про-руски изказвания, но ще страни от дебата Русия срещу НАТО, за да е щастлив електората му.
Победата на Борисов ще е илюстрация за продължаващата българската политическа незрялост, смята американският посланик. Обгрижвайки гордостта на Борисов и необходимостта му да получи легитимност, американците разчитат да насочат ГЕРБ към "модерна политическа формация".
За разлика от предшественика си Байърли, Макълдауни вече говори не само за "побутване" на Борисов, а с метафора от родеото: ако Борисов победи на изборите, на американците им предстои "трудна езда".
Батман на конец
Колко е дълъг конецът с който е вързан българският "Батман"? И има пространство за маневриране извън треакторията между явните жестове към американците и тайните срещи с руската резидентура?
От една страна, САЩ очевидно разполагат с много сериозни компрометиращи данни за престъпна дейност на Борисов в миналото и умело експлоатират егото му, разчитайки на обещаната лоялност.
От друга страна личи, че премиерът силно зависи от "регента" Златев, който е избраник на руските "кукловоди". От дипломатическите доклади узнахме, че Борисов си е признал пред американците за заплахата на Путин да врътне кранчето на газа [09SOFIA561]. Но не се изключва възможността да има и персонални заплахи. Ако е вярно, че Златев е свързан с руската разведка излиза, че руските служби също са в течение на компрометиращите факти, които американците знаят за Борисов.
Показателен е драматичният обрат в отношението на Бойко Борисов към руските енергийни проекти у нас и най-вече към АЕЦ "Белене". В преговорите изневиделица се включи като консултант на руската страна Валентин Златев, а позициите на проамериканските министри като Трайков и Младенов се разклатиха.
Идват драматични месеци, в които на България предстоят избори и съдбоносни решения, свързани с енергийната ни независимост от Русия. Има реален риск европейският цивилизационен избор на страната и защитата на националния ни интерес да бъдат сервирани на тепсия от един български Батман на по-старшия му руски брат.
понеделник, 6 юни 2011 г.
Звярът "Homo Sovieticus". Без пощада за свои и чужди
Досега мислех, че знам всичко (поне същественото) за комунизма и СССР като негов родител и развъдник. Но генерално бърках. Не че бе невярно това, което знаех (история, икономика, социология, политология, социална психология и пр.под.) , но ми се губеше най-същественото: ЧОВЕКА. Какво чувства, какво мисли..., кой е той...
Но тия дни ми попаднаха две книги, които ме потресоха - мемоарите на един зек (зэк - съветско съкращение от "заключенный" - ЗэКа) в постсталинския СССР и на една унгарка за съветското й "освобождаване".
Трудно ми е да ги резюмирам със свои думи, защото ми се губят почти всички познати ми такива, освен "смъртен грях" и "кощунство". Затова ще ги представя с думите на автора и преводача. (Тези, които не знаят руски, да затворят страницата - ще дам линкове за даунлоуд на книгите на руски. Съжалявам, но за първата няма друг превод, а за втората не можах да намеря.)
Владислав Майер (Некрас Рыжий) - Чешежопица
ГЛУБИНА ПАДЕНИЯ
Моим друзьям, погибшим в схватке с жизнью.
Возрождение гражданского общества и его систем в Советском Союзе возможно при условии измерения глубины, на которую мы опустились. Только это поможет осознать всю трагичность падения. В 20-е годы, а потом в хрущевско-брежневские в СССР издавалось много пособий на темы: как надо работать, как надо участвовать в социалистическом соревновании, проявлять бдительность, ловить шпионов, поступать в техникумы и вузы: Как стать физиком, лириком, хорошим папой и такой же мамой, пропагандистом и агитатором и т. д. и т. п. Однако странно, что не было пособий в литературе (даже самиздата) на животрепещущую для миллионов тему: как вору, бандиту, насильнику, разбойнику, взяточнику стать примерным заключенным страны Советов. Правда, издано много воспоминаний политических заключенных, своих и зарубежных, но это обычно бытовое, фольклорно-мемуарное освещение жизни зэков. Политзэк в своих описаниях остается, как правило, в стороне от мерзкого уголовного мира. Обычно наш зэковский мир ученые мемуаристы сравнивают с описанным Ф. М. Достоевским в 'Записках из мертвого дома', А. И. Солженицыным в 'Архипелаге ГУЛАГ', доходят до того, что сравнивают ленинградские тюрьмы и зоны с родовым и первобытно-общинным строем (Л. Самойлов. 'Этнография лагеря', Советская этнография N 1. 1990, с. 96-108; В. Р. Кабо. 'Структура лагеря и архетипы сознания', Советская этнография. N 1. 1990, с. 108-113). Многие пишут и говорят, что воля в стране Советов мало чем отличается от тюрьмы и зоны. А сами, попадая туда, вопят на весь шар Земной: 'Спасите меня, помогите!!!'
В период гласности пошла мода меняться делегациями - советские тюремщики желанные гости в западных тюрьмах, западные посещают советские ИТУ. Представим такую ситуацию: страны в знак дружбы и взаимодоверия начали обмен заключенными (политические не в счет - они везде составляют небольшой процент). Исправились бы советские зэки в тюрьмах Америки, Западной Европы, Австралии, а иностранцы, к примеру, американцы, в советских? Вернулись бы наши зэки к себе домой, на волю, в родной СССР, а западные, полюбив лагерную систему страны Советов, стали бы гражданами Советского Союза? Скажем определенно: янки резко сократили бы у себя преступность, если бы их потенциальные арестанты предвидели отправку в Советский Союз. В Союзе же преступность резко возросла бы и появилась единственно отсутствующая ныне очередь в стране - в тюрьмы и зоны, укоротив очередь к чиновникам ОВИРОв и западных посольств. Такие дела.
В уголовном мире СССР произошли качественные изменения. Хотя у создателей советской власти лагерная система появилась 'в мозгах' задолго до ее воплощения в явь, эту систему они смогли создать, перемолов миллионы, только к концу пятидесятых годов. До этого был заключенный, у которого, даже у последнего мерзавца, сохранялось где-то в подсознании что-то из нравственно-религиозного воспитания: христианского, исламского, буддистского, иудаистского, зороастрийского. Он, зэк, не был еще в полной мере советским: родился в начале века, в 20-х годах при звоне колоколов, при бабушках и дедушках, папах и мамах; он жил в семьях, хозяйствах, дворах, и этого зэка можно сравнивать, даже правомочно, с дореволюционным, 'царским' зэком, а также с зарубежным собратом.
В конце пятидесятых годов семья в классическом ее понимании исчезла, бабушки и дедушки присоединились к большинству когда-то живших, унеся с собой христианские понятия о милосердии, о добре и зле, и появился новый, секуляризированный зэк - не понимающий, что такое семья, этакий дебильно-кретинный продукт индустриального ландшафта, мозги которого из головы - вместилища ума, переместились в желудочно-половую и кишечно-трактовую сферы. Этот новый зэк родом из 'особой исторической общности' (людей ли?!) и до осужденных, описанных Ф. М. Достоевским, А. П. Чеховым, А. И. Солженицыным, Е. Гинзбург, А. Варди, Е. Олицкой, И. Бергером, Г. Гильдебрандтом, Ж. Росси, В. Шаламовым и другими, ему далеко. Он лишен дальнейшего развития, он нечто таксидермированное - чучело человека - чучелизированный человек, сокращенно - чучек. Поэтому его трудно вписать в христианские понятия и гаазовское милосердие-сострадание. Чучеки не способны адаптироваться к нормальным условиям человеческого общежития и желают жить только среди себе подобных. У них возвратрецидив составляет более 80 процентов. Реадаптировать чучека к человеческому подобию задача неимоверно трудная в условиях, когда административная часть тюрем и зон заполняется тоже, в общем, 'зэками', и бывшими афганцами, которые густым потоком вливаются в лагерную систему.
Бывшие зэки, сидевшие в тридцатых, сороковых и пятидесятых годах и попадающие в нынешние условия, приходят в ужас. Е. Долигеев, родившийся в 1915 году в Харбине, отсидевший ГУЛАГ в период 1935-1953 годов, снова осужденный в 1985-м, сказал: 'Я счастлив, что мне оставалось не много жить - это не люди и не звери, одним словом - мразь, которую можно покинуть только со смертью'.
Алэн Польц - Женщина и война
Совершенно серьезно я хотел бы, чтобы воспоминания Алэн Польц “Женщина и война” были включены в программу “дополнительного чтения” для старшеклассников — именно сегодня, когда им со всех сторон дуют в уши, что они живут в какое-то небывало трудное время и что человек не более чем бессильная игрушка материальных обстоятельств: если он видит преуспевающих воров, разумеется же, он тоже будет воровать, если он слышит об удачливых убийцах, разумеется же… Разумеется же, в России всегда были, есть и будут люди, вопреки самым неодолимым обстоятельствам делающие то, что считают нужным и справедливым — вплоть до впадения во всевозможные виды утопизма. Но в литературе нашей чрезвычайно мало примеров будничного противостояния — когда человек противостоит напору страшных событий не ради абстрактной идеи или гордыни, а просто для того, чтобы выжить и не сделаться подонком.
Я думаю, если бы женщины были склонны к писанию мемуаров, мы имели бы неисчислимое множество примеров будничного героизма. Героизма, направленного не на то, чтобы восторжествовать над кем-то, а на то, чтобы кого-то спасти: цель нормальной женщины не победа, а мир и согласие, гармония. Жизненный подвиг Алэн Польц, боюсь, не каждый даже и сочтет подвигом: она не бросалась с гранатой под танк, она не бросала вызов деспотизму — она всего лишь изо всех сил стремилась исполнить свое земное назначение: нести самоотверженность тем, кого любила, и порядочность всем остальным. Нет, больше чем порядочность — доброту. Россия, где эффектному подвигу готовы противопоставить разве что подвижничество, кажется, так и не расслышала Льва Толстого: Наполеона победили мужики Карп и Влас, не пожелавшие везти ему сено. Тем не менее можно продолжить: зло при всех своих явных преимуществах так до сих пор и не сумело стереть добро с лица земли оттого, что такие вот наивные милые девочки, пройдя через чудовищные муки и унижения, все-таки ни на миг не согласились признать жестокость и низость нормой.
Алэн Польц рассказывает о своей жизни с предельной простотой, но ее история в умелых руках вполне потянула бы на голливудскую мелодраму с хэппи эндом, ибо мы беседовали с Алэн об ее книге в ее просторной аристократической квартире среди избранного общества, которое особенно украшал ее муж Миклош Мессей, седовласый красавец и европейски знаменитый писатель. Сама Алэн — известный в Венгрии психолог, до сих пор работает в хосписе и сетует, что в нынешней погоне за деньгами люди забывают обо всем, что могло бы их поддержать перед лицом смерти. Описать сочетание усталой доброты, мудрости и чистосердечия в ее лице было бы по силам разве что Рембрандту. Кажется, ее больше всего беспокоило, не оскорбит ли русского читателя описание надругательств, учиненных когда-то над нею нашими соотечественниками, и она повторяла, что венгры в России наверняка вели себя не лучше и что немцев она боялась больше, чем русских: если немцы пообещают расстрелять, значит, точно расстреляют, а русские вполне могут вместо этого и накормить, эти одичавшие дети, презиравшие страх и боль, увы, не только свою…
Попутно к сведению российских судов, никак не умеющих разобраться, что такое разжигание национальной розни, — это самое разжигание едва ли не в большей степени заключается не в том, что говорится (если, конечно, это не прямая ложь), а в том, что умалчивается. Если действительно рассказывать всю правду о любом народе даже в самых неприглядных его проявлениях, то рядом с отвратительным непременно окажется и что-то достойное восхищения. Мне кажется, книга Алэн Польц служит так называемой дружбе народов в гораздо большей степени, чем все умалчивания былой советской пропаганды, еще и потому, что дружить народам до крайности мешает их преувеличенное представление о собственной безупречности. В нашем будапештском разговоре Алэн мимоходом упомянула о молоденьком русском солдате, который в пятьдесят шестом году брел по расстрелянному Будапешту с такой тоской в глазах… Разглядеть тоску в глазах победителя — какой еще “дружбы” можно желать!
В заключение добавлю, что воспоминания А. Польц вышли на русском языке в будапештском издательстве “Понт” в рамках программы “Корнфлюкс”, что означает приблизительно “созвучие”, “согласие”. “Понт” издает одну и ту же книгу сразу на нескольких европейских языках, что резко ускоряет процесс культурного обмена: в обычном случае книга, даже имеющая успех, переводится на другие языки спустя целые годы. Вот только наша общая проблема — распространение — при разделяющей государственной границе становится еще более острой. Поэтому, пока продукция издательства “Понт” еще не сделалась общедоступной — в Россию попали считанные экземпляры, — мне хочется, чтобы как можно больше людей прочли эту потрясающую книгу. Хотя бы в отрывках.
Не уподобляясь потрясенной матери Алэн: “Доченька, скажи, что это неправда!” Если это и не вся правда, то это та правда, которую мы обязаны знать.
Но тия дни ми попаднаха две книги, които ме потресоха - мемоарите на един зек (зэк - съветско съкращение от "заключенный" - ЗэКа) в постсталинския СССР и на една унгарка за съветското й "освобождаване".
Трудно ми е да ги резюмирам със свои думи, защото ми се губят почти всички познати ми такива, освен "смъртен грях" и "кощунство". Затова ще ги представя с думите на автора и преводача. (Тези, които не знаят руски, да затворят страницата - ще дам линкове за даунлоуд на книгите на руски. Съжалявам, но за първата няма друг превод, а за втората не можах да намеря.)
Владислав Майер (Некрас Рыжий) - Чешежопица
ГЛУБИНА ПАДЕНИЯ
Моим друзьям, погибшим в схватке с жизнью.
Возрождение гражданского общества и его систем в Советском Союзе возможно при условии измерения глубины, на которую мы опустились. Только это поможет осознать всю трагичность падения. В 20-е годы, а потом в хрущевско-брежневские в СССР издавалось много пособий на темы: как надо работать, как надо участвовать в социалистическом соревновании, проявлять бдительность, ловить шпионов, поступать в техникумы и вузы: Как стать физиком, лириком, хорошим папой и такой же мамой, пропагандистом и агитатором и т. д. и т. п. Однако странно, что не было пособий в литературе (даже самиздата) на животрепещущую для миллионов тему: как вору, бандиту, насильнику, разбойнику, взяточнику стать примерным заключенным страны Советов. Правда, издано много воспоминаний политических заключенных, своих и зарубежных, но это обычно бытовое, фольклорно-мемуарное освещение жизни зэков. Политзэк в своих описаниях остается, как правило, в стороне от мерзкого уголовного мира. Обычно наш зэковский мир ученые мемуаристы сравнивают с описанным Ф. М. Достоевским в 'Записках из мертвого дома', А. И. Солженицыным в 'Архипелаге ГУЛАГ', доходят до того, что сравнивают ленинградские тюрьмы и зоны с родовым и первобытно-общинным строем (Л. Самойлов. 'Этнография лагеря', Советская этнография N 1. 1990, с. 96-108; В. Р. Кабо. 'Структура лагеря и архетипы сознания', Советская этнография. N 1. 1990, с. 108-113). Многие пишут и говорят, что воля в стране Советов мало чем отличается от тюрьмы и зоны. А сами, попадая туда, вопят на весь шар Земной: 'Спасите меня, помогите!!!'
В период гласности пошла мода меняться делегациями - советские тюремщики желанные гости в западных тюрьмах, западные посещают советские ИТУ. Представим такую ситуацию: страны в знак дружбы и взаимодоверия начали обмен заключенными (политические не в счет - они везде составляют небольшой процент). Исправились бы советские зэки в тюрьмах Америки, Западной Европы, Австралии, а иностранцы, к примеру, американцы, в советских? Вернулись бы наши зэки к себе домой, на волю, в родной СССР, а западные, полюбив лагерную систему страны Советов, стали бы гражданами Советского Союза? Скажем определенно: янки резко сократили бы у себя преступность, если бы их потенциальные арестанты предвидели отправку в Советский Союз. В Союзе же преступность резко возросла бы и появилась единственно отсутствующая ныне очередь в стране - в тюрьмы и зоны, укоротив очередь к чиновникам ОВИРОв и западных посольств. Такие дела.
В уголовном мире СССР произошли качественные изменения. Хотя у создателей советской власти лагерная система появилась 'в мозгах' задолго до ее воплощения в явь, эту систему они смогли создать, перемолов миллионы, только к концу пятидесятых годов. До этого был заключенный, у которого, даже у последнего мерзавца, сохранялось где-то в подсознании что-то из нравственно-религиозного воспитания: христианского, исламского, буддистского, иудаистского, зороастрийского. Он, зэк, не был еще в полной мере советским: родился в начале века, в 20-х годах при звоне колоколов, при бабушках и дедушках, папах и мамах; он жил в семьях, хозяйствах, дворах, и этого зэка можно сравнивать, даже правомочно, с дореволюционным, 'царским' зэком, а также с зарубежным собратом.
В конце пятидесятых годов семья в классическом ее понимании исчезла, бабушки и дедушки присоединились к большинству когда-то живших, унеся с собой христианские понятия о милосердии, о добре и зле, и появился новый, секуляризированный зэк - не понимающий, что такое семья, этакий дебильно-кретинный продукт индустриального ландшафта, мозги которого из головы - вместилища ума, переместились в желудочно-половую и кишечно-трактовую сферы. Этот новый зэк родом из 'особой исторической общности' (людей ли?!) и до осужденных, описанных Ф. М. Достоевским, А. П. Чеховым, А. И. Солженицыным, Е. Гинзбург, А. Варди, Е. Олицкой, И. Бергером, Г. Гильдебрандтом, Ж. Росси, В. Шаламовым и другими, ему далеко. Он лишен дальнейшего развития, он нечто таксидермированное - чучело человека - чучелизированный человек, сокращенно - чучек. Поэтому его трудно вписать в христианские понятия и гаазовское милосердие-сострадание. Чучеки не способны адаптироваться к нормальным условиям человеческого общежития и желают жить только среди себе подобных. У них возвратрецидив составляет более 80 процентов. Реадаптировать чучека к человеческому подобию задача неимоверно трудная в условиях, когда административная часть тюрем и зон заполняется тоже, в общем, 'зэками', и бывшими афганцами, которые густым потоком вливаются в лагерную систему.
Бывшие зэки, сидевшие в тридцатых, сороковых и пятидесятых годах и попадающие в нынешние условия, приходят в ужас. Е. Долигеев, родившийся в 1915 году в Харбине, отсидевший ГУЛАГ в период 1935-1953 годов, снова осужденный в 1985-м, сказал: 'Я счастлив, что мне оставалось не много жить - это не люди и не звери, одним словом - мразь, которую можно покинуть только со смертью'.
Даунлоуд:
http://www.megaupload.com/?d=XXOR8D2B
Файлът е .rar, в архивът са два файла - "Чешежопица" във формати fb2 и rtf
http://www.megaupload.com/?d=XXOR8D2B
Файлът е .rar, в архивът са два файла - "Чешежопица" във формати fb2 и rtf
Алэн Польц - Женщина и война
Совершенно серьезно я хотел бы, чтобы воспоминания Алэн Польц “Женщина и война” были включены в программу “дополнительного чтения” для старшеклассников — именно сегодня, когда им со всех сторон дуют в уши, что они живут в какое-то небывало трудное время и что человек не более чем бессильная игрушка материальных обстоятельств: если он видит преуспевающих воров, разумеется же, он тоже будет воровать, если он слышит об удачливых убийцах, разумеется же… Разумеется же, в России всегда были, есть и будут люди, вопреки самым неодолимым обстоятельствам делающие то, что считают нужным и справедливым — вплоть до впадения во всевозможные виды утопизма. Но в литературе нашей чрезвычайно мало примеров будничного противостояния — когда человек противостоит напору страшных событий не ради абстрактной идеи или гордыни, а просто для того, чтобы выжить и не сделаться подонком.
Я думаю, если бы женщины были склонны к писанию мемуаров, мы имели бы неисчислимое множество примеров будничного героизма. Героизма, направленного не на то, чтобы восторжествовать над кем-то, а на то, чтобы кого-то спасти: цель нормальной женщины не победа, а мир и согласие, гармония. Жизненный подвиг Алэн Польц, боюсь, не каждый даже и сочтет подвигом: она не бросалась с гранатой под танк, она не бросала вызов деспотизму — она всего лишь изо всех сил стремилась исполнить свое земное назначение: нести самоотверженность тем, кого любила, и порядочность всем остальным. Нет, больше чем порядочность — доброту. Россия, где эффектному подвигу готовы противопоставить разве что подвижничество, кажется, так и не расслышала Льва Толстого: Наполеона победили мужики Карп и Влас, не пожелавшие везти ему сено. Тем не менее можно продолжить: зло при всех своих явных преимуществах так до сих пор и не сумело стереть добро с лица земли оттого, что такие вот наивные милые девочки, пройдя через чудовищные муки и унижения, все-таки ни на миг не согласились признать жестокость и низость нормой.
Алэн Польц рассказывает о своей жизни с предельной простотой, но ее история в умелых руках вполне потянула бы на голливудскую мелодраму с хэппи эндом, ибо мы беседовали с Алэн об ее книге в ее просторной аристократической квартире среди избранного общества, которое особенно украшал ее муж Миклош Мессей, седовласый красавец и европейски знаменитый писатель. Сама Алэн — известный в Венгрии психолог, до сих пор работает в хосписе и сетует, что в нынешней погоне за деньгами люди забывают обо всем, что могло бы их поддержать перед лицом смерти. Описать сочетание усталой доброты, мудрости и чистосердечия в ее лице было бы по силам разве что Рембрандту. Кажется, ее больше всего беспокоило, не оскорбит ли русского читателя описание надругательств, учиненных когда-то над нею нашими соотечественниками, и она повторяла, что венгры в России наверняка вели себя не лучше и что немцев она боялась больше, чем русских: если немцы пообещают расстрелять, значит, точно расстреляют, а русские вполне могут вместо этого и накормить, эти одичавшие дети, презиравшие страх и боль, увы, не только свою…
Попутно к сведению российских судов, никак не умеющих разобраться, что такое разжигание национальной розни, — это самое разжигание едва ли не в большей степени заключается не в том, что говорится (если, конечно, это не прямая ложь), а в том, что умалчивается. Если действительно рассказывать всю правду о любом народе даже в самых неприглядных его проявлениях, то рядом с отвратительным непременно окажется и что-то достойное восхищения. Мне кажется, книга Алэн Польц служит так называемой дружбе народов в гораздо большей степени, чем все умалчивания былой советской пропаганды, еще и потому, что дружить народам до крайности мешает их преувеличенное представление о собственной безупречности. В нашем будапештском разговоре Алэн мимоходом упомянула о молоденьком русском солдате, который в пятьдесят шестом году брел по расстрелянному Будапешту с такой тоской в глазах… Разглядеть тоску в глазах победителя — какой еще “дружбы” можно желать!
В заключение добавлю, что воспоминания А. Польц вышли на русском языке в будапештском издательстве “Понт” в рамках программы “Корнфлюкс”, что означает приблизительно “созвучие”, “согласие”. “Понт” издает одну и ту же книгу сразу на нескольких европейских языках, что резко ускоряет процесс культурного обмена: в обычном случае книга, даже имеющая успех, переводится на другие языки спустя целые годы. Вот только наша общая проблема — распространение — при разделяющей государственной границе становится еще более острой. Поэтому, пока продукция издательства “Понт” еще не сделалась общедоступной — в Россию попали считанные экземпляры, — мне хочется, чтобы как можно больше людей прочли эту потрясающую книгу. Хотя бы в отрывках.
Не уподобляясь потрясенной матери Алэн: “Доченька, скажи, что это неправда!” Если это и не вся правда, то это та правда, которую мы обязаны знать.
Даунлоуд:
http://www.megaupload.com/?d=ETJWO4N1
Файлът е .rar, в архивът са два файла - "Алэн Польц - Женщина и война" във формати fb2 и rtf
http://www.megaupload.com/?d=ETJWO4N1
Файлът е .rar, в архивът са два файла - "Алэн Польц - Женщина и война" във формати fb2 и rtf
сряда, 29 декември 2010 г.
Вонята като критерий за лидер [А бой де, к'о си мислиш?!] Ми и аз вече не знам...
"Един скункс* като видял, че лъвът избягал от него, решил, че вече той е царят на джунглата. Но след някое време срещнал едно хремясало куче" **
В следващия пост ще кажа автора на цитата, като дам много по-шантав негов цитат. Той е от топавторите в определен жанр, опитва се - според мен успешно - да не поддава на всмукването от издателския конвейер "издавай книга всяка година!!!" (което погуби, според мен, талант кото Гришам. И не само него.)
--------------------
* Който не разбира смисъла на вица, няма място в нашата фирма. Аз се гавря професионално с колегията. Инак всеки лоботомиран или декортикиран индивид вместо във фирмата, да дойде в блога. Не че ще му е от полза.
** Който разбира - e добре дошъл - ако му е интересно.
събота, 4 декември 2010 г.
Кумчо Вълчо (продължение от Peter StJ )
Peter StJ написа много интересен коментар в постинга ми за затворените мъжки общества, - какъв е смисълът им и защо на жената не й е мястото там, който според мен е брилянтен (макар че бих поспорила с някои тези, особено за женската роля в обществото). Според мен коментарът му ще е по-интересен за повечето хора от постинга, към който е, затова го представям отделно:
Автор: Peter StJ:
По повод необходимостта на мъжете да принадлежат на равна група: подозирам две неща; едното е малко по смислено от другото за това ще започна с него: и сега, (а още по вероятно и преди хилядите години, за които говорте) мъжете стават по-смели, ако имат подкрепата на групата. Най-баналния пример е кварталното сбиване, винаги се инициира от мъжа с по-голяма подкрепяща група, мозъка изчислява че има по-голям шанс за победа така или дори да се обърка нещо, нещата няма да отидат твърде на зле. Това много лесно оправдава 'тумбите кочове'. Ако изключим физическия фактор отново остава психологическия такъв и дълбоко насаденото "какво може да направи един човек сам". Разбира с епо традиция човек не е същото като жена, в патриархалните общства и до ден днешен женат е просто придатък на мъжа, нещо като колата, телефона и прочее аксесоари, просто иска малко повече грижи и внимание, от колкото да речем кучето. Достатъчно е да видим мъжкото отношение към успелите жени и всякакви коментари на тази теза се обезсмислят.
От друга страна имаме и повяващото се макар и по-късно чувсто на неудовлетвореност от това че нищо не постигаш в живота, нищо значимо във всеки случай. Всеки има някакви стремежи и мечти и представа как ще се стекат нещата когато е младеж/юноша, но най-често нищо такова не се случва и макар повечето запитани да отговарят че са точно на мястоот където искат да са в живота си, най-често лъжат за да не излязат слабаци и loosers. Принадлежността към нещо по-голямо, някаква група (най-често в групата единствения който знае какво прави е лидера, но това е друга тема), нещо което да дава спокояващото чувство на принаджленост и осмисляне на съществуването. Отново в нашето общество висш стремеж на жената е отгледжането на децата. Извинявам се, ако обиждам феминистката у Вас, но за жалост (или пък не) наблъдавам това многокатно в делника си ( а може би не контактувам с правилните жени?) - супер амбициозна, самостоятелна, на ръба да успе жена изведнъж се отдава на майчинството и запитана след година и половина (когато вече детето е на ясла) смята ли да продължи напред - "мнее, аз искам да съм си домакиня и майка". При все че мъжа, когото са избрали за баща на децата си е далеч не толкова успял, колкото е била тя преди това. Не знам дали е жертва това от страна на жените или наистина това искат или и двете, но е факт. Плюс това мисля че така само се разваля хубавата жена, аз си падам по такива, горди, силни, успяващи в мъжкия свят мадами. Ама на... пустия му биологичен часовник:)
Автор: Peter StJ:
По повод необходимостта на мъжете да принадлежат на равна група: подозирам две неща; едното е малко по смислено от другото за това ще започна с него: и сега, (а още по вероятно и преди хилядите години, за които говорте) мъжете стават по-смели, ако имат подкрепата на групата. Най-баналния пример е кварталното сбиване, винаги се инициира от мъжа с по-голяма подкрепяща група, мозъка изчислява че има по-голям шанс за победа така или дори да се обърка нещо, нещата няма да отидат твърде на зле. Това много лесно оправдава 'тумбите кочове'. Ако изключим физическия фактор отново остава психологическия такъв и дълбоко насаденото "какво може да направи един човек сам". Разбира с епо традиция човек не е същото като жена, в патриархалните общства и до ден днешен женат е просто придатък на мъжа, нещо като колата, телефона и прочее аксесоари, просто иска малко повече грижи и внимание, от колкото да речем кучето. Достатъчно е да видим мъжкото отношение към успелите жени и всякакви коментари на тази теза се обезсмислят.
От друга страна имаме и повяващото се макар и по-късно чувсто на неудовлетвореност от това че нищо не постигаш в живота, нищо значимо във всеки случай. Всеки има някакви стремежи и мечти и представа как ще се стекат нещата когато е младеж/юноша, но най-често нищо такова не се случва и макар повечето запитани да отговарят че са точно на мястоот където искат да са в живота си, най-често лъжат за да не излязат слабаци и loosers. Принадлежността към нещо по-голямо, някаква група (най-често в групата единствения който знае какво прави е лидера, но това е друга тема), нещо което да дава спокояващото чувство на принаджленост и осмисляне на съществуването. Отново в нашето общество висш стремеж на жената е отгледжането на децата. Извинявам се, ако обиждам феминистката у Вас, но за жалост (или пък не) наблъдавам това многокатно в делника си ( а може би не контактувам с правилните жени?) - супер амбициозна, самостоятелна, на ръба да успе жена изведнъж се отдава на майчинството и запитана след година и половина (когато вече детето е на ясла) смята ли да продължи напред - "мнее, аз искам да съм си домакиня и майка". При все че мъжа, когото са избрали за баща на децата си е далеч не толкова успял, колкото е била тя преди това. Не знам дали е жертва това от страна на жените или наистина това искат или и двете, но е факт. Плюс това мисля че така само се разваля хубавата жена, аз си падам по такива, горди, силни, успяващи в мъжкия свят мадами. Ама на... пустия му биологичен часовник:)
Абонамент за:
Публикации (Atom)