Много харесах този текст на Биляна Господарска от нейния блог, затова го пускам целия тук
Сламени кучета
В кръвосмразяващия филм “Straw dogs”, заснет отпреди повече от 40 години, едно цяло британско село се въоръжава не срещу бежанци, а срещу образован, кротък, възпитан, платежоспособен астрофизик, оттеглил се със семейството си в опит да битува идилично. Човек от тяхната раса и вероизповедание, носител на техните език и култура, макар и от по-висша проба. Същевременно в големите градове на Острова вече е започнало преселението на малограмотни иноверци, които някак си се оказват стълб в икономиката, срещу които поне тогава никой не възразява. На финала на филма кроткият герой на Дъстин Хофман сам освирепява зради кошмарния тормоз и сам хваща оръжието да се саморазправи с бандата нискочели зверове. Ако пък смятате, че сценаристът преувеличава, поговорете с български интелектуалци, преселили се в малки български селца, и ги питайте те как са били приети там и как са се интегрирали. Ще се изненадате неприятно от отговора. В това отношение малкото селце не дискриминира ни свои ни чужди – приема всички като заплаха. За мен е ясно, че филмът е символика. Излизам обаче от нея, за да направя смелото предположение, че ако героят на Дъстин Хофман се беше преселил някъде в Мароко, сигурно щеше да бъде посрещнат по-радушно. Не защото мароканците са по-малко ксенофоби от нас, а защото в общия случай – “своите” от по-висша каста, са по-мразени от “чуждите” от по-нисша. Никой не приема различията без съпротива, особено, когато в едно 60% от случаите днес, става въпрос за хора, които не желаят да се интегрират, но за сметка на това и желаят да наложат на останалия свят своя начин на живот. В никакъв случай не говоря за онези 10-на хиляди сирийци, посрещнати на нож у нас, което беше глупаво и срамно от страна на сънародниците. Спокойно можехме да ги приемем, имахме всички условия. Да не говорим, че адаптивността и интеграцията от хилядолетия са в културата на онези хора .Друг е въпросът, че изобщо не възнамеряваха да останат в България.(за мен е далеч по-изумителен фактът, че в момента ОАЕ не издават визи дори на богати, образовани сирийци)
Просто ситуацията с бежанците е много по-сложна, отколкото ни се ще да бъде, няма никаква полза да правим протести и контрапротести. Нито да се замеряме с плакати. Винаги на едните ще пише “Спасете бежанците”, а на другите “Бежанците вън”. Процесите са отключени отдавна, и оттогава не сме станали ни по-добри, ни по-лоши отколкото сме сега, да не се заблуждаваме и да не се изкарваме по-черни отколкото се налага. Вулканът е активен, само че земен трус под формата на ислямски екстремизъм предизвика лавата, която доскоро безопасно цъцреше и застиваше, да изригне. След “арабската пролет” и рухването на режимите в Северна Африка вече нямаме естествен щит. Лидерите от ЕС в момента не могат да се решат не само да се влезе с пехотинци в Сирия и Ирак, ами дори само да разположат превантивно свои военни части в Египет и Магреб. Мога да ги коря единствено за липсата на единна политика и за нищо повече. Този въпрос не се решава с щракване на пръсти, ако и да ни се виждат като едни, позволете свободната инвенция “сламени кучета” “. Само през тази година на Острова са пристигнали 300 000 имигранти, 400 000 хиляди са влези във Франция, в Испания влизат по 200 на ден.
Сложно е. Гадно е. И засега безизходно.
(б.а. “Straw dogs” е великолепният филм на Сам Пекинпа от 1971. Да не се бърка с блудкавия холивудски римейк от 2011)
Показват се публикациите с етикет Народопсихология. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Народопсихология. Показване на всички публикации
понеделник, 28 септември 2015 г.
Ислямът - култура на срама. Християнството - култура на съвестта.
Интересен статус от ФБ - на пръв поглед звучащ съвсем съвременно:
Модерното общество, което започва да се развива 18-ти - 19-ти век в Европа и в Северна Америка, е основано на културата на съвестта. Ти не правиш или не правиш нещо, защото ще го одобрят или не хората, с които живееш. А избираш да правиш или да не правиш нещо според вътрешните си морални норми. Които не зависят от чуждото одобрение.
Това е съществената разлика между западните и ислямските общества, която изглежда твърде трудно преодолима. Как мюсюлманите да възприемат като вътрешни ценности, като вътрешни норми цената на човешкия живот и на човешката неприкосновеност, равноправието на жените, сексуалната свобода, религиозното равноправие? По-лесно бихме могли да разгромим военно ИДИЛ, отколкото да внедрим тези присъщи ни западни ценности в ислямските народи. А докогато те не са вътрешни народопсихологически ценности, винаги ще има геополитически, политически и военни конфликти сред тях и между нас и тях.
Ислямът не е преживял процеси като Реформацията и Просвещението - през които минава християнството, за да престане да е кръвожадна религия като днешния ислям. Прогресивни ислямски теолози опитват да стартират подобни процеси на Реформацията и Просвещението. Засега неуспешно. По-успешни изглеждат практическите опити в Индонезия например (за която малцина знаят, че е страната с най-голямо мюсюлманско население) и в Индия за практическо постигане на постепенна еволюция в ислямските ценности. Но ми се струва, че процесите на промяна в исляма не биха били успешни, докато Западът поддържа и засилва негативното си отношение към него.
Има прекрасни култури, има и ужасни култури. Има места, където режат гениталиите на жените, за да не изпитват удоволствие от секса, места, където убиват прелюбодейките с камъни и бесят хомосексуалните, места където се къпят веднъж годишно и слушат чалга. Да кажеш на такива хора: "Не се срамувайте от културата си" е откровен идиотизъм. Срамът пречиства и развива, срамът прави човека - човек, а не ровещо се в нечистотиите животно.Но тази теза има в основата си едно безкрайно порочно допускане за културата на срама - че тя е основата на съвременната ни модерна култура. Дълбоко невярно. Културата на срама е основа на предмодерните общества и на родово-общинния строй. Защото срамът означава, че се срамуваш от своите хора, от хората, с които живееш, т.е. в крайна сметка от приетите в това, в твоето общество норми.
Модерното общество, което започва да се развива 18-ти - 19-ти век в Европа и в Северна Америка, е основано на културата на съвестта. Ти не правиш или не правиш нещо, защото ще го одобрят или не хората, с които живееш. А избираш да правиш или да не правиш нещо според вътрешните си морални норми. Които не зависят от чуждото одобрение.
Това е съществената разлика между западните и ислямските общества, която изглежда твърде трудно преодолима. Как мюсюлманите да възприемат като вътрешни ценности, като вътрешни норми цената на човешкия живот и на човешката неприкосновеност, равноправието на жените, сексуалната свобода, религиозното равноправие? По-лесно бихме могли да разгромим военно ИДИЛ, отколкото да внедрим тези присъщи ни западни ценности в ислямските народи. А докогато те не са вътрешни народопсихологически ценности, винаги ще има геополитически, политически и военни конфликти сред тях и между нас и тях.
Ислямът не е преживял процеси като Реформацията и Просвещението - през които минава християнството, за да престане да е кръвожадна религия като днешния ислям. Прогресивни ислямски теолози опитват да стартират подобни процеси на Реформацията и Просвещението. Засега неуспешно. По-успешни изглеждат практическите опити в Индонезия например (за която малцина знаят, че е страната с най-голямо мюсюлманско население) и в Индия за практическо постигане на постепенна еволюция в ислямските ценности. Но ми се струва, че процесите на промяна в исляма не биха били успешни, докато Западът поддържа и засилва негативното си отношение към него.
Слави Трифонов и българската душевност
А Слави наистина е еманация на българската душевност. Да, изразява я грубовато, примитивно, понякога просташки. Но я изразява така, защото и самата е такава, българската душа - грубовата, примитивна, понякога просташка. А на мен може да не ми харесва тя, но не мога някак си съвършено да не я харесвам, защото усещам присъствието й в мен - независимо от много силните образователни и културни наслоения, които съм натрупала. Именно поради това понякога ми се е случвало като гледам Слави и оркестърът как пеят, да усещам, че ми докосват нещо много силно и някъде много дълбоко у мен. Много дълбоко у мен дреме оня, първичният българин, когото на съзнателно ниво не приемам.
Затова са толкова обширни и остри дискусиите за Слави - защото в същината си това са дискусии между най-дълбоко вкоренените основи на националната ни душевност ни и натрупаните върху нея и модифицирали я образователни и културни наслоения. Човек, който не усеща тия най-глъбинни основания, не би могъл да бъде крайно остър противник на Слави. Защото той е в действителност противник на нещо много силно и дълбоко закопано в неговото подсъзнание. А острите противници на Слави са именно тези, които на някакво подсъзнателно ниво го разбират и приемат това дълбокото, дивото, примитивното и просташкото.
Абонамент за:
Публикации (Atom)