четвъртък, 22 юни 2006 г.

БОП-аджиите подгонват е-библиотеките


ГДБОП - Главна дирекция за Борба с Организирания Потребител, започва акция срещу българските е-библиотеки. Bezmonitor.com и създателят му Виктор са само първите жертви. Идната седмица да се готвят останалите - Словото, Литернет, Буквите... Лудост.нет май отдавна я няма :(

Преди дни си говорим в блога на Григор, че трябва да намерим начин да защитим не само Виктор и библиотеката на незрящите, а по принцип е-библиотеките срещу безумията на авторското право - и се оказва, че великото МВР ни е изпреварило. Как да защитаваш нещо, което го няма? Защото предполагам, че и другите, подобно на Виктор, под заплахата от барети и качулки ще свалят "пиратските" книги от сайтовете си. Тези млади мъже, които създадоха и поддържаха без ничие финансиране, с лични усилия и нерви българските библиотеки в Интернет, не са като собствениците на арената и датата - фрашкани с мангизи, другаруващи си с видни политици. Едва ли някой от тях би могъл да извади 10 000 лв от джоба си да плати гаранция - както направи Payforfree от arenabg.com. Не можем да изискваме от тях да бъдат борци. Колко от вас, обикновени блогъри, биха плюли на семейство, професия и личен живот, тръгвайки на борба с качулките на мутрата Румен Петков, с пропагандната машина на "Труд"-оваците и с безхаберието на продажните политици?

Не зная какво повече да кажа, иска ми се, а не зная. Тъжно, омерзително и страшно - и времето, в което живеем, и държавата, в която живеем. Прекалено лесно и прекалено бързо възприехме безпрекословно copyright империализма на базираните в САЩ мегакорпорации. Помните ли един виц от "комунистическото" време - ако в Москва пръднат, ние тук се насираме. Е, и сега е същото - само пърдят във Вашингтон. Ще ме извините за цинизма, но е по-невинен от дълбоко циничните действия на МВР.

6 коментара:

Анонимен каза...

Според моите наблюдения тази тенденция ще се влошава.
Типичен пример за старата нашенска поговорка - който плаща поръчва музиката.
Монопола върху културата и изкуството е още един начин за превръщането им в елитарно удоволствие, противопоставено на масовата култура.
Сравнете Елин Пелин с Треска за злато... сравнете Ерих Кестнер с Биг Брадър, идеята е ясна нали!
За съжаленние в нашата "държава" гражданското общество и съзнание е само мираж, а управлението най-близко до олигопол, което ме прави силно скептичен за развитието на този и останалите сходни случаи.
Всъщност тези случаи могат да са още един изпит за наличие на гражданско общество и съзнание...

Unknown каза...

Намини към блога на Григор - там обсъждаме конкретни неща в тази насока -
http://www.gatchev.info/blog/?p=299 , но виж и коментарите.

dzver каза...

Не съм сигурен, че е така, защото ако искаш да прочетеш нещо, винаги можеш да станеш член на библиотека, да го вземеш от приятел или да си го купиш.

Освен ако не си незрящ или примерно дете. Аз лично най-много се възмущавам срещу принудата децата да са задължителни клиенти на Труд.

Анонимен каза...

Дзвер, хартиените библиотеки страдат от един синдром - държавата пари за книги не дава... особенно в по малките населени места. Та като се изчерпят/повредят дадените им книги се почва... няма я вече ...
А принудата да си клиент на някого се нарича рекет или монопол... зависи от типа на принудата.

Анонимен каза...

Вени ще видя какво има там, благодаря.

Unknown каза...

@dzver
Библиотеките нямат пари. Националната библиотека е свила до под санитарния минимум снабдяването с нови издания. Какво да говорим за другите... Да не говорим, че поради липса на държавна подкрепа де факто бяха ликвидирани читалищните библиотеки.

А в САЩ (колкото и да ги плюя по други поводи) съвсем не е така - там има огромна и жизнена мрежа публични библиотеки и всеки желаещ гражданин може да намери това, което го интересува - независимо дали художествена литература, или не.

Като станеш член, взимаш книгата и я четеш вкъши известно време (с изключение на Националната). А трудовашкият портал знам.бг иска за всяко достъпване 50 стотинки на ден. Ако достъпваш повече - 5 лв месечен абонамент. Е това е разликата с публичнитге библиотеки. Публичната библиотека цели общественото благо, а трудовашкият модел цели печалби.